РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Търговище, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Б. Д. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20253530100396 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.239 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Кукуш № 1,
представлявано от А. Д. и М. М., действащи чрез пълномощник адв.Л. Р.,
против „Румал“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.Палаузов № 34, ет.2, ап.3, представлявано от Р. А. Р., с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване съществуване и дължимост на следните суми: сумата от
234.32лв., представляваща общ сбор главница за предоставяне на услуги по
договор ID на клиент ********* от 16.06.2020г. за периода 23.03.2024г. –
22.11.2024г., както и сумата от 11.82лв. мараторна лихва, ведно със
законната лихва, считано от 24.02.2025г. до окончателното плащане на
задълженията, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 130/25.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 267/2025г. по описа на РСТ.
В молбата се твърди, че страните са сключили договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент ********* от 16.06.2020. За
1
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа
описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът е
подновяван за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и тарифни
планове. По договора за процесния период са предоставени следните услуги,
активирани със съответните договори/приложения:
Със Заявление за смяна на абонат от 05.06.2020 от Екпрес груп ООД,
ЕИК ********* са прехвърлени на РУМАЛ ЕООД електронни съобщителни
услуги- Business Voice със стандартна месечна такса 14.99 лв. без ДДС и
пропорционална такса 13.33 лв. без ДДС.
С Приложение № 1 от 16.06.2022 за срок от две години е активирана
услуга за номер ********** с план Unlimited Special Plus 21 със стандартна
месечна такса 21.98 лв. и промоционална такса за срока на договора 20.99 лв..
През март 2023 месечните такси са актуализирани със средногодишния
индекс на потребителските цени за 2022 с 15.3 %, а през март 2024- с 9.5 %.
По договора са издадени и дължими фактури на обща стойност
234.32лв., приложени към исковата молба.
Поради забавеното плащане на претендираното вземане считат, че
ответникът дължи лихва в размер на 11.82 лв., изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за
периода 16.05.2024- 23.02.2025.
Изложените обстоятелства са обстоятелствата, от които произтича
вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 267/2025 по описа на Районен съд- гр. Търговище, 8
състав.
Длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение на основание чл. 414 от ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр с чл. 422 от ГПК за
“А1 България" ЕАД се е породил правен интерес от предявяване на настоящия
иск за установяване на вземането.
Молят съда да постановите съдебно решение, с което да признае за
2
установено, че „РУМАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, 7700, ул. Палаузов № 34, ет. 2, ап. 3,
представлявано от Р. А. Р. дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул.
„Кукуш" № 1, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М.
М.- Изпълнителен директор общо сумата от 246.14 лв., включваща: 234.32 лв.
/двеста тридесет и четири лева и тридесет и два стотинки/- месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ********* от
16.06.2020 за периода 23.03.2024- 22.11.2024, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 11.82
лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за
периода 16.05.2024г.- 23.02.2025г. Претендират разноски и в заповедното и в
исковото производство.
С допълнителна молба вх.№ 6168/07.07.2025г. молят съда да уважи
претенциите им за сумата от 135.20лв. – месечни такси за предоставяне на
услуги по договор ID на клиент 50572133 от 16.06.2020г. за периода
23.06.2024г. – 22.11.2024г. ( за номер ********** с план Unlimited Special Plus
21), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението и за сумата от
7.92лв. мораторна лихва върху посочените вземания за периода 17.07.2024г. –
23.02.2025г.
С отговора по чл.131 от ГПК „Румал“ ЕООД оспорват иска по основание
и размер. Твърдят, че към доказателствата на исковата молба са представени
няколко договора, като няма такъв договор от 16.06.2020 година. Последния
договор който е подписан между страните е от 2022 година и е изтекъл на 2024
година. Договора е за ползване на телефонен номер 088******* и е на
пропорционална МАТ на стойност 20.99 лева. Всички други договори които са
представени не касаят претенцията на ищеца, още повече, че всички номера са
прехвърлени на друг оператор на 18.06.2024 година. Освен това
представените фактури са по две за всеки един месец -така например за
времето от 23.05.2024 г. до 22.06.2024г. са представени 2 фактури с различни
стойности - фактура № ********** за сумата от 18.78 лева и фактура №
********** за сумата от 19.72 лева по един и същи договор. Не става ясно
3
защо са издавани по 2 фактури за един и същи отчетен период, при
положение, че в последната издадена фактура за периода от 23.10.24г. до
22.11.24г. от 26.11.24г. задълженията за предишни периоди е на стойност
134.28 лева, което се разминава драстично с претенцията на ищеца.
Считат, че предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като
такъв договор на който се позовава ищеца и въз основа на който твърди, че му
се дължи Заплащане не съществува изобщо.
Отделно от горното това този номер не се е ползвал изобщо от
ответника. Ответника не е уведомен след изтичането на договора кога е
прекратен и дали и към настоящия момент договора за този номер е прекратен
едностранно от ищеца. При прехвърлянето на номерата на ответника към друг
мобилен оператор на ответника му е било отказано този номер да се
прехвърли, поради което и ответника не е ползвал този номер.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор
поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на
телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да
заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От
нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите
нрави и посредством които се създава значително неравновесие
/неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по- силната страна/ и
потребителя /икономически по-слабата страна/. От съдържанието на
процесния договор, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата
не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора,
но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на
устройството. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в
тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността
да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
4
уговорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало
възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, сее възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства ищцовото дружество е предвидило в
предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка,
даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор. С тази клауза се нарушава принципът за
равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на
потребителя за автоматично прекратяване договорната връзка при виновно
неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава се и изискването за
добросъвестност поради липса на посочване по ясен начин дали е приложима
при частична или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е
осигурена възможност на потребителя след предупреждение да изпълни
задължението си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора.
Горепосочените обстоятелства обосновават неравноправност на предвидената
клауза при прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията за
заплащане на неустойка поради прекратяване на договора на това основание,
се явява неоснователна. Неоснователността на претенцията за неустойка влече
неоснователност и на акцесорното вземане за лихва за забавено плащане.
В съдебно заседание процесуалният им представител признава исковете
за сумата от 135.20лв. главница и 7.92лв. лихва за забава. Претендират
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: Видно от приложените по
делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са
изпратени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е
даден месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства.
Указани са му и последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно
чл.133 от ГПК.
С признаване на иска от ответника в съдебно заседание и с оглед
5
направено искане от ищеца за постановяване на решение при признаване на
иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото беше
прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като
съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявените искове са
вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от
страна на ответника, поради което следва да бъдат уважени в размерите
претендирани в писмената молба на ищеца от 07.07.2025г.
По разноските
И двете страни са претендирали разноски
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото дело съразмерно уважените искове в
размер на 29.08лв., както и разноски в заповедното производство съразмерно
уважените искове в размер на 245.02лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, в
настоящото производство в размер на 292.84лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК във вр.с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съществуване на вземане на “А 1
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.Кукуш № 1, представлявано от А. Д. и М. М., действащи чрез
пълномощник адв.Л. Р., към „Румал“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, ул.Палаузов № 34, ет.2, ап.3,
представлявано от Р. А. Р., на следните суми: сумата от 135.20лв.,
представляваща общ сбор главница за предоставяне на услуги по договор ID
на клиент ********* от 16.06.2020г. за периода 23.06.2024г. – 22.11.2024г., ( за
номер 088******** с план Unlimited Special Plus 21), ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
24.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението както и за сумата
от 7.92лв. мораторна лихва върху посочените вземания за периода 17.07.2024г.
6
– 23.02.2025г, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 130/25.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 267/2025г. по описа на РСТ, като в останалите части до
пълните претендирани размери от 234.32лв. главница и 11.82лв. лихва,
отхвърля претенциите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Румал“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул.Палаузов № 34, ет.2, ап.3, представлявано от Р.
А. Р., да заплати на “А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Кукуш № 1, представлявано от А. Д. и М.
М., действащи чрез пълномощник адв.Л. Р., сумата от 29.08лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и
сумата от 245.02лв., разноски в заповедното производство, съразмерно
уважените претенции, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Кукуш № 1, представлявано от А. Д. и М.
М., действащи чрез пълномощник адв.Л. Р. да заплати на „Румал“ ЕООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.Палаузов № 34, ет.2, ап.3, представлявано от Р. А. Р., сумата от 292.84лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7