№ 1983
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330203074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Наказателно постановление № 33/ 16.03.2022г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с
който на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано
от управителя П.П., е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер от 7000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.80, ал.2 от Закон
за управление на агрохранителната верига / ЗУАВ/, за извършено нарушение по
чл.80, ал.1 от ЗУАВ.
Жалбоподателят „М.Б.“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното наказателно постановление, поради допуснати
съществени нарушения на административните правила. По същество не оспорва
нарушението. Редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна, Директор на ОДБХ-Пловдив, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от юрк. С. Ц., който пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
1
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „М.Б.“ ЕООД стопанисва Супермаркет, с
рег. № ***, находящ се в .......
Във връзка с постъпил в ОДБХ – Пловдив сигнал с вх. № 4039/
11.10.2021г. за продажба на пилешко место с изтекъл срок на годност, на
19.10.2021г. била извършена контролна проверка на горепосочения обект, в
хода на която било установено следното:
Констатирани били налични 1, 314 кг. пилешко бон филе – охладено в
хладилната витрина в търговската зала на магазина. Същото се предлагало за
продажба в насипно състояние – неопаковано. При извършената
органолептична преценка било установено, че месото е с лепнеща
повърхност, с мирис на запарено и кисело. Температурата на витрината в
момента на проверката била 3,9 С. Представени била стокова разписка №
**********/ 13.10.2021г. и търговски документ № 9789/ 13.10.2021г.,
доставчим „Мериам -95“ гр. Пловдив, BG 1605069 EO. От същия става ясно,
че месото е доставено в количество 3,298 кг., партиден № L6717,
произведено на 13.10.2021г. и със срок на годност 18.10.2021г. Към момента
на проверката предлаганото за реализация пилешко бон филе - охладено
било изтекъл срок на годност. За направените констатации бил съставен КП
№ 0006179/ 19.10.2021г.
Предвид горното, свид. Х. К. К., на длъжност „гл.
инспектор“ при ОБДХ - Пловдив съставил срещу „М.Б.“ ЕООД, АУАН №
0000163/ 12.11.2021г. за извършено административно нарушение по чл.80, ал.1 от
ЗУАВ. Представляващият дружеството се запознал със съдържанието на акта и го
подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу
акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при идентична с акта фактическа обстановка и при едно и
също нарушение, била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, на
основание чл.80, ал.2 от ЗУАВ.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя К., който потвърждава авторството на АУАН и направените в
него констатации. Свидетелят пояснява, че проверката била извършена на база
сигнал от 11.10.2021г., че в процесния обект се продава пилешко месо с изтекъл
срок на годност.
Съдът оцени с доверие показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, които
съдът също кредитира.
2
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По делото безспорно се установява,че действително дружеството-
жалбоподател „М.Б.“ ЕООД, като стопанисващ проверения обект-
Супермаркет, находящ се в гр. Пловдив, е продавал продукти от животински
продукти – 1,314 кг пилешко бон филе – охладено в хладилната витрина,
произведено и доставено на 13.10.2021г. с изтекъл срок на годност към
19.10.2021г., доколкото годността му била до 18.10.2021г. Самият
жалбоподател не отрича нарушението по същество.
В случая обаче при тази фактическа обстановка е приложена
административнонаказателната разпоредба от Закон за управление на
агрохранителната верига, който регулира всички етапи на производство,
преработка и дистрибуция на храни и фуражи съгласно чл. 3, параграф 16 от
Регламент (ЕО) № 178/2002, както и производството и разпространението на
растителен и животински репродуктивен материал, като се вземат предвид и
всички аспекти, които имат потенциално въздействие върху безопасността на
храните и фуражите и се разглеждат като един непрекъснат процес, според
понятие за агрохранителна верига, заложено § 1, т.1 от същия закон. В
разпоредбите на ЗУАВ липсва регламентирана забрана за продажба на храни
с изтекъл срок на годност. Независимо от това законът предвижда санкция за
предлагане на пазара или извършване на търговия с храни от животински
произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност.
Същевременно според чл. 14 § 2 от Регламент № 178/2002 г. на ЕП и
Съвета – храни с изтекъл срок на годност се считат за негодни за консумация
от човека. Тази дейност българското законодателство регулира чрез Закон за
храните, в който дейностите по производство, преработка и продажба на
храни се регулира без значение от това, дали са от животински или
неживотински произход. Там законодателят е предвидил задължение да се
предлага само храна годна за консумация от хора – разпоредбата на чл. 4, ал.
1 от ЗХ. И неизпълнението на това задължение е закрепено със санкция в
разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Предлагайки на пазара негодна за
консумация от човека храна, тъй като е с изтекъл срок на годност /какъвто е
изводът на наказващия орган/ жалбоподателят, в качеството си на търговец, е
нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗХ, който най-пълно обхваща
обективните признаци на нарушението. От граматическото и
систематическото тълкуване на чл. 4, ал. 1 ЗХ следва, че тя представлява
преди всичко норма принцип за обществените отношения във връзка с
храните. Доколкото обаче нарушаването й изрично е въздигнато в състав на
административно нарушение с чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ, то следва да се приеме,
че нормата въвежда и конкретно правило за поведение, което видно от текста
на нормата, е относимо към изискванията за качество, състав и свойства на
хранителните продукти. Очевадно е и това, че за да стигне до човека за
консумация, както е заложено в чл.4, ал.1 от ЗХ и да се носи
3
отговорност,следва да се предложи на пазара, да се извърши търговия с
такава храна. Посоченото явно прозира и от разпоредбите на чл. 4, ал.2 от ЗХ,
където изрично се посочва,че разпоредбите на закона не се прилагат за
първичното производство на храни за лична консумация в домакинството;
приготвянето и съхранението в домашни условия на храни, предназначени за
лична консумация в домакинството; производството, получаването,
преработката, етикетирането и търговията с храни по чл. 1 от Закона за
виното и спиртните напитки.
До извода за приложимостта на ЗХ, съдът стига и след сравняване
предмета му с този на ЗУАВ. От една страна обхватът на ЗУАВ засяга
органите, осъществяващи държавна политика, официалния контрол по
агрохранителната верига, оценка на риска, специфичните изисквания при
осъществяване на официален контрол върху храните, осъществяване на
сътрудничество на местно и европейско равнище, мерки при управление на
кризи, финансиране Т.е. с много по-голям обхват, отнасящ се до предлагането
на храни като отглеждане и преработка на животни, които се отглеждат за
производство на храни. От друга страна, съдът разглежда предметът и целта
на Закон за храните, свързан с изискванията към безопасността на храните,
изискванията при производство, преработка, дистрибуция на храни,
изисквания към обектите с такава търговия на едро и дребно, бизнес
операторите, органите за официален контрол и т.н. При това положение, в
пълно съответствие с настоящия казус и с оглед засегнатия предмет на
обществени отношения, съдът намира,че приложим е Закон за храните.
Не на последно място, приложимостта на закона по случая се подсказва и от
компетентността на органа, издал процесното НП, а именно Директора по
ОДБХ – Пловдив, предвиден в чл.139, т.1 от ЗХ, когато актовете за
установяване на административните нарушения са съставени от лицата по
чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ - инспектори в областните дирекции по безопасност на
храните, какъвто е свид. К..
Така при липса на съществено изменение на съставомерните факти в ЕФ,
който в случая изпълва функциите наказателно постановление, на основание
чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, съдът може, освен да
намали наказанието да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо наказание /без изменение на обвинението/. Т.е. районният съд има
правомощието да преквалифицира нарушението под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя НП. В този смисъл са задължителните указанията
за съдилищата дадени т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/ 2020 г. на
ВАС.
В този случай се налага да се преквалифицира деянието и се приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението като се приеме, че виновно
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 4, ал. 1 от ЗХ и следва да носи
административнонаказателна отговорност по чл. 128, ал. 1, т. 1 от ЗХ. В тази
4
разпоредба законодателят е предвидил имуществена санкция от 2000 до 4000
лв. Като смекчаващи обстоятелства, съдът констатира сравнително малкото
количество месо с изтекъл срок на годност – 1,314 кг, както и това, че
предлагането на негодното месо е продължило в рамките на един ден.
Отегчаващи обстоятелства не се констатираха. Като взе предвид това, както и
налагането на минимално предвидената санкция от наказващия орган, съдът
намира, че и при промяна на квалификацията също следва да се определи
минимално предвидената санкция от 2000 лв. С оглед предвидените в чл. 80
ЗУАВ санкции, наложената от наказващия орган такава се явява много по-
тежка от предвидената по чл. 128, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗХ. В този смисъл
изменението е в полза за жалбоподателя, като не са му нарушени по никакъв
начин правата. Дружеството-жалбоподател се е запознало с установената
фактическата обстановка, с административното обвинение и всички
обстоятелства, на които се основава то. Т.е. няма промяна във фактическото
установяване, не са допълнени нови съставомерни факти, като е дадена
адекватна възможност за подготовка на защитата му. Обратното би
означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване
на извършено административно нарушение от фактическа страна.
Ето защо, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като за същото установено нарушение, на основание
чл. 128, ал.1,т.1 от ЗХ намали „имуществената санкция“ на 2 000 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, страните имат право на разноски, на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН. В случая искане за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е направила единствено въззиваемата страна в съдебно
заседание посредством своя представител. Ето защо, на основание чл. 63д,
ал. 4, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредба за правната помощ, съдът
определя размер на възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от
80 лв. Размерът, съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото,
както и с оглед обема на извършената юрисконсултска защита. Предвид
изменението на НП с намаляване на имуществената санкция от 7 000 лева на 2
000 лева за същото нарушение, съдът следва да присъди в полза на
въззиваемата страна разноски за възнаграждение по съразмерност в размер на
22,86 лева. Тази сума следва да заплати дружеството-жалбоподател.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 33/ 16.03.2022г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
5
Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с който на „М.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано от управителя
П.П., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от
7000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.80, ал.2 от Закон за управление на
агрохранителната верига /ЗУАВ/, за извършено нарушение по чл.80, ал.1 от
ЗУАВ, КАТО за същото нарушение, на основание чл. 128, ал.1, т.1 от Закон
за храните /ЗХ/ НАМАЛЯВА „имуществената санкция“ на 2 000 /две хиляди/
лева.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***,
представлявано от управителя П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Пловдив сумата в размер на 22.86 лева /двадесет и
два лв. и осемдесет и шест ст./, представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6