№ 3912
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100504890 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.02.2022 год., постановено по гр.дело №1059/2021 год. по описа на СРС,
ГО, 27 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу Л. Б. Ф. и Ф. Р. Ф. искове с правно основание чл. 200 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, че
ответниците дължат на ищеца при условията на разделност, т.е. по 1/2 част от следните
суми: 1 487.37 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 год. до 30.04.2015 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, абонатен №074483 и 42.37 лв., представляваща възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2015 год., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 55165/2016 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в –
30.09.2016 год. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Б. Ф. и Ф. Р. Ф. искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8
ГПК направените разноски в исковото производство и в заповедното производство, както
следва: Л. Б. Ф. – в размер на 549.09 лв., а Ф. Р. Ф. – в размер на 269.33 лв. /при допусната
от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на презимето на втората ответница,
което е посочено като Руменова/.
Горепосоченото решение е постановени при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
1
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, са подадени в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби от ответницата Л. Б. Ф. и от
ответницата Ф. Р. Ф.. Жалбоподателите поддържат, че се били позовали на погасителна
давност – чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК не прекъсвало давността. Освен това по делото били представени само извлечения от
сметки, които не представлявали фактури. Ето защо молят решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
Ответникът по жалбите „Т.С.” ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваните части. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 200 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че от 11.05.1993 год. ответниците са собственици на апартамент
№142, находящ се гр.София, ж.к.*******“, ******* – при равни права /виж чл. 30, ал. 2 ЗС/,
поради което и се явяват потребители на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на
битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
2
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото
– индивидуална справка за отопление и топла вода и документ за допълнителен отчет /който
е подписан от ответницата Л. Б., респ. неин представител, като авторството му не е било
оспорено и опровергано в процеса – виж чл. 180 ГПК/ и заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че
през исковия период в жилището е имало 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители
на разходите за отопление и 1 бр. водомер за топла вода; делът на ответниците за сградна
инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване бил изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба; осъществявана била услугата
дялово разпределение, чиято стойност възлизала на 42.37 лв., а стойността на доставената
топлинна енергия през процесния период – на 1 641.52 лв.; технологичните разходи били
отчислявани ежемесечно от ищеца и общият топломер в абонатната станция бил преминал
през периодични метрологични проверки.
Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от
ответниците топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл
въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителната сметка е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени.
Своевременно направеното от ответниците възражение за погасителна давност /чл. 131
ГПК и чл. 120 ЗЗД/ се явява неоснователно, поради следните съображения:
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
3
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, но давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:
Според действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача
– чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и
стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия –
каквато обаче в частност не се претендира от ищеца/, представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от
волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на
4
правото.
В този смисъл СГС счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/
възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. От 01.06.2014 год. – когато изтича
срокът за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от
процесния период /м.май 2014 год./, респ. от 02.08.2015 год. – когато е била изготвена
индивидуалната справка за отопление и топла вода за отоплителния сезон м.май 2014 год.
до м.април 2015 год., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 30.09.2016 год., не са изтекли 3
години, поради което и вземанията на ищеца не са погасени по давност, както е приел и
СРС.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните, при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща
начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и на
услугата дялово разпределение, както и на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че релевираните
главни претенции подлежат на уважаване в претендираните размери, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.
Ето защото въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на
СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателката
/ответницата/ Л. Б. Ф. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за особения й представител в размер на 150 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 77 ГПК жалбоподателката Л. Б. Ф. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СГС следващата се държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 25 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.02.2022 год., постановено по гр.дело №1059/2021
год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Л. Б. Ф. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.*******“, бл. *******, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА Л. Б. Ф. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.*******“, бл. *******, да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 27 с-в, за преценка за провеждане на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6