РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Перник, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въззивна жалба на Р. Р. С., попадена от адв. Т.Х., срещу
решение № 260038 от 01.03.2021г. по гр.д. № 855/2020 г. по описа на РС- Радомир, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“ сумата от 15 993,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди, изплатено от ответника на К. С. И., в качеството му на трето
увредено лице от ПТП, причинено виновно от Р. Р. С. на ***, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска –
23.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В тежест на ответника са
възложени сторените в производството от ищеца разноски в размер на 989.72 лева.
В жалбата се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, като
постановено в противоречие с процесуалния закон и се иска отмяната му. Жалбата е
бланкетна, като не се сочат никакви конкретни пороци на обжалваното решение.
Въззиваемата страна - „Гаранционен фонд“, чрез адв. М.Х., в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
1
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на
процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като
въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното
пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, той следва да я
остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от
изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната
жалба или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по
делото. / в този смисъл е т. 4 от ТР №1 от 17.07.2001 г., постановено по тълк. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Тези правомощия на въззивния съд следват от
задължението му по чл.269 от ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта на
обжалваното решение.
Настоящият въззивен състав констатира, че са налице противоречия в
обстоятелствената част на исковата молба, а именно общо претендираната искова сума
представлява ли заплатено обезщетение само за неимуществени вреди или включва
такова и за претърпени от пострадалото лице имуществени, и каква част от общо
заявения размер съответства на всяка от претенциите, поради което в открито съдебно
заседание на 07.09.2021г. остави същата без движение.
Процесуалният представител на ищеца уточни претенциите си, както следва:
изплатеното обезщетение за неимуществени вреди е 15 000 лв., а имуществените вреди
са 993,00 лв. и същите представляват разходи, които пострадалия е направил за
импланти във връзка с причинената му фрактура, които са закупени по фактура № ***
с която са закупени импланти на стойност 1986,00 лв., но тъй като „Гаранционен
фонд“ е приел съпричиняване 50 % е уважил и изплатил обезщетение за същите
имуществени вреди в размер на 993,00 лв.
Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.
След отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба
настоящият съдебен състав намира, първоинстанционното решението за валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на
2
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй
като подадената от ответника въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно
оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната инстанция не
констатира при постановяване на решението нарушение на императивна
материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице
задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото,
съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо жалбата и макар
принципно да е процесуално допустима, с оглед невъзможността /забраната/ на
въззивният съд да формира собствени изводи по съществото на спора, респективно за
правилността на първоинстанционното решение, настоящият състав на съда намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д.
№1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, пос-тановено по
гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.;
Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; Решение № 702 от
5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. №
1246/09 г.на ІV г.о.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззиваемата страна има
право на разноски, но не са ангажирани доказателства за извършването на такива.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038 от 01.03.2021г. по гр.д. № 855/2020 г. по
описа на РС- Радомир.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3