РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20203110111378 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ООД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.*** срещу М.Т.С., с ЕГН ********** и адрес гр.***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение № 2678/16.06.2020г. по ч.гр.д. № 6323/2020г. по
описа на ВРС:
сумата 481.72 /четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ -
главница, дължима за периода от 26.02.2015 г. до 01.08.2019 г., представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за които са
издадени фактури за периода от 14.05.2018 г. до 02.08.2019 г. за обект-имот, находящ се в
гр.***;
сумата 54.67 лева обезщетение за забава от 14.06.2018 г. до 12.03.2020 г.,
и законната лихва върху главницата от 12.06.2020 г. до изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор предоставяло на ответника
ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр.***, отчитани по партида с абонатен
номер ***. Ответникът не заплатил потребените ВиК услуги за процесния период, поради
което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за
1
дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 6323/2020г. по описа на ВРС и
била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за
предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за
изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК – поради връчване заповедта за изпълнение
чрез залепване на уведомление.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначеният му
особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва се ответното дружество да е предоставяло, а ответникът да е потребил
реално ВиК услуги на претендираната стойност през процесния период. Представените от
ищеца справка за недобора и фактури били частни документи, неподписани от ответника и
не можели да послужат за доказателство, че ищцовото дружество е доставило на ответника
някаква услуга, както и за стойността на тази услуга.
Твърди се, че ищцовото дружество не е извършвало отчет на водомера, монтиран в
жилището, а е начислявало служебно суми за плащане съгласно твърденията в исковата
молба. Липсвали основанията, предвидени в Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги от ищеца и Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ за служебно начисляване на
кубици вода за плащане.
Въвежда се възражение за давност по отношение на сумата от 26.71 лева,
претендирана по фактура № ***от ***г. и начислена за период от 26.02.2015г. до
09.05.2018г.
Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител
поддържа изложеното в исковата молба и претендират присъждане на направените по
делото разноски. Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете като
неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 6323/2020г. по описа на ВРС е видно, че в полза на
заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника М. Т. С..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ВРС в
законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на В и К
услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени ОУ и определяне на цени на услуги, копия от
вестници, в които ОУ са били публикувани /л.5-19/.
Към доказателствата по делото е приобщена и справка за недобора на частен абонат
№ ***от ***г. до ***г. /л.21/.
2
От представена от ищеца справка от Имотен регистър по партидата на ответника се
установява, че след закупуване на имота от ответника на***г. липсва последващо
разпореждане с имота /л.56/.
Ищецът е представил карнетен лист, според който на 26.02.2015г. са записани
показания на водомера 70 куб.м. и в забележки е вписано „вр. спрян“, следващият запис е на
09.05.2018г., като в периода до 13.02.2019г. в показания на водомера е отбелязано „СК“, а
консумираните ВиК услуги ежемесечно са определяни в размер на 10 куб. м. В карнетния
лист липсва подпис за потребителя /л. 58/.
В разпечатка от електронен карнет за периода от 13.11.2018г. до 04.11.2019г.
състоянието на водомера е отбелязано като повреден от 09.05.2018г.“, водомера не е отчитан
в посочения период, а са начислявани ВиК услуги в размер на 10 куб.м. ежемесечно с
отбелязване, че имота е обитаем и броя на живущи в имота е двама /л.57/.
Ищецът е представил три броя констативни протоколи с номера ***г., ***г. и
***г., в които е посочено, че потребителя не е осигурил достъп за отчет на водомера в
периодите от 22.01.2018г. до 07.06.2018г., от 07.06.2018г. до 10.12.2018г. и от 10.12.2018г.
до 01.07.2019г. Трите констативни протокола са съставени и подписани от двама служители
в ищцовото дружество и не носят подпис на представител на потребителя /л.59-61/.
Истинността на съдържанието на протоколите и отбелязаната върху тях дата на
съставяне са оспорени от особения представител на ответника в съдебното заседание, в
което са представени.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе
да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително да
е доставило посоченото в исковата молба количество ВиК услуги, като обем и стойност, за
процесния период на ответника в качеството му на потребител на ВиК услуги на посоченият
в исковата молба адрес.
Претендираните в настоящето производство суми са за доставени от ищеца ВиК
услуги отчетени по абонатен номер ***в обект, находящ се гр.*** за периода от 26.02.2015
г. до 01.08.2019г.
От представената справка от имотен регистър се установява, че ответникът е
придобил собствеността върху имота, в който са доставяни ВиК услугите на ***г. и е бил
собственик на имота, респективно ползвател на доставяните в имота ВиК услуги през целия
процесен период.
Съгласно действалите между страните общи условия на ищцовото дружество за
предоставяне на ВиК услуги, потребител на ВиК услуги са юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ответникът е придобил
собствеността върху имота през 2004г. и след това е ползвател на доставяни от ищцовото
дружество ВиК услуги в имота, независимо дали има изрично сключен договор с
дружеството и независимо дали, кога и кой е уведомил ищцовото дружество за промяната в
собствеността. По делото се установи, че собственик на имота, в който са доставяни ВиК
услуги от ищеца е бил собственост на ищеца през целия процесен период, като липсват
твърдения и доказателства от страна на ответника ползвател на имота да е било друго лице.
3
От представените от ищеца карнетни листи не се установява да е извършван реален
отчет на водомера в имота на ответника в процесния период, а и не се твърди
начислените количества ВиК услуги да са в резултат на реално отчитане на водомера.
Ищецът е представил три констативни протокола, съставени от негови служители за
периодите от 22.01.2018г. до 07.06.2018г., от 07.06.2018г. до 10.12.2018г. и от 10.12.2018г.
до 01.07.2019г. Протоколите са подписани от двама служители на ищцовото дружество, при
което може да се допусне, че отговарят на изискванията по чл.35, ал.5 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.24, ал.4 от Общите условия на
ищцовото дружество, действащи между страните в процесния период – протоколите са
съставени от служител на дружеството и подписани от друг служител като свидетел с
вписване на трите му имена и местоработата му като адрес за призоваване. Дори при такова
допускане съставените констативни протоколи представляват частни свидетелстващи
документи и се ползват с формална доказателствена сила по отношение авторите на
документа и направените от тях изявления, но не и с материална доказателствена сила
относно съдържанието на документа. Частният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.
Съдържанието на представените констативни протоколи следва да се преценява от съдията
по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно
принципа на чл. 12 ГПК. Документите са оспорени от ответната страна по отношение на
техните съдържание и дата на съставяне, като от доказателствата по делото не може да се
установи верността на констативните протоколи. Съдържанието на същите противоречи и
на съдържанието на представения карнетен лист, съставен отново от служител на ищцовото
дружество и съставляващ частен свидетелстващ документ. Съгласно констативен протокол
№ ***г. ответникът не е осигурил достъп за отчет на водомера в имота му в периода от
22.01.2018г. до 07.06.2018г. В същото време в разпечатката от електроното отчитане е
отбелязано, че водомера в имота на ответника е повреден считано от 09.05.2018г., като не е
ясно как е определена тази дата в период, в който се твърди, че не е осигуряван достъп до
имота на ответника, както и защо тази констатация не е отбелязана в карнетния лист
съставен за този период.
На следващо място следва да се отбележи, че предпоставките за начисляване на
служебно количество доставени на абоната ВиК услуги според броя на обитателите по
чл.39, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. са различни от отказа на потребителя да осигури
достъп за отчитане на водомера. Не се установява дали действително броя на обитателите в
имота на ищеца през процесния период е двама, както е посочено в електронния карнет,
което противоречи и от данните събрани при опита да му бъдат връчени книжата по делото.
Длъжностното лице по призоваването е отбелязало, че по данни от съседи ответникът живее
в ***от 10 години /л.13 по ч.гр.д. № 6323/2020г./. Определянето на служебно количество
ВиК услуги на база на броя обитатели се предприема при индивидуален водомер, който не е
преминал проверка повече от десет години и след даване на предписание към потребителя и
изтичане на срока по това предписание. В случаите на отказан достъп за отчитане на
водомера е приложима друга разпоредба и изчисляването на дължимите ВиК услуги се
извършва не на база брой обитатели, а според пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера – чл.35, ал.6 от Наредба №4 от
14.09.2004г. и чл.49 вр. чл.24, ал.4 от общите условия на ищцовото дружество.
По изложените съображения макар да се установи, че ответникът е собственик на
процесния имот, потребител е на ВиК услуги доставяни от ищцовото дружество в имота
през процесния период и дължи заплащане на същите, както и е обвързан от общите условия
на ищцовото дружество, то исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни,
4
тъй като не се установи доставянето на твърдените количества ВиК услуги през процесния
период в имота или наличието на предпоставките за начисляване служебно на тези
количества ВиК услуги за този период по извършения от ищеца ред. При извод за
неоснователност на главната претенция, то няма как ответникът да е изпаднал в забава и да
дължи обезщетение за забава, поради което и акцесорната искова претенция също се явява
неоснователна.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковите претенции от „***“
ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** срещу М.Т.С., с ЕГН
********** и адрес гр.*** за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 2678/16.06.2020г. по ч.гр.д. № 6323/2020г. по описа на ВРС:
сумата 481.72 /четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет и две
стотинки/ - главница, дължима за периода от 26.02.2015 г. до 01.08.2019 г.,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер ***, за които са издадени фактури за периода от 14.05.2018 г. до
02.08.2019 г. за обект-имот, находящ се в гр.***;
сумата 54.67 лева обезщетение за забава от 14.06.2018 г. до 12.03.2020 г.,
и законната лихва върху главницата от 12.06.2020 г. до изплащане на
вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5