Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 09.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №622 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 35-0000281
от 09.06.2020 година на Пенчо Василев Камарашев
– директор на РД „АА“, Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН на И.К.И. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.23 §.1 от
Регламент (ЕС) №165/2014.
Недоволен от наказателното постановление
останал жалбоподателят И.К.И., който го обжалва в
срок чрез адвокат М.Н.П. ***,
като незаконосъобразно и сочи, че направените констатации са в противоречие с
материално-правни разпоредби, поради което го обжалва в предвидения от закона
срок и моли съда да отмени изцяло НП. Излага подробни съображения в тази
насока, като на първо място, че Регламент (ЕИО) №165/2014 от 4.02.2014г.
относно тахографите в автомобилния транспорт е отменил и заменил Регламент
(ЕИО) №3821/85, които са във връзка с разпоредбата на чл.78 ал.1 т.2 от Закона
за Автомобилните превози, която пък предвижда, че за да попадне жалбоподателят
в кръга от лицата по Регламент (ЕИО) №165/2014, то следва управляваното от него
пътно превозно средство, самостоятелно или в състав да има допустима максимална
маса над 3.5 тона. Сочи, че в настоящия случай, в АУАН и НП са посочени само
марката и модела на управлявания товарен автомобил, но липсват данни каква е
допустимата му максимална маса и дали тя е над предвидената от закона 3.5 тона.
Счита, че това изискване на чл.78 ал.1 от ЗАвП го прави елемент от състава на вмененото
нарушение и като такъв следва да е установен по категоричен и несъмнен начин. Приема,
че гореизложеното представлява нарушение на нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
което накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е
индивидуализирано точно нарушението с всичките си елементи от състава. На второ
място сочи, че задължението за извършване на контролна проверка в срок от две
години от последната такава е регламентирано в чл.28 ал.1 т.2 от Наредба №12/05.01.2007г.
за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране
на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и
функционалните и техническите изисквания към тях. Цитира чл.29 от Наредбата, съгласно
която превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да осигурят представянето на автомобила с монтирания в него тахограф за
контролни проверки, заедно с протокола от предходна контролна проверка, освен в
случаите на първоначален монтаж. Излага, че е видно от представените
доказателства по делото, че наказаното лице не е собственик на управлявания от
него автомобил и не е извършвал превоз за собствена сметка, превозвачът, за който
той е работел е „МЕРТ-АЙ“ ЕООД. В конкретния случай, при извършвания обществен
превоз на товари, превозвачът - собственика на товарния автомобил е бил длъжен
да осигури извършването на такава проверка и да представи доказателства за
предходни извършвани проверки на автомобила, като твърди, че това в никакъв
случай не е било задължение на жалбоподателя, който е бил само водач на
товарния автомобил, с който е извършван превоза, с оглед на което, неправилно е
прието от административно наказващия орган, че наказаното лице е осъществило
състава на визираното в НП нарушение на чл.105 ал.1 от ЗАвП. Изтъква, че чл.29
изрично посочва, кое е отговорното лице, което следва да представи автомобила с
монтирания в него тахограф за контролна проверка, т.е. задължението е вменено
на превозвача или лице, което извършва превоз за собствена сметка, а в
настоящият казус наказаното лице не е нито превозвач, нито извършва транспорта
за собствена сметка, за да му се търси отговорност за вмененото му нарушение,
тъй като субект на това нарушение е собственикът на товарния автомобил, поради
което и административно наказващия орган е следвало да ангажира неговата
отговорност. Излага, че в Регламент
165/2014г. на ЕС лимитирано са изброени задълженията на водачите на ППС, между
които не е задължението те да представят тахографите на технически преглед.
Пояснява, че жалбоподателят е изпълнявал възложената му работа, като
снабдяването с всички необходими и изискващи се по закон документи, които
следва да притежава собственика на превозното средство, както и преминаването
на технически преглед на товарният автомобил, в частност тахографа, не е
решение, зависещо от волята на водача, нито е негово задължение. Затова счита,
че липсва субективният елемент на деянието, а административно нарушение е това
деяние, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Сочи, че за да има административно нарушение е необходимо
неговото съдържание да обхваща, както елементите,
които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат
субективната страна на извършеното деяние. И не на последно място, в условията
на алтернативност, моли съда да приеме, че същото е маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, като излага подробни съображения и в тази насока. Сочи, че видно
от НП, нарушението е констатирано на 18.05.2020г., а срокът на предходната
проверка на тахографа е изтекъл на 17.04.2020 година - тоест, нарушението е
констатирано, след като е изминал по-малко от месец от изтичането на срока на
проверката. Изтъква, че и обстоятелството за въведеното извънредно положение в
Република България на 13 март 2020г., което е създало затруднения в стопанската
дейност, включително и в автомобилния сектор, както и че през този период се били
спускани изключително много заповеди, удължаващи различни срокове, въвеждащи
забрани и др., са довели до допускане на нарушения от типа на визираното в НП. Счита,
че тези обстоятелства, би следвало да бъдат взети предвид от АНО при издаване
на обжалваното постановление и тъй като не са взети от него, то моли съда да ги
вземе предвид при постановяването на съдебният акт. Счита, че посочените
по-горе нарушения на процесуалните правила са особено съществени и всяко от тях
е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на атакувано НП, тъй като водят
до грубо нарушаване на правото на защита. Предвид гореизложеното, отново моли
съда да отмени изцяло наказателно постановление №35-0000281 от 09.06.2020г.,
издадено от директор на РД „АА“ Плевен и да им бъдат присъдени сторените
разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощеният от него процесуален представител адвокат М.П.. Не вземат и
допълнително становище по жалбата.
Ответникът
– Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” гр. Плевен, редовно призован,
не изпращат представител и не вземат допълнително становище, но в
придружителното писмо до РС-Плевен предлагат НП да бъде потвърдено, като на
основание чл.63 ал.4 от ЗАНН правят възражение за прекомерност на претендирания
по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочат, че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните
правила при издаването му.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.Ц.
и Д.Н.К., както и от изложеното в жалбата, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.05.2020
година свидетелят Д.П.Ц., в присъствието на свидетеля Д.Н.К. съставил Акт Серия
А-2019 №269926 за установяване на административно нарушение на И.К.И. *** с ЕГН **********, с месторабота „М.“ с
БУЛСТАТ ….., на длъжност водач за това, че на 18.05.2020г. около 10:20 часа в гл.път
София-Велико Търново, р-н Малиново, като водач на товарен автомобил марка
„Скания“ с рег. № …… АТ и полуремарке с рег. № РР **** ЕХ извършва обществен
превоз на товари с лиценз №1620 и пътен лист №176102 по маршрута гр.Павликени –
с.Зараево. Вид на товара – фураж, със следното нарушение: Водачът използва
тахограф тип Сименс VDO 13182709 с номер 4400576, който не е бил представен за
контролна проверка в срок 2 години от предишната контролна проверка, видно от
монтажна табела валидно до 17.04.2020г., с което е нарушил разпоредбите на чл.23 §.1 от Регламент 165/2014г.
Като доказателство е иззет КТ №6428924, предаден за пазене на РД „АА“
гр.Плевен. Нарушителят не е вписал обяснения и възражения по акта. Въз основа
на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
От приложените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Д.П.Ц. и Д.Н.К., дадени в съдебно заседание, съдът
приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на
действителността. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви относно главния факт на
доказване, безпристрастни и обективни. Същите не се изключват взаимно и не противоречат на
констатацията при проверката. Безспорно се установи, че монтираният в товарния
автомобил тахограф не е бил представен за контролна проверка в посочения в
чл.23 §1 от Регламент
165/2014г.
двугодишен срок.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на РД „АА” Плевен, определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и
чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 година
на Министъра на ТИТС.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните
правила по налагане на административното наказание.
Разпоредбата на в чл.23 §1 от
Регламент /ЕС/ №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 04 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт е транспонирана в българското
законодателство в Наредба №12 от 5.01.2007г. за изискванията за задължителна
употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на
автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите
изисквания към тях. Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.1 т.2 от Наредбата,
автомобилите тахографи подлежат на контролни проверки, които се извършват
периодично, веднъж на две години, считано от датата на последната контролна
проверка. Задължението да осигурят представянето на автомобила с монтирания в
него тахограф за контролни проверки заедно с протокола от предходната контролна
проверка по силата на чл.29 от Наредбата е вменено в задължение на превозвачите
и лицата, извършващи превози за собствена сметка. Легална дефиниция за превозвач
е дадена в §1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: „Превозвач”
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел, а за превоз за собствена сметка е посочена в §1 т.4
б.“а“ от ДР на Закона за автомобилните
превози и гласи, че превоз за собствена сметка е превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието,
а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са
били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него.
Доколкото водачът на автомобила
няма нито задължение, нито право да представи
автомобила с монтирания в него тахограф за контролна проверка, липсата на такава
не може да му бъде вменена във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения
ред. Последното задължение е възложено от Наредбата на превозвачите и лицата,
извършващи превози за собствена сметка. В процесния случай водачът на
автомобила не попада в нито една от двете категории, което се доказва и от
приложения по делото трудов договор, съгласно който И. е нает като „шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона, поради което неизпълнението на нормативно
установеното задължение за представянето на автомобила с монтирания в него
тахограф за контролни проверки, не може да бъде вменено в негова вина. С оглед
на това, съдът намира, че описаното в АУАН и НП административно нарушение се
явява несъставомерно за ангажиране на отговорността на водача по визирания
текст. Безспорно установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на
отговорните лица - „М-А” ЕООД – село С..
Поради изложените съображения,
настоящата инстанция намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000281 от 09.06.2020 година на Пенчо Василев Камарашев – директор на РД „АА“,
Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на И.К.И. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.23 §.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: