Р Е Ш Е Н И Е
№ .................
гр.
Кюстендил,
08.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 280 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Р.К.А.
против В.А.М..
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за наем
от 18.09.2019г. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 41112.504.474.1.3 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г., с административен адрес – гр. Кюстендил, ул.
„Ц. О.“ № **, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*.
Съгласно постигнатите договорености
наемателят следвало да заплаща разходите за консумативи, както и всички такива,
свързани с обикновеното потребление на имота. Последният бил предаден на
наемателя с приемо-предавателен протокол, неразделна част от процесния договор,
в който протокол били описани показанията на находящите се в апартамента
водомер и електромер.
Ищецът твърди, че живеела в
Нидерландия, като при последното си прибиране в България, на 23.12.2020 г.
установила, че наемателят е напуснал имота през м. септември, но оставил
неплатени задължения за ел. енергия и за вода, вкл. не заплатил дължимия наем
за м. септември 2020 г.
С депозираната, съгласно
договора, гаранционна вноска от 280,00 лв. наемодателят приспаднал дължимият му
се наем за м. септември 2020 г. като покрил и задължения към
„ЧЕЗ Електро България“. Останали обаче неплатени 481,82 лв. задължения към
„Кюстендилска вода“ ЕООД за предоставени и използвани от ответника услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава (239 кубика за периода
04.09.2019 г. – 23.12.2020 г.). Задължено лице към дружеството бил именно
ищецът като собственик на процесния имот.
Ищецът неколкократно
уведомявал М. по телефона за натрупаните задължения, но въпреки това последният
отказвал да плати.
Ето защо се иска да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден В.А.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Р.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 481,82 лв., представляваща консумативни разходи за изразходвана
питейна и канална вода за периода 18.09.2019г. – 18.09.2020г., дължими на
основание Договор за наем от 18.09.2019г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда (12.02.2021г.) до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е депозирал
отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител адв. М. Ш. ***.
Сочи се на допустимост, но неоснователност на предявените искове. Същите се
оспорват по размер. Изложените в исковата молба обстоятелства не били
подкрепени с доказателства, доколкото представените по делото такива били
нечетливи.
В хода на съдебното дирене депозираната искова
молба се поддържа, а ответникът оспорва същата по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено
копие, а в последствие и оригинал, на Договор за наем от 18.09.2019г., е че
между страните възникнало наемно правоотношение по повод временното и възмездно
ползване от ответника на описания в договора недвижим имот. Договорът бил
сключен за срок от една година, считано от датата на подписване на
приемо-предавателния протокол между страните (18.09.2019 г.). Точка V,
подт. 11.2. от същия установява задължение за наемателя „да заплаща за своя
сметка всички разходи, свързани с обикновеното употребление на имота,
изконсумираните в обекта – ел. енергия, вода и др. текущи разходи“.
Представеният Приемо-предавателен
протокол, неразделна част от Договор за наем на недвижим имот от 18.09.2019г.,
установява въвеждане на наемателя във владение на процесния имот посредством
предаване ключовете от последния.
Видно от приложената справка от
„Кюстендилска вода“ ЕООД е, че за процесния имот, за задължено лице – ищецът в
настоящото, е налице задължение за неплатена изконсумирана вода от 239 куб. за
периода 04.09.2019г. – 23.12.2020г. в размер на 481.82 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. С. (майка на ищцата). Показанията й
установяват, че от 18.09.2019 г. до 19.09.2020 г. процесният недвижим имот се
ползвал от ответника по делото в качеството му на наемател. Уговорката между
дъщеря й и наемателят била наемът да се плаща на ищцата, а „сметките на
съответните дружества“. Свидетелката често посещавала имота, за да съблюдава
състоянието му, как последният се ползва и дали наемателят е там. При едно от
посещенията си установила, че след 19.09.2020 г. ответникът се е изнесъл от
имота, като от съседи разбрала, че е заминал за Белгия.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната и назначена съдебно-графологична експертиза,
заключението по която установява, че подписът за „наемател“ по процесния
договор е поставен от ответника в настоящото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви. В тази връзка, съобразно указанията на съда, по делото
ищецът е депозирал писмените доказателства и в оригинал, като настоящият състав
намира същите за ясни и добре четливи (вкл. и копията). А възраженията на
ответната страна в изложения контекст – за абстрактни и немотивирани. Поради
това и изводите си настоящият състав ще мотивира именно на плоскостта на
събраните и приети доказателства по делото.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Изложените фактически твърдения
определят правната квалификация на заявеното спорно право като такава по чл.
232, ал.2, предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно
цитираната законова разпоредба наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани
с ползването на вещта. В т.см. е и постиганата договореност и между страните по
делото.
При възприетата правна квалификация и
по общото правило на чл. 154 от ГПК в тежест на ищцовата страна бе да установи
наличието на валидно възникнало между страните наемно правоотношение, по което
тя е изправна страна, реализираните от ответника консумативни разходи, както и
техния размер.
От ангажираните с оглед на това
доказателства възникналото между страните по делото облигационно отношение по
договор за наем на посочен в същия недвижим имот, са намира за установено. В
т.см. е и представеният Договор за наем от 18.09.2019 г., като по силата на
заключението по допуснатата и приета съдебно-графологична експертиза, не
съществува съмнение, че подписът за „наемател“ по процесния договор е поставен именно
от ответника в настоящото.
За изправността на наемодателя по договора, в
т.ч. изпълнението на задължението му да осигури ползването на процесния имот,
свидетелства представляващият неразделна част от него Приемо-предавателен
протокол от 18.09.2019г., установяващ въвеждане на наемателя във владение на
имота посредством предаване ключовете от последния.
За ползването на имота през процесния период от
наемателя и ответник в настоящото свидетелстват и показанията на св. Стефанова,
които съдът от една страна цени при усл. на чл. 172 от ГПК, но от друга –
намира за безпротиворечиви, а и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което ги цени с доверие. Отделно, по посочените
обстоятелства ответната страна не спори.
Така, безспорно по делото се доказа, че през
процесния период, съответсващ и на периода на действие на наемния договор
(последният сключен за една година, считано от 18.09.2019г.) собственият на
ищцата недвижим имот се е ползвал от ответника в настоящото, поради което и на
осн. точка V, подт. 11.2. от договора във вр. с чл. 232, ал.2, предл.
2-ро от Закона за задълженията и договорите, в тежест на наемателя се е
породило задължението да заплати направените по повод ползването на имота
консумативни разходи.
Сума от 481,82 лв., представляваща
изконсумирана, но неплатена питейна и канална вода се претендира за периода
18.09.2019г. – 18.09.2020г. (времето, през което наемният договор е действал
между страните). От друга страна, приложената на л. 9 от делото справка от
„Кюстендилска вода“ ЕООД установява, че консумираната вода от 239 куб., чиято
левова равностойност е идентична на претендираната по делото такава, е за
периода 04.09.2019г. – 23.12.2020г. Последното се твърди и от самия ищец в
обстоятелствената част на исковата му молба. Тоест, сумата от 481,82 лв., по
данни на водоснабдителното дружество, е начислена за един по продължителен
период от време спрямо процесния такъв.
В същото време в приемо-предавателния протокол
са отразени показания на водомера от 772 куб.м. към момента на въвеждането на
ответника в него, идентични с отразените в справката на л. 9. Така следва да се
приеме, че ответникът не е задължен за консумативните разходи единствено в периода 18.09.2020г. –
23.12.2020 г., когато между страните не е съществувало валидно облигационно
отношение.
В този смисъл, изчислявайки
задължението за процесния период по реда на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че
искът е основателен за сумата от 346,63 лв., на база средно потребление за една
година. Над този размер искът се възприема като недоказан и като такъв ще бъде
оставен без уважение.
По отговорността за
разноски:
При този изход на делото разноски се дължат на
ищеца в размер на 499,13 лв., от общо сторените и доказани в размер на 693,80
лв., като тук е включен размерът на дължимото възнаграждение на вещото лице,
въпреки, че депозитът е бил в по-голям размер, който подлежи на връщане,
доколкото не е усвоен.
На ответната страна също се следват разноски на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но поради липса на данни за сторени такива, не
следва да се присъждат.
В
хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски
на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с
особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава
възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството
му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. М. Ш. се дължи изплащане на сумата за това,
която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в
съдебно заседание от 13.10.2021г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
В.А.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата в размер на 346,63 лв.
(триста четиридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
консумативни разходи за изразходвана питейна и канална вода в самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 41112.504.474.1.3 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.10.2008г., с административен адрес – гр. Кюстендил, ул.
„Ц.О.“ № **, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, ползван от
ответника по силата на Договор за наем от 18.09.2019г., сключен между страните за
периода 18.09.2019г. – 18.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
(12.02.2021г.) до окончателното й изплащане, а ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от 481,82
лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
В.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.К.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата в размер на 499,13 лв.
(четиристотин деветдесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща
припадаща се част от сторените деловодни разноски с оглед уважената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районвн съд – Кюстендил____________