№ 243
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20231800100659 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. Х. от гр. Тетевен, Н.
С. Х. от гр. Тетевен, Й. М. Т. от гр. София, Д. Е. Т. от гр. София, М. Е. Т. от гр. София, М. Т.
П. от гр. Плевен, М. К. С. от гр. София, С. С. С. от гр. София, М. К. С. от гр. Ботевград, П.
К. Д. от гр. София, В. Л. Ц. от гр. Тетевен, Й. Л. Ц. от гр. Тетевен, И. В. Ц.а – И.ова от гр.
Тетевен, Ц. В. Ц. от гр. Тетевен, К. С. К. от гр. София и П. С. К. от с. Брестница iрещу И. Г.
В. от гр. Копривщица, с която са предявени искове по чл. 42, ал. 1, б. „б“ от ЗН.
Ищците твърдят, че са наследници на Л. И. К., починала на 09.02.2021 год., която
приживе притежавала много недвижими имоти и голяма сума пари в банковата си сметка от
продажбата на апартамент в жк. „Младост“, гр. София. До смъртта си наследодателката им
била в добро здравословно състояние, нямала нужда от помощ и се справяла сама с грижите
за себе си и домакинството. Виждала се с някои от роднините си, като поддържала добри
отношения с тях и обичала да посещава гр. Копривщица, където се запознала с ответника по
делото. През 2015 год. тя му дарила два имота в землището на с. Антон, а през 2019 год. му
продала имот от 6 999 кв.м. в с. Равно поле, община Елин Пелин. След смъртта й ищците
разбрали,че ответникът се легитимира като собственик на всички притежавани от
наследодателката им имоти с констативен нотариален акт на основание завещание в негова
полза със завещател Л. К., като завещанието е обявено на 28.04.2023 год. от нотариус М. Р..
Ответникът твърдял, че намерил завещанието в края на месец март 2023 год., когато отишъл
в апартамента на покойната да търси нейни снимки за изработването на надгробен
паметник. Ищците считат, че наследодателката им не е съставила и подписала саморъчното
завещание в полза на ответника, като представеното по делото завещание не е изписано
1
саморъчно и не е подписано от Л. К., не отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН и се явява
нищожно, на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ от ЗН. Молят съда да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на саморъчното завещание, написано на 29.11.2020 год., обявено с
протокол, вписан с рег. № 2879, том 1, акт 64, дело № 9 на нотариус М. Р. с рег. № 650 на НК
с посочен завещател Л. И. К. в полза на И. Г. В., с което е направено универсално
завещателно разпореждане в негова полза на апартамент в гр. София, ул. „А.Д.“, както и на
всички притежавани от завещателката имоти, придобити по наследство от баща й И. Т. К. и
от майка й М. Д. К., които се намират в землището на с. Равно поле, община Елин Пелин, в
землището на гр. Копривщица, в землището на с. Антон, Софийска област, както и всички
движими вещи и пари по сметки.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че той и семейството му са били много близки с наследодателката на ищците, като
отношенията им датират поне 30 години преди смъртта й. Те са единствените, които са се
интересували от нея и по време на 50-дневното й състояние на кома в болница „Пирогов“,
където починала след пожар в дома й в гр. София, ул. „А.Д.“. Покойната многократно
изразявала благодарност към семейството на ответника, както и намерението си да завещае
имотите си на последния, което и осъществила. Не поддържала връзка и не общувала с
ищците по делото. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С н.а. № 81, том I, рег. № 3735, дело № 73 от 01.08.2023 год. ответникът И. Г. В. е
признат за собственик на основание завещание върху следния недвижим имот, находящ се в
гр. София, ул. „А.Д.“ № 5, бл. 92, вх. А, ап. 12, а именно: самостоятелен обект в сграда –
жилище, апартамент с идентификатор 68134.801.2075.3.12 по кадастралната карта на гр.
София с площ 70,24 кв.м., заедно с прилежащото към обекта зимнично помещение и 3,67%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена, представляващ имот с идентификатор 68134.801.2075.
Със саморъчно завещание от 29.11.2020 год., обявено с протокол, вписан с рег. №
2879, том 1, акт 64, дело № 9 на нотариус М. Р. с рег. № 650 на НК Л. И. „К.“ е завещала в
полза на И. Г. В. апартамент № 12 в гр. София, ул. „А.Д.“, както и всички притежавани от
завещателката имоти, придобити по наследство от баща й И. Т. К. и от майка й М. Д. К.,
които се намират в землището на с. Равно поле, община Елин Пелин, в землището на гр.
Копривщица, в землището на с. Антон, Софийска област, както и всички движими вещи и
пари по сметки.
С решение № 76 от 28.04.2006 год. по гр.д. № 309/2001 год. на ПРС е извършена
делба на наследствени недвижими имоти, бивша собственост на Д. Д., б.ж. на гр. София,
находящи се в землището на гр. Копривщица, като в дял и изключителна собственост на Л.
И. К. са поставени 2 бр. земеделски земи с площ 2500 кв.м. и 3000 кв.м.
С договор за доброволна дела от 25.06.2007 год. съделителката Л. К. е получила в дял
2
и изключителна собственост УПИ с площ 687 кв.м., находящ се в с. Равно поле, община
Елин Пелин, за който е отреден парцел XVI по плана на селото.
С договор за покупко-продажба на наследствени права от 10.12.1979 год. М. К.
продала на дъщеря си Л. К. своите наследствени права върху наследството, останало от Д.
Д., б.ж. на с. Равно поле, починал на 08.09.1955 год..
Видно от приетите по делото удостоверения за наследници и съдебни удостоверения,
ищците по делото са наследници по закон на Л. И. К., починала на 09.02.2021 год., като
същите са приели наследството с писмени заявления до СРС и приемането е вписано в
особената книга на съда, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Според заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на в.л. С.
А. от 12.06.2024 год. саморъчното завещание от 29.11.2020 год., обект на експертизата, не е
написано и подписано от Л. И. К.. Вещото лице е използвало като сравнителен материал
ръкописен текст и подписи на Л. К. в редица документи – нотариални актове, договор за
продажба на наследствени права, заявления за издаване на БДС, молба за пенсиониране,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, осигурителна книжка, заявление за
зачитане на придобит осигурителен стаж и др., които безспорно изхождат от
наследодателката и са подписани от нея или съдържат написан саморъчно от същата текст.
При проведеното сравнително изследване на образците с ръкописен текст помежду им е
установено съвпадение в общите и частни признаци на почерка, достатъчно за извода, че във
всички образци с ръкописен текст е отразен двигателния стереотип на едно лице. Степента
на обработеност на почерка е висока. Подписът е изпълнен с висок темп и добра
координация на движенията. В образците от сравнителния материал с ръкописен текст и
подписи не се установяват диагностични признаци, свидетелстващи за съществуването на
обстоятелства, смущаващи функцията на писмено-двигателния апарат, каквито са открити в
текста на изследваното завещание, а именно: последното е изпълнено с движения с изразено
разстройство на координацията, проявяващо се в ъгловато изписване на овалните елементи,
вълнообразно и начупено изписани прави и дъговидни щрихи, неравномерен размер на
буквите, различна разтегнатост между буквите и думите, разтегнатостта на движенията по
вертикала е по-голяма, натискът при писане е силен; наблюдават се признаци на нарушена
пространствена ориентация, като вълнообразна линия на реда на писане спрямо
хоризонталните линии на листа, както и дорисувания на някои букви, както и изписване на
букви с ръкопечатен шрифт; темпът на изпълнение е неустойчив, на места – много бавен,
налице е висока вариантност на движенията при изпълнение на буквите. Всички тези
признаци в изследвания документ – завещанието, сочат на съществуването на обстоятелства,
смущаващи функцията на писмено-двигателния апарат. Такова обстоятелство според вещото
лице може да бъде извършена имитация. Същите са признаците и на ниска степен на
обработеност на почерка и слаба практика на писане. Такива признаци не са налице в
изследвания сравнителен материал, който се характеризира с висока степен на обработеност
на почерка, висок темп и добра координация на движенията, несъществена вариантност при
изпълнение на някои букви; линията на реда е хоризонтална – права, натискът е среден, като
3
почеркът на Л. К. е устойчиво проявен през годините, откогато има сравнителен материал,
като писмените й навици не са претърпели промени от 1979 год. до 2019 год., като в
криминалистичната практика такъв устойчив писмено-двигателен навик се определя като
закостенял и дори треморът, който се появява през 2019 год. дава незначителни отражения в
почерка на наследодателката. При проведеното сравнително изследване по метода на
съпоставяне на почерка, отразен в текста на завещанието с този в образците от
сравнителния материал, вещото лице е установило редица различия в общите и частни
признаци на почерка, по –характерни от които са тези при изписване на следните букви:
началния елемент на буква „Л“; начина на свързване на буквите „д“ и „м“; началния елемент
на буква „м“; първия елемент на буква „и“; изписването на буква „н“ /свързването на първия
с хоризонталния елемент/; в завещанието името „К.“ се изписва с буквата „ъ“; свързването
на елементите на буквата „к“; изписването на буква „р“ /размер на вертикала, както и
дорисуване на буквата в думата „гр.“ в завещанието/; дорисуването на буквата „ф“ в думата
„София“ в завещанието; изписването на третия елемент на буква „ж“; в завещанието буквата
„и“ се изпълнява с ръкопечатен шрифт, а в образците – не; хоризонталният елемент на
буквата „П“ /в завещанието същият пресича вертикалните елементи, а в образците – не/.
Всички констатирани различия са илюстрирани от вещото лице с увеличаване на
съответните фрагменти и обозначаването им със стрелки и подробно описание. Според
вещото лице указаните различия в общите и частни признаци на почерка, отразен в
ръкописния текст на завещанието и в ръкописните текстове от сравнителния материал са
съществени, устойчиви и достатъчни по обем, за да се направи извода, че изследваното
завещание не е написано и подписано от Л. К..
По делото е прието и заключение на тройна съдебно-почеркова експертиза на в.л. В.,
К. и А. /основно и допълнително/, което е подписано с особено мнение от вещото лице С.
А.. Последният поддържа изводите, направени от него в единичната експертиза. Останалите
две вещи лица застъпват становището, че изследваното завещание е написано и подписано
от посочената завещателка Л. К.. Мнозинството от експертите дава заключение, че при
извършване на сравнително, графическо изследване между признаците в ръкописния текст,
съдържащ се в сравнителния материал и тези в текста на завещанието се установяват
съвпадения в общите признаци като: степен на обработеност и свързаност, темп на
изпълнение, размер, наклон и разположение на текста спрямо редовото обозначение, като са
посочени съвпаденията и в някои частни признаци. Вещите лица са констатирали и
различия, според тях еднократно изразени в наличието на един дорисуван елемент в
завършващата част на малка буква „р“ и в малка буква „ф“ на втория ред от завещанието,
като тази разлика двете вещи лица обясняват с „моментното състояние и вида на обекта“.
Изводите на двете вещи лица /мнозинството от експертите/ не са онагледени в илюстративен
материал с увеличаване на съответните фрагменти и обозначения, от които да се направи
извод за констатираните от същите съвпадения, респ. различия в общите и частни признаци.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
4
Предявените искове са допустими. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника и искането за частично прекратяване на производството поради липса на активна
материално-правна легитимация на част от ищците. В случая установителните искове с
правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН са предявени от лица, които са
носители на материалното право, засегнато от правния спор, тъй като видно от приетите по
делото удостоверения, ищците са наследници по закон на Л. И. К., починала на 09.02.2021
год., като същите са приели наследството с писмени заявления до СРС и приемането е
вписано в особената книга на съда, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:
Съдът намира, че саморъчното завещание, с което посочената като завещател Л. К. се
е разпоредила с притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество е недействително,
а предявеният иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание по чл. 42, б. «б»
ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, е основателен поради следните съображения:
Доказателствената тежест за доказване автентичността на завещанието е на този,
който се ползва от него, като доказването следва да е пълно и пряко. Това е така, тъй като
саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му,
тежестта на доказване е на страната, което го е представила и иска да се ползува от него. От
приетите по делото единична и тройна съдебно-почеркови експертизи не се установява по
категоричен начин, че ръкописният текст на завещанието е изпълнен и подписът е положен
от посочената завещателка. Съгласно чл. 25 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. В случая тези формални изисквания са спазени. Не се установи обаче по
несъмнен начин текстът на завещанието да е изпълнен от Л. К. и същата да го е подписала.
Според заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на в.л. С.
А. от 12.06.2024 год. и даденото от същия особено мнение към тройната експертиза в
образците от сравнителния материал с ръкописен текст и подписи не се установяват
диагностични признаци, свидетелстващи за съществуването на обстоятелства, смущаващи
функцията на писмено-двигателния апарат, каквито са открити в текста на изследваното
завещание, а именно: последното е изпълнено с движения с изразено разстройство на
координацията, проявяващо се в ъгловато изписване на овалните елементи, вълнообразно и
начупено изписани прави и дъговидни щрихи, неравномерен размер на буквите, различна
разтегнатост между буквите и думите, разтегнатостта на движенията по вертикала е по-
голяма, натискът при писане е силен; наблюдават се признаци на нарушена пространствена
ориентация, като вълнообразна линия на реда на писане спрямо хоризонталните линии на
листа, както и дорисувания на някои букви, както и изписване на букви с ръкопечатен
шрифт, темпът на изпълнение е неустойчив, на места – много бавен, налице е висока
вариантност на движенията при изпълнение на буквите. Такива признаци не са налице в
изследвания сравнителен материал, При проведеното сравнително изследване по метода на
съпоставяне на почерка, отразен в текста на завещанието с този в образците от
5
сравнителния материал, вещото лице е установило редица различия в общите и частни
признаци на почерка, по –характерни от които са тези при изписване на следните букви:
началния елемент на буква „Л“; начина на свързване на буквите „д“ и „м“; началния елемент
на буква „м“; първия елемент на буква „и“; изписването на буква „н“ /свързването на
първия с хоризонталния елемент/; в завещанието името „К.“ се изписва с буквата „ъ“;
свързването на елементите на буквата „к“; изписването на буква „р“ /размер на вертикала,
както и дорисуване на буквата в думата „гр.“ в завещанието/; дорисуването на буквата „ф“ в
думата „София“ в завещанието; изписването на третия елемент на буква „ж“; в завещанието
буквата „и“ се изпълнява с ръкопечатен шрифт, а в образците – не; хоризонталният елемент
на буквата „П“ /в завещанието същият пресича вертикалните елементи, а в образците – не/.
Всички констатирани различия са илюстрирани от вещото лице с увеличаване на
съответните фрагменти и обозначаването им със стрелки и подробно описание, което дава
възможност на съда и сам да се убеди в наличието на тези различия в общите и частни
признаци на почерка, отразен в ръкописния текст на завещанието и в ръкописните текстове
от сравнителния материал, като тези различия са толкова съществени, устойчиви и
достатъчни по обем, за да се направи извода, че изследваното завещание не е написано и
подписано от Л. К., най-малкото – да се създаде основателно съмнение в авторството на
изследваното завещание, което съмнение обосновава заключението, че ответникът не е
провел пълно главно доказване на автентичността на завещанието.
Съдът не възприема становището на мнозинството от вещите лица в приетата тройна
съдебно-почеркова експертиза. На първо място, същата не е придружена с подходящ
илюстративен материал, подкрепящ изводите на в.л. В. и К. /не са приложени илюстрации с
увеличаване на съответните фрагменти и обозначаването по подходящ начин на
констатираните съвпадения и различия в общите и частни признаци на почерка в
изследваните документи/. Освен това съдът намира, че повечето изводи на двете вещи лица
не са подкрепени от доказателствата по делото и от приетия сравнителен материал. Така
например мнозинството на в.л. твърди, че съвпадащ признак с много висока
идентификационна стойност е формата на изпълнение на всеки един от елементите на малка
буква „а“. Видно от илюстрация 1 на л. 522 по делото /особеното мнение на в.л. А./, Л. К.
изпълнява тази буква със слети движения, без да вдига химикала от листа /признак за по-
високата обработеност на нейния почерк/, а в завещанието буквата се изпълнява с две
отделни движения; мнозинството твърди, че съвпадащ признак е формата на изпълнение на
елементите на буквата „в“, но видно от същата илюстрация овалният елемент на буквата в
завещанието се изпълнява с припокриване от лявата страна на овала, като с такива
движения буквата не се изпълнява никъде в сравнителния материал; освен това в името „И.“
в сравнителния материал буквата „в“ е слято свързана с предстоящата буква „И“, а в
завещанието това не е така; мнозинството твърди, че съвпадащ признак е посоката и
формата на изпълнение на първия елемент на буква „И“, а видно от същата илюстрация тази
буква се изпълнява в сравнителния материал със специфично и рядко срещано начално
полуовално окръжно движение и наподобява въпросителен знак, докато в завещанието не е
така; мнозинството твърди, че съвпадащ признак е свързването на елементите на буква „н“,
6
докато видно от илюстративния материал навсякъде К. изписва тази буква с графика,
подобна на буква „и“, а в завещанието никъде не се изписва по този начин; мнозинството
твърди, че буквите „л“ и „м“ се изписват чрез разделно свързване на двата елемента във
всички документи, но в случая отново е налице фрапиращо различие и при изписването на
тези букви: вторите елементи на буквите се изписват от К. с дъговиден край на движенията,
какъвто не се среща никъде в завещанието /илюстрация 4 към особеното мнение/ и др. Най-
красноречиво е погрешното изписване на фамилното име на наследодателката в
завещанието – „К.“ вместо „К.“. В ръкописно изписаните имена най-добре се проявяват
признаците на почерка, тъй като тези имена се изписват най-честно, което води до висока
обработеност и автоматизъм на движенията. Наследодателката е високо образована жена,
грамотна и с висока степен на обработеност на почерка, като по делото не са събрани
каквито и да било доказателства същата да е страдала от заболявания, които да са довели до
нарушаване на когнитивните функции, писмените или двигателните й навици. Почеркът на
Л. К. е устойчив през годините, като почеркът й не е претърпял промени от 1979 год. и дори
лекият тремор, който се появява през 2019 год. дава незначителни отражения в почерка на
наследодателката. С оглед това всички констатирани различия в общите и частни признаци
на почерка, отразен в ръкописния текст на завещанието и в ръкописните текстове от
сравнителния материал обуславят извода, че изследваното завещание не е написано и
подписано от Л. К..
С оглед това и предявеният иск за обявяване недействителност-нищожност на
саморъчно завещание, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат поставени направените от ищците разноски в размер общо на 10 948 лева, от
които: 1398 лева – заплатена държавна такса, 800 лева – депозит за вещо лице и 8750 лева -
адвокатско възнаграждение, платено в пълен размер, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на саморъчно завещание съставено на 29.11.2020 год. с
посочен за негов автор Л. И. К., починала на 09.02.2021 г., обявено с протокол, вписан с рег.
№ 2879, том 1, акт 64, дело № 9 на нотариус М. Р. с рег. № 650 на НК, поради съставянето му
в нарушение на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗН - тъй като не е написано и подписано от
завещателката, по предявените искове от Д. С. Х. ЕГН ********** от гр. Тетевен, Н. С. Х. с
ЕГН ********** от гр. Тетевен, Й. М. Т. с ЕГН ********** от гр. София, Д. Е. Т. с ЕГН
********** от гр. София, М. Е. Т. с ЕГН ********** от гр. София, М. Т. П. с ЕГН
********** от гр. Плевен, М. К. С. с ЕГН ********** от гр. София, С. С. С. с ЕГН
7
********** от гр. София, М. К. С. с ЕГН ********** от гр. Ботевград, П. К. Д. с ЕГН
********** от гр. София, В. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, Й. Л. Ц. с ЕГН
********** от гр. Тетевен, И. В. Ц.а – И. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, Ц. В. Ц. с ЕГН
********** от гр. Тетевен, К. С. К. с ЕГН ********** от гр. София и П. С. К. с ЕГН
********** от с. Брестница срещу И. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Копривщица, с правно
основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.
ОСЪЖДА И. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Копривщица да заплати на Д. С. Х. ЕГН
********** от гр. Тетевен, Н. С. Х. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, Й. М. Т. с ЕГН
********** от гр. София, Д. Е. Т. с ЕГН ********** от гр. София, М. Е. Т. с ЕГН
********** от гр. София, М. Т. П. с ЕГН ********** от гр. Плевен, М. К. С. с ЕГН
********** от гр. София, С. С. С. с ЕГН ********** от гр. София, М. К. С. с ЕГН
********** от гр. Ботевград, П. К. Д. с ЕГН ********** от гр. София, В. Л. Ц. с ЕГН
********** от гр. Тетевен, Й. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, И. В. Ц.а – Иванов с
ЕГН ********** от гр. Тетевен, Ц. В. Ц. с ЕГН ********** от гр. Тетевен и П. С. К. с ЕГН
********** от с. Брестница, общо сумата 10 948 лева, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8