№ 2093
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря И.П.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110202453 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на девети април две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар И.П. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2453 по описа
за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. П. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-026316 от 31.10.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, поради което
иска наложеното административно наказание да бъде отменено.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 18.10.2023 г. М. Д. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал съставения против нея АУАН
като посочил, че не е съгласен с описаното, без да конкретизира възраженията си.
Допълнителни възражения били изложени и в срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите
са изложени и във въззивната жалба.
Въз основа на АУАН на 31.10.2023 г. Д.ДД. –началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като извършеното нарушение е достатъчно ясно описано и съответно на
дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
не са налице основания за отмяна на НП поради нарушения на процесуалните правила.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 18.10.2023 г. около 20.20 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Шкода Румстър“, с рег. № ХХХ по ул. “Никола Габровски“, с посока на
движение от бул. „Г.М. Димитров“ към бул. "Симеоновско шосе". На кръстовището на
ул. „Никола Габровски“ с ул. “Апостол Карамитев“ при червен сигнал на светофарната
уредба, жалбоподателят навлязъл в кръстовището и го преминал, като продължил
движението си. Служители на ОПП СДВР, които минавали в района, възприели
случващото и спрели жалбоподателя. Извършена била проверка, при която било
прието, че той е извършил нарушение на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля М.Д. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
2
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление, АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив - разпитан в настоящото производство, св. Д. е категорична, че е
възприела непосредствено как жалбоподателят е преминал през кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба, като противно на доводите във въззивната
жалба, твърди, че е била на близко (около 50 метра) разстояние от него. Съдът
кредитира тези показания като логични и непротиворечиви, като не се установяват
обстоятелства, поради което свидетелят да е предубеден или заинтересован,
показанията му се подкрепят от останалите доказателствени материали по делото, а
жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на своите твърдения.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-
линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището. В санкционната норма на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
По делото се установи, че жалбоподателят е навлязъл с управляваното от него
МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна той е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост, тъй като той не е
въприел червения светлинен сигнал и не е осъзнал, че е длъжен да спре управляваното
от него МПС, въпреки че е можел да стори това, доколкото по делото не се установяват
пречки от обективен и субективен характер, които да са го възпрепятствали.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-026316 от
31.10.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на Д. В. П. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4