Мотиви по
АНД № 4566/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане
бързо производство № 311/2019 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Пловдив с
Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Т.И.Р., ЕГН: **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Р. е повдигнато обвинение за това, че
на 12.07.2019 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 7,701 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1 тегловни процента, на стойност
46,20 лева съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за
определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
деянието представлява маловажен случай по ал. 3, т. 1 на чл. 354а от НК –
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1
от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Т.И.Р., се предвижда наказание „глоба“
до хиляда лева. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо
процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това
настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава
двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното
обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на съда да кредитира фактическата обстановка, описана в постановлението
на РП – Пловдив, с което е сезиран съдът. Поддържа да са налице предпоставките
по чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Р. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, което предлага на съда да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
размер на 1 500 лева. По отношение на веществените доказателства пледира
да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и
унищожени по предвидения за това ред, а разноските, направени в хода на
наказателния процес, да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия – адв. М.М., пледира за
налагане на административно наказание при превес на смекчаващите обстоятелства,
което да бъде индивидуализирано в минималния размер от 1 000 лева. Взема
становище предложеното от прокурора наказание глоба в размер на 1 500 лева
да е явно несправедливо. Моли съда при определяне на наказанието да вземе
предвид имущественото състояние на обвиняемия, който ежемесечно следва да
заплаща наем за жилището, в което живее.
Обвиняемият Р. дава кратки обяснения по делото, в
които заявява, че работи като графичен дизайнер и специалист по предпечатна
подготовка, има сключен трудов договор, а месечният му доход е в размер на 1
500 лева. В хода на съдебните прения поддържа позицията на своя защитник. В
последната си дума моли съда за наказание глоба, което да е в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Т.И.Р., е роден на *** ***, б, български
гражданин, живущ *** и с постоянен адрес:***, със средно образование, неженен, работещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
На 12.07.2019 г. около 22:00 часа свидетелите С.Б. и А.Г.–
* ** в 04 РУ при ОД на МВР - Пловдив,
при извършването на обход пред църквата „Света Богородица“, находяща се в гр.
Пловдив, ул. „С.“ № *, видели две лица, които седят на пейка. Това били
обвиняемият Т.Р. и свид. М.Р.. На последните била извършена проверка, при която
се установила самоличността им. По време проверката при проведен разговор
обвиняемият споделил пред свидетелите - полицейски служители, че в себе си
държи наркотични вещества, а именно плик с марихуана, който е в раницата, която
носи. Поради последното обвиняемият Т.Р. бил отведен в сградата на 04 РУ при ОДМВР
- Пловдив. Там той пожелал да предаде доброволно държаните от себе си
наркотични вещества. Бил изготвен протокол, в който било обективирано
предаването от обвиняемия Т.Р. на 1 брой полиетиленов плик, съдържащ суха
зелено-кафява на цвят тревиста маса. При предаването на вещите обвиняемият
посочил, че в плика се съдържа марихуана, която той закупил за лична употреба,
като това било отразено в изготвения протокол. В последствие обвиняемият Т.Р.
бил задържан по реда на ЗМВР, а свидетелите Б.
и Г. при условията
на неотложност били разпитани в
това им качество. Било образувано настоящото наказателно производство.
Предадената от обвиняемия Р. суха
зелено-кафява на цвят тревиста маса представлявала марихуана с общо нето тегло
7,701 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1
тегловни процента. След извършеното изследване от марихуаната останал остатък,
който с писмо от 16.07.2019 г. бил изпратен за съхранение в Централно
митническо управление гр. София. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към
чл. 3, т. 1 от Списъка I от Наредбата за реда за класифициране на растения и
вещества като наркотични като вещество с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Обвиняемият Т.Р. нямал надлежно разрешително за
държането на високорискови наркотични вещества.
Стойността на марихуаната с нето
тегло 7,701 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 4,1 тегловни процента била 46,20 лева.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Ангел Николаев Г.(лист 3 от
досъдебното производство), С. И. Б. (лист 4 от досъдебното производство) и М.Г.
Р. (лист 5 от досъдебното проиводство), писмени
доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Р. (лист 7 от
делото); Заповед за задържане на лице с рег. № 441зз-137/12.07.2019 г. (лист 2
от досъдебното производство); характеристична справка (лист 13 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 12.07.2019 г. (лист 14 от досъдебното производство), както и от заключението на
съдебно-химическа експертиза протокол № 1312 от 15.03.2019 г. (лист 16
от досъдебното производство).
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. Н Г.и С. И.Б.. Същите са подробни, последователни, вътрешно и взаимно
непротиворечиви. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства,
които непосредствено са възприели като очевидци. От тях се установяват датата и
мястото на извършената проверка, самоличността на провереното лице, както и
какви последващи действия по разследването са били осъществени. Кредитират се и показанията на свид.
М.Г.Р.. От тях се установява, че на инкриминираната дата свид. Р. заедно с
обвиняемия Р. са закупили вещи – всеки за себе си, от непознато за тях лице в
кв. Изгрев, гр. Пловдив, за които им е било казано, че представляват марихуана,
а след извършената им проверка от полицейски служители по-късно на същия ден –
12.07.2019 г., обвиняемият доброволно е предал закупената вещ, за която знаел,
че била марихуана.
От заключението на съдебно-химическата експертиза се
установява, че представеният за изследване обект – суха, зелена на цвят
растителна маса, представлява марихуана с общо нето тегло 7,701 грама и със съдържание на активен компонент 4,1 тегловни процента ТХК
/тетрахидроканабинол/. Остатъкът след изследването е 6,222 грама. Съдът дава
вяра на заключението по изготвената експертиза, в същото е отговорено в пълнота
на поставените задачи с постановлението за назначаване на експертизата. Вещото
лице е мотивирало експертните си изводи, като е посочило и методите на
изследване, по които е достигнало до крайното си заключение. Самото заключение
се цени като подробно, обосновани и добросъвестно дадено от вещо лице,
разполагащо с необходимите експертни познания в съответната област на науката.
От справка за съдимост на обвиняемия Р. се установява,
че той не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на глава
осма от Общата част на НК.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият Т.И.Р. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3, т. 1
от НК.
От обективна
страна на 12.07.2019
г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество – марихуана, с нето тегло 7,701 грама, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,1 тегловни процента, на стойност 46,20
лева съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за
определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
деянието представлява маловажен случай по ал.3, т. 1 на чл. 354а от НК.
Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т.
1 Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях и са забранена за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина. Тетрахидроканабинолът /ТХК/ е органично
съединение с ясно изразени наркотични свойства, което по естествен път се
синтезира и съдържа в растенията от рода на марихуаната - коноп, канабис.
Следователно по делото се явява доказано от обективна страна, че държаните от
обвиняемия вещи представляват високорискови наркотични вещества.
В хода на наказателното производство не се установява
обвиняемият да е имал надлежно разрешително за държането на инкриминираното високорисково
наркотично вещество, подобно обстоятелство не се и твърди от обвиняемия, нито
се сочат доказателства в тази посока.
Датата и мястото на извършване на престъплението се
установяват както от показанията на свидетелите очевидци Г.иБ., а така също и от тези на свид. Р.. По категоричен начин по делото е
доказано и авторството на престъплението от страна на обвиняемия Р., като
наркотичното вещество марихуана е било открито в негово държане, в раницата,
която е носил. Сам обвиняемият е заявил пред свидетелите Г.иБ., че в себе си
има наркотично вещество. Имено обвиняемият е и лицето, което е предало предмета
на престъплението с протокола за доброволно предаване. По тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че обвиняемият Р. е държал инкриминираното наркотично
вещество. С това си действие той е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Същото е формално и е
било довършено именно с факта на осъществяване на изпълнителното деяния, без
необходимост от настъпването на допълнителен резултат.
Процесното деяние се цени като маловажен случай, тъй
като съдът приема, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Този извод се
прави както с оглед на сравнително малкото количество и ниска стойност на
държаните наркотични вещества, което обосновава ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, така и предвид ниската степен на обществена
опасност и на самия деец. Същият има добри характеристични данни, с чисто
съдебно минало, което показва инцидентния характер на процесната проява за
него. Също така обвиняемият е направил самопризнание в хода на бързото
производство, съдействал е за извършване на действията по разследване с негово
участие и доброволно е предал наркотичните вещества, които е държал в себе си. Съдът
приема, че съвкупният анализ на тези факти обосновава маловажността на
процесния случай.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му обвиняемият Р. е съзнавал, че инкриминираната вещ,
която държал в раницата си, представлява наркотично вещество, както и че той е
нямал надлежно разрешително за неговото държане. Следователно той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, като в съзнанието си е формирал
представа относно наличието на всички елементи от състава на престъплението, но
въпреки това е осъществил процесното престъпление.
По тези съображения съдът приема, че по делото е
доказано по категоричен начин, че обвиняемият Т.И.Р. е осъществил от обективна
и от субективна страна престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК,
поради което го призна за виновен с решението си.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да
приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от Р.
престъпление е предвидено наказание „глоба“ до хиляда лева, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящото производство, и от деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на
тези правила. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият Т.И.Р. трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба,
което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични
данни на обвиняемия – същият е работещ, млада му възраст, липсата на данни за
противообществени прояви и чистото му съдебно минало. Отчете се и оказаното от
обвиняемия съдействие при разследването и доброволното предаване на предмета на
престъплението. Същевременно не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства. Искането на прокурора за индивидуализация на административното
наказание в размер на 1 500 лева е неоснователно, тъй като следва да
бъде съблюдавана и разпоредбата на чл.
78а, ал. 5 от НК, гласяща, че когато за извършеното престъпление е предвидено
наказание само глоба, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба. За престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК се
предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева, който размер се равнява на минимума
на административното наказание „глоба“ по чл. 78а, ал. 1 от НК. По тези
съображения съдът приема, че обвиняемият Т.И.Р. трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
лева, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца
и е се налага за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Същевременно и съдът не
констатира обстоятелства по делото, налагащи определяне на наказанието в
по-висок от минималния размер.
По отношение на вещественото доказателство по делото –
остатък от марихуана след изследване с нето тегло 6,222 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 4,1 тегловни процента, изпратен на
съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ гр. София, съдът постанови с решението си на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК същият се отнема в
полза на държавата и да се унищожи по предвидения за това в закона ред след влизане на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с
решението си обвиняемият Т.И.Р. да заплати направените по делото в досъдебната
фаза разноски в размер на 95 (деветдесет и пет) лева по сметка на ОД на МВР –
Пловдив в полза на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.