Решение по дело №403/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от П. В. Ч., [ЕГН], чрез адв. Димов, против Решение № 58/10.01.2025г., постановено по АНД № 3247/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-002191 от 08.04.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР- [област], сектор „Пътна полиция“ - [област], с което на П. В. Ч. на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Твърди се незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че липсват годни доказателства във връзка с нарушението, тъй като когато контролните органи са посетили мястото на произшествието, разположението на автомобилите не е било запазено и при липса на свидетели очевидци, не може да се направи извод за механизма на неговото настъпване. Твърди се нарушение на чл.40, ал.3 и чл.42, т.9 от ЗАНН. Изложени са доводи, че районен съд не се е произнесъл по доказателствените искания, които според жалбоподателя са от съществено значение за установяване на вертикалната пътна сигнализация и хоризонталната пътна маркировка. Сочи се, че е наложено наказание по непълно или неправилно посочена правна норма, а вината за настъпване на процесното ПТП е на К. Ш.. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на НП, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд – [област] е сезиран с жалба на П. В. Ч. срещу НП № 24-1030-002191 от 08.04.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР- [област], сектор „Пътна полиция“ - [област].

Административнонаказателната отговорност на оспорващия П. Ч. е ангажирана за това, че на 19.02.2024 г. в 18:12 часа в община [област], [улица], в близост до кръстовището с бул. „ЦБО“ /Ц. Б. III Обединител/ управлява лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. П. Ч., като извършва следното нарушение: При отклонение на автомобила в ляво и частично навлизане в лявата част на платното за движение на двупосочен път, отворен за обществено ползване, не се съобразява с местоположението, скоростта и посоката на движение на преминаващия до него от лявата му страна лек автомобил с рег. № [рег. номер] БМВ Х5, като го удря и допуска ПТП с материални щети. Нарушението е квалифицирано по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия GA № 1183000/13.03.2024г. Актът е подписан от Чорбаджиев с посочване, че има възражения.

В АУАН е посочено, че е съставен по преписка с рег. № 103000-3666/21.02.24г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област] и е издаден Протокол за ПТП с материални щети бл. № 1939532.

Въз основа на така съставения акт, Началник група към ОД на МВР- [област], сектор „Пътна полиция“ - [област] издал Наказателно постановление № 24-1030-002191 от 08.04.2024г., с което на П. В. Ч. на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

С обжалваното решение, Пловдивски районен съд е потвърдил НП.

За да постанови този резултат Районен съд [област] приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица, като при съставянето им са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според мотивите на оспорения съдебен акт нарушението е надлежно описано в НП и нарушителят е имал възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за създаването на опасност за участниците в движението и реализирането на ПТП при предприемане маневра заобикаляне на друго МПС. Съдът е формирал извод, че от обективна и субективна страна Чорбаджиев е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, като с поведението си не е съобразил с положението на друго МПС на платното за движение, неговата посока и скорост на движение, с габаритите и като предприемал маневрата заобикаляне е следвало да се убеди, че при избраната от него траектория ще избегне контакт с лекия автомобил ,,БМВ‘‘, който също е извършил нарушение като е заобиколил колоната от леки автомобили. В тази връзка съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел, протокол за ПТП и запис от видео регистратор, предявен в открито съдебно заседание. По отношение на наложеното административно наказание в оспорения съдебен акт е посочено, че същото е точно фиксирано по вид и размер в разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Решението на Районен съд [област] е валидно и допустимо, но неправилно.

От събраните пред районен съд доказателства не се установява извършването на вмененото на П. В. Ч. нарушение - несъобразяване с местоположението, скоростта и посоката на движение на преминаващия до него от лявата му страна лек автомобил с рег. № [рег. номер] БМВ Х5, като го удря и допуска ПТП с материални щети. Всъщност от прегледа на записа от видеорегистратора в автомобила на касационния жалбоподател, не се установява отклонение на автомобила му в ляво, нито частично навлизане в лявата част на платното за движение на двупосочен път. Напротив установява се, че автомобилът на Чорбаджиев е в непосредствена близост до тротоарния бордюр в дясно на платното за движение, т.е. автомобилът му се движи в дясна лента. От хоризонталната пътна маркировка на пешеходната пътека на записа от видеорегистратора ясно се вижда, че автомобилът на Чорбаджийски се движи само направо и не извършва отклонение в ляво.

Ноторно известно е, че бул. „Марица“ север в [населено място] до Международен панаир [област] е с двупосочно движение, с по една лента за всяка посока. При наличието на две ленти – по една за всяка посока и намирайки се на кръстовище, няма как П. Ч. да очаква, че в лентата за насрещно движение може да се движи автомобил в неговата посока, който и да го изпреварва на пешеходна пътека и кръстовище. От записа от видеорегистратора се установява, че не касационният жалбоподател, а лек автомобил с рег. № [рег. номер], БМВ Х5 не осигурява достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, навлизайки в дясното платно за движение, отнема предимството на Чорбаджиев, удря го и допуска ПТП.

Вярно е, че административнонаказващият орган - при преценката си дали да издаде НП се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. Но съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В случая административнонаказващия орган не се е съобразил с тази разпоредба, като не е преценил възраженията, направени от жалбоподателя и не е било проведено разследване на спорните обстоятелства. От представената по преписката докладна записка рег. № 1030р-6729 от 18.03.2024г. се установява, че към преписката е приобщен видео-запис предаден лично от П. Ч. заснет с видеорегистратор на управлявания от него автомобил.

Наказващият орган е следвало да се произнесе по административно-наказателната преписка едва след преценка на възраженията и провеждането на разследване на спорните обстоятелства, каквито са налице.

В случая фактическите констатации по АУАН серия GA № 1183000 от 13.03.2024 г. досежно отклонение на автомобила на Чорбаджиев в ляво и частично навлизане в лявата част на платното за движение на двупосочен път се явяват неправилни.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване не само факта на извършено административно нарушение, но и самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, липсват доказателства за извършване на нарушение от страна на П. Ч..

По изложените съображеният настоящия съдебен състав счита, че наказателно постановление № 24-1030-002191 от 08.04.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР- [област], сектор „Пътна полиция“ - [област] е незаконосъобразно. Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 58/10.01.2025г., постановено по АНД № 3247/2024 г. по описа на Районен съд – [област], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-002191 от 08.04.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР- [област], сектор „Пътна полиция“ - [област], с което на П. В. Ч. на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.