Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 13565 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ***** срещу Й.Й.П.,
ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 663.78лв. (шестстотин шестдесет и
три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 31.92лв. (тридесет и един лева и деветдесет
и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2017г.
до 03.04.2017г.; 104.00лв. (сто и четири
лева), представляваща сума за допълнителни услуги за периода от
09.01.2017г. до 03.04.2017г.; 214.50лв.
(двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща
застрахователна премия за периода от 09.01.2017г. до 03.04.2017г.; 50.29лв. (петдесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща лихва
за забава за периода от 10.01.2017г. до 01.03.2018г.; 17.25лв. (седемнадесет лева
и двадесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху вноски по
застрахователна премия за периода от 10.01.2017г. до 01.03.2018г.; 5.79 лв. (пет лева и седемдесет и девет стонтинки), представляваща
лихва за забава върху вноски по пакет допълнителни услуги за периода от
10.01.2017г. до 01.03.2018г., представляващи задължение по Договор за заем CrediHome ***и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome *****, сключени между „М.К.”
АД и Й.Й.П. на 10.11.2016г, вземанията по който са прехвърлени от страна на
„М.К.”
АД в
полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, по силата
на Приложение №1 от 10.04.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен Договор
за заем CrediHome ***/10.11.2016г.,
„М.К.” АД предоставило на Й.Й.П. сума в размер на
1000 лева при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за заем и
ОУ. Ответникът се задължил да върне сумата в общ размер от 1084.20 лв.,
включваща заетата сума в размер на 1000 лева и 84.20 лева договорна лихва на 20
броя равни седмични вноски, всяка в размер на 54.21 лв.. Падежът на
задължението бил 03.04.2017г.. На същата дата по искане на кредитополучателя,
между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome ***.
Пакетната цена за допълнителните услуги /Пакет Комфорт/ възлизала на 160 лева,
която следвало да се заплати на 20 броя равни седмични вноски всяка в размер на
8 лева. Допълнителните услуги включвали посещения вкъщи или на удобно място за
събиране на вноската по кредита; безплатно внасяне от името и за сметка на
клиента на вноските по банкова сметка ***; безплатно внасяне на вноските в офис
на М.К. АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна
лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. На
основание сключения договор за допълнителни услуги, М.К. АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставило на кредитополучателя финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на кредитодателя
застраховка „Защита“ към ЗК Уника живот АД. Платената
от кредитодателя застрахователна премия в общ размер
на 330 лева следвало да бъде върната от ответника в срок от 20 седмици на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 16.50 лева. Съгласно чл.4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните
услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят само по изразено писмено искане от заемополучателя. Кредитодателят е изпълнявал задълженията си по
договора, като е предоставил на заемополучателя
посочената сума и е извършвал възложените услуги. Заемът бил усвоен изцяло от титуляра. За погасяване на задълженията по договора,
ответникът платил сума от 560 лева, с която били погасени следните задължения:
115.50 лева – застрахователна премия, 56 лева – допълнителни услуги, 52.28 лева
– договорна лихва и 336.22 лева –
главница. Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер. Въпреки
настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не
е последвало. Междувременно на 10.04.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г.
между „М.К.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, включващо вземането срещу Й.Й.П., който е уведомен за цесията. Предвид неизпълнение на
поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство
по образуваното ч.гр.д. № 3119/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в
рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Оспорва дължимостта на сумите. Счита, че не е уведомен надлежно за
извършеното прехвърляне на вземанията. Моли за постановяване на решение, с което насочените
срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№3119/2018г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 01.03.2018г. заявление, съдът е издал заповед
за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Й.Й.П. да заплати на кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
От представения по делото договор за заем CrediHome+ № ***се установява, че на 10.11.2016г. между
"М.К." АД /заемодател/ и
ответника като /заемополучател/ е сключен договор, по
силата на който заемодателят е предоставил на ответника сумата в размер на 1000
лв., която сума той се задължил да върне на 20 месечни вноски от по 54.21 лв. В
договора е уговорен лихвен процент за периода на договора в размер на 40.67 % и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49, 98 %. В договора е
инкорпориран погасителния план, в който са посочени месечните погасителни
вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 21.11.2016г., а последната
вноска – на 03.04.2017г. В договора заемополучателят
е декларирал срещу подпис, че е получил предоставената му в заем сума.
Приложени са общите условия към договора, които
съдържат подписи на страните по него.
По делото е представен и сключен между "М.К." АД и ответника договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ ***от 10.11.2016г.,
по силата на който "М.К." АД
предоставя на клиента /ответника/, при условията на договора пакет от
допълнителни услуги, финансиране и разсрочване на сключената с посредничеството
на "М.К." АД застраховка, както
следва: 1. Пакет "Комфорт"
със срок 20 седмици, вноска 8.00 лв, който пакет
включва: Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската;
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по сметка на
"М.К." АД; Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на "М.К."
АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; и 2. Застраховка защита пакет "Премиум Живот" с цена 330 лв. със срок 20 седмици и седмична вноска 16.50 лв.
С договор за цесия от 16.01.2015г. /л. 14/, „М.К.“ АД
и „АСВ” ООД са
постигнали съгласие цедентът да прехвърля на цесионера регулярно станалите ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за заем, ведно с привилегиите и обезпеченията, ако има такива и другите му принадлежности,
включително и с натрупваните до момента договорни и мораторни
лихви, съдебни разноски, вземания по договори за допълнителни услуги при
условия и срокове, определени в договора, които вземания ще се индивидуализират
в опис във вид и форма на Приложение № 1 /чл. 2.1 вр.
чл. 1.2/.
С последващ Анекс от
11.12.2015г./л. 19/, страните са изменили по общо съгласие, както срокът на
сключения договор за цесия, така и предмета на договора.
В позиция под № 144 от Приложение № 1, неразделна част
от цесионния договор, цедентът
е прехвърлил на цесионера „АСВ” ООД, преобразуван в „АСВ” ЕАД вземането си от потребителя Йорда П., произтичащо от договор за заем
CrediHome ***/10.11.2016г., възлизащо на 1014.20 лв.,
формирано от главница от 663.78 лв. и възнаградителна
лихва от 31.92 лв. /л. 23/.
По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което
"М.К." АД във връзка с
изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е упълномощил настоящия цесионер -
ищец „А.З.С.Н.В.” АД с правата да уведоми всички длъжници
по всички вземания на цедента, възникнали по сключени
договори за кредити, които цедентът е цедирал н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
По делото са представени две уведомления от
12.04.2017г. и от 15.08.2018г., адресирани до ответника, в които предишния
кредитор – цедент "М.К."
АД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор - цесионер
„А.З.С.Н.В.” ЕАД е уведомил ответника в
изпълнение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по процесния договор за заем е ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД , като по
договора е налице неплатена сума от общо 1208.36 лв. /съгласно последното
уведомление/, включваща и лихва за просрочие с покани
в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По делото няма данни цесията да е съобщена на
ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Правното основание на така
предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
От коментираните по-горе писмени
доказателства се установява, че между ищецът в качеството му на цесионер и "М.К." АД в качеството му на цедент, е
сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г., ведно с приложение към него, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем възлизащо на
1014.20 лв., формирано от главница в размер на 663.78 лв. и възнаградителна
лихва от 31.92 лв..
Прехвърлянето
на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер).
Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за
цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг.
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се
налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да
породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента
– чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента) е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК.
Ответникът възразява, че не е
надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с
връчване на исковата молба, като няма твърдения на ответника за извършени преди
това плащания към цедента.
Процесният договор за
потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка, съдът
намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК.
По претенциите, произтичащи от договора за заем CrediHome+
№ ***от 10.11.2016г.:
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, по която вещото лице е констатирало,
че по договора за заем и договора за допълнителни услуги ответникът е платил
сумата в общ размер на 560 лв., като кредиторът ги е отнесъл за погасяване на
следните задължения – 336.22 лева – главница; 52.28 лева – договорна лихва;
115.50 лева – застраховка и 56.00 лева – пакет комфорт.
Съгласно изчислението на вещото лице и
прилагайки чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът приема, че с платената сума от 560 лв.
ответникът е заплатил първо дължимото обезщетение за забава върху всяка дължима
главница от всяка анюитетна вноска, считано от
забавата /деня следващ падежа на всяка вноска до 01.03.2018г. - подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, възлизащо на сумата от 50.29 лв.
С остатъка от 509.71 лв., следва да се
счита погасена възнаградителната лихва от общо 84.20
лв. съгласно погасителния план. Останалата сума от 425.51 лева следва да бъде
отнесена за погасяване на главницата от 1000 лева, като дължима остава сумата
от 574.49 лева. Исковете за договорна лихва и обезщетение за забава подлежат на
отхвърляне. Искът за главница се явява основателен за 574.49 и следва да
се уважи, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. За разликата до
предявения размер от 663.78 лева подлежи на отхвърляне.
По претенциите, произтичащи от договор за допълнителни
услуги от 10.11.2016г. към договор за заем CrediHome+ ***от 10.11.2016г..
Безспорно е, че на 10.11.2016г. между „М.К.” АД
и Й.П. е сключен договор за допълнителни услуги към договора за заем, въз
основа на надлежно отправено искане от потребителя /л. 9/, по силата на който
клиентът се е задължил да заплати цената на пакетите допълнителни услуги –
Пакет „Комфорт”, включващи: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноски, внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка, ***иса
на търговеца; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна
лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, СМС
известяване за направено плащане в размер на 160 лв., разсрочено на 20 вноски,
всяка от 8.00 лв..
Посочената разпоредба от така сключения договор,
задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги Пакет „Комфорт”,
е недействителена, поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да
изисква плащане на комисионни, какъвто характер има уговореното възнаграждение,
свързани с управлението и погасяване на кредита. Отделно от изложеното, дори и
да се приеме, че разпоредбата е действителна, цесионерът
не е доказал, че потребителят се е възползвал от допълнителни услуги Пакет
„Комфорт”, поради което и ответникът не дължи заплащането им.
С оглед изложеното съдът приема, че съглашението в
тази част, е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните по
договора за допълнителни услуги, а претенциите по реда на чл. 422 ГПК за
възнаграждение и обезщетение за забава, като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
Отделно от горното вземането по това правоотношение не
е прехвърлено на цесионера с договора за цесия от
16.01.2015г. и негов титуляр е останал цедентът „М.К.”
АД.
В разпоредбата на чл. 4.3 е уговорено, че в случай, че
клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „М.К.” АД и
заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от
същия търговец, то в този случай клиентът ще дължи връщане на сумата на
дружеството на равни вноски.
От съдържанието на сключения договор е видно, че П. е
избрал да сключи застраховка защита пакет „ПРЕМИУМ ЖИВОТ” с ЗК „УНИКА” АД с
посредничеството на „М.К.” АД при уговорена премия от 330 лв.
Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по
договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който „М.К.”
АД е поел и изпълнил задължението да заплати на застрахователя дължимата от П. застрахователна
премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на търговеца.
Не се събраха категорични доказателства, че застрахователната
премия е платена от „М.К.” АД.
По делото е представено писмо /л. 104/ от ЗК „УНИКА
ЖИВОТ“ АД, в което е посочено, че на 07.12.2016г. по застрахователна
полица „Защита“ № ******от 10.11.2016г.,
представена по делото е постъпило с общ банков превод плащане на еднократна
премия от „М.К.“ АД в качеството му на застрахователен агент на застрахователя.
Посочено е, че тъй като плащането е извършено посредством „масови платежни
нареждания“, които съдържат общи суми и за други лица, евентуалното разкриване
на тази информация би нарушило ЗЗЛД.
Съдът намира, че доколкото по делото не са представени
писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не може да се
направи и извод за валидност на полицата.
Независимо от това съдът намира, че
клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум
Живот" е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава
правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. Съгласно чл. 4.8. от договора за допълнителни услуги цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Така
формулирана клаузата налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения.
Таксата за тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната
лихва по договор за кредит, представлява възнаграждение за извършена от
кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта
им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение
– да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както възнграждението по застраховка пакет "Премиум Живот" и услугата по пакет „Комфорт“
следва да се включат в ГПР, а в случая това не е сторено.
Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година
по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 ГПК съдът намира, че в
случая се касае до надвишаване на максималния процент на ГПР по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК води до нищожност на тази клауза по т. 4.3 от
допълнителния договор за застраховка пакет "Премиум Живот" и съставлява допълнително
основание за нищожност на клаузата по т. 4.2 за услугата по пакет „Комфорт“.
Съгласно решението по дело № С-472/11
на Съдът на Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.
Отделно от горното вземането по това правоотношение не
е прехвърлено на цесионера с договора за цесия от
16.01.2015г. и негов титуляр е останал цедентът „М.К.”
АД. В приложение № 1 не е отразено конкретно индивидуализирано вземане за сума, с
която е платена дължимата от П. застрахователна премия по процесния
договор, а безспорно между цедента и ответника са
били сключени два договора, които представляват самостоятелни правоотношения,
по всяко от които са поети задължения за погасяване на суми, имащи отделно
основание.
Извършените от потребителя плащания следва да се
отнесат единствено към задълженията на П., поети с договор за заем
CrediHome+ ***от 10.11.2016г., а не към последващия договор.
Не се твърди и не се доказва, П. да е върнал на „М.К.”
АД сумата изцяло сумата в уговорения срок, нито при настъпване на окончателния
падеж 03.04.2017г., поради което и съдът приема, че в патримониума
на кредитора е възникнало вземане, установено по основание и размер на 574.49 лева – главница.
С оглед изложеното съдът приема, че
съглашението по допълнителното правоотношение към процесния
договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за
страните за посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите по реда на чл. 422 ГПК
за дължимостта на претендираните
вземания за сумата от 104 лв. - разходи за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 09.01.2017г. до 03.04.2017г.; сумата от 5.79
лв. - обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
10.01.2017г. до 01.03.2018г., както и сумата от 214.50 лв. - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 09.01.2017г. до 03.04.2017г., ведно със сумата 17.25
лева - обезщетение за забава върху вноски по застрахователна премия
за периода от 10.01.2017г. до 01.03.2018г. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
В заключение
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
незабавно изпълнение. Искът е основателен за сумите за главница, наказателна
лихва и такса изискуемост и частично основателен за сумата за договорна лихва.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да се
присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания
за главница и лихва, разноските в полза на ищеца-заявител следва да възлизат на
сумата от 39.62 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното
производство размер от 75 лева, остава за сметка на страната, която
неоснователно е претендирала установяване на суми в по-висок от реалния им
размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото се представлява
от особен представител. Ищецът претендира разноски, а са налице доказателства
за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса и
такса СУ в размер на 280 лева; депозит за особен представител – 300 лв.;
депозит за вещо лице по ССчЕ – 200 лева, като се
претендира още и юрисконсултско възнаграждение на
пълномощника, който представлява страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 ГПК. Така по съразмерност, разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 464.86 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД в
отношенията между страните, че Й.Й.П., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ***** сумата от
574.49 лева /петстотин седемдесет и четири лева и 0.49 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща остатък от
неплатена главница по договор за заем Договор за заем CrediHome ***, сключен между „М.К.”
АД и Й.Й.П. на 10.11.2016г, вземанията по който са прехвърлени от страна на
„М.К.”
АД в
полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, по силата
на Приложение №1 от 10.04.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г., за която сума е издадена заповед № 1530/06.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 3119/2018г. на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за сумата над 574.49 лева до предявения размер от 663.78
лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, ***** срещу Й.Й.П., ЕГН **********,
адрес: *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД, вр.
чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1,
пр. І ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 31.92лв.
(тридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 16.01.2017г. до 03.04.2017г.; 104.00лв.
(сто и четири лева), представляваща сума за допълнителни услуги за периода
от 09.01.2017г. до 03.04.2017г.; 214.50лв.
(двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща застрахователна
премия за периода от 09.01.2017г. до 03.04.2017г.; 50.29лв. (петдесет лева и
двадесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
10.01.2017г. до 01.03.2018г.; 17.25лв.
(седемнадесет лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща лихва за забава върху вноски по застрахователна
премия за периода от 10.01.2017г. до 01.03.2018г.; 5.79 лв. (пет лева и
седемдесет и девет стонтинки), представляваща
лихва за забава върху вноски по пакет допълнителни услуги за периода от
10.01.2017г. до 01.03.2018г., представляващи задължение по Договор за заем CrediHome ***и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome ***, сключени между „М.К.”
АД и Й.Й.П. на 10.11.2016г, вземанията по който са прехвърлени от страна на
„М.К.”
АД в
полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, по силата
на Приложение №1 от 10.04.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г., за които суми е издадена заповед №
1530/06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 3119/2018г. на Районен съд – Варна, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Й.П., ЕГН **********,
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ н.А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ***** сумата от
464.86 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 39.62
лева в производството по ч.гр.д. № 3119/2018г. на ВРС, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: