РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. , 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220100320 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. К. Т. от гр. Г. Д.,
обл. Благоевград против Детска градина „Д.“ гр. Г. Д., обл. Бл.,
представлявана от Директора Ат. Ш.. Иска да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено като незаконосъобразно наложеното й със заповед №
149/20.02.2024 година на Директора на ответната детска градина
дисциплинарно наказание „забележка“, ведно с произтичащите от това
законни последици, включително и като се присъдят в полза на ищцата
сторените съдебни и деловодни разноски.
Твърди се от ищцата, че 20.02.2024 г. й е предложена за връчване
заповед № 149/20.02.2024 година, с която съгласно чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл.
188, г. 1, чл. 187, ал. 1, т. I и т. 10 от КТ, във връзка с Етичен кодекс в ДГ „Д.“ и
ПВТР и ДГ „Д.“, Глава 4 - та, чл. 101, чл. 103, във връзка Писмено искане за
обяснения и дадени обяснения, й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ за следното: „1. Уронване престижа на Директора на детската
градина. 2. За напускане работното място прели края на работното време без
1
разрешение. 3. За използване на личен мобилен телефон по време на
педагогически съвет. 4. Не желае да прочете отчетния доклал на групата си
при отсъствие на другия колега.“ Отказала да подпише заповедта и отказът й
бил оформен с подписите на двама свидетели. Атакуваната заповед не
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ - същата не е мотивирана
съобразно изискванията на закона, като не е посочено кога са извършени
вменените нарушения. Това не дава възможност да се прецени дали е издадена
в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ. Не е посочено нито конкретното трудово
задължение, което ищцата не е изпълнила, нито коя от законовите хипотези е
налице. Работодателят не е изпълнил задължението си да прецени писмените
обяснения на ищцата и да съобрази дали действително е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения, с което са нарушени разпоредбите на
чл. 186, чл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от КТ.
Твърди, че не е извършила дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл. 186, изр. първо от КТ. Заявява, че на 13.02.2024 г. имало насрочен
педагогически съвет. Ищцата била на работа втора смяна, като още преди 17
часа била изпратила всички деца от групичката. Поради внезапно възникнали
обстоятелства от личен характер трябвало да отиде до най – близката аптека
и в 17:00 часа излязла от сградата на детската градина, закупила си
необходимите консумативи и с върнала отново в детската градина в 17:10 часа,
за да присъства на педагогическия съвет. Дисциплинарно нарушение според
КТ е „уронване доброто име на предприятието“, т. е. на работодателя, а не на
неговия ръководител; ползването на личен мобилен телефон по време на
педагогически съвет не може да представлява нарушение на трудовите
задължения, защото с това си действие ищцата не е попречила на работата на
въпросния педагогически съвет, нито се е поставила в ситуация да не участва
активно в съвместните дейности с колеги от градината. Нежеланието й да
прочете отчетния доклад на групата при отсъствие на другия колега също не
представлява виновно неизпълнение на трудовите й задължения предвид това,
че този отчетен доклад е изготвен предварително, своевременно е предаден на
Директорката и тя е запозната с неговото съдържание, а на самия
педагогически съвет бил върнат, за да бъде прочетен пред колегите.
Правна квалификация на правата на ищеца - чл.357, ал.1 и чл.358, ал.1,
т.1 от КТ във вр.с чл.194, ал.1, чл.195, ал.1, чл.188, т.1, чл. 186, чл. 187, т.1 и
т.10, чл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, Глава 4, чл.101 и чл.103
2
от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „Детелина“.
Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок, като
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че на 13.02. 2024 г. в детската
градина е проведен Педагогически съвет. В деня на съвета около 17:00 часа
ищцата изляза самоволно от градината, въпреки, че видяла директора на входа
на градината. Върнала се след около 20 минути, носейки голяма подаръчна
торба. В 17:30 часа Педагогически съвет започнал, но през цялото време на
работата на съвета ищцата самоволно използвала личният си мобилен
телефон, което не е разрешено. По време на педагогическия съвет, събрание и
работа колегите не използват телефон. Когато по т.1 директорът представил
Доклада на детската градина за първото полугодие на учебната 23/24 година,
колегите от групите се включили с желание и прочели своите отчети. Само
г-жа Т. отказала да прочете отчета си и продължила в това време да ползва
използва телефона си. На следващия ден - 14.02. 2023 г., директорът изискал
писмени обяснения и такива били дадени, като в тях ищцата не оспорва
извършените деяния, в това число и отказа да изпълни нарежданията на своя
директор.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.187, ал.1,
т.1 и т.10, чл. 195, чл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от КТ, Глава 4, чл.101 и чл.103
от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „Детелина“.
От събраните по делото доказателства се установява следното във
фактическо отношение:
Въз основа на трудов договор № 24/18.11.2019 г. и допълнително
споразумение от 22.01.2020 г. към него, и трудов договор № 243/01.09.2020 г. и
допълнителни споразумения към него, ищцата работи в ответната Детска
градина „Д.“ гр.Г. Д. на длъжността „учител“ в група „Звездички“.
За 17.30 часа на 13.02.2024 г. в детската градина бил насрочен
Педагогически съвет. Около 17.00 часа всички деца от групата, за която
отговаряла ищцата били взети от родителите си. Ищцата решила да излезе от
детската градина и да отиде до близката аптека. При излизането си във
фоайето видяла директорката, която разговаряла с медицинската сестра в ДГ –
свидетелката П., която е и родител на деца, посещаващи ДГ. Без да поиска
разрешение на директорката, ищцата излязла от сградата и се върнала след
около 10 минути. Присъствала на Педагогическия съвет, започнал в 17.30 часа
3
на същия ден.
Педагогическия съвет се състоял при следния дневен ред: 1. Доклад за
дейността през първото полугодие на учебната 2023/2024 година в ДГ „Д.“.
Докладва - Директор на ДГ „Д.“.; 2. Изготвяне на Стратегия и План за прием
на деца за новата 2024/2025 учебна година в ДГ „Детелина“.; 3. Теми за
вътрешна квалификация: 3.1.“ Игри за развитие на фината моторика и речта
при децата“. Отговорник: Г-жа Димитрова.; 3.2. „Алтернативни
педагогически теории и практики“ Отговорник: Г-жа Ст..; 3.3.“Нервно-
психично развитие на децата от 2 до 4 години“. Отговорник: Мед.сестра С..
След като прочела доклада, директора - г-жа Ш. помолила учителите да
прочетат отчетите за дейността на своите групи. Поради отсъствие на втория
учител, отговарящ за група „Звездички“, отчета на тази група трябвало да
бъде прочетен от ищцата. Тя отказала да прочете отчета, като се мотивирала с
това, че е обидена от оценката на директора за работата на екипа им.
По време на Педагогическия съвет Т. била включила личния си телефон
и гледала в него, като от време на време използвала функцията с докосване на
екрана, за да отбележи нещо. Поради това й били правени знаци – от г-жа Сп.
и от директора, да го спре. Ищцата продължила да ползва телефона, но
участвала в темата за игрите, изложена от г-жа Д., както и в тренинг по
семинар, в който участвали нейни колеги, взела отношение и по
предложението за провеждане на „Ден на отворените врати“.
След приключване на семинара на учителите станало ясно, че чрез
достъп от телефона си, Т. е присъствала на обучение за повишаване на
квалификацията, а на него и присъствала още една от учителките, участваща в
съвета.
Със заповед № 148/14.02.2024 г., издадена във връзка с Правилника за
дейността, Правилника на вътрешния трудов ред и проверка на работното
място, извършена на 13.02.2024 г., директора на ДГ „Д.“ поискала в срок до
края на работния ден на 16.02.2024 г. ищцата да даде писмени обяснения за: 1.
Излизане по време на работа от детската градина, преди края на работното
време, без разрешение и позволение на директора.; 2. Защо по време на
Педагогическия съвет, който се проведе на 13.02.2024 г. от 17.30 часа във
физкултурния салон на ДГ „Д.“, същата през цялото време беше ангажирана с
личния си телефон и не прояви желание за участие в нито една от съвместните
4
дейности с колеги от градината.; 3. Защо отказа да прочете отчета за
полугодието на групата, в която е учител, при това само тя беше на тази
Педагогически съвет, а колегата е в платен годишен отпуск.
Т. написала и депозирала в срок обяснения, в които посочила, че на
13.02.2024 г. била на работа втора смяна. Поради лични (женски проблеми) й
се наложило, след като изпратила децата, да излезе от ДГ в периода от 17.00
до 17.10 ч. По време на Педагогическия съвет била пренебрегвана от
Директора на ДГ пред всички колеги. Участвала в игрите, организирани от г-
жа Д.. Отказала да прочете отчета на групата, защото всички колеги били
квалифицирани по най-добрия начин, а тя и колегата й Т. били отбелязани
като аутсайдери, некадърни, от което й станало обидно, още повече, че г-жа
Ш. не обърнала внимание на питането й.
На 20.02.2024 г. Директора на Детска градина „Детелина“ издала
процесната заповед № 149/20.02.2024 г. за налагане на дисциплинарно
наказание, с която на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл.188, т.1, чл. 187,
ал.1, т. 1 и т. 10 от КТ, във връзка с Етичен кодекс в ДГ „Детелина“ и
Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „Детелина“, Глава 4-та, чл. 101,
чл.103, във връзка Писмено искане за обяснения и дадени обяснения, на А. К.
Т. е наложено дисциплинарно наказание „забележка" за това, е допуснала
следните нарушения на трудовата дисциплина: 1. Уронване престижа на
Директора на детската градина.; 2. За напускане работното място преди края
на работното време без разрешение.; 3. За използване на личен мобилен
телефон по време на Педагогически съвет.; 4. Не желае да прочете отчетния
доклад на групата си при отсъствие на другия колега.
Заповедта била предложена за подпис на ищцата, но тя отказала да я
подпише. Отказа бил удостоверен с подписите на двама свидетели – Ем. Абд.
П. и Анн. Г. Ст.. Бил й връчен екземпляр от заповедта.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелката В. Сп., старши
учител в ответната ДГ, обяснява, че е участвала на Педагогическия съвет,
състоял се на 13.02.2024 г. Първа точка била отчитане на дейността на ДГ за
първото полугодие. Г-жа Ш. прочела доклада. Преди това на директора били
представени отчетите на всяка група и въз основа на тях, директора съставил и
доклада за полугодието. На съвета учителите трябвало да прочетат отчетите,
които преди това представили на директора. Ищцата отказала да прочете
5
отчета на групата, като заявила, че отказва, тъй като не е била оценена
правилно от директора на ДГ, нейния екип бил пренебрегнат в оценките на
директора. Т. участвала в обсъжданията на предложението за провеждане на
„Ден на отворените врати“, участвала в темите за игрите, както и в тренинга,
проведен по един от семинарите, посетени от учителите в ДГ. Сп. забелязала,
че ищцата държала телефон по време на съвета, и от време на време
поглеждала в него, но свидетелката не чула звук от него. Това, че Т. гледала
телефона, лично на нея не й е попречило. Според свидетелката телефона
трябва да е изключен, за да не пречи на спокойното протичане на съвета. След
съвета й станало ясно, че Т. е проследявала на телефона си педагогическо
обучение, което съвпадало по време със съвета. Още една от колежките им,
присъствала на Педагогическия съвет присъствала на това обучение, но
мисли, че на нея не било наложено наказание. Относно излизането на ищцата
извън ДГ, след съвета разбрала, че Т. имала медицински проблем и трябвало
да отиде до аптека. Видяла директорката във фоайето на ДГ, но тъй като тя
говорила с родители, й било неудобно да я прекъсва, за да иска разрешение. Г-
жа Ш. от своя страна била обидена, че ищцата е напуснала сградата, без да я е
информирала.
Според свидетелката Ем. П. около 17.00 часа в деня на проведения
Педагогически съвет тя била във фоайето на ДГ и разговаряла с директора,
когато ищцата минала покрай тях и излязла от сградата. Т. присъствала на
Педагогическия съвет, но ползвала телефон по време на протичането му и г-
жа Сп. й направила знак да престане. Ищцата била седнала зад свидетелката,
но няколко пъти, когато П. се обърнала, виждала, че Т. работи на екрана на
телефона. Телефона бил със изключени звуци и не пречел на провеждане на
съвета, но вниманието на ищцата било разконцентрирано. Тя взела участие в
игрите на г-жа Д.. Директорката поканила Т. да прочете отчета на своята
група, но ищцата отказала По спомени на свидетелката, не мотивирала отказа
си. Свидетелката присъствала на отказа на ищцата да подпише заповедта за
наложено й дисциплинарно наказание и се подписала за това.
Свидетелката Ан. Ст. обяснява, че на проведения педагогически съвет
ищцата бела поканена от директора да прочете отчета за дейността на нейната
група, но отказала, като не мотивирала отказа си. Тези отчети били
предварително дадени на директора и въз основа на тях тя изготвила доклада
за дейността на ДГ за полугодието. Ст. не чула звуци от телефон по време на
6
съвета, но от направена забележка от директора, разбрала, че ищцата ползва
телефон. Т. взела участие в проведения по време на съвета тренинг, както във
връзка с организацията на „Ден на отворените врати“. Свидетелката
присъствала на отказа на ищцата да подпише заповедта за наложено
дисциплинарно наказание и се подписала за това.
По делото са представени доказателства за работното време в ДГ
„Детелина“, Правилник за дейността на детската градина, Етичен кодекс на
градината, Правилник за вътрешния трудов ред на детската градина, както и
копие от личното трудово досие на ищцата.
Съдът като разгледа доказателствата в тяхната цялост и взаимна връзка,
не кредитира показанията на свидетелката Ст., че по време на проведения
Педагогически съвет ищцата не е мотивирала отказа си да прочете доклада на
групата си. В това отношение дава вяра на показанията на свидетелката Сп., а
изявленията на Ст. отдава на изминалото време от проведения съвет, което
евентуално е довело до объркване в спомените . Вяра в това отношение
съдът дава на показанията на свид. Сп., тъй като факта, че ищцата е изложила
съображения за отказа си, се извлича и от представения протокол за проведен
на 13.02.2024 г. Педагогически съвет, в който на стр.2 е записано следното: „…
Думата й бе дадена, но г-жа Т. категорично отказа да представи отчета на
своята група, поради лични причини и съображения…“. В останалата част
показанията на свидетелите съответстват, а различията им се дължат на
различните обстоятелства, на които са станали свидетели или на които са
обърнали внимание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е подаден в срок, от правоимащо лице, срещу надлежен
ответник и е допустим.
Разгледан по същество иска е основателен, по следните съображения:
По делото е прието за безспорно между страните, че ищцата работи в
ответната Детска градина „Д.“ на длъжност „учител“, с работно време от 07.00
часа до 18.00 часа. Не се спори и че на А. Т. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ със заповед № 149 от 20.02.2024 г.
Спорна е между страните законосъобразността на атакуваната заповед,
с която на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл.188, т.1, чл. 187, ал.1, т. 1 и т.
7
10 от КТ, във връзка с Етичен кодекс в ДГ „Детелина“ и Правилника за
вътрешния трудов ред в ДГ „Детелина“, Глава 4-та, чл. 101, чл.103, във връзка
Писмено искане за обяснения и дадени обяснения, на А. К. Т. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка" за това, е допуснала следните
нарушения на трудовата дисциплина: 1. Уронване престижа на Директора на
детската градина.; 2. За напускане работното място преди края на работното
време без разрешение.; 3. За използване на личен мобилен телефон по време
на Педагогически съвет.; 4. Не желае да прочете отчетния доклад на групата
си при отсъствие на другия колега.
Съгласно чл. 187, ал.1, т.1 и т.10 от Кодекса на труда нарушения на
трудовата дисциплина са: 1. закъснение, преждевременно напускане на
работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;… 10.
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
Съгласно чл. 101 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) на ДГ
„Детелина“ учителите имат задължение да установят взаимоотношения на
уважение и сътрудничество с директор, колеги, родителска и друга
общественост за издигане авторитета на ДГ. С разпоредбата на чл.103 от
ПВТР не се разрешава на учителите да ползват мобилен телефон по време на
смяната им, при изпълнение на пряката им образователно-възпитателна
работа с поверените им деца. Допустимо е включването им и ползването ми
само при необходимост за опазване на живота и здравето им.
ПроизнА.нето на съда относно съществуването на правото на
работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание се
предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по
налагането му.
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение
са задължението на служителя да изпълнява работата, която му е възложена и
да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл. 186 от КТ
определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, за което, право на работодателя е, да
наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като
8
носител на това право, при оспорване, работодателят следва да докаже, че го е
упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно
нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са
съобразени с процесуално - правните и материално-правните норми. Съгласно
разпоредбата на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с писмена
и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него лице, на
база която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и
правна страна на наложеното наказание. Императивно изискване от
процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в
рамките на процедурата по налагането на наказания. По същество
работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно нарушение,
че правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и че е
спазена процедурата по налагане на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ, за да е законосъобразна,
заповедта за дисциплинарно наказание следва да е мотивирана, като е
необходимо да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, т.е.
следва да се опише всяко извършено нарушение от обективна и субективна
страна така, както го е възприел работодателят. По този начин съдът има
възможност да провери дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е
тежестта му, правилно ли работодателят е оценил и санкционирал
конкретните факти.
В това отношение ищцата повдига няколко възражения по
законосъобразността на заповедта, като счита, че същата не отговаря на
изискванията на чл.195 от КТ - не е мотивирана съобразно изискванията на
закона, не е посочена дата на извършване на нарушенията, което не дава
възможност да се прецени дали е издадена в сроковете по по чл.194, ал.1 от
КТ. Отделно нарушенията са квалифицирани по чл.187, т.10 от КТ, без да е
посочено конкретно трудово задължение, което не е извършила или
законовите хипотези, приложими в случая.
Съдът не споделя възражението за несъответствие на заповедта с
разпоредбата на чл.195 от КТ, поради това, че не е посочена дата на
извършване на нарушенията. Допустимо е препращане в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание към актове и документи извън нея, които преди
9
това са доведени до знанието на ищеца. В случая заповедта препраща към
писмено искане на обяснения и дадените от ищцата обяснения. В заповед №
148/14.02.2024 г. на Директора на ДГ „Детелина“, с която от Т. е поискано да
изложи обяснения за вменените й нарушения, изрично е посочена датата на
извършването им – 13.02.2024 г. Същата дата е посочила и ищцата в дадените
писмени обяснения, поради което й е станало ясна датата на извършване на
нарушенията, за които й се иска обяснение и съответно - за които се налага
дисциплинарно наказание.
С оглед датата на нарушенията - 13.02.2024 г. атакуваната заповед е
издадена в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ.
В настоящият случай съдът намира, че процесната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразно издадена и немотивирана
по отношение на посочената в нея т.1. Уронване престижа на Директора на
детската градина. Не е изложено с какви конкретни действия ищцата е
уронила доброто име на директора. Не са изложени съображения как
уронването на доброто име на директора се отнА. към нарушенията на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, и т.10 от КТ, както и евентуално кои
разпоредби на ПВТР или на Етичен кодекс в детската градина се нарушават с
тези неконкретизирани действия.
Отделно от това по отношение на това вменено нарушение на ищцата не
са искани обяснения. От текста на заповед № 148/14.02.2024 г. за искане на
обяснения се установява, че такива са искани само по отношение на
излизането от ДГ преди края на работното време, за ползване на телефон по
време на Педагогически съвет и за отказа да се прочете отчет за полугодието.
Съответно по отношение на това нарушение не е спазена процедурата по
чл.193 от КТ, което е основание по отношение на него заповедта да се отмени,
без да се разглежда по същество.
Съдът намира, че в атакуваната заповед не са изложени мотиви по
отношение на визираното нарушение по т.3. Не става ясно как с използване на
личния телефон по време на Педагогически съвет ищцата е нарушила
разпоредбите на КТ, Етичния кодекс или ПВТР, доколкото не е посочена
конкретна нормативна разпоредба, нарушена с това вменено нарушение.
Чл.101 от ПВТР, чийто текст е цитиран по-горе, не се отнА. до ползване на
мобилен телефон. Разпоредбата на чл.103 от ПВТР касае забрана за ползване
10
на мобилен телефон по време на смяната на учителите, при изпълнение на
пряката им образователно-възпитателна работа с поверените им деца. В
конкретния случая, вмененото на ищцата нарушение е извършено след
приключване на пряката й образователно-възпитателна работа с поверените й
деца, а именно по време на започналия след това Педагогически съвет. Не се
откриват и текстове в Етичния кодекс, които да забраняват ползването на
мобилен телефон по време на Педагогически съвет.
Макар това да е укоримо поведение, ако пречи на провеждане на съвета,
от събраните доказателства не се установи такава последица. Според
свидетелите ищцата е участвала в обсъжданията и преведените игри, от
телефона не са се чували звуци и някои от учителите разбрали, че тя ползва
такъв, едва след като й била направена забележка да престане (свид. Ст.).
Следва да се отчете и че според свид. Сп., чрез мобилния си телефон ищцата е
участвала в педагогическо обучение, съвпаднало по време със съвета, и за
което обучение не би получила сертификат, ако отсъства. В това обучение
участвала и друга учителка, присъствала на съвета, но на нея не било
наложено наказание.
По отношение на наказанието, наложено с т.2 и т.4 от Заповед –
149/20.02.2024 г. на директора на ДГ „Детелина“, съдът намира, че заповедта е
достатъчно ясна и мотивирана.
По силата на чл. 126, т. 7 от КТ работникът е задължен да изпълнява
законните нареждания на работодателя, респ. по силата на чл. 187, т. 7 от КТ
нарушение на трудовата дисциплина е неизпълнението на законните
нареждания на работодателя. Съдът намира, че по делото не беше доказано, че
с отказа да прочете отчетния доклад на групата си, ищцата е осъществила
нарушение по чл.187, ал.1, т. 10 от КТ. Установи се, че отчетите за всяка група,
включително тази, за която е отговаряла ищцата, са били предварително
изготвени и представени на директора на ДГ, както и са залегнали в основата
на изготвения от нея доклад за полугодието. При желание всеки от учителите
би могъл да се запознае с тях. Не се визира нормативна разпоредба, възлагаща
на учителите да четат отчетите по време на Педагогически съвет. Не се доказа
директора да е издала нареждане на ищцата да прочете доклада. В протокола
за проведения Педагогически съвет от 13.02.2024 г. е записано, че директора
помолила присъстващите колеги да прочетат отчетите си. Свидетелите П. и Ст.
11
също казват, че директорката помолила ищцата да прочете доклада, но тя
отказала. Молбата на директора не може да се приравни на нареждане на
работодателя, още повече, щом не касае задължение на работника/служителя
вменено му със закон или с длъжностната характеристика. След като не е
налице нареждане на работодателя да се прочете доклада, то липсва и състав
на дисциплинарно нарушение при отказ да се чете същия.
Разпоредбата на чл.126, т.1-т.4, вкл. от Кодекса на труда задължава
работника да престира труда си в продължение на установеното за него
работно време. Закъснението, преждевременното напускане на работа,
неявяването на работа или неуплътняването на работното време
представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
ал.1, т.1 от КТ.
Ищцата не отрича, че на 13.02.2024 г. е напуснала работното си място
преди приключване на работното време – около 17.00 часа и се е върнала след
около 10 минути, без за това да е поискала разрешение на директора на ДГ.
Твърди единствено, че това й се е наложило, за да отиде до близка аптека, като
преди това била изпратила децата от групата си (били взети от родителите).
Не ангажира доказателства, че при напускането си е посетила аптека. От друга
страна не са ангажирани доказателства от ответната страна за твърденията в
отговора, че Т. е отсъствала от работа за около 20 минути, че връщайки се в
ДГ, е носила голяма подаръчна торба.
По отношение на съответствието на дисциплинарното нарушение с
наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на мотиви
на съда за наличието/отсъствието на такова съответствие, необходимо е да се
посочи, че преценката по чл. 189 от КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира
в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При
спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е
длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между
наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ.
относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното
наказание е извършил преценката по чл. 189 от КТ, като е взел предвид
12
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и
правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност (така в
решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г.о.).
По материалноправния въпрос относно критериите при преценка
тежестта на нарушението с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ е налице
трайно установена практика на ВКС, която е и уеднаквена по реда на чл. 291
от ГПК ( реш. № 112/7.05.15 по г. д. № 5348/14, ІІІ г.о., реш. № 293/21.11.11 по
г. д. № 238/11, ІІІ г.о., реш. № 227/29.06.12 по г. д. № 1417/11, ІІІ ГО, реш. №
163/13.06.12 по г. д. № 564/11, ІV ГО и др. ). Преценката на критерия „тежест
на допуснатото нарушение“ по чл. 189, ал. 1 от КТ следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на
изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови
функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие,
респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения, с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението,
субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението...“
Съдът намира, че приетото за осъществено нарушение на трудовата
дисциплина, а именно напускане от страна на ищцата на работното място
преди края на работното време без разрешение, не е с такава тежест, че да
обоснове налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата заявява, че е
напуснала работното си място след като родителите взели всички деца от
групата, за която отговаря, а отсъствието й било в рамките на 10 минути, за да
отиде до близката аптека. Тези твърдения не се опровергават от работодателя,
който не оспорва, че децата от групата са били напуснали ДГ и не ангажира
доказателства, че ищцата е отсъствала повече от 10 минути. Не ангажира
доказателства и за твърдението си, че връщайки се, Т. е носила голяма
подаръчна торба.
Ако децата, в групата за която отговаря ищцата бяха все още в детската
градина, то нарушението би било с достатъчно голяма тежест да обоснове
13
налагане на дисциплинарно наказание, предвид възможните неблагоприятни
последици за децата, оставени без надзор. След като обаче в групата не е
имало останали деца, отсъствието на ищцата не би се отразило
неблагоприятно на работния процес. Не се твърди в резултат от отсъствието
на ищцата да са останали несвършени нейни трудови задължения, които е
следвало да извърши в конкретния ден. Явила се е навреме за насрочения в
деня педагогически съвет.
Предвид обстоятелството, че за общо четири визирани от работодателя
деяния е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, съдът намира, че
само едно от тях не обосновава основание за налагането му, още повече,
предвид изложените причини за допускането му – да се отиде до аптека в
рамките на 10 минути. Съответно процесната заповед не отговаря на
изискванията на закона за налагане на дисциплинарно наказание и конкретно
за тежест на извършеното нарушение.
С оглед приетото по-горе, съдът намира, че заповед № 149/20.02.2024 г.
на Директора на Детска градина „Детелина“ следва да се отмени.
Ищцата е извършила по делото съдебни и деловодни разноски в размер
на 1000.00 лева за адвокатско възнаграждение и 30.00 лева за депозит за
призоваване на свидетел, които следва да се присъдят в тежест на ответника
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид факта, че процесният искове са такъв, произтичащ от трудово
правоотношение, на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ищцата е освободена от
заплащане на такси и разноски по делото. Тъй като предявеният от нея се
уважава, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавната такса по този иск,
която съдът определя на 50.00 лева, ведно с държавна такса в размер на 5.00
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, ще се присъди в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 149/20.02.2024 г. на
Директора на Детска градина „Детелина“ гр. Г.Д., обл.Бл., с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ на А. К. Т., ЕГН **********, от гр. Г.
14
Д., обл.Бл..
Осъжда Детска градина „Детелина“ гр. Г. Д., обл.Бл.да заплати на А. К.
Т., ЕГН **********, от гр. Г. Д., обл.Бл. сума в размер на 1030 (хиляда и
тридесет) лева, представляваща сторените съдебни и деловодни разноски.
Осъжда Детска градина „Детелина“ гр. Г. Д., обл.Благоевград да заплати
на Районен съд - Гоце Делчев държавна такса по уважения иск в размер на
50.00 (петдесет) лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Благоевград с
въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
15