Решение по дело №3117/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 988
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Петя Венциславова Петрова - Светиева
Дело: 20222230103117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя В. П. - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско дело №
20222230103117 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Ищецът твърди, че е работил като организационен работник в ОК на
ДКМС/БДМ от 15.07.1982 година до 15.10.1982 година на длъжност - „зам.
командир“ на Общински бригадирски щаб гр. С. на пълен осемчасов работен
ден с определено трудово възнаграждение от 250,00 лева и от 01.11.1982
година до 11.09.1984 година на длъжност „ученически организатор по
трудово правоотношение“ със средна месечно възнаграждение за осемчасов
работен ден на 165,00 лева.
Сочи се, че през 2006 година е подадено заявление - декларация от
последния Председател на сдружение „БДМ“, правоприемник на ДКМС с
искане спрямо поделенията на тази организация да се приложи чл. 5, ал. 10 от
КСО като наличните разплащателни трудово-правни документи да се
предадат в НОИ, но такава документация не е предадена в НОИ С..
Ищецът твърди, че подал документи за пенсиониране в началото на
месец май 2022 година, но с писмо, изх. № 2113-19-476#2 го уведомили, че не
му се зачита стаж от 15.07.1982 година до 15.10.1982 година и от 01.11.1982
година до 11.09.1984 година, през което време е работил в ОК на ДКМС.
Основанието на ищеца да не му се признае трудовия стаж е липсата на кръгъл
печат в Трудовата му книжка. От бивши негови колеги, работещи по същото
1
време с него в ДКМС/БДМ, узнал, че всички документи от С.ската
организация били унищожени след 1990 година.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищецът е работил като организационен работник в ОК на
ДКМС/БДМ /Окръжен Комитет на Димитровски Комунистически Младежки
Съюз /Българска Демократична Младеж/ за периода от 15.07.1982 година до
15.10.1982 година на длъжност – зам. командир на Общински бригадирски
щаб С. на осемчасов работен ден с трудово възнаграждение - 250 лева и за
периода от 01.11.1982 година до 11.09.1984 година на длъжност „ученически
организатор“ със средно месечно възнаграждение за осемчасов работен ден -
160,00 лева, като му се зачете като трудов стаж и стаж за пенсиониране,
включващо се в общия осигурителен стаж. Претендират се разноски.
От страна на ответното ТП на НОИ - гр. С. е постъпил в срок отговор на
исковата молба, в който е изразено становище за допустимост на иска, но се
оспорва основателността му.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който
подържа молбата и моли за уважаването й, като претендира присъждане на
направените в хода на производството разноски.
Ответното ТП на НОИ - гр. С. се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който изразява становища по същество за основателност на
иска, но счита , че разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът К. И. Г. е работил по трудово правоотношение за периода от
15.07.1982 година до 15.10.1982 година, както и за периода от 01.11.1982
година до 11.09.1984 година ОК на ДКМС/БДМ /Окръжен Комитет на
Димитровски Комунистически Младежки Съюз/Българска Демократична
Младеж/ на длъжност „зам. командир“ на Общински бригадирски щаб гр. С.
при пълно работно време с месечно възнаграждение 250,00 лева и на
длъжност „ученически организатор по трудово правоотношение“ с месечно
възнаграждение 165,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели Р.М. и С.Е., тъй като
2
са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание по чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в периода от 15.07.1982
година до 15.10.1982 година, както и за периода 01.11.1982 година до
11.09.1984 година в ОК на ДКМС/БДМ /Окръжен Комитет на Димитровски
Комунистически Младежки Съюз/Българска Демократична Младеж/ по
трудов договор на длъжност „зам. командир“ на Общински бригадирски щаб
гр. С. при пълно работно време и а длъжност „ученически организатор по
трудово правоотношение“.
За този период липсва необходимата документация, въз основа на която
да се издадат необходимите документи за установяване на трудовия стаж.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
уважи исковата претенция.
С оглед характера на производството и настоящото произнасяне
искането за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи.
Аргументи за опровергаване на направените от представителя на ответника
възражения се черпят от Тълкувателно Решение 2/2015 гр. София, 06. 06.
2016 година на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска колегия, съгласно което при уважаване на
предявения положителен установителен иск за трудов стаж на ищеца следва
да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, освен ако са
налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК. В случая изключението от
правилото не е налице, тъй като именно отказа на ответника да признае стажа,
дава основание на ищеца да инициира настоящото производство, респ. той е
дал повод за завеждане на иска , който в последствие е признал.
Следователно на са налице в кумулативна даденост, изискванията на чл. 78,
ал. 2 ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска.
По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТП на НОИ - С., че К. И. Г.
с ЕГН: ********** от гр.С., ................... е работил от 15.07.1982 година до
15.10.1982 година на длъжност „зам. командир на Общински бригадирски
щаб С.“ на осемчасов работен ден, както и от 01.11.1982 година до 11.09.1984
година на длъжност ученически организатор в ОК на ДКМС/БДМ, при пълно
работно време и посоченото време му се признава за трудов стаж.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – С. ДА ЗАПЛАТИ НА К. И. Г. с ЕГН:
********** от гр. С., ................... сумата 300 лева /триста лева/,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4