РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Враца, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20231420101219 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. Д. М., ЕГН:
**********, против Г. Н. М., ЕГН: ********** и Е. Г. М., ЕГН: **********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за трансформиране на задължението на
ответниците, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 4, т. II, дело № 420/1989 г. на
нотариус при Районен съд – Враца, от натурално в парично – 400,00 лв. месечно, считано от
01.12.2022 г. до 11.08.2023 г. и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от
3 300,00 лв. за този период.
С Определение № 1303/22.08.2023 г. на мястото на починалия след образуване на
делото ищец Н. Д. М. е конституиран неговият наследник по закон, а именно: Д. Н. Д., ЕГН:
********** /син/, доколкото по отношение на другия наследник по закон Г. Н. М. е налице
сливане на качеството ищец и ответник.
С Определение № 341/26.02.2024 г., потвърдено с Определение № 422/16.04.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 261/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, е прекратено
производството по гр. д. № 1219 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца в частта по
предявения иск от Н. Д. М., ЕГН: **********, против Г. Н. М., ЕГН: **********, за ½ част
от претендираното от ищеца право на трансформиране на задължението на ответниците,
произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от натурално в парично, съобразно наследствения дял на Г. Н. М., поради сливане
на качествата ищец и ответник.
Следователно производството по делото е останало висящо за трансформиране на
задължението на ответниците, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 4, т. II, дело №
420/1989 г. на нотариус при Районен съд – Враца, от натурално в парично – за сумата от
200,00 лв. месечно, считано от 01.12.2022 г. до 11.08.2023 г. и осъждане на ответниците да
1
заплатят на ищеца сумата от 1 650,00 лв. за този период.
В исковата молба се твърди, че между Н. Д. М. и И. Г. М., от една страна, и
ответниците, които са съпрузи, от друга страна, бил сключен договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на 06.05.1989 г., обективиран в
Нотариален акт № 4, т. II, дело № 420/1989 г. Поддържа се, че ответниците никога не са
полагали грижи спрямо Н. М. и съпругата му, като неизпълнението им датира от момента на
сключване на договора. Твърди се, че тъй като ответниците са отчуждили имота, в полза на
Н. М. е възникнало правото да иска паричната равностойност на дължимите от тях грижи.
Сочи се, че с Решение № 260149/15.03.2021 г. по гр. д. № 3147/2020 г. е трансформирано
задължението на двамата ответници, произтичащо от сключен с Нотариален акт № 4, т. II,
дело № 420/1989 г. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане в паричен еквивалент – със сумата от 300,00 лв. месечно, считано от 27.11.2020 г.,
до настъпването на предпоставки за нейното изменение или прекратяване, но не повече от 2
години, считано от 27.11.2020 г. Твърди се, че двугодишният срок е изтекъл през ноември
2022 г., като Н. Д. М. желаел постановяването на друго решение с издръжка 400,00 лв.
месечно, имайки предвид инфлационните процеси. Поддържа се, че стойността на
лекарствата на М. възлизала на над 400,00 лв., като размерът на пенсията му бил доста
нисък. Сочи се, че с оглед заболяванията му той трябвало да спазва определена диета, при
което се увеличавала стойността на необходимите му средства. Твърди се, че М. страдал от
комплекс от заболявания, което налагало за него да бъдат полагани постоянни грижи през
цялото денонощие – вдигане от леглото и придружаването му до тоалетна, приготвяне на
храна и хранене, смяна на бельо, пране, къпане, поддържане на постоянна хигиена в
жилището, закупуването на лекарства и подготвянето им ежедневно за прием, закупуването
на скъпо струващи хранителни добавки.
Иска се от съда да трансформира задължението на ответниците, произтичащо от
процесния договор за издръжка и гледане, от натурално в парично, като определи издръжка
в размер на 400,00 лв., считано от 01.12.2022 г. Поддържа се, че тъй като първоначалният
ищец е починал на 11.08.2023 г. неговият наследник и новоконституиран ищец Д. Н. Д.
претендира сума в размер на 3 300,00 лв. за периода от 01.12.2022 г. до 11.08.2023 г.
Претендират се и разноски.
В депозираното от ответниците становище се излагат съображения, че претенцията на
ищеца е неоснователна и недоказана. Посочва се, че конституираният наследник – Д. Д.,
който поддържа правото на иск от името на Н. Д., също е поел задължение да полага грижи
за своя наследодател срещу придобито недвижимо имущество – недвижим имот в с. Оходен
и част от апартамент в гр. Враца, които не е изпълнявал, но прехвърлителят не е имал и
претенции към него за това неизпълнение. Твърди се, че през м. май 2023 г. Н. Д. и Д. Д.
сключили прехвърлителна сделка, с която Н. Д. продал на Д. Д. наследствени земеделски
земи от 10 декара в землището на с. Оходен. Посочва се, че отношенията между Н. Д. и
ответниците били силно влошени, като Н. Д. отказвал срещи с ответниците, не е желаел
никакъв контакт с тях, отказвал е да ги приеме в жилището си в с. Оходен и не е приемал
същите да изпълняват грижите и издръжката към него. Твърди се, че това му поведение е
било продиктувано от Д. Д., който е живял съвместно с Н. Д. в жилището в с. Оходен в
процесния претендиран период, като същият не е имал постоянен доход и е разчитал на
поддръжката от баща си. Изтъква се, че поради тези обстоятелства същият е имал интерес да
получи изцяло притежаваното от Н. Д. имущество без насрещна престация, което е
постигал, сключвайки посочените по-горе сделки. Твърди се, че поведението на Н. Д. е
поставило в невъзможност ответниците да предприемат действия за изпълнение на
задълженията си, което освобождавало същите от отговорност на основание чл. 81 от ЗЗД.
Посочва се, че по предходно съдебно решение, с което ответниците са осъдени да
заплатят паричен еквивалент на дължимите грижи и издръжка към Н. Д., същите са
2
изпълнили задължението си, но считат, че сумите по изпълнението са получени от Д. Д.,
който се е разпоредил с тях, и изплатената в паричен еквивалент издръжка не е постигнала
целта си.
Излагат се и съображения, че ответниците като съпрузи са поели морално задължение
за полагане на грижи към брата на Е. М., с който живеят съвместно в едно домакинство и
който е с намалена трудоспособност до 80 % и не в състояние сам да се грижи за себе си,
като това негово здравословно състояние е възникнало след като е поето задължението за
издръжка и гледане към Н. Д. и също има значение за обема на дължимите грижи. Твърди
се, че сумата от 400,00 лв. месечно следва да бъде редуцирана до размера на наследственият
дял на Д. Д., като същият следва да заяви дали приема наследството от баща си или се
отказва от него с оглед правото му на претенция като наследник. Сочи се, че също следва да
се държи сметка, че договорът за издръжка и гледане е прекратен с оглед смъртта на
прехвърлителя на 11.08.2023 г. предвид постановките на ТР 30/1981 година на ВС на НРБ,
което решение е актуално и към настоящя момент.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 4, т. II, нот. д. № 420/89 от 03.05.1989 г. се
установява, че И. Г. М. и Н. Д. М. са продали на дъщеря си Г. Н. Д.а собственият си
недвижим имот, представляващ парцел VII, дв. пл. № 113 в кв. 12, целият парцел от 550
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 70 кв.м., по плана на с. Костелево, при съседи:
улица, Л. К., Й. Г. и Ц. К. ведно с намиращата се в него жилищна сграда, построена върху 41
кв.м., паянтова сграда от 55 кв.м. и паянтова стопанска постройка от 10 кв.м., срещу
задължението на купувача да се грижи и издържа продавачите до тяхната смърт, а след това
– да положи за тях последни грижи според обичаите в страната.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, т. I,
рег. № 411, дело № 27 от 2000 г. от 21.01.2000 г. се установява, че Г. Н. М. е прехвърлила
собствеността върху горепосочения недвижим имот на Ц. В. К. чрез договор за покупко-
продажба.
С представеното по делото Решение № 260149/15.03.2021 г., постановено по гр. д. №
3147/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, е трансформирано задължението на Г. Н. М. и
Е. Г. М. да издържат Н. Д. М.,произтичащо от сключен с нот. акт № 4 т.ІІ дело № 420/1989 г.
на ВРС договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в
неговия паричен еквивалент, а именно сумата от 300 лв. месечно,считано от 27.11.2020 г. до
настъпването на обстоятелства за прекратяването или изменяването на плащането, но не
повече от 2 г., считано от 27.11.2020 г.
Приета като доказателство е рецептурна книжка на Н. Д. М., в която е отразено, че
същият е диагностициран с ИБС, предсърдно мъждене, МСБ и диабет, за които на лицето са
предписани няколко вида лекарства. Представени са и фискални бонове за закупувани в
периода 01.12.2022 г. – 03.08.2023 г. предписани на Н. Д. М. лекарства.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 123, т. II, дело № 510/92 г. от 07.04.1992 г. се
установява, че Н. Д. М. и И. Г. М. са продали на сина си Д. Н. Д. следния свой собствен
недвижим имот: дворно място с пространство от 1 192 кв.м., представляващо парцела IX, пл.
№ 5, кв. 17 по плана на с. Оходен, при съседи: от две страни улици, Георги Мицов и Иван
Велизаров, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки срещу
задължението на купувача да поеме гледането и издръжката на продавачите до края на
живота им.
От представените по делото справки от Агенция по вписванията за вписвания,
3
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. Враца се установява, че на
18.05.2023 г. е вписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който Н. Д.
М. е прехвърлил на Д. Н. Д. собствеността върху поземлен имот с идентификатор №
*****.**.**, пл. № ***, с площ 1 000 кв.м., местност М., с О., а на 27.04.2023 г. е вписан
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, с който Н. Д. М. е прехвърлил на Д. Н. Д. собствеността върху 4/6 идеални части от
самостоятелен обект в сграда, предназначение: жилище, апартамент, с площ 77 кв.м., с мазе
№ * от 12.78 кв.м., находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № **, вх.*, ет. *, ап. **.
Прието като доказателство е Експертно решение № 1500 от 036/10.03.2015 г. на
ТЕЛК при МБАЛ АД Враца, видно от което на Л. Г. М. са определени 80% трайно намалена
работоспособност с пожизнен срок с водеща диагноза: шизофрения.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетеля В. И. Г. се установява, че същият познава Д. от ученик, като
знае, че живее в с. Оходен, а има апартамент и в гр. Враца. Свидетелят посочва, че Д. му е
клиент от 7-8 години, като свидетелят кара такси. Д. му се обаждал веднъж месечно, за да
вози свидетелят него и баща му до болницата и обратно до селото. Баща му в последно
време бил в много тежко състояние, като свидетелят сочи, че помагал на Д. да го качат в
колата със стол, а впоследствие и до болницата. Свидетелят заявява, че е виждал само Д. да
се грижи за баща си, като не познава сестра му и съпруга й. Той му се обаждал да кара
памперси и лекарства до с. Оходен за баща му, за което Д. му заплащал, като това се
случвало един-два месеца преди смъртта на бащата.
От разпита на свидетелката М. П. И.се установява, че същата познава Д. и баща му,
тъй като са съседи в с. О. Заявява, че не познава сестрата на Д. и никога не я е виждала.
Свидетелката посочва, че в къщата в с. О. живеели само Д. и баща му. Свидетелката била
омъжена от 40 години в с. О., като в къщата виждала тях двамата и отвреме навреме майката
на Д.. Сочи, че състоянието на бащата на Д. било много добро, но започнал да боледува в
последните две-три години, като за него се грижел само Д.. Д. споделял на свидетелката, че
сестра му не искала да вижда баща си и затова не идвала в с. О..
От разпита на свидетелката Х. М. И. се установява, че същата е първа братовчедка на
Д. и Г.. Заявява, че Н. М. живеел в гр. Враца, а през последните 20-30 години в с. Оходен. В
с. Оходен построил къща с нейната леля, като свидетелката ходила много пъти там по време
на строежа на къщата. Леля й живеела в с. О., като починала 1986 г. Свидетелката посочва,
че до 1984 г. живяла в дома в с. К., който бил прехвърлен с договор за издръжка и гледане от
баба й и дядо й на нейната леля И.Г. М. – съпруга на Н.. Впоследствие имотът бил
прехвърлен на Г., която след това го продала. Свидетелката сочи, че е общувала с Г. през
годините, като в момента също общуват. Твърди, че докато били живи леля й и вуйчо й, Г.
не е споменавала, че те имат нужда от пари, а свидетелката поддържала връзка и с леля си
Иванка, която също не й споделяла, че има нужда от пари. Свидетелката комуникирала с
леля си, но не и с Д. и Н.. Според свидетелката Н. също нямал нужда от пари, защото той
бил вещо лице и ходел по дела, а бил и земеделски производител през последните години.
Свидетелката посочва, че леля й се разболяла от диабет, като Г. я гледала, полагала грижи за
нея и искала леля й и вуйчо й да дойдат в апартамента в гр. Враца, за да може тя да ги гледа.
Г. гледала и девер си, който също бил инвалид с ТЕЛК. След смъртта на леля й Н. отказал да
дойде в гр. Враца. През последните години Г. й споделяла, че се е опитвала да ходи в с.
Оходен, но не са я допускали и имотът бил заключен. Твърди, че Г. искала да има контакт с
баща си, но самият той отказвал. Тя й казвала, че няма как да отиде там да полага грижи за
него, при положение че имотът е заключен и не я пускат да влезе. Твърди, че след смъртта
на леля й Н. отказвал Г. да се грижи за него, като отказвал и всякакви контакти с нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да
установи наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор
за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и
издръжка от ответниците, че Н. М. е оказал необходимото съдействие на длъжниците за
изпълнение на поетите от тях правни задължения по процесния ненаименован договор,
както и размера на средствата, необходими за осигуряване стандарта на живот на
прехвърлителя съобразно уговорения в договора обем на задължението.
В тежест на ответниците е да установят, че са изпълнили поетото от наследодателя
им договорно задължение за гледане и издръжка пълно, точно и съответстващо на нуждите
на прехвърлителя.
Между страните не се спори, а и от представения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 4, т. II, нот. д. №
420/89 от 03.05.1989 г. се установява, че между Н. Д. М. и И. Г. М., от една страна като
прехвърлители, и ответниците, като приобретатели, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот,
представляващ парцел VII, дв. пл. № 113 в кв. 12, целият парцел от 550 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 70 кв.м., по плана на с. К., при съседи: улица, Л. К., Й. Г. и Ц. К.,
ведно с намиращата се в него жилищна сграда, построена върху 41 кв.м., паянтова сграда от
55 кв.м. и паянтова стопанска постройка от 10 кв.м., срещу поето задължение от
ответниците за гледане и издръжка на Н. Д. М. и И. Г.М..
Договорът за прехвърляне на процесния недвижим имот от Н. и И. М.и на
ответниците срещу поето от тях насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е
действителен и е породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на
правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателите – трайно, постоянно,
със собствени усилия да извършват действия по обгрижване на прехвърлителите и да им
доставят необходимата за тяхното нормално битово и социално съществуване издръжка.
Тези две правни задължения – 1) за гледане и 2) за издръжка, дори и да възникват от един
правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако
не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално
отношение, кредиторите могат да поискат трансформирането на натуралната престация в
парична – да поискат вместо даване на издръжка в натура паричния й еквивалент. Това
право е имуществено и наследимо, поради което след смъртта на Н. Д. М. в хода на
производството същото е преминало в патримониума на неговите наследници – Д. Н. Д. и Г.
Н. М.. На мястото на починалия след образуване на делото ищец Н. Д. М. е конституиран
неговият наследник по закон, а именно: Д. Н. Д., доколкото по отношение на другия
наследник по закон Г. Н. М. е налице сливане на качеството ищец и ответник.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че ответниците са изпълнявали
основното си правно задължение – постоянно, трайно, непрекъснато да предоставят на
първоначалния ищец грижите и издръжката, от които той се е нуждаел, в процесния период
– от 01.12.2022 г. до 11.08.2023 г. Следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите
В. Г. и М. И., на които съдът дава вяра като еднопосочни и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал, се установява, че през последните години от
живота му и по-конкретно в периода от 01.12.2022 г. до 11.08.2023 г. грижи за
първоначалния ищец е полагал единствено Д. Н. Д., който живеел с баща си, водел го до
болницата в гр. Враца, купувал храна, лекарства и памперси за него.
Ответниците не установиха в процеса на доказване и обстоятелството, че
първоначалният ищец Н. М. не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на
5
процесното задължение, в какъвто смисъл са релевираните в депозираното по делото
становище фактически твърдения. В тази насока показанията на свидетелката Х. М. И., че в
последните години Г. се е опитвала да ходи в с. О., но не са я допускали и имотът бил
заключен, като искала да има контакт с баща си, но той отказвал, не се отличават с
конкретика и не почиват на непосредствените възприятия на свидетелката, а преразказват
споделеното й от ответницата Г. М.. Същите не са достатъчни да установят, че
прехвърлителят неоправдано не е давал съдействие за изпълнението на задължението на
приобретателите.
Нещо повече, следва да се отбележи че при неоправдано неприемане от кредитора на
изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по алеаторния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане /това
правнорелевантно обстоятелство не е доказано в настоящия процес/, длъжникът е длъжен да
трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума,
евентуално да поиска от съда да определи размера й. Когато прехвърлителят неоснователно
отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява
задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да
се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако
кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на
своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при
неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането, съответно неоказването на
съдействие, от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка,
тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари.
Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари
без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване
не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано
само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за
която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не
оказва необходимото съдействие /в този смисъл Решение № 439 от 22.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 90/2011 г., III г. о., ГК/.
Съобразно поетото задължение от приобретателите по процесния алеаторен договор
ответниците е следвало да да се грижат и издържат Н. М. до неговата смърт, а след това – да
положат за него последни грижи според обичаите в страната. Следователно, не е уговорен
конкретен обем от грижи и издръжка, поради което при изпълнение на непаричното
задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални нужди на
праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата възраст.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Н. М. е бил на
91 години, диагностициран с ИБС, предсърдно мъждене, МСБ и диабет. От показанията на
разпитаните свидетели В. Г. и М. И. еднопосочно се установяват обстоятелствата, че същият
през последните месеци от живота си е боледувал и е изпитвал затруднения при
придвижването си.
С оглед на заболяванията и влошеното общо здравословно състояние съдът намира,
че ищецът се е нуждаел от ежедневни грижи, изрязващи се в полагане на личен труд в
домакинството за поддържане на хигиената в жилището, приготвяне на храна и напитки и
пр., съпровождане при разходки и комуникация при социално общуване, закупуване на
продукти и вещи от първа необходимост, както и лекарства. Следователно, за да подсигурят
„човешките нужди“ на Н. М., ответниците е следвало да полагат трайно, постоянно и
непрекъснато по-големи грижи, отколкото би се нуждаел един човек със здрав организъм
6
съобразно възрастта, на която е бил ищецът.
Неоснователни са наведените от ответниците доводи, че Н. М. не се е нуждаел от
издръжка. Тъй като по договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от
наличието на нужда от тях, евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му
/в този смисъл Решение № 1041/29.10.2008 г. по гр.д. № 4405/2007 г. на ВКС/. Ирелевантно е
и твърдяното от ответниците обстоятелство, че Д. Д. също е поел задължение да полага
грижи за своя наследодател срещу придобито недвижимо имущество – недвижим имот в с.
Оходен и част от апартамент в гр. Враца. Обстоятелството, че за издръжката и гледането на
прехвърлителя, задължение е поето и от трето лице по друг договор, не освобождава
приобретателя от задължението му по сключения от него договор /в този смисъл Решение №
363/26.05.2010 г., по гр.д. № 756/2009 г., на III г.о./.
В обобщение следва да се заключи, че ответниците не установиха, че са полагали
грижи за първоначалния ищец. Както бе изяснено, те не доказаха и че праводателят
необосновано не е приемал предложеното от тях изпълнение, респ. че своевременно са
поискали да бъде трансформирано непаричното им задължение в парично. Тъй като в един
дълъг период от време, през който съобразно своето тежко здравословно състояние ищецът е
имал нужда от издръжка и грижи, ответниците не са му подсигурявали същите съобразно
клаузата, уговорена в процесния договор, е налице неизпълнение на договорното
задължение от тях, поради което е възникнало правото на прехвърлителя да поиска
трансформиране на натуралната престация по договора за издръжка и гледане в парична.
Съгласно публикуваните данни от Националния статистически институт годишният
паричен разход за един член на българско домакинство за 2023 г. е в размер на 10 044,00 лв.,
от което следва, че средномесечният му разход възлиза на сумата от 837,00 лв.
Минималният месечен размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст през
процесния период възлиза на сумата от 467,00 лв./. Първоначално заявената претенция от
ищеца е в размер на 400,00 лв., приблизително колкото е и разликата между
средномесечният разход и минималният месечен размер на основната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което съдът счита този размер на издръжка за
справедлив.
Тази сума е следвало да се заплаща на първоначалния ищец от приобретателите по
алеаторния договор като трансформация на задължението за издръжка в натура в парично
изражение за периода от 01.12.2022 г. /моментът на изтичане на определения срок с Решение
№ 260149/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3147/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца/ до 11.08.2023 г. /датата на смъртта на Н. Д. М./. Доколкото с Определение №
341/26.02.2024 г., потвърдено с Определение № 422/16.04.2024 г., постановено по в.гр.д. №
261/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, е прекратено производството по гр. д. № 1219
по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца в частта по предявения иск от Н. Д. М., ЕГН:
**********, против Г. Н. М., ЕГН: **********, за ½ част от претендираното от ищеца право
на трансформиране на задължението на ответниците, произтичащо от договор за продажба
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от натурално в парично,
съобразно наследствения дял на Г. Н. М., поради сливане на качествата ищец и ответник,
новоконституираният наследник на мястото на починалия Н. Д. М. – Д. Н. Д. има право да
получи ½ част от първоначално заявената сума съобразно наследствения си дял, а именно
сумата от 1 650,00 лв. за периода от 01.12.2022 г. до 11.08.2023 г. При така установеното
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, като съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата на
новоконституирания ищец солидарно.
7
По разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква за ищеца. Ищецът претендира
разноски единствено за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., които
следва да му бъдат присъдени, като същите се дължат от ответниците поравно – по 300,00
лв. от всеки един от тях.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ТРАНСФОРМИРА задължението на Г. Н. М., ЕГН: ********** и Е. Г. М., ЕГН:
********** за издръжка по договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 4, т. II, нот. д. № 420/89 от 03.05.1989 г., сключен
между Н. Д. М. и И. Г. М., от една страна като прехвърлители, и Г. Н. М. и Е. Г. М., като
приобретатели, от натурално в парично, като ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН: ********** и Е. Г.
М., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на конституирания след смъртта на Н. Д. М.
негов наследник по закон Д. Н. Д., ЕГН: **********, сумата от 1 650,00 лв. за периода от
01.12.2022 г. до 11.08.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Н. М., ЕГН: **********, да заплати на Д. Н.
Д., ЕГН: **********, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН: **********, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8