№ 149
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330206184 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.П.В. с ЕГН: ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ серия К № 4529623 на ОД на МВР – Пловдив, с който е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение
на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателката по съображения, изложени в жалбата си и
допълнително писмено становище, моли съда да отмени процесния
електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание,
редовно призована, не се явява лично, а процесуалният представител
изпраща становище, с което поддържа жалбата и претендира разноски.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.
Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано
1
лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от
ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4529623 на ОД на МВР – Пловдив издаден
на С.П.В. с ЕГН: ********** затова, че на 09.01.2021 г. в 12:51 часа в
гр.Пловдив на Пътен възел „Скобелева майка” на надлеза в южното платно в
посока изток, било заснето извършено от нея нарушение на въведените
ограничения за скорост с МПС лек автомобил „Тойота корола“ с рег.№ ** с
установена скорост на движение от 78 км/ч при въведено ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с
№ 11743са. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на
скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3
км/ч и приел за наказуема скоростта не 78 км/ч, а 75 км/ч в полза на
нарушителя, което представлява превишаване на разрешената скорост с 25
км/ч. Изчисленото превишение, е съобразено с предвидените грешки при
измерване на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ
наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително
установената скорост е намалена.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, справка за собственици на превозното средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът кредитира
цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на
доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, жалбоподателят С.П.В. с ЕГН: **********, управлявайки лек
автомобил „Тойота корола“ с рег.№ **, е превишил максимално допустимата
по закон скорост за управление на МПС в населено място установени в чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Безспорно установени по делото, видно от приложения
2
снимков материал, са датата и часът на нарушението, измерената скорост,
действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било
извършено нарушението с посочено местоположение, географските
координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите
идентификационни данни.
По отношение на субекта на нарушението в случая законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на С.П.В.,
вписана като ползвател на гореописаното МПС. Това обстоятелство е видно
от приложената справка за собственост на процесното МПС. При анализ на
разпоредбите на чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП е видно, че законодателят
предвидил възможност за преценка от страна на административнонаказващия
орган на кого да връчи електронния фиш – на собственика или на ползвателя,
като счел, че това не води до нарушаване правата на лицето, на което е връчен
електронния фиш, доколкото за същото е налице възможността по чл.189,
ал.5 от ЗДвП – предоставяне в териториалната структура на МВР на писмена
декларация от собственика за лицето, извършило нарушението. Видно от
приложените справки по делото, предоставени от Сектор “Пътна полиция” на
ОДМВР гр. Пловдив, в настоящия случай предвид липсата на декларация по
смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, оборимата презумпция относно налагане на
наказание на собственика или ползвателя на дадено МПС поражда своята
сила.
Нарушението от своя страна е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство /преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1/, на която е било издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. В процесния случай е ноторно и служебно известно на
настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три
крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята
или пък да е монтирано, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер,
като отпадна и изискването за предварително оповестяване и обозначаване на
местата, където се извършва контрол за скорост, за което е отменена
3
разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Тази законова уредба има действие
занапред, т.е. считано от 10.07.2017 г., когато влиза в сила.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, ползвателят му, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш без да препраща към
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП.
Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до
реквизитите на наказателното постановление.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че техническото средство с
което е било установено нарушението не е било технически годно. Видно от
електронния фиш е, че нарушението е било установено с автоматизирано
техническо средство с „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са. По делото е
налице копие от Удостверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126, видно от което се установява, че процесното техническо средство
е било от одобрен тип и е валидно до 07.09.2027г., като същото се
потвърждава и от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. В тази насока и няма съмнение за настоящия състав, че
видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е
издаден законосъобразно.
Видно от процесния протокол по чл.10 от Наредбата - в него е посочено
мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на
техническото средство и номера му, конкретното ограничение на скоростта,
начало и край на работа на АТСС, посока за действие и режимът за
измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от който се
установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила,
неговия регистрационен номер и географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената
скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване
4
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол,
който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не
изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито
и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен
номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на
разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за
контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения
снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на
нарушението.
Неправилно е твърдението на жалбоподателката, че при издаването на ЕФ не
са спазени правилата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. По отношение на тях следва да
се вземе предвид законодателната промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017 г.,
с която по един недвусмислен начин е даден израз на законодателната воля,
че не нарушението следва да е установено в отсъствие на контролен орган, а
самото издаване на ЕФ става в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Следва да се приеме, че с оглед редакцията на закона към датата на
извършване на нарушението, по един категоричен начин е изразено по
законодателен път отпадането на изискването установяването на
нарушението да е станало в отсъствие на контролен орган. По този начин
следва да се счита за отпаднало и ограничението ЕФ да се издава при
нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа на
мобилните камери винаги присъства контролен орган.
Приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост 50 км/ч е била превишена с 25 км/ч,
отразена в електронния фиш като наказуема скорост след отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/ч, съобразено с предвидените грешки при
измерване на скоростта с АТСС. Наложеното наказание е абсолютно
определено по вид и размер, поради което не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Поради горните съображения, съдът намира, че наведените от страна на
5
жалбоподателя възражения са неоснователни, поради което обжалваният
електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърден от решаващия съд.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
При този изход на спора, основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 левa.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4529623 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
С.П.В. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.П.В. с ЕГН: **********, да заплати сумата в размер на 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14
– дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6