РЕШЕНИЕ №
20.05.2019 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
В публично заседание на 25.04.2019 година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от председателя АНХД № 42/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на Т.И.П., ЕГН ********** ***, с която се обжалва НП №-17-0367-002172 от 29.01.2018г. на
Началника на Група при ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с молба същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно-
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП,
с което е санкциониран за нарушение на чл. 179, ал. 3, т.2 от ЗДвП, като
твърди, че АУАН и НП били незаконосъобразни. Счита, че при издаване на
обжалванато НП било допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че в описателната част на НП липсвА.
фактически констатации да е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа, за
която се изисква винетка, тъй като не бил посочен републикански път със
съответното означение и километриране. Като място на нарушението било посочено
гр.Велинград, улица без име. От това описание на нарушението не му било ясно за
какво е наказан. Освен това били посочени две изпълнителни деяния – за незаплатен
и незалепен винетен стикер, поради това и не можел да организира защита си.
Предвид на посочените нарушения,
жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не се явява и не
изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН /подадена е на 28.01.2019г. а НП е връчено на 21.01.2019г./; от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
В акта и в НП е посочено извършеното
от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в това, че на 10.11.2017 г. около 16.
50 часа в гр.Велинград на улица без име, до ГКП кв.Чепино, управлявал товарен
автомобил „Ифа В-50Л“ с рег № РА7926АР, собственост на Д.И.П., като извършва
следното нарушение: 1. Управлява по републиканска пътна мрежа ППС за превоз на
товари с 2 оси, или ППС теглещо ремарке, без платена отделна такса с максимално
допустима маса по-малка от 12 тона, за което не е заплатена винетна такса по
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП; 2. Не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория – с което виновно е нарушил чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В акта са посочени нарушените норми -
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В НП е посочен вида и размера на
наказанието за двете нарушения, а именно, определени по чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1500 лв. и по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 10лв.
Според изложеното в жалбата, обжалва
се НП №-17-0367-002172 от 29.01.2018г. в
частта в която е наложена глоба по чл.
179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП в размер на 1500 лв., независимо да се иска отмяна на
цялото НП. Това е така, тъй като съображения за незаконосъобразност на същото
относно деянието „Не носи свидетелство за управление на МПС“ за което е
наложена глоба от 10лв. не са изложени изобщо.
Съдът намира, че при съставянето на
акт № 2260/10.11.2017г. с бланков № 0263146 и НП №-17-0367-002172/29.01.2018г. на
Началника на РУ към МВР –Велинград са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Жалбоподателят не е собственик на товарен
автомобил „Ифа В-50Л“ с рег № РА7926АР, а негов собственик е брат му Д.И.П.,
ЕГН **********.
На 10.11.2017 г. около 16. 50 часа
жалбоподателят управлявал товарния автомобил собственост на брат му, и когато
бил спрял на ГКП –Велинград, за проверка на товара, бил проверен и от полицейски
екип - от актосъставителя Е.Л. Д. и св.А.
С.Б., които провеждали специализирана проверка за винетки.
При проверката се установило, че на товарния
автомобила няма залепен винетен стикер, а пътният участък, по който се бил до
тогава движел жалбоподателят изисквал такъв.
След проверката жалбоподателят
незабавно се обадил на брат си, който отишъл до най – близкото място и закупил
винетка, която представил на проверяващия екип. Това се установява от
показанията на св.Димитър П., който също твърди, че към момента на проверката
на жалбоподателя собствения му товарен автомобил не е имал закупена,
респективно залепена винетка. От показанията на този свидетел, както и от
показанията на актосъставителя Е.Л. Д. и
св.А.С.Б., се установява, че жалбоподателя се е предвижвал с управлявания от
него тов.автомобил Ифа по път идващ от гр.Сърница. Самата проверка била
извършена на изхода на гр.Велинград в посока гр.Сърница, където бил разположен
ГКП. Самия ГКП се намирал след табелата
на Велинград и звън града. Видели, че няма винетка автомобила. Поискали
документите на шофьора. То не дал документи, тъй като не ги носел. При проверка
в системата се оказало, че има редовни документ. Дошъл междувременно и брат му,
който казал, че има закупена винетка и размахал някакви документи. Докато бил
съставян акта, полицейските служители видели жалбоподателят да потегля с
камиона. Подгонили го и го настигнали на
ж.п. прелеза на Клептуза. Попитали го защо тръгва докато съставят акта.
Отговорил им, че барат му казал да тръгва.
Задържали го за 24 часа, а акта го дописали в РУ. Тогава жалбоподателя
отказал да подпише акта.
От така установеното се установява, че
жалбоподателят на 10.11.2017 г. около 16. 50 часа е управлявал МПС – т. а. „Ифа В-50Л“ с рег №
РА7926АР по републикански път в посока от гр.Сърница към гр.Велинград без да е
залепен на управлявания от него автомобил валиден винетен стикер за заплатена
винетна такса.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, действащ към датата на нарушението – 10.11.2017 г., доколкото с ДВ,
бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г. законът е изменен, за преминаване по
републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа,
както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет
може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни
превозни средства: 1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна
такса; или 2. такса за изминато разстояние - ТОЛ такса. Съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата, към този текст от закона, дължимата такса е
определена като винетна такса, а заплащането й дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея
или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително
административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от
Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени
в приложение № 1.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗП, списъкът
на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или
чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ
такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в
"Държавен вестник". Съгласно Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища, Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм.
и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г. и действал към датата на проверката, т. к по –
късно той е отменен и е издадено ново Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г., и в
приложението към него в пътищата от трети клас, за които се изисква винетен
стикер са изрично упоменати.
По кой републикански път или
третокласен път се е движил жалбоподателя с управлявания от нето товарен
автомобил и дали той е включен в списъка на МС няма как да се установи, тъй
като в обжалваното НП, както и в АУАН въз основа на който е издадено самия път
не упоменат изобщо. Вместо това е
посочено, че нарушението е извършено в гр.Велинград и на улица в този град.
Дори и да е мислимо, че жалбоподателя
преди проверката се е бил движил по път от републиканската пътна мрежа, за
движение по коъто се изисква винетен стикер, в каквато насока са показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, то при липса на индивидуализация на републиканския
път това няма как да бъде установено, респективно проверено от съда.
На следващо място както в АУАН, така и
в обжалваното НП №-17-0367-002172 от 29.01.2018г. липсват каквито и да било
данни от вида на технически характеристика на т.а. „Ифа“, управляван от
жалбоподателя. При което напълно неясно е как и въз основа на какви данни
административно-наказващия орган е решил, че
наказанието следва да се определи именно според разпоредбата на чл.179,
л.3, т.2 от ЗДвП, както е посочено в НП.
По същество жалбоподателят и не
оспорва констатациите в АУАН, че при направената проверка от служителите на
полицията не носил със себе си свидетелство за правоуправление на МПС и
контролен талон. При което и виновно е извършил нарушение на чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП
При така установените факти и по
изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП
№-17-0367-002172 от 29.01.2018г. не отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 т.5
от ЗАНН за минимално изискуемо съдържание, като не посочено място на извършване
на нарушението –управление на МПС без залепна и заплатена винетна такса, като в
случая е посочено за място на нарушението – улица в гр.Велинград но не и път от
републиканската пътна мрежа, тоест проверката на констатирането му, което е
различно от място на извършването. Същия недостатък се съдържа и в АУАН, който от
своя страна не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Което е достатъчно да
обоснове отмяната на обжалваното НП №-17-0367-002172 от 29.01.2018г., в частта
с която на осн. чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено наказание административно
наказание "глоба" в размер на 1500 лв. В останалата част, в която със
същото НП №-17-0367-002172 от 29.01.2018г. на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено наказание административно наказание "глоба" в размер на 10
лв. за нарушение на чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП наказателното постановление ще се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.
1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №-17-0367-002172
от 29.01.2018г. на Началника на РУ "Велинград", с в частта с която на
Т.И.П., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП
№-17-0367-002172 от 29.01.2018г. на Началника на РУ "Велинград", с в
частта с която на Т.И.П., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 10,0 лв. (десет лева).
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в 14 дн. Срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………..