Решение по дело №6593/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2347
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330206593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2347
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330206593 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4559181, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на И.Ж.Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнение към
нея, моли Съда да отмени процесния електронен фиш като необоснован,
неправилен и незаконосъобразен. Редовно уведомен по телефона, не се явява
лично в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си
представител – адв. Т.Т., който поддържа жалбата и прави искане за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната юрк. Б., в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същото да бъде
потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита. Прави възражение за намаляване размера на
1
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
01.03.2021 год. в 15:26 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ –
пътен възел „Скобелева майка“, северно платно, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта АТСС
„CORDON-M2 MD 1196”, за превишаване на разрешената скорост в населено
място със 17 км/ч при управление на лек автомобил „Пежо 406” с рег. №
***** Автомобилът се е движил с измерена скорост от 70 км/ч, но след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч за установена била приета скоростта от
67 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Установено било,
че горепосоченото МПС е собственост на водача му И.Ж.Т., ЕГН **********.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Т. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в
същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на
МВР-Пловдив/, мястото /гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ – пътен
възел „Скобелева майка“, северно платно /, датата /01.03.2021 год./, точният
час на извършване на нарушението /15:26 часа/, регистрационният номер на
моторното превозно средство /рег. № *****, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /жалбоподателят И.Ж.Т./, описание на
нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба
/чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /50 лева/, срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната
сметка на името на отбелязания фонд/.
Установява се, че АТСС /CORDON-M2 MD 1196, мобилна камера - тип
2
„триножник“, е одобрено средство за измерване и вписано под № В-46 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, видно
от писмо на БИМ. Същото е преминало последваща метрологична проверка
на 12.02.2021г. със срок на валидност 12 месеца, считащ се за форма на
контрол на средствата за измерване, удостоверяваща съответствието на
АТСС. Изготвен е протокол за използване на АТСС по смисъла на чл.10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като отразените в него данни,
съответстват на конкретния случай. По преписката е приложен и снимков
материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните
дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен
номер и географските координати на разположение на техническото средство
и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. По
делото е налична и снимка на процесното АТСС.
Безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от
жалбоподателя Т. е бил в нарушение, като е превишил със 17 км/ч
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. При това положение,
макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираната по – горе
законова разпоредба в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш /но
не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП. По този начин процесният електронен фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН: „За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“, като
необжалваемият минимум по ал. 2 е в размер от 10 до 50 лв. Нормата на чл.
39, ал. 4 ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и не е следвало да се издава
електронен фиш. Този извод следва недвусмислено и от нормата на чл. 85а
ЗАНН, според която „доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
3
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. Т. е. ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в
него, както е в случая. Ето защо основателно се явява наведеното от страна на
жалбоподателя възражение в тази посока.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на разноски по реда на АПК. Искане за разноски е направено от
страна на жалбоподателя чрез своя представител. Видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, адв. Т. е предоставил
безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т.2 и
т.3 от Закона за адвокатурата. В случаите като този, съгласно чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. чл. 36, ал.2 от Закон за адвокатурата, е предвиден
минимума от 300 лева. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на
процесния електронен фиш, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя. Предвид горното, неоснователно е
възражението на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.3 от ЗАНН
Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4559181, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на И.Ж.Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.В. Т., вписан в
Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райчо
Даскалов“ № 68, ет.2, офис 11, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5