№ 3126
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502124 по описа за 2022 година
ПроиП Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК и е образувано по
повод частната жалба на „БМЛР“АД-със седалище гр.София ,чрез
адвокатския му представител против определение № 6493/17.11.2022 г.
постановено по гр.д. № 6452/2022 г. по описа на Бургаския районен съд ,с
което е прекратено производството по делото на осн.чл. 126 ал. 1
ГПК.Изтъква се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно ,в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 126 ГПК ,която касае
образуването на две искови производства ,а не висящо заповедно
производство ,както е в настоящия случай.Първоинстанционният съд не е
обсъдил важни за спора обстоятелства –напр.това ,че частният жалбоподател
е подал молба за прекратяване на заповедното производство и обезсилване на
издадената заповед за изпълнение /тъй като е отпаднало основанието за
издаването й поради липса на задължение –същото е платено и липса правен
интерес за кредитора-молител от завеждане на иск по чл. 422 ГПК / .Моли се
за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по този иск .
Ответникът по частната жалба –„ВиК „ЕАД-Бургас ,я
оспорва и счита ,че при постановяване на определението не са допуснати
визираните нарушения .
След преценка на приложените доказателства и като обсъди
1
съображенията на страната ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Производството по гр.д. № 6452/2022 г. по описа на БРС е
било образувано по предявени обективно съединени искове от „БМЛР“ АД
против „ВиК“ЕАД-Бургас ,за осъждане на ответника да възстанови на ищеца
сумата от 19500 лв.,представляваща фактурирано количество като ползвана
вода за услуги за периода 13.09.2019г.-14.07.2021 г. със стойност 19 687,34
лв. с вкл.ДДС за обект 0 парк-хотел „Оазис“ в гр. Несебър, –като получена
без основание ,ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното изплащане ,както и отрицателен установителен иск по чл. 124
ал. 1 ГПК за недължимост на разликата от 19500 лв. до 19 687,34 лв. .
Първоинстанционният съд ,след извършена служебна
справка и с оглед изложените обстоятелства в исковата молба,е констатирал
,че за сумата 24 022,32 лв. ,представляваща стойността на доставена
,отведена и пречистена вода за обект в гр. Несебър ,“парк –хотел Оазис“ за
периода от 13.09.2019 г. до 17.08.2021 г. ,ведно със законна лихва от
21.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 818,80 лв. –мораторна
лихва за сочен период ,е издадена заповед № 13342/13.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.0 № 21766/2022 г. на СРС,като
по заповедното производство е постъпило възражение от длъжника по чл.
414 от ГПК и районният съд с разпореждане от 07.11.2022 г. е указал на
заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок .С оглед
на това съдът е приел ,че е налице хипотезата на чл. 126 ал. 1 ГПК и при
наличието на друго мисящо производство по-късно образуваното гр.д. №
6452/2022 г. по описа на БРС като образувано по недопустим иск е
недопустимо и следва да бъде прекратено ,.Затова е прекратил
производството по делото .
Атакуваното определение за прекратяване е валидно и допустимо ,но
според настоящия съдебен състав –неправилно поради следните съображения
:
С определение № 357 от 24.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3981/2013 г. на
ВКС, I г. о. и определение № 156 от 2.03.2018 г. по ч. т. д. № 220/2018 г. на
ВКС, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че за да се
приложи нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, следва да е налице пълен обективен и
2
субективен идентитет между двете висящи производства. Субективен
идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено
нещо са едни и същи лица – страните в производството или техните
универсални или частни правоприемници, обективен – когато искането по
двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание, като
посочените факти, от които произтича претенцията, са идентични и искането
е на същото правно основание.
Съгласно определение № 483 от 11.07.2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014
г. на ВКС, II т. о. и определение № 684 от 1.12.2015 г. по ч. т. д. № 2634/2015
г. на ВКС, II т. о. искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ /ред. до изм., ДВ, бр. 105/2016 г. /
за установяване на вземане, предмет на по-рано образувано производство по
чл. 422, ал. 1 ГПК, ще е процесуално недопустим поради припокриване с
предмета на по-рано предявения установителен иск и производството по него
ще подлежи на прекратяване. В мотивите на цитираните определения е
посочено, че висящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК изключва
необходимостта за спорното вземане да бъде предявен нов установителен иск
– положителен или отрицателен. Признаването или отричането на вземането
със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на
решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, което по разпореждане на чл. 637,
ал. 4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на
влязлото в сила решение по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ /ред. до изм., ДВ, бр.
105/2016 г. /.
Основният въпрос в случая е "Допустимо ли е и какви са правните
последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното
производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на
недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение
срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение
бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по
чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане –
положителният или отрицателният?". Настоящият състав споделя
разбиранията, възприети в решение № 76/07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г.
по описа ВКС, IV г. о. и определение № 154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. №
769/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 207/31.07.2015 г. по гр. д. №
3
7030/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. и определение № 1501/29.12.2014 г. по
гр. д. № 5176/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о. Основните съображения на
върховната инстанция в цитираните решения се свеждат до следното :
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по
реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената
заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай
предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се
вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези
възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на
заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй
като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за
вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл.
124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. Когато в срока за възражение
бъде предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че вземането не
съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното
производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането –
законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено
възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се
произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то
несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не
може да влезе в сила. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което
предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е
недопустим. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение
чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното
вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-
късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
4
С други думи -отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането може да бъде предявен, както в срока за възражение по чл. 414
ГПК, така и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно поканата
за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска,
когато съществува спор за вземането (в този смисъл и решение № 76 от
07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г. ІV г. о. ВКС, решение № 207/31.07.2015 г.
по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о. ВКС).Бидейки сезиран с иск за установяване
недължимост на вземането,съдът не е обвързан от преценката на заповедния
съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу длъжника (служебната
проверка на съда, разглеждащ установителния иск на кредитора обхваща и
наличието на възражение на длъжника и спазването на срока по чл. 414 ГПК,
без да е обвързан от преценката на съда в заповедното производство – т. 10 а
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК
ВКС). Страната по материалноправен спор има право да избере в какво
процесуално качество да защити правата си в съдебен процес – ищец или
ответник. Предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
предполага безспорност на претендираното вземане и поради това
законодателят е предвидил такава процедура, в която не се събират
доказателства, не се осъществяват устни прения и разноските са значително
по-малки, отколкото в един исков процес. Предявяването на заявление по чл.
410 или члл. 417 ГПК обаче не изключва правото на длъжника в заповедното
производство и да заеме ролята на ищец в едно исково производство с цел да
установи, че не дължи. Правният интерес не е изключен само поради
обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита
на правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414 ГПК. За
длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му
преобразуващо право на иск не може да бъде отречено, поради това, че е
срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Интересът му е обусловен от различни фактори, включително желанието
спорът относно дължимостта на вземането да бъде разрешен с влязло в сила
решение, тъй като единствено от волята на кредитора в заповедното
производство зависи дали да подаде положителен установителен иск, както и
това да бъде постигнато във възможно най-кратък срок, а не да се чака
осъществяне на процедура по даване на указания по чл. 415 ГПК.
Действително в случай, че длъжникът предяви отрицателен установителен
5
иск, то кредиторът би бил лишен от изпълнителният титул на заповедта за
изпълнение и няма как в това съдебно исково производство да бъдат
присъдени сторените разноски, но отговорността за разноски отстъпва пред
съществуването на правото на иск. Още повече, че в случай, че правото на
заплащане на сторените разноски би могло да бъде защитено и в отделен
процес по чл. 45 ЗЗД, в случай че е налице такава претенция от страна на
кредитора и не постъпи доброволно изпълнение от длъжника и евентуално
отхвърлен отрицателен установителен иск. В срока за отговора на исковата
молба по отрицателния установителен иск кредиторът разполага с правната
възможност да предяви насрещен осъдителен иск.
Тези теоретични постановки са в отговор на възраженията на частния
жалбоподател ,че хипотезата на чл. 126 от ГПК е неприложима при
висящност на иска по чл. 422 от ГПК .В случая обаче липсват данни за
висящност на подобен процес .Нещо повече-поради плащане на
задължението по заповедта за изпълнение ,за кредитора вече не е налице
правен интерес от водене на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането .Освен това ,в конкретния случай, районният съд, при преценката
по чл. 126, ал. 1 ГПК, не е отчел, че въпреки, че е налице субективен
идентитет между делата, липсва обективен такъв, тъй като не е налице
идентичност между предмета на спора по настоящото дело – за връщане на
получена сума без основание , и по заповедното производство – за
установяване съществуването на вземането . Обективният идентитет
предполага пълно тъждество между спорното право, предмет на двете дела,
включително по отношение на правопораждащите го факти и основанието, на
което се претендира или отрича, и между вида на търсената по всяко от
делата съдебна защита.Няма обективен идентитет, когато една и съща сума се
претендира на различни основания - договор за заем ,договор за влог,договор
за предоставяне на услуга , неоснователно обогатяване и т. н. Следва да се
отбележи, че при непредявяване в срок на иска за установяване на вземането
по чл. 422 ГПК /тъй като при плащане на сумата по издадената фактура ,въз
основа на която се претендира същата ,за кредитора няма да има правен
интерес от завеждане на иска за тази сума / и обезсилване на заповедта за
изпълнение ,няма да бъде изправени пред висящност на две деца с идентичен
предмет /макар и ,както бе казано по-горе ,предметът не е идентичен /и не би
била налице хипотезата на чл. 126 от ГПК .
6
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия,поради което Бургаският окръжен съд .
ОПРЕДЕЛИ:
опр ОТМЕНЯ определение № 6493/17.11.2022г.постановено по гр.д.
№ 20222120106452 по описа на Бургаския районен съд за 2022 г. ,с което е
прекратено производството по делото на осн.чл. 126 ал. 1 ГПК и ВРЪЩА
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7