№ 446
гр. Русе , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520201136 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. ВЛ. Й., ЕГН:**********, живущ в гр.Русе, против
наказателно постановление № 187-33/2020год. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с
което за нарушение и на основание на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/ му било
наложено наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Представителят на Наказващия орган моли да се потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с обявената на 13.03.2020год. пандемичната обстановка по повод
заразата от COVID–19 и гласувания Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, здравният министър, в рамките на правомощия по му чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди, сред които и Заповед № РД-01-
143/20.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020. Съгласно последните
1
били въвеждени различни противоепидемични мерки. Видно от съдържанието й,
считано от 00: 00ч на 21.03.2020 г. се преустановяват посещенията на паркове градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места; въвеждат се КПП-та на входно-изходните пътищата, през които да се допуска
преминаването на лица само в случай на неотложност; въвежда се забрана лица до 60 г.
да посещават хранителни магазини и аптеки в определен часови диапазон.
На 17.04.2020 г. св.Д., служител на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, изпълнявал
служебните си задължения в гр.Русе, месн."Капаклийка", на път излизащ на Г.П.Русе-
Червена вода. Екипът бил изпратен на посоченото място във връзка с нарушения от
граждани на посочените по-горе заповеди, които заобикаляли изградено КПП на
изхода на гр.Русе, като се придвижвали по черни пътища, заобикалящи изграденото
КПП на изхода на гр.Русе. Такъв бил пътят
с. Червена вода, местност „Капаклийката“, където св.Д. спрял за проверка жпод.Й.,
придвижващ се с лек автомобил. Последният не посочил уважителна причина,
наложила напускането на града, поради което св.Д. му съставил акт, обвинянащ го за
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Актът бил подписан без възражения. Впоследствие
Директора на ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с
което за допуснатото нарушение и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя
било наложено горепосоченото наказание "Глоба" в размер на 300. 00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство писмени доказателства.
Жалбата е допустима, по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
ОД на МВР-Русе, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
правилно АНП е образувано без съставен АУАН, тъй като прокурорът се е произнесъл
с отказ да образува наказателно производство и е препратил преписката на
административно наказващ орган, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
При проверка на атакуваното НП, съдът намира, че е спазено от страна на АНО
орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, като бъдат посочени
дата и място на извършване и обстоятелствата, при които е извършено. Налице е пълно
единство между факти и правна квалификация на извършеното, респективно
2
приложена санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание,
по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията
на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е
обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими
мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и
в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие
с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди
във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие
са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед РД 01 143/ 20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на
територията на страната ни, като с т. I. 3 от същата е разрешил преминаването на лица
през КПП само в случай на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд
в населеното място, здравословни причини на пътуващия или негови близки,
завръщане на настоящия или постоянния адрес, което е следвало да се удостовери и с
определени документи, цитирани в заповедта.
Налице са последващи заповеди на министъра за изменение и допълнение на
основната заповед, посочена по-горе, но видно от всички публикувани заповеди на
министъра до окончателната отмяна на процесната заповед със Заповед РД 01-
263/14.05.20202 г. към момента на установяване на нарушението, Заповедите са
създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси
на неопределен брой лица, като преминаването през КПП е било разрешено
единствено при неотложност и то точно в определени в заповедите хипотези и след
представяне на съответните доказателства. Процесната заповед, както и заповедите за
изменение и допълнение на същата, са издадени на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно
положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите
на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно
действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се
издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д.
3
№ 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г.
по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между
общият административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това
дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат
административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една
ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми,
трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се
прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени
отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица.
Процесните заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно
положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за
цел да уредят възникналата ситуация във връзка с настъпилата пандемия с COVID-19.
В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на
здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично
позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се
издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане
и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани
с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този
раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват
съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са
издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на
гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за
масово осведомяване, както и на страницата на Министерство на здравеопазването,
където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са
обявени в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са
породили правно действие.
Проследявайки уредбата се установява, че процесната Заповед е отменена със
заповед от 14.05.2020 г., но тази отмяна принципно не се отразява върху отговорността
на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е
предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала
ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок
действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията,
които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е
била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид
4
посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от
ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява
изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2
ЗАНН. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност
произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена
или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, на което основание е санкциониран жпод.Й., който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото
и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на полицейския служител, се установява по безспорен начин, че на
17.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед
задължение до неопределен кръг от лица / жалбоподателят е заобиколил изграденото
КПП без неотложност на пътуването му и без да предостави нужните документи в
случай на такава неотложност./
С оглед на изложеното и предвид кредитираните от съда доказателства по
делото се налага изводът, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗЗ и
по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани,
свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална
пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като съдът напълно споделя становището на
процесуалния представител на АНО, че приемайки конкретното нарушение за
5
маловажно, съдът по-скоро би стимулирал и други граждани да не се съобразяват с
въведените противоепидемични мерки на фона на констатираната смъртност при
заболелите.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила
от 09.04.2020 г. / предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева като
правилно АНО е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300
лева., като съдът намира това наказание за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна
на юриск.Димитрова за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
жпод.Й. следва да бъде осъден да заплати сумата 120 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция,
определено към минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Предвид изложеното Съдът намира, че наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 187-33/2020год на Директора
на ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение и на основание на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, на Н. ВЛ. Й., ЕГН:**********, живущ в гр.Русе, е наложено
наказание "Глоба" в размер на 300.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. Русе.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6
7