Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
Гр.Оряхово, 23.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 68 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
От
„„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ж.к. ”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4 -
6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова – управител, чрез
пълномощника си адв. Анита Максимова Колова, преупълномощена от „Иванов и Денев
– адвокатско дружество“ – гр. Стара Загора, против Б.С.К. – с ЕГН **********,***,
е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същите
дължат на ищеца сумата от 755.84 лв.
/седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири ст./ - главница по Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 10.02.2012 г., сключен между
„Обединена българска Банка“ АД и длъжника, като в последствие е прехвърлено
вземането в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със
законната лихва от 28.11.2018 г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 541/04.12.2018 г. по ч.гр.д.
№ 794/2018 г. на ОРС.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 794/2018 г. на ОРС.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за
ищеца не се явява и не се представлява. С писмено становище пълномощника на
ищеца адв.Анита Колова, заявява, че поддържа депозираната искова молба и
изложените в нея съображения.
В откритото съдебно заседание, ответника
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 794/2018
г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение № 541/04.12.2018 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника Б.С.К. – с ЕГН **********,*** за сумата от 1 008.05 лв. /хиляда и осем лева и пет ст./, от които 755.84
лв. /седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири ст./ - главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.02.2012 г., сключен между
„Обединена българска Банка“ АД и длъжника, като в последствие е прехвърлено вземането
в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, договорна лихва за
периода от 10.12.2012 г. до 10.02.2014 г., в размер на 19.68 лв. /деветнадесет
лева и шестдесет и осем ст./, мораторна лихва, за периода от 10.02.2014 г. до
28.11.2018 г., в размер на 232.53 лв. /двеста тридесет и два лева и петдесет и
три ст./,ведно със законната лихва от 28.11.2018 г.- датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 25.00
лв. /двадесет и пет лева и нула ст./ държавна такса.
В
срок е подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 06.12.2018 г. и съдът с Разпореждане от 13.12.2018 г. е
указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е
подаден в указания срок.
От представеният по делото Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 10.02.2012 г. е видно, че между „Обединена
българска Банка“ АД и Б.С.К., е сключен
договор за потребителски кредит за срок от 24 месеца. Кредитът е бил отпуснат
за потребителски нужди и е в размер на 1 141
лв. и е усвоен по сметка № IBAN***.02.2012
г. Няма спор също така, че крайният срок на погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е 10.02.2014 г.
След усвояване на кредита, длъжника е погасил част от месечните
си вноски съгласно договора и погасителния план, след което е преустановил
плащанията. След преустановяване на плащанията, останала непогасена сума по
кредита в общ размер на 1 008.05 лв., от които главница в размер на 755.84
лв. и лихва в размер на 19.68 лв.
На 31.01.2018 г. по силата на Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ сключен между „Обединена Българска банка“ АД и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, е придобило процесното вземане на „Обединена
Българска банка“ АД срещу кредитополучателя Б.С.К. - настоящ ответник.
За прехвърлянето на вземането, до длъжника от
„Обединена Българска банка“ АД е
изпратено уведомително писмо с обратна разписка, че кредитор спрямо него е
ищеца. Уведомлението е получено лично от ответника Б.К. на 18.04.2018 г. До длъжника е изпратено и второ писмо,
съдържащо уведомление за извършеното прехвърляне на вземане и покана за
доброволно плащане, като видно от обратната разписка, същото е получено от
Желана Желязкова-съпруга на 16.10.2018 г.
Следва да се посочи, че по делото съдът
намира за безспорно обстоятелството, че длъжника Б.С.К., в качеството си на
кредитополучател, е подписал договора за банков кредит и е приел всички условия по него. Установено по несъмнен начин
е и обстоятелството, че сумата, предмет на банковия кредит – 1 141 лева, е била
реално преведена по разплащателна сметка на кредитополучателя. Установи се също,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е
преустановил плащанията и е останала непогасена сума по кредита в общ размер на
1 008.05 лв., от които главница в размер на 755.84 лв. и лихва в размер на
19.68 лв.
Тези
факти не се оспорват и от самият ответник, който не е подал писмен отговор и не
се е явил в откритото съдебно заседание.
При предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит
С
иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените
фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между
ответника в качеството на кредитополучател и на „Обединена Българска
Банка“ АД в качеството на кредитор Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 10.02.2012 г., сключен между
„Обединена българска Банка“ АД, вземането по който е цедирано на ищеца. Безспорно
се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си
основание в договора за потребителски кредит. Безспорно се установи, а и това
релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, е изпълнило договорните си
ангажименти към ответника по делото, като му е отпуснал потребителски кредит в
размер на 1 141 лв. При това положение кредиторът се явява изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил поетите задължения по облигационното
правоотношение.
За
да бъде уважен така предявения положителен установителен иск, следва да се
установи, че между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, са сключен валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземането по процесния договор. Установи се след анализ на доказателствата,
че вземането по процесният Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 10.02.2012 г., е измежду прехвърлените вземания на ищеца.
Следва да се отбележи, че уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение
за момента, от който новият кредитор
може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигане на
съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/
върху цесионера /приобретателя на вземането/. С постигане на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права/ по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня,когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. То е
предвидено в интерес на новия кредитор и третите лица, а до уведомяването
длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане и на стария
кредитор. В настоящия случай Уведомлението за цесия, с което ищцовото дружество
е отправило покана за плащане на неизплатената сума по процесния договор за
кредит, е връчено на ответника, поради
което съдът намира, че цесията е съобщена. В конкретния случай ищецът не
твърди, а и безспорно се установи, че ответника не е извършвал плащане на
прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на цялата
сума на процесното вземане.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
С
оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено съществуване вземането
на ищеца против ответника за сума в
размер на 755.84 лв. /седемстотин петдесет
и пет лева и осемдесет и четири ст./ - главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 10.02.2012 г., сключен между „Обединена българска
Банка“ АД и длъжника, в последствие
прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно
със законната лихва от 28.11.2018 г.- датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 541/04.12.2018 г. по ч.гр.д.
№ 794/2018 г. на ОРС.
При този
изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков
ред следва да се възложат на ответниците.
Ищеца не претендира юрисконсултско
възнаграждение, а единствено държавни такси в заповедното и исковото
производство.
Поради изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер от 50.00 лева, от които сумата от 25.00
лева разноски в заповедното производство за платена държавна такса и сумата от 25.00
лева разноски в настоящото производство - платена д.т.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.К. – с ЕГН **********,***, че същият ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.” Малинова долина ”, ул.” Рачо Петков – Казанджията ” №4
-6, представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова – управител, чрез
пълномощника си адв.Анита Максимова Колова от АК гр.Монтана,сумата от 755.84 лв. /седемстотин петдесет и пет
лева и осемдесет и четири ст./ - главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 10.02.2012 г., сключен между „Обединена българска
Банка“ АД и длъжника, като в последствие е прехвърлено вземането в полза
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и договорна
лихва за периода от 10.12.2012 г. до 10.02.2014 г., в размер на 19.68 лв.
/деветнадесет лева и шестдесет и осем ст./, ведно със законната лихва от
28.11.2018 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и деловодни
разноски - сумата 25.00 лв.
/двадесет и пет лева и нула ст./ платена
д.т., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 541/04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 794/2018 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Б.С.К.
– с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, деловодни разноски по настоящото производство в размер на 25.00 лв. – платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: