М О Т
И В И към
Присъда № 161/07.07.2020г., постановена по
НОХД № 4538/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.
РП – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Р.Д.К. – родена на ***г***, живуща ***, ***, български
гражданин, с висше образование, неомъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********
за това, че на 06.04.2013г. в гр. Първомай, обл. Пловдив е причинила на М.К.С. ***
средна телесна повреда, изразяваща се във вътрекостно
/интратрабекуларно/ счупване в областта на дисталната фаланга на втори пръст на лявата ръка,
придружено с нарушаване на целостта на страничното /колатерално/
сухожилие в същата област и усложнило се с появилата се неподвижност /контрактура/ в областта на описаната става, наложило
оперативно лечение в планов порядък за възстановяване на движенията, което е
причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от
30 дни – престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от
НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет предявеният от пострадалата С. срещу подс. К. граждански иск за сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението
по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.06.20113г. до окончателното изплащане на
същата. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.
Пострадалата С. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по
делото.
Прокурорът не поддържа повдигнатото
срещу подс. К. обвинение, като предлага същата да
бъде оправдана.
Процесуалния представител на
гражданския ищец и частен обвинител С. – адв. В.Ш. моли съда да признае подс. К. за виновна в извършване на престъпление по чл.130
ал.1 от НК.
Защитникът на подс. К. – адв. Р.Д. моли съда да признае подзащитната й за невинна по повдигнатото обвинение и да я
оправдае. Относно направеното от адв. Ш. искане, според адв. Д. доколкото не е
направено изменение на обвинението, подзащитната й не
може да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като е направено алтернативно искане – ако съдът приеме, че подсъдимата е
причинила на пострадалата лека телесна повреда да се приеме, че деянието е
извършена деянието в състояние на афект. Защитникът на подсъдимата прави искане
и за отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Подс. К. не се признава за
виновна и моли съда да я оправдае по повдигнатото й обвинение.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подс. Р.Д.К. е родена на ***г***,
живуща ***, ***, български гражданин, с висше образование, неомъжена, работеща,
неосъждана, ЕГН **********.
Подс. К. и св. Д.П. живеели на
семейни начала от 2011г., включително и към инкриминираната дата. В началото на
своето съжителство и до м. март 2013г. двамата живеели в гр. Първомай в дома на
родителите на подсъдимата – свидетелите М.К. и Д.К., а след това и към
06.04.2013г. се преместили в къщата на бащата на св. П., която също се намирала
в гр. Първомай.
Съжителството на двамата било
съпроводено с конфликти, като такива имало както между подс.
К. и майката на св. П. – пострадалата С., така и между св. П. и семейството на
подсъдимата. Тези конфликти били от различно естество.
На 06.04.2013г. подс. К. и св. П. седнали в двора на къщата на бащата на
последния, в която към онзи момент, както беше посочено по-горе живеели. Там
били и свидетелите Б.С., която живеела на семейни начала с бащата на св. П., и С.Б.
– дъщеря на св. С..
Докато посочените лица се
намирали в двора на къщата, св. С. пристигнала с управлявания от нея автомобил
от гр. Пловдив в гр. Първомай. И тъй като имала намерение да се види със сина
си, спряла пред къщата, в която не искала да влиза, защото отношенията и с
подсъдимата били обтегнати, поради което и се обадила на св. П., за да излезе
навън.
След обаждането на св. С., св. П.
станал от масата в двора на къщата, на която седели заедно с подсъдимата и
свидетелите С. и Б., и излязъл на улицата пред дома си, като преди това взел
един телевизор, който щял да даде на майка си. Св. П. влязъл в автомобила на св.
С., който бил паркиран на улицата, от другата страна на къщата и седнал на
предна дясна седалка, за да се видят и поговорят с майка си.
В един момент подс. К., подразнена от идването на св. С., излязла на
улицата, отишла до автомобила на св. С., посегнала през отворения прозорец на
предна лява седалка, на която пострадалата седяла, хванала я с ръце в областта
на шията, в резултат на което й причинила драскотини и навяхване. Тогава св. П.
излязъл от автомобила и дръпнал подс. К., за да пусне
майка му, след което последната също излязла навън. Св. П. казал на майка си да
тръгва, при което докато тя държала с лявата си ръка вратата на автомобила,
като в този момент била с гръб към подсъдимата, последната след като успяла да
се отскубне от свидетеля, я хванала за същата тази ръка в областта на пръстите
и я извила, усуквайки я, при което й причинила навяхване /разтягане на връзковия апарат/ на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка.
Св. П. успял да издърпа подсъдимата,
която обаче в един момент успяла да се отскубне от него и отново се стигнало до
физическо съприкосновение между нея и св. С., при което двете се сбили.
нанасяйки си удари с юмруци и ритници. Също така дърпали дрехите си и се
скубели, падайки и на земята.
Междувременно, чувайки викове,
на улицата излязла св. Б., като двамата със св. П. в крайна сметка успели да
разтърват двете жени. След това св. С. потеглила с автомобила си, а подс. К. заедно със свидетелите П. и Б. влезли в двора на
къщата. Подсъдимата се обадила по телефона на брат си – св. М.Д., на когото
казала, че св. С. й е нанесла побой. Св. К. първоначално възнамерявал да отиде
до дома, в който живеела сестра му, за да разбере какво се е случило, но след
като разговарял със св. П. се отказал от това свое намерение.
След инцидента св. С. потърсила
медицинска помощ, тъй като изпитвала болки в лявата ръка, като такава й била
оказана. На 08.04.2013г. след като била освидетелствана, й било издадено
съдебномедицинско удостоверение. Впоследствие св. С. претърпяла лечение,
включително и оперативно такова.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 57/2014г. /л.117-л.122 от т.II от ДП/ от
представените по сл. д. № 184/2013г. материали се установява, че при инцидента
на 06.04.2013г. на М.С. е било причинено: драскотини на кожата на шията,
навяхване в областта на шията; травма в областта на втори пръст на лявата ръка,
която първоначално е била диагностицирана като
навяхване в областта на втори пръст на лявата ръка. Впоследствие с развитието
на болестните процеси чрез допълнителни изследвания е било установено, че е
налице вътрекостно /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на първи
пръст на лявата ръка и нарушение на целостта на страничното /колатералното/ сухожилие в същата област. Това е наложило
оперативно лечение в планов порядък за възстановяване на движенията. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп
предмет – удар или притискане с такъв. Напълно възможно е те да са получени по
начин и време така, както е отразено в представените по сл. д. № 184/2014г.
материали. Травматичното увреждане на дясната ръка на пострадалата в областта
на втори пръст е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник по смисъла на чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания /драскотини
по шията и навяхването в областта на шията/ са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
В разпита му в съдебно
заседание в. л. Д. уточнява, че в заключението е допусната техническа грешка
относно травматичното увреждане, причинено на пострадалата при инцидента на
06.04.2013г., като същото следва да се счита за причинено на втори пръст на
лявата ръка.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 21/2016г. /л.63-л.75 от т.III от ДП/ от
представените по сл. д. № 184/2013г. материали се установява, че при инцидента
на 06.04.2013г. на М.С. е било причинено: драскотини на кожата на шията,
навяхване в областта на шията; травма в областта на втори пръст на лявата ръка,
която първоначално е била диагностицирана като
навяхване в областта на втори пръст на лявата ръка. Впоследствие с развитието
на болестните процеси чрез допълнителни изследвания е било установено, че е
налице вътрекостно /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на първи
пръст на лявата ръка, нарушение на целостта на страничното /колатералното/
сухожилие в същата област. Това е наложило оперативна интервенция. При
допълнителен преглед на 26.02.2014г. е установена неподвижност /контрактура/ в областта на описаната става. Предстоящо е
било оперативно лечение в планов порядък за възстановяване на движенията.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд
тъп предмет – удар или притискане с такъв. Травматичното увреждане на дясната
ръка на пострадалата в областта на втори пръст е причинило трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК. Останалите
травматични увреждания /драскотини по шията и навяхването в областта на шията/
са причинили разстройства на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Така описани тези травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 06.04.2013г., при който е
пострадала М.С..
В разпита му в съдебно
заседание в. л. Д. уточнява, че и в това заключение е допусната техническа
грешка относно травматичното увреждане, причинено на пострадалата при инцидента
на 06.04.2013г., като същото следва да се счита за причинено на втори пръст на
лявата ръка.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни /л.155-л.161 от т.III от ДП/ от
представените по сл. д. № 184/2013г. материали се установява, че при инцидента
на 06.04.2013г. на М.С. е било причинено: травма в областта на втори пръст на
лявата ръка, която първоначално е била диагностицирана
като навяхване в областта на втори пръст на лявата ръка. Впоследствие с
развитието на болестните процеси чрез допълнителни изследвания и при
допълнителен преглед на 26.02.2014г. е било установено, че е налице вътрекостно /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на първи
пръст на лявата ръка, нарушение на целостта на страничното /колатералното/
сухожилие в същата тази анатомична област, усложнило се с неподвижност /контрактура/ и наложило неколкократни
оперативни интервенции. Навяхване в областта на шията. Драскотини на кожата на
шията. Вътрекостното /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на първи
пръст на лявата ръка, придружено с нарушение на целостта на страничното /колатералното/ сухожилие в същата област и усложнило се с
появила се неподвижност /контрактура/ в областта на
описаната става, което е наложило поредното оперативно лечение в планов порядък
за възстановяване на движенията, е причинило трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК за повече от 30 дни.
Навяхването в областта на шията е причинило разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Драскотините
по кожата на шията са причинили болка без разстройство на здравето по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК. Така описани тези травматични увреждания и усложненията
им са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 06.04.2014г., при който
е пострадала М.С..
В разпита му в съдебно заседание
в. л. Д. уточнява, че и в това заключение е допусната техническа грешка относно
травматичното увреждане, причинено на пострадалата при инцидента на
06.04.2013г., като същото следва да се счита за причинено на втори пръст на
лявата ръка.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни /л.170-л.175 от т.III от ДП/ от
представените по сл. д. № 184/2013г. материали се установява, че при инцидента
на 06.04.2013г. на М.С. е било причинено: драскотини на кожата на шията,
навяхване в областта на шията; травма в областта на втори пръст на лявата ръка,
която първоначално е била диагностицирана като
навяхване в областта на втори пръст на лявата ръка. Впоследствие с развитието
на болестните процеси чрез допълнителни изследвания е било установено, че е
налице вътрекостно /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на втори
пръст на лявата ръка, нарушение на целостта на страничното /колатералното/
сухожилие в същата област. Това е наложило оперативна интервенция. При
допълнителен преглед на 26.02.2014г. е установена неподвижност /контрактура/ в областта на описаната става. Предстоящо е
било оперативно лечение при планов порядък за възстановяване на движенията.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд
тъп предмет – удар или притискане с такъв. Травматичното увреждане на дясната
ръка на пострадалата в областта на втори пръст е причинило трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК. Останалите
травматични увреждания /драскотините по шията и навяхването в областта на
шията/ са причинил разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Така описани тези травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка
с инцидента на 06.04.2013г., при който е пострадала М.С..
В хода на съдебното следствие
поради възникнали съмнения относно правилността на първоначално изготвените по
делото съдебномедицински експертизи по отношение на пострадалата, е назначена
комплексна съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на същата /л.248-л.288
от т.I от СП/ при
инцидента на 06.04.2013г. в гр. Първомай на М.С. е било причинено: драскотини
по кожата на шията, навяхване в областта на шията, навяхване в областта на основната
/проксималната/ между фалангите става на втори пръст на лявата ръка.
Драскотините по шията са причинени от тангенциалното действие на твърд тъпоръбест предмет, каквито може да бъдат ноктите на ръцете
при опит за захващане и задържане в областта на шията. Навяхването в областта
на шията е причинено от прекомерно усукване в различни посоки на същата и е
възможно да се получи при захващане на шията и навеждане /отвеждане/ в различни
посоки. Навяхването в областта на основната /проксималната/ между фалангите
става на втори пръст на лявата ръка е причинено от прекомерно усукване,
отвеждане в различни посоки на същия и е възможно да се получи при захващане на
крайните две фаланги на втория пръст на лявата ръка и отвеждане /усукване/ в
различни посоки. Драскотините по кожата на шията са причинили болка и страдание
без разстройство на здравето. Навяхването в областта на шията, навяхването в
областта на основната /проксималната/ между фалангите става на втори пръст на
лявата ръка поотделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Продължителността на оздравителния процес
е 15-20 дни при благоприятен ход на същия. При този вид описан по-горе
механизъм става единствено и само разтягане на страничната /колатералната/
стабилизираща връзка на ставата, без да стане счупване в тази област. Точно в
това се състои патоанатомичното получаване на
навяхване в дадена става. М.С. не е изпълнила указанията на специалиста
ортопед-травматолог за извършване на контролни прегледи и по-нататъшни
указания, не е последвала правилният алгоритъм при лечението на такъв вид
травма, т. е. след прекратяване на имобилизацията е
трябвало да се проведе продължителна рехабилитация. Поради непровеждането на
тези изброени манипулации и лечения е последвало усложнение от травмата, което
се нарича посттравматичен артрит на основната /проксималната/ между фалангите
става, което протича с оток, болка и ограничени движения в същата става. Това
усложнение не се лекува оперативно, а с продължителна рехабилитация и
медикаментозно.
Предвид наличието на експертизи
с противоречиви помежду си заключения относно вида и характера на травматичните
увреждания на пострадалата, е назначена тройна съдебномедицинска експертиза,
съгласно заключението на която /л.336-л.358 от т.II от СП/ при възникналия
инцидент на 06.04.2013г. М.С. е получила: охлузвания във вид на драскотини по
кожата на шията, навяхване на шията, навяхване /разтягане на връзковия апарат/ на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка. При образните изследвания няма данни за
счупване на кост на близка фаланга на втори пръст на лявата ръка. Лечението е
приложено спрямо сухожилие. Драскотините по шията са причинени от
тангенциалното действие на твърд тъпоръбест предмет,
каквито могат да бъдат ноктите на ръцете при опит за захващане и задържане в
областта на шията. Навяхването в областта на шията е причинено от рязко
движение в тази област и е възможно да се получи при захващане на шията и
навеждане /отвеждане/ в различни посоки, както и блъскане на главата или
тялото. Навяхването в областта на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка е причинено от прекомерно усукване
/отвеждане/ в различни посоки на същия и е възможно да се получи при захващане
на крайните две фаланги на втори пръст на лявата ръка и отвеждане /усукване/ в
различни посоки, удари с или върху твърди тъпи предмети. Охлузванията на кожата
на шията са причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
Навяхването в областта на шията и навяхването в областта на близката става на
втори пръст на лявата ръка както поотделно, така и по съвкупност са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Основната функция на ръката е
хващането. Уврежданията в областта на втори пръст на лявата ръка на
пострадалата не причиняват трайно затрудняване на тази функция. Първата причина
е тази, че възстановяването трае по-малко от 30 дни. Срокът за имобилизация е около една седмица. На образните изследвания
липсват данни за счупване и само хипотезата за такова не е мотивация за
по-дълго имобилизиране. На второ място се изтъква, че
увреждането е извън палеца, който има голямо функционално значение в качеството
си на опонент на останалите четири пръста. Втори пръст е един от останалите
четири пръста и ограничените движения за по-малко от 30 дни, дори и при
наличието на същинско счупване, не могат да доведат до трайно затрудняване на
основната функция на ръката. Костите са изградени от два вида костна тъкан. По
повърхността е гладка, плътна и твърда и се нарича компакта.
Във вътрешността е гъбеста, мека с кухинки и гредички и се нарича спонгиоза.
Трайно затрудняване на хващането може да се реализира само, ако счупването е многофрагментно или ангажира ставна повърхност, но и двата
вида костна тъкан. Продължителността на оздравителния процес е 15-20 дни при
благоприятен ход на същия.
В делото липсват медицински
документи, от които да е видно, че М.С. е извършила контролни прегледи,
изследвания и евентуално лечение. Прекъсването на лечението на етап мобилизация
крие своите рискове както от страна на диагностика, така и за поява на
усложнения. Някои пациенти свалят имобилизацията и
изпълнявайки умерени движения със засегнатия пръст приключват възстановяването
благоприятно в посочения по-горе срок. При други щаденето от движения води до
усложнения и удължава възстановителния процес. При трети чрезвичайните
физически упражнения веднага след сваляне на имобилизацията
компрометират възстановяването на връзковия апарат.
Едно такова усложнение е посттравматичен артрит на засегнатата близка междуфалангеална става. Състоянието протича с оток, болка и
ограничени движения в същата област. Това усложнение се лекува с продължителна
рехабилитация и с медикаменти.
Съгласно заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимата /л.139-л.147 от т.II от ДП/ при
освидетелстването и през инкриминирания период не се установяват данни за
актуално психично заболяване у Р.К.. Същата е психически годна правилно да възприема
фактите, имащи значение за делото и може да дава достоверни показания за тях,
ако желае. Тя е осъзнавала свойството и значението на своите действия и е могла
да ръководи постъпките си към момента на деянията предмет на делото.
Описаната фактическа обстановка
се установява частично от обясненията на подс. К.
/депозирани в съдебно заседание/, частично от показанията на свидетелите Н.И.И. /депозирани в съдебно заседание, а относно
обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията
му, депозирани пред орган на досъдебното производство/, М.К.С. /депозирани в
съдебно заседание/, С.Д.Б. /депозирани в съдебно заседание, а относно
обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията
й, дадени пред орган на досъдебното производство/, Д.И.П. /депозирани в съдебно
заседание и пред орган на досъдебното производство, относно които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от
НПК, съответно таза на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от
НПК/, М.М.К. /депозирани в съдебно заседание/, М.Д.К.
/депозирани в съдебно заседание/, Д.М.К. /депозирани в съдебно заседание/, както
и изцяло от показанията на свидетелите Н.Т.Б., Й.П.К. /депозирани в съдебно
заседание, както и пред орган на досъдебното производство, относно които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК/, Е.Д.Я. /депозирани в съдебно заседание, както и пред орган на
досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Б.Д.С. /депозирани в съдебно
заседание/, Д.П.Ю. /депозирани в съдебно заседание/, Т.С.Х. /депозирани в
съдебно заседание/.
Съдът не кредитира обясненията
на подс. К. в частта им, в която същата отрича да е
извивала ръката на пострадалата и да й е причинила травматичното увреждане.
Действително обясненията на подсъдимата са не само израз на правото й на
защита, но и доказателствено средство, поради което следва да бъдат обсъдени в
съвкупност с всички доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи,
че обясненията на подс. К. в посочената им част се
опровергават от показанията на свидетелите С. и П., от които се установява, че докато
пострадалата държала с лявата си ръка вратата на автомобила, подсъдимата, след
като успяла да се отскубне от пострадалата, я хванала за същата тази ръка в
областта на пръстите и я извила, усуквайки я.
Както св. С., така и св. П. са
заинтересовани от изхода на делото, доколкото първата като пострадало от
инкриминираното деяние лице е и страна в процеса – граждански ищец и частен
обвинител, а вторият е неин син и освен това и двамата са в конфликтни
отношения с подсъдимата. В подкрепа на показанията обаче на тези двама
свидетели са показанията на свидетелите Н.Б., Н.И., Й.К., Е.Я., С.Б., Б.С.. Посочените свидетели не са очевидци на случилото се,
но са разбрали за него. Действително по-голямата част от тях са научили за
това, че подсъдимата е „счупила пръста“ на М.С. от самата пострадала или от
нейния син. От другата страна са показанията на роднините на подсъдимата,
относно които обаче следва да се отбележи, че макар и да твърдят, че св. С. е
нанесла побой на Р.К., в резултат на който й били причинени травми в областта
на крака и на главата, не отричат последната да е удряла М.С.. Така например
св. К. в показанията си посочва, че не е разбрала дали „Р. е удряла М.“. За да
даде вяра на показанията на свидетелите С. и П. съдът взема предвид най-вече
заключенията на изготвените по делото комплексна и тройна съдебномедицински
експертизи, които ще бъдат коментирани по-долу, съгласно които при възникналия
инцидент на 06.04.2013г. на пострадалата е било причинено навяхване /разтягане
на връзковия апарат/ на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка. Същото е причинено от прекомерно усукване
/отвеждане/ в различни посоки на втори пръст на лявата ръка и е възможно да се
получи при захващане на крайните две фаланги на този пръст и отвеждане
/усукване/ в различни посоки. Наред с горното от заключенията на посочените
експертизи се установява и това, че по време на инцидента на пострадалата са
били причинени и други травматични увреждания, а именно охлузвания във вид на
драскотини по кожата на шията и навяхване на шията, като драскотините са
причинени от тангенциалното действие на твърд тъпоръбест
предмет, каквито могат да бъдат ноктите на ръцете при опит за захващане и
задържане в областта на шията, а навяхването в областта на шията е причинено от
рязко движение в тази област и е възможно да се получи при захващане на шията и
навеждане /отвеждане/ в различни посоки.
Съдът обаче не кредитира
показанията на свидетелите С. и П. относно това, че след като веднъж
подсъдимата извила пръстите на пострадалата, е направила това и втори път. И
двамата свидетели твърдят, че св. Б. е излязла на улицата в момента, в който
подсъдимата за втори път хванала пострадалата за палеца на лявата ръка. Св. Б.
обаче твърди, че когато е излязла на улицата е видяла св. П. да държи
подсъдимата, която в един момент успяла да се отскубне от него, след което
двете със св. С. се сбили, нанасяйки си удари с юмруци и ритници. Също така
дърпали дрехите си и се скубали, падайки и на земята. От показанията на св. Б.
не се установява подсъдимата да е хващала пострадалата за палеца на лявата
ръка, усуквайки го. Не само това, но и от показанията на св. Б. се установява,
че както подсъдимата е дърпала, скубала, удряла и ритала св. С., така и че
последната й е отвръщала със същото. Това за разлика от показанията на
свидетелите П. и С., че последната само е скубала подсъдимата.
Относно датата на инцидента
следва да се посочи, че в подкрепа на това, че същият е възникнал именно на
06.04.2013г. са издадените медицински документи – лист за преглед на пациент в
СО на УМБАЛ „Св. Г.“***, медицинска бележка, издадена от СО – ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Св. Г.“***, допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в СО УМБАЛ „Св. Г.“***, медицинска бележка, издадена от НХ при УМБАЛ
„Св. Г.“***, всички те издадени на 06.04.2013г. Предвид горното не могат да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите К., а така също и обясненията на
подсъдимата, че инцидентът се е случил в началото на м. април, а не на 06.04.,
доколкото същите се опровергават.
Досежно вида и
характера на причинената на пострадалата С. телесна повреда, съдът кредитира
заключенията на изготвените по делото комплексна и тройна съдебномедицински
експертизи, съгласно които на същата е било причинено навяхване /разтягане на връзковия апарат/ на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка, което е довело до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК. И двете заключения категорично отхвърлят
както вида, така и характера на телесната повреда, посочена в изготвеното от
вещото лице д-р Т.Д. заключение, като такава по смисъла на чл.129 от НК,
изразяваща се във вътрекостно /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на втори
пръст на лявата ръка, придружено с нарушаване на целостта на страничното /колатерално/ сухожилие в същата област и усложнило се с
появилата се неподвижност /контрактура/ в областта на
описаната става, наложило оперативно лечение в планов порядък за възстановяване
на движенията, което е причинило трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за повече от 30 дни. Съдът кредитира заключенията на комплексната
и тройната съдебномедицински експертизи като обективно и компетентно изготвени,
с нужните знания и опит в съответната област.
От обективна страна фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства в досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото: том II – медицински
документи /л.71-л.87, л.128/, том III – медицински документи /л.25-л.38/,
характеристична справка /л.124/; от съдебното производство – справка за
съдимост /л.13/, пр. вх. № 266/2014г. по описа на РП – Първомай, преписка под
номер ВЯ/П-1105/10.04.2013г. по описа на РУ на МВР Първомай.
В подкрепа на фактическата
обстановка са и веществените доказателства по делото – 2 бр. компактдискове.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. К.
следва да бъде призната за невинна в това на 06.04.2013г. в гр. Първомай, обл.
Пловдив да е причинила на М.К.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се във вътрекостно /интратрабекуларно/
счупване в областта на дисталната фаланга на втори
пръст на лявата ръка, придружено с нарушаване на целостта на страничното /колатерално/ сухожилие в същата област и усложнило се с
появилата се неподвижност /контрактура/ в областта на
описаната става, наложило оперативно лечение в планов порядък за възстановяване
на движенията, което е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за повече от 30 дни, поради което и на основание чл.304 от НПК
оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК.
За да е налице съставът на
престъпление по чл.129 от НК е необходимо да се установи, че в резултат на
действията на подсъдимия е причинена средна телесна повреда. Макар и от
доказателствата по делото да се установява, че в резултат на действията на подс. К. на пострадалата С. е била причинена телесна
повреда, то видът и характерът на същата са различни от тази, за която е
повдигнатото обвинение. Установява се от доказателствата по делото, че причинената
на пострадалата телесна повреда се изразява в навяхване /разтягане на връзковия апарат/ на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка за разлика от телесната повреда, за която е
повдигнатото на подсъдимата обвинение, а именно вътрекостно
/интратрабекуларно/ счупване в областта на дисталната фаланга на втори пръст на лявата ръка,
придружено с нарушаване на целостта на страничното /колатерално/
сухожилие в същата област и усложнило се с появилата се неподвижност /контрактура/ в областта на описаната става, наложило
оперативно лечение в планов порядък за възстановяване на движенията, което е
причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от
30 дни. Установява се и това, че причинената на пострадалата телесна повреда е
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, т.е.
лека такава по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а не средна по смисъла на чл.129
от НК, доколкото травматичното увреждане не е причинило трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Ето защо и с оглед
липсата на фактически състав на престъплението по чл.129 от НК, във връзка с
което е повдигнатото на подсъдимата обвинение, същата следва да бъде призната
за невинна и оправдана.
Съгласно разпоредбата на чл.287
ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител
установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и
наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81 ал.3,
прокурорът на основание чл.48 или частният обвинител може да поиска съдът да се
произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия. В случая липсват данни пострадалият да се намира в безпомощно
състояние или зависимост от извършителя на престъплението, поради което да не
може да защити своите права и законни интереси, само в който случай прокурорът,
на основание чл.48, може да поиска от съда да се произнесе с присъдата и за
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Такова искане в
настоящето производство е направено от страна на повереника на частния
обвинител, но едва в хода на съдебните прения. До приключване на съдебното
следствие изрично в писмена или устна форма искане съобразно с изискването на
чл.287 ал.5 от НПК, не е направено. Процесуалният етап, в който е възможно да се направи искането
по чл.287 ал.5 от НПК, е до края на съдебното следствие,
не и в съдебните прения и това е така, за да може да
се гарантира и правото на защита на подсъдимия, който може да направи допълнителни възражения
или да поиска
събиране на доказателства за оборване на престъплението
от частен характер. Това, че именно до този момент
следва искането да бъде направено произтича и от систематическото място на
разпоредбите, свързани с изменение на обвинението, които се намират в раздела
относно съдебното следствие, след приключването на което се пристъпва към
съдебните прения.
Наред с горното следва да се
отбележи и това, че както характерът, така и видът на причинената на пострадалата
телесна повреда са различни от тази, за която е повдигнатото на подсъдимата обвинение.
Искането по чл.287 ал.5 от НПК е допустимо само когато е по фактите, които са
залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, срещу които подсъдимата
се е защитавала както в хода на досъдебното производство, така и в проведеното
съдебно следствие. В случая обаче това не е така, доколкото подс.
К. е привлечена към наказателна отговорност за причинена на пострадалата С.
телесна повреда в областта на дисталната фаланга на
втори пръст на лявата ръка и става, докато от доказателствата по делото се
установява, че травматичното увреждане е на близката междуфалангеална
става на втори пръст на лявата ръка, а именно проксималната такава, които
съгласно заявеното от вещите лица в разпита им са различни по вид увреждания,
на различни места на пръста. Ето защо и доколкото е налице промяна в
релевантните факти и обстоятелства, каквито не са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и подсъдимата не се е защитавала по тях, следва да се
приеме, че е налице липса на конкретно обвинение и на обстоятелствата, при
които е извършено. Действително съгласно изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт при инцидента на пострадалата освен навяхването на близката междуфалангеална става на втори пръст на лявата ръка, са
били причинени охлузвания във вид на драскотини по кожата на шията, както и
навяхване на шията. В хода на съдебните прения от страна на повереника на
частния обвинител беше направено искане подсъдимата да бъде призната за виновна
за причинена на пострадалата лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, без обаче да е направено конкретно искане относно обстоятелствата на престъплението,
по което се иска съдът да се произнесе с присъдата. Действително за
престъпленията, преследвани по тъжба на пострадалия съдът е длъжен на база
обстоятелствата по делото сам да определи приложимото материално право. Следва
обаче да има искане относно фактите, по които съдът да се произнесе, което
замества тъжбата и се явява правното основание за трансформирането на
производството от общ в частен характер. Основно право на подсъдимия както по
дела от общ, така и по такива от частен характер, е да разбере в какво е обвинен,
за да може да се гарантира
правото му на защита.
Наред с горното следва да се
отбележи, че в случая не е спазен и срокът по чл.81 ал.3 от НПК. От изпратената
по делото преписка № ВЯ/П-1105/2013г. по описа на РУП Първомай, се установява,
че на 10.04.2013г. пострадалата С. е депозирала жалба срещу Р.Д.К. във връзка с
инцидента на 06.04.2013г. Преписката е приключила на основание чл.24 ал.1 т.1
от НПК – липса на престъпление, като в хода на проверката е бил съставен
протокол за предупреждение на основание чл.56 от ЗМВР на лицето Р.Д.К., на
която е била разяснена и отговорността по чл.323 ал.1 от НК.
Впоследствие на 07.04.2014г.
отново е била подадена жалба от пострадалата С. срещу Р.Д.К. относно инцидента
на 06.04.2013г., във връзка с което е образувана преписка вх. № 266/2014г. по
описа на РП – Първомай. Същата е приключила с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство, тъй като по образувано досъдебно
производство – сл. д. № 184/2014г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив /срещу Р.К.
за престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК,
извършено на 28.11.2013г. спрямо М.С., както и за извършени на 28.11.2013г.
престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и чл.129
ал.1 вр. ал.2 от НК от роднините на К. спрямо Д.П./ е
било разпоредено от наблюдаващия прокурор да се проведе разследване и за
престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, извършено
през м. април 2013г. Предвид горното и на основание чл.199 и чл.213 ал.1 от НПК
е отказано образуването на досъдебно производство.
Ето защо и доколкото жалбата от
пострадалата е депозирана след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.81
ал.3 от НПК шестмесечен срок от узнаване за извършване на престъплението,
следва че искането е недопустимо и за съда не съществува процесуална възможност
за произнасяне по него. Действително, както беше посочено по-горе,
първоначалната жалба на пострадалата С. е депозирана едва няколко дни след
инцидента, но образуваната във връзка с нея преписка е прекратена. Налице е и
отказ за образуване на досъдебно производство във връзка с подадената
впоследствие жалба от пострадалата срещу подс. К. във
връзка с инцидента на 06.04.2013г., която обаче така или иначе е подадена след
изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НПК. Настоящето досъдебно производство е
образувано въз основа на подадена на 29.11.2013г. жалба от пострадалата срещу
подсъдимата за престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от
НК, извършено на 28.11.2013г., в хода на което е разследвано и престъпление по
чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, извършено на 06.04.2013г.
При това положение е
безпредметно да се обсъжда дали подс. К. е действала
в състояние на афект или не, доколкото това обстоятелство подлежи на обсъждане
като допълнително такова, но при наличие на иначе установени признаци от
състава на престъплението, във връзка с което е повдигнатото обвинение, респ.
при произнасяне по направено искане по чл.287 ал.5 от НПК.
Както беше посочено в началото
за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от пострадалата
С. срещу подс. К. граждански иск за сумата от
15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от престъплението по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.20113г. до
окончателното изплащане на същата. Предвид изложеното по-горе и недопустимостта
на направеното от повереника на частния обвинител искане по чл.287 ал.5 от НПК,
което означава, че липсва тъжба, следва предявеният граждански иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. И това е така, тъй като приетият граждански иск е
за неимуществени вреди от деянието по чл.129 ал.1 вр.
ал.2 от НК, като в искането за конституиране не е конкретизиран размерът на
вредите от различни по вид увреждания. След като е прието за недоказано
обвинението за престъплението от общ характер, следва така предявеният
граждански да се отхвърли като неоснователен, доколкото в противен случай съдът
ще се произнесе по непредявен иск.
На основание чл.190 ал.1 от НПК
направените по делото разноски в общ размер на 2 821,46 лв. следва да
останат за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.