О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./…...11.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.11.2017 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 1694 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение, вх. № 62163/25.09.2018
г., депозирано от Т.В.Г., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 196/15.01.2014г, издадена по ч.гр.д. № 501/2014г. по описа на
ВРС, 24 с-в.
Във възражението се излага, че молителката
узнала за издадената заповед на 29.08.2018 г., на която чрез процесуален
представител е получила заповедта за изпълнение и изпълнителен лист от
24.04.2014 г.
Поддържа, че не е могла да оспори вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, тъй като същата не й е била връчена лично и
в деня на връчването й, молителката не е имала обичайно местопребиваване на
територията на Република България. В условие на евентуалност твърди, че
заповедта не й е била връчена надлежно,
като излага аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при
връчването чрез трето лице – наемател, което не е сред кръга на домашните, при
констатирано от длъжностното лице обстоятелство, че молителката работи и живее
в Гърция от 2001 г., за което по делото са налице и писмени доказателства. Към
възражението са приложени нови писмени доказателства – данъчни декларации за
периода от 2006 г., 2008 г. до 2017 г. , удостоверяващи качеството на
молителката на данъчно задължено лице в Гърция с дан. № ********* с адрес от
2006 г.: А.О.Т.73100, Ханя. Излага подробни съображения. По същество се моли
възражението да бъде прието, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – обезсилени, като и́ бъдат присъдени сторените разноски.
Ответната страна, “Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД, редовно уведомена, не е депозирала отговор на
възражението в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
По
допустимостта на производството:
Възражението е подадено от лице, срещу
което е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От представените по
делото копие от съобщение за образувано
изпълнително дело с изх.№ 13009/29.08.2018г. по изп.д. № 20178950400121 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, ведно с разписка за получаване се установява, че съобщението
заедно с приложена към същото заповед
Заповед за изпълнение № 196/15.01.2014 г. е редовно връчено на процесуалния
представител на молителката адв. Конарова от АК – Варна на 29.08.2018 г., на
която дата молителката твърди да е узнала за заповедта. Възражението по реда на
чл. 423 ГПК
е постъпило в ВРС на 25.09.2018 г. По делото не са налице възражения на насрещната
страна и доказателства за по-ранна дата на узнаване, поради което съдът намира,
че възражението е подадено в преклузивния 1-месечния срок от узнаването за
заповедта, по чл. 423 ал.1 от ГПК.
Същевременно, видно от приложеното
ч.гр.д. № 501/2014 г. по описа на ВРС, с разпореждане от 04.04.2014 г.
заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е редовно връчена
на длъжника чрез залепване на уведомлението на 02.03.2014 г., откъдето следва,
че срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражение е пропуснат. С
оглед изложеното, депозираното възражение с искане за приемането му от
въззивния съд на основание чл. 423 ГПК е процесуално допустимо.
По
основателността на възражението, съдът намира следното:
По заявление вх. № 917/15.01.2014
г. на “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД е образувано ч.гр.д. № 501/2014 г.
на ВРС, по което въз основа на Разпореждане № 1924/15.01.2014 г. е издадена Заповед
№ 196 от 15.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която длъжникът Т.В.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е осъдена да
заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Прилеп” № 33, сумата от 303,95
лева представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за
периода от 15.05.2009 г. до 10.01.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиран на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.01.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 72.51 лева за
периода от 15.05.2009 г. до 10.01.2014 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски в
размер на 125 лева, представляващи внесена държавна такса от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
При връчване на
издадената заповед по чл.410 от ГПК лицето не е открито на адреса и е залепено
уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
От извършената справка в НБД
„Население” се установява, че Т.В.Г. има регистриран постоянен адрес:***, и
настоящ адрес: Гърция, от 23.01.2012 г.
С Разпореждане от 04.04.2014 г. заповедта
е приета за редовно връчена и е постановено да се издаде изпълнителен лист.
От представените с
възражението 12 броя копия от известия за определяне на данък върху доходите на
физически лица въз основа на първична електронна декларация, издадени от
„Независима власт държавни приходи“ на Република Гърция, се установява, че Т.Г.
с дан. № ********* за периода от 2006 г., 2008 г. до 2017 г. е подавала данъчни
декларации като данъчно задължено лице в
Гърция с адрес: А.О.Т.73100, Ханя.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК
дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането
по заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК,
да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение. В случая срокът по чл. 423, ал.
1 ГПК е спазен, тъй като от приетите по делото доказателства се
установи, че длъжникът е узнал за образуваното изпълнително дело на 29.08.2018 г.,
а възражението по реда на чл. 423 ГПК
е постъпило в ВРС на 25.09.2018 г.
Съгласно чл. 423, ал.
1, т. 2 ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за
изпълнение не е връчена лично на длъжника и в деня на връчването последния не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че издадената заповед не е връчена лично на длъжника,
като връчването е извършено чрез залепване на уведомление на постоянния и́
адрес в гр. Варна, ул."Струга", № 47, ет.8, ап. 67.
Легална дефиниция на
понятието "обичайно местопребиваване" се съдържа в разпоредбата на чл. 48, ал. 7
КМЧП, съгласно която това е мястото където лицето се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място
трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки.
Същевременно,
понятието “настоящ адрес” по смисъла на ЗГР съвпада с понятието “обичайно
местопребиваване” по смисъла на КМЧП, а именно – мястото, където е концентриран
центърът на жизнените интереси на лицето.
С
оглед изложеното, в конкретния случай, въз основа на приложените по ч.гр.д. №
501/2014 г. по описа на ВРС и към възражението справки от НБД „Население” от 03.04.2014
г и 09.09.2013 г. с отбелязване, че настоящият адрес на Т.В.Г. от 23.01.2012 г.
е в Гърция, следва да се приеме, че както към датата на издаване на заповедта
за изпълнение (15.01.2014 г.), така и към момента на нейното връчване (м. март
2014 г.), обичайно местопребиваване на Т.В.Г. е било на територията на
Република Гърция, о-в Крит.
По тези съображения съдът прави извод,
че искането за приемане на възражението по чл. 423, ал.
1 ГПК, основано на твърдения за наличие на хипотезата на чл. 423, ал.
1, т. 2 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. При това
положение съдът не дължи произнасяне по наведеното при условие на евентуалност
възражение, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно – 423, ал. 1,
т. 1 ГПК.
С оглед приемането на възражението, въззивният съд следва да се
произнесе и по последиците от това действие. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.
3, изр. последно ГПК, когато възражението е прието, защото не са
били налице предпоставките на чл. 411, ал.
2, т. 3 и 4 ГПК,
съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
В случая е налице хипотезата
на чл. 411, ал.
2, т. 4 ГПК, съгласно която заповед не се издава когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради
което, предвид приетото възражение, издадената заповед и изпълнителен лист
следва да бъдат обезсилени, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК.
При този извод, на
молителя се следват направените за настоящото производство разноски, възлизащи
на 325,00 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно
представените доказателства.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение вх. № 62163/25.09.2018 г.,
депозирано от Т.В.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес ***,
чрез адвокат К.К.от ВАК, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 196/15.01.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 501/2014 г. по описа на
ВРС, в полза на “Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Прилеп” №33.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 196/15.01.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 501/2014 г. по описа
на ВРС. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 423,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. “Прилеп” №33, да заплати на Т.В.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата 325,00лв. /триста
двадесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за производството
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.