Решение по дело №2543/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 73, ал.3 от Закона управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление / ЗУСЕФСУ/.

Жалбоподател Р. Н. Я. в качеството му на земеделски производител с адрес: с. Леново, Община Асеновград, ул. Йорданка Николова № 8 и УРН 386274 чрез адв. Ш. обжалва изцяло Решение 16/121/07071/3/01/04/03, изх. № 01-6500/1275 от 22.08.2023г. на изпълнителен директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция (РФК), с което на основание чл. 20а, ал.1 и 2 и чл. 27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), както и на основание чл.51, ал.1 и 2 във връзка с чл. 16, ал.2 и 5 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), т.8.1 във връзка с т.4.14 от Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г., както и в изпълнение на Решение № 1964/22.02.2023, постановено по адм. д. № 5069/2022 г., ВАС се налага финансова корекция на жалбоподателя в размер на 70 752, 87 лева поправено с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 01-6500/1275 от 30.08.2023г. в частта относно погрешно изписаната сума на страница 13, раздел III, от таблица 3 сума, която представлява остатък за възстановяване вместо 37 604,61 лева да се чете правилната сума в размер на 37 404,61 лева.

В жалбата са въведени следните оплаквания:

1.обжалваното Решение е издадено от некомпетентен по степен административен орган, като се поддържа, че съгласно чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция е следвало да бъде определена с Решение, издадено от ръководителя на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а именно от Министърът на земеделието или надлежно упълномощен от него орган, вместо това Решението е издадено от изп.директор на ДФЗ;

2. Давностният срок към датата на започване на процедурата по издаване на обжалваното Решение за налагане на финансова корекция, а именно 22.08.2023 година е изтекъл. Поддържа се, че според относимата към спора практика на СЕС, както и константната практика на ВАС(така Решение № 7711 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2023 г., IV о., докладчик председателят Т. П.), когато нарушението е било открито след настъпване на вредата, давностният срок започва да тече от извършването на нередността, тоест от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, което представлява нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на Съюза или на бюджетите, управлявани от него; Поддържа се, че давностният срок е започнал да тече от 01.01.2018г. евентуално от 01.01.2019г. и изтекъл към момента на постановяването на обжалваното Решение;

3. Поддържа се че не е спазен редът за установяване на нарушения за налагане на финансови корекции по смисъла на ЗУСЕФСУ. Това е така, защото правомощие на изп.-директор на ДФЗ - РА да извършва финансови корекции е предоставено по силата на специалния закон ЗУСЕФСУ - чл. 9, ал.5, а не по реда на чл. 20а, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както е посочено в обжалваното Решение. Според жалбоподателя при извършване на финансови корекции се прилагат разпоредбите на ЗУСЕФСУ и издадените по неговото прилагане нормативни актове. Така, посочването Наредба № 8 от 03.04.2008 г. - за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. противоречи на материалния закон, поради това, че посочената наредба: - 1. е акт на министъра на земеделието, а не е акт на Министерския съвет или на министъра на финансите, по прилагане на ЗУСЕФСУ и 2. е издадена по изпълнение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - и 3. - не е издадена по реда на ЗУСЕФСУ за определяне по основание и размер на налаганите финансови корекции. В тази насока и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.(Правилата) не могат да намерят приложение, поради това, че те са издадени по реда на чл. 27, ал.9 от ЗПЗП. Според жалбоподателя приложима е по реда на ЗУСЕФСУ намира приложение Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции. Съгласно чл. 2, ал. 3 от посочената Наредба, приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 - 7 ЗУСЕФСУ са посочени в приложение № 2, а съгласно разпоредбата на чл. 8 от същата Наредба, за констатирана нередност по Приложение № 2 се определя самостоятелна финансова корекция, като се прилага съответният процентен показател за всяка от тях.

Поддържа се, че в Наредбата изрично е разпоредено, че финансовите корекции по чл. 70, ал.1, т.7 следва да се определят по реда на тази Наредба, а не по реда на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. издадени от изп.-директор на ДФЗ на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП;

Според жалбоподателя Правилата са одобрени с вътрешна заповед на изп.-директор на ДФЗ, а посочената Наредба е приета с акт на Министерския съвет ПМС № 57/2017 г., което определя Наредбата като акт от по-висока степен и сочи нейната приложимост в настоящия случай. Прилагането на Правилата в отритото производство по налагане на финансова корекция представлява съществено нарушение на материалния закон;

4. Оспорват се доводите относно твърдяното нарушение, свързано с размера на обработваемата земя. Намаленият размер на обработваемата земя е бил факт и е установен от ДФЗ в годината за деклариране на обработваемите площи - 2016 г., значително преди датата на откриване на процедурата по издаване на Решение за налагане на финансова корекция, поради задължението на бенефициентите ежегодно да заявяват в ИСАК площите земя, които обработват. В обжалваното Решение не било обосновано как се дефинира посоченият индикатор като нарушение, представляващо нередност и как този индикатор се отразява на бюджета на ЕС и на националното законодателство и каква е причинно - следствената връзка между нарушението, дефинирано като нередност и евентуалната вреда от него, която е настъпила за ЕС;

Поддържа се, че непостигането на параметрите на наетите площи по своята правна същност не представлява неизпълнение на одобрената инвестиция;

5. Изложено е оплакване, че със свое писмо жалбоподателят писмено е поискал изменение на бизнес плана, предвид законодателните промени на чл. 37и ЗСПЗЗ и невъзможността да бъдат постигнати критериите на този план през съответните години за които са наложени финансови корекции, респ. жалбоподателят нямал вина затова че не може да постигне тези заложени изисквания доколкото и съществувала забрана в чл. 48, ал.1, т.5 от Наредба № 8/2008 г., за преместване местоположението на инвестицията(закупената техника) в друго населено място, което съгласно Общностното право е самостоятелно основание за налагане на финансова санкция;

6. Заявява се оплакване относно незаконосъобразното определяне размера на финансовата корекция който според жалбоподателя е неоснователен и необоснован. Определеният размер на финансовата корекция е в противоречие на разпоредбата на чл. 54, ал.2, т.2 от Наредба № 8/03.04 2008 г.; Според жалбоподателя административно-решаващият орган е извършил намаление, което превишава три пъти допустимото по посоченото в Наредбата. Това е така, защото ежегодно, за всяка от годините - 2016, 2017 и 2018 година земеделският производител е регистрирал своевременно в Интегрираната система за административен контрол(ИСАК) почти едни същи декари земя: за - 2016г. - 577 дка, за 2017 - 570 дка и за 2018 - 553 дка, за които ДФЗ е начислил процент, съответно първата година - от 31,30%, за втората година - 32,15% и за третата година - 34,16%, т.е. за всяка година е повторил процентите от първата година(2016), като на практика ги е кумулирал. Така при този подход ДФЗ е наложил финансова корекция в размер на 97,75%, което не съответства на реалното количество обработена земя;

Според жалбоподателя е допустимо налагане на финансова корекция само върху разликата за 2017 и 2018 година спрямо 2016г. В противен случай би се нарушил основен принцип на административното право - да не се налага финансова корекция два пъти за едно и също нещо;

Изложено е оплакване, че административно-решаващият орган не е посочил и не е обосновал върху коя част налага финансовата корекция и как приема, че тази част представлява единствения индикатор по проекта, за който може да наложи 100% финансова корекция. Отделно от факта, че този показател/индикатор е динамичен и бележи видима тенденция на увеличение за всяка следваща година;

7. В жалбата е заявено, че непостигането на параметрите на наетите площи и печалбата, прогнозирани в бизнес плана по своята правна същност не представлява неизпълнение на индикатор по проекта. Размерът на обработваните площи не е и не може да се идентифицира като индикатор, по проекта, по смисъла на чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Съгласно трайната практика на ВАС финансова корекция се налага само на основанията предвидени в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, искането за подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени ангажименти по програмата за развитие на селските райони; или когато това е приложимо, на други задължения по операцията, установени съгласно законодателството на Съюза, националното законодателство или в програмата за развитие на селските райони, какъвто не е настоящия случай. Това е така, защото в Решение 16/121/07071/3/01/04/03, от 22.08.2023 г. на изп.-директор на ДФЗ не се сочат доводи и не се представят доказателства, свързани с неизпълнение на целите на ПРСР.

Изложеното налага извод, че процедурата по налагане на финансова корекция е необоснована и противоречи на материалния закон и на Общностното право, а също и на целите на ПРСР;

8. Според жалбоподателя са постигнати повече от две цели на ПРСР. Именно това обстоятелство не е взето предвид от административния орган при вземане на решение за налагане на финансова корекция. По отношение на обработваемите площи административно-решаващия орган е наложил три отделни финансови корекции, а по отношение на приходите е наложил една финансова корекция за трите години - 2016, 2017 и 2018 г.

Предвид на горното жалбоподателят иска обжалваното Решение да бъде прогласено за нищожно като издадено от некомпетентен по степен административен орган, евентуално да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и издадено при нарушение на административно-процедурните правила.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ чрез юрк. К.Н. оспорва подадената жалба изцяло като счита същата за неоснователна и иска потвърждаване на оспорения административен акт като правилен и законосъобразен по подробно изложени в о.с.з съображения от фактическа и правна страна и формулирани в писмени бележки вх. № 5989/03.04.2024г. Претендира разноски.

Съдът след като се запозна със събраните доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе установи от фактическа страна следното.

Оспореният административен акт Решение 16/121/07071/3/01/04/03, изх. № 01-6500/1275 от 22.08.2023г е връчен на жалбоподателя на 25.08.2023г.(л 43, том 1), а жалбата е подадена чрез органа на 07.09.2023г., следователно същата е подадена в предвидения за това 14-дневен срок и при наличието на правен интерес поради което се явява редовна и допустима.

Не е спорно между страните, а и от представената и приобщена административна преписка по издаването на обжалваното Решение се установява, че жалбоподателят Я. е регистриран като земеделски производител и е ползвател по Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен с ДФ "Земеделие". Земеделският производител със Заявление ********** от 11.06.2015г. е кандидатствал по реда на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 8 от 03.04.2008г.). Към заявлението са представени изискуемите документи, сред които изготвен Бизнес план, като предмет на инвестицията, с която се кандидатства за подпомагане по проекта е трактор, две косачки, сеносъбирачка с обща стойност 324 569, 99 лева. Представена е производствена програма за петте години, обоснован е капацитетът на машините, приходите и разходите за дейността по години, прогноза за нетните парични потоци на проекта. Въз основа на проекта и на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. е сключен процесният Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г. между жалбоподателя и ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Съгласно т. I.1.1 и т. I.1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 50 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, свързани с осъществяването на проекта № 16/121/07071 от 07.09.2015 г., като изплащането на помощта става при условие, че се извърши инвестицията, съгласно одобрения проект, условията и сроковете по договора, анексите към него и действащите нормативни актове.

Съгласно т. 2. 1 от Договора, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 103102,25 лв., съгласно Приложение № 1 към договора, а на ползвателя се изплаща наведнъж въз основа на подадена заявка за окончателно плащане. Ползвателят се задължава да изпълни/завърши инвестицията в срок до 20 ноември 2015г.

Съгласно разпоредбите на раздел ІV от Договора, Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията и за спазване на всички договорни и нормативни задължения. Съгласно чл. 4.14 от Договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него. По чл. 4.24 в случай, че предмет на договора са инвестиции за закупуване на земеделска техника, машини и оборудване за обработка на почвата и прибиране на реколтата, както и за извършване на дейности с растителни продукти при условията на чл. 23 от Наредба № 8/03.04.2008г., ползвателят е длъжен да обработва и регистрира в ИСАК земя с общ размер не по – малък от 841 дка, върху която е длъжен да отглежда една или няколко култури от група I, съгласно Приложение № 3 от Договора. В случай, че след изплащане на помощта по договора ползвателят не изпълнява задължението си по настоящата клауза, същият дължи връщане на изплатената финансова помощ в размери, определени в чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 8/03.04.2008г. Съгласно т. 4.28.1 Срокът, за който ползвателят е длъжен да изпълнява задълженията си по т. 4.15-4.27 от раздела, подраздел „Задължения на ползвателя“, се определя, както следва: 1. Три години от датата на получаване на окончателното плащане по договора – за ползватели, които са малки или средни предприятия по смисъла на чл. 3 от ЗМСП.

Одобрените в договора за финансиране разходи по проекта, видно от Таблица в Приложение № 1 към договора, са свързани със закупуване на Трактор Valtra 123H3, Косачка Krone AM 283S, косачка Krone Easycut R 280, Сеносъбирачка Krone swadro TC 760, за което са одобрени за финансиране разходи в общ размер на 206 204, 50 лева, по които одобрената субсидия е 103 102, 25 лева.

В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него в размер на 103 102, 25 лева, от които 43 090,97 лв. с източник на финансиране ЕЗФРСР (т. е. 80%) и 10 772,74 лева национално съфинансиране (20%), за което е налице Писмо за оторизация на плащането № 08/121/07464/3/01N01/11.12.2015 г. Видно от Уведомително писмо за одобрение № 5282/121 от 19.02.2016г. сумата в размер на 53 863, 71 е изплатена на 16.12.2015г. на жалбоподателя по подадена Заявка за плащане от 26.11.2015г.

В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор, са издадени Заповед № 371251/29.11.2018 г. и Заповед № 371251/29.11.2018 г. за извършване на проверка на място на ползвателя с УРН 386274 и Заявление УИН 16/171008/29781 в с. Леново, Община Асеновград. Констатациите на проверяващия екип от Дирекция "Технически инспекторат" при ДФЗ, са отразени в Контролен лист от 17.12.2018г. от който се установява, че през 2016г., 2017г. и 2018г. Р. Я. е регистрирал обработваема земя в ИСАК по-малко от посочената по договора, съответно намалението е 31,30 % за 2016г., 32,15% за 2017г. и 34,16% за 2018г.Транспортните средства са налични, регистрирани са след подаване на заявката за сключване на договор. В Таблица 1 на Работен лист е посочена установената разлика на заложените параметри/показатели в бизнес плана. Контролният лист е предявен на жалбоподателя, който е посочил, че е запознат с резултата от проверката и ще представи пояснения относно констатираните несъответствия. С уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/963 от 17.12.2018 г. на Я. е било връчено копие от контролния лист, като и е дадена възможност в 14 - дневен срок от получаването да предяви възражения по него в писмен вид.Изпратено е последващо Уведомително писмо за отстраняване на нередности след екс-пост проверка с изх. № 01-6500/325 от 23.01.2019г. във връзка с установеното неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана за финансовите 2016г., 2017г. и единадесет месеца от 2018г.

С писмо изх. № 01-6500/1275 от 19.03.2019 г. Изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, уведомява Р. Я. за открито производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с констатациите от направена проверка за неизпълнение на задълженията по т. 4. 24 от договора за обработка и регистрация в ИСАК на земя с размер не по – малък от 841 дка за период 5 години от сключване на договора, като посочва за финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., че е установено по-малко от заложените декари в договора. Писмото е получено от земеделския производител на 02.03.2019г., С писмо с вх. № 01-6500/1275-1 от 05.04.2019г. ЗП Р. Я. отправя молба за актуализация на Бизнес плана по договора и сключване на анекс. Изпълнителният директор на ДФЗ отказва да сключи анекс с писмо с изх. № 02-160-6500/2018 от 16.05.2019г.

В Доклад за нередност на ДФЗ №16/12107071/3/01/17/01 от 28.04.2021 г. се съдържа описанието на нередност, като е отразено, че жалбоподателят е бил длъжен да обработва и регистрира земя с размер не по-малък от 841 декара (дка) - равни на 84.1 хектара (ха) на основание т. 4.24 от Договор №16/121/07071 от 27.10.2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" по ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕФРСР и Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъпи ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК)

С писмо с изх. № 01-6500/1275-18 от 27.04.2023 г. ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 5069/22г. по описа на ВАС, като се посочва неизпълнение на задълженията по т. 4. 24 от договора за обработване и регистриране в ИСАК на земя с размер не по - малък от 841 дка, съответно за финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е установено неизпълнение от заложените в договора декари обработваема земя изчислена процентно: 31,30 % за 2016г., 32,15% за 2017г. и 34,16% за 2018г. Посочени са и съответните санкции за всяка година, както и приложимите норми от законодателството и от договора. Посочено е, че при несъгласие с направените констатации има право в 14 - дневен срок от получаване на писмото да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост на приложи писмени доказателства. На 15.05.2023г с вх.№ № 01-6500/1275-20 в указания 14 дневен срок е постъпило възражение във връзка с откритото производство по издаване на РФК.

Административният орган е приел възраженията за неоснователни и е издал процесното обжалвано Решение № 16/121/07071/3/01/04/03 от 22.08.2023г, с изх № 01-6500/1275-23 от 22.08.2023г, издадено от И. П. П. в качеството й на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за периода от 21.08.2023г. до 22.08.2023г. за което изрично налице овластяване съгласно Заповед № 03-РД/3934 от 18.08.2023г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ за възлагане упражняване на всички правомощия, поправено с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка с изх № 01-6500/ 1275-5 от 30.08.2023г., с което на основание т. 8.1 от Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г във връзка с неизпълнението на т.4.14, т.4.24, т.4.28.1. от същия договор, чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ /Наредба № 8/03.04.2008 г./, чл.73, ал.1 и чл.73, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ и във връзка с влязлото в законна сила съдебно решение по адм. дело № 5069/2022г. на ВАС на Я. е определена финансова корекция в размер на 70 752,87 лв., която е формирана по следния начин:

за 2016г. – е установена обработка и регистрация в ИСАК на земя в размер на 577 дка., което е 31.30% по-малко от заложените декари в договора, като за установеното несъответствие се налага финансова корекция в размер на 31 951,74 лв.;

за 2017г. - е установена обработка и регистрация в ИСАК на земя в размер на 570 дка., което е 32.15% по-малко от заложените декари в договора, като за установеното несъответствие се налага финансова корекция в размер на 22 545.65 лв.;

2018г. - е установена обработка и регистрация в ИСАК на земя в размер на 553 дка., което е 34.16% по-малко от заложените декари в договора, като за установеното несъответствие се налага финансова корекция в размер 16 255.48 лв или всичко в общ размер на 70 752,87 лева.

Приетото от административния орган е че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т. 4. 24 от договора за спазване на одобрения бизнес план, за обработване и регистриране в ИСАК на земя с размер не по - малък от 841 дка, съответно за финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за които е установено неизпълнение от заложените в договора декари обработваема земя изчислена процентно: 31,30 % за 2016г., 32,15% за 2017г. и 34,16% за 2018г. е квалифицирано в хипотезата на чл. 70, ал.1 т.7 ЗУСЕФСУ. За констатираното неизпълнение е приложена разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., а именно: Когато след извършено междинно/окончателно плащане за одобрени разходи - обект на ограниченията по чл. 20 и 23, РА установи неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 4 и чл. 20, ал. 2, свързани с поддържане на определен размер земя за срок 5 г. след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ, ползвателят дължи връщане на изплатената финансова помощ в размерите, определени в ал. 1, т. 1 и 2; т.2) когато РА установи намаление на размера на земята, което е по-голямо от 5 %, но не надвишава 50 % от декларираната в заявлението за подпомагане и/или от обоснована в бизнесплана земя, финансовата помощ за разходите - обект на ограниченията по чл. 20 и/или чл. 23, се намалява с установения процент на намаление на размера на земята.

В последствие е издадено Решение за поправяне на ОФГ № 01-6500/1275-5 от 30.08.2023г. където е посочено, че размерът на финансовата корекция от 70 752, 87 лева, погасената сума е в размер на 33 348,26лева и остатъка за възстановяване е 37 604, 61 лева.

В обжалваното Решение е посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. бизнес планът към проекта трябва да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството, както и е било прието, че установеното изпълнение на бизнес-плана за три пълни финансови години от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е в размер на 33,60% от заложените количествени показатели, които се съдържат в Таблица № 3 „Производствена програма от бизнес плана, приложен към одобрения проект както следва: за 2016г. по бизнес план са заложени приходи в размер на 189 000 лева от които са реализирани 56 382 лева, което представлява 29,83% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план, за 2017г. са заложени приходи от 189 000 лева от които са изпълнени 67 965 лева, което представлява 35,96% изпълнение на приходите от бизнес плана и респ. за 2018г. са заложени приходи в размер на сумата от 189 000 лева от които са изпълнени 62 297,50 лева, което представлява 32,96% изпълнение на приходите. При изчисленията изпълнението на бизнес плана са взети предвид и фактурите представени в отговор на писмо изх. № 01-6500/325 от 23.10.2019г. Прието е че съгласно т.9.1 от договора от 27.10.2015г. непостигането на финансовите показатели от бизнес плана се характеризира с устойчивост тъй като неизпълнението е продължило 3 последователни финансови години.

За това неизпълнение няма наложена финансова корекция, наложената финансова корекция касае единствено неизпълнението на задължението на жалбоподателя да обработва и поддържа регистрация в ИСАК на земя.

В хода на съдебното производство е приобщена съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д. К., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и от която се установява, че правилно е била изчислена санкцията за 2016 г. с корекция в размер на 31.30 % която е наложена върху 57.78 хектара (ха) в системата ИСАК спрямо 84.1 ха по договор; санкцията за 2017 г. с корекция в размер на 32.15 % която е наложена върху 57.06 ха в системата ИСАК спрямо 84.1 ха по договор; санкцията за 2018 г. с корекция в размер на 34.16 % която е наложена върху 53.37 ха в системата ИСАК спрямо спрямо 84.1 ха по договор. Процентът на установеното изпълнение на бизнес плана за трите пълни финансови години: 2016, 2017 и 2018 г. съгласно заложените количествени показатели, съдържащи се в таблицата за производствената програма, приложен към одобрения проект е както следва: за 2016 г. е 29.33%, за 2017 г. е 35.96%, за 2018 г. е 32.96%, респ. за трите посочени години заедно е 32.92%. Процентите на неизпълнение са както следва: за 2016 г. са 31.30%; за 2017 г. са 32.15% и за 2018 г. са 34.16%. В заключение според вещото лице К. за всяка една от трите последователни години – 2016г., 2017г. и 2018г. не са спазени заложените 100% от 841 дка земя, която да се обработва и регистрира в ИСАК.

Обследването на размерите на наложените санкции е извън обхвата на експертизата, респ. в съдебно заседание от 25.03.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Ш. изрично заявява, че правилно е изчислена финансовата корекция като размер, но базата на това изчисление / за всяка година поотделно/ е неоснователна. Вещото лице отхвърля предложената от адв. Ш. методология, че трябва да се събират процентите от първа, втора и трета година тъй като това би довело до 300% изпълнение, респ. ако има четвърта година това би довело до 400% изпълнение като приема от икономическа страна, че има частично изпълнение за всяка една от трите години, респ. всяка година предполага 100 % изпълнение от заложените по договор 81,4 ха / 841 дка/ земя.

По делото са приобщени като писмени доказателства в хода на съдебното производство критериите за експертна/техническа оценка на предложенията и критерии за избор на проекти по мярка 112 „Модернизиране на земеделските стопанства“, които са били валидни към датата на кандидатстване по посочената мярка в която връзка е прието писмо изх. № 01-0400/528 от 24.03.2015г. на изп.директор на ДФЗ, писмо изх. № 13-2288/17.04.2015г. на Министъра на земеделието и храните, Заповед № 03-РД/1690 от 28.08.2015 на Министъра на земеделието и храните, писмо с изх. № 13-5167/02.09.2015г. на Министъра на земеделието и храните.

Предвид така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното.

Оспорения акт, с който е установена по основание и размер финансовата корекция е издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ изрично овластен със Заповед № 03-РД/3934 от 18.08.2023г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ за възлагане упражняване на всички правомощия по закон комуто с разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП са дадени правомощия да издава акт от вида на оспорения, поради което е валиден.

Издаден е в писмена форма и със съдържанието по чл. 59 АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му.

Фактическото основание за издаването му е неизпълнение на задължението жалбоподателя по чл.4.14 и чл. 4.24. вр. с чл. 4.28.1 от Договора от 27.10.2015г. и , представляващо нарушение по чл. 51, ал.1 и ал.2 вр. с чл. 16, ал.5 от Наредба № 8/2008 г. вр. с чл. 70, ал.1, т.7 вр. с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, а именно жалбоподателят е бил длъжен да обработва и регистрира в ИСАК земя в общ размер не по-малък от 841 дка.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган (УО). Съгласно чл. 9, ал. 5 от същия закон, ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице – в конкретния случай това е заместник изпълнителния директор на ДФЗ в която връзка е издадена нарочна Заповед № 03-РД/3934/18.08.2023г. С нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на компетентния административен орган като е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 54, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизация на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. когато след извършено междинно/окончателно плащане за одобрени разходи – обект на ограниченията по чл. 20 и 23, РА установи неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 4 и чл. 20, ал. 2, свързани с поддържане на определен размер земя за срок 5г след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ ,ползвателят дължи връщане на изплатената финансова помощ в размерите,определени в ал.1,т.1 и 2. Според чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Следователно, правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ.

Ето и защо оплакването на жалбоподателя, че процесното обжалвано Решение е издадено от некомпетентен по степен административен орган, респ. финансовата корекция е следвало да бъде определена с Решение от Министърът на земеделието или надлежно упълномощен от него орган е неоснователно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че давностният срок към датата на започване на процедурата по издаване на обжалваното Решение за налагане на финансова корекция, а именно 22.08.2023 година е изтекъл.

Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило за давност (минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010 СЕС, когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената на получателя на субсидията сума започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Съгласно чл. 3, § 3 от Регламент № 2988/05 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Разпоредбата на чл. 3, § 3 от Регламент № 2988/95 поставя изискване, за да се прояви ефектът на прекъсване на погасителната давност, а именно действието на компетентния орган да се отнася до същата нередност, но не предвижда ограничение това действие да бъде в рамките на едно и също административно производство / така Решение № 5090 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2018 г. и Решение № 10665 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2017 г./

В конкретния случай е налице неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016, 2017 и 2018г., като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Административното производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е образувано на 19.03.2019 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и прекъсва изтеклата до момента давност, респ. производството по установяване финансова корекция се счита за образувано на дата 27.04.2023г., когато на жалбоподателя е било изпратено уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, което е в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, респ. респ. действието на компетентния орган се отнася до една и съща нередност, както в процедурата по издаване на АУПД, така и в процедурата по издаване на РФК. Образуването и на двете производство представлява предприето от компетентния орган действие по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, с което се прекъсва давностния срок. С оглед на това към датата на издаване на атакуваното РФК давностният срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, не е изтекъл. Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Ето защо при прилагането на чл. 3, § 1 Регламент № 2988/95, доколкото не е била прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен договора за отпускане на финансова помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият давностен срок в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не е изтекъл, следователно и в случая не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки както за образуване на производство за администриране на нередности, така и за определяне на финансови корекции. / така Решение на ВАС по адм.д № 5896/2023 г., и Решение на ВАС по адм.д № 3723/2022г./

Съдът намира, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи реда за налагане на финансова корекция. От съдържанието на чл. 70, ал. 1 и чл. 72 от ЗУСЕФСУ е видно, че чрез финансова корекция се отменя, изцяло или частично, вече предоставена финансова подкрепа, докато в другата хипотеза (на отказ) не е налице предоставена финансова помощ, а точно нейното предоставяне се отказва. Точно по тази причина и основанията за отказ (чл. 64 във връзка с чл. 63 от ЗУСЕФСУ) и за налагане на финансова корекция (чл. 70 от ЗУСЕФСУ) съществено се различават.

За да е съобразен с административно-производствените правила така постановеният административен акт в цялост, то следва да са изпълнени не само изискванията на закона относно производството по налагане на финансови корекции. Изпратено е писмо изх. № 01-6500/1275-18 от 27.04.2023г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с което жалбоподателят е уведомен редовно и му е дадена възможност да ангажира доказателства и становище по установеното неизпълнение.

Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ пък, преди издаване на Решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Такива са депозирани в срок с възражение от 15.05.2023г., а впоследствие – обсъдени от административния орган в оспорения акт. Не е спазен изискуемия от чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ срок за издаване на решението – възражението е постъпило при органа на 15.05.2023г., а решението е издадено на 22.08.2023г., но в тази връзка съдът намира, че неспазването на този срок не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото процесният срок е от категорията на инструктивните срокове, обезпечаващи бързината на административния процес и същият не преклудира възможността на административния орган да се поизнесе и след изтичането му.

В случая бенефициента е получил финансова помощ по сключен през 2015 г. с ДФЗ договор, но не е изпълнил задълженията си, произтичащи от приложимата Наредба № 8/2008 г. по която е отпусната помощта за стопанската 2016г., 2017г. и 2018г. относно изискването за поддържането на определения в договора размер обработваема земя, съответстващ на обема финансиране за закупената техника за срок от 5 години след датата на сключване на договора. Средствата по договора са изплатени, но задълженията произтичащи от него са за срок от 5 години след сключването му и бенефициента подлежи на проверка за спазването на задълженията. Извършената проверка за нередност е допустима на осн. чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ във всеки момент, както по инициатива на управляващия орган на съответната програма.В случая органите на ДФЗ изпълняват функциите на администриращ и контролиращ орган, извършили са проверка и изготвили доклад за констатираната нередност, с който е сезиран управляващия орган – Изпълнителния директор на ДФЗ- РА. Решението за финансова корекция е издадено от ръководителя на управляващия орган – изпълнителния директор на ДФЗ-РА, одобрил финансирането и сключил договора с бенефициента и в този смисъл съобразно разпоредбата на чл. 20а ал. 5 от ЗПЗП – от съответния компетентен орган. Преди издаването на решението управляващият орган е дал възможност на бенефициента да се запознае с констатациите за установеното неизпълнение, като е уведомен за основанието и размера на финансовата корекция и е упражнил правото си на писмени възражения. Последните са отчетени от управляващия орган при издаване на Решението, обсъдени са в мотивите на решението за финансова корекция, но са приети за неоснователни, тъй като е счетено, че е налице нарушение на правилата на Наредба № 8/2008 г., по която се извършва финансирането и административния контрол. В Решението е посочена сумата на финансовата корекция в абсолютна стойност и като процент, като е обяснено как и на какво основание е определена в конкретния размер. Изяснени са необходимите факти и обстоятелства относно размера на обработваемите земи съгласно данните в ИСАК от значение за изпълнение на ангажиментите по договора. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на решението. Финансовата корекция, както подробно е изложено по-горе е определена при правилно приложение на общите правила на ЗУСЕФСУ и специалните разпоредби на приложимата Наредба № 8/2008 г. Съответства на целта на закона, а именно финансирането на земеделските производители по програмата за развитие на селските райони да се оползотворява за отпуснатото предназначение съобразно условията на програмата при точно спазване на нормативните изисквания и договорени условия за икономическия размер на стопанството според действително обработваната площ съгласно ИСАК, за който е подпомогнато закупуването на съответния обем селскостопанска техника за изхранване на животни, поддържан за 5 годишен срок от сключване на договора. А при неизпълнение бенефициентът дължи връщане на част от полученото финансиране, в пропорционално съотношение спрямо намалението на обработваемата земя по договора.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.(Правилата) не могат да намерят приложение, поради това, че те са издадени по реда на чл. 27, ал.9 от ЗПЗП.

Разпоредбата на чл. 35 § 3 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в националното законодателство и е възпроизведена в разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Съгласно чл. 1 от Правилата, същите са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), подадени след 1 януари 2015 г.).

При вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. В изпълнение на това изискване националният законодател е определил в обхвата на чия материална компетентност принадлежи правомощието за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при неспазване на нормативни и договорни задължения от бенефициерите при съобразяване с посочените критерии на регламента с нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Така повдигнатия въпрос е бил предмет на съдебен контрол, видно от решение № 3618 от 10.03.2020 г. постановено по адм. дело № 14154/2019 г. на Върховния административен съд, потвърдено с решение № 15545/15.12.2020 г. постановено по адм. дело № 8071/2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Приложимостта в случая на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, според който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ се установява с издаването на Решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, като съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. В случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. са били правилно приложени от административно-решаващия орган.

Вън от горното Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции е приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г. и има действие занапред вкл. приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 - 7 ЗУСЕФСУ в Приложение № 2, а в конкретния случай нередността е установена за 2016г., при което тази Наредба не е била приложима, респ. Договорът за отпускане на финансова помощ по мярка 121 от 27.10.2015г. т.е бил е сключен преди влизането в сила на тази Наредба.

Неоснователно се явява оплакването, че в обжалваното Решение не било обосновано как се дефинира посоченият индикатор като нарушение, представляващо нередност и как този индикатор се отразява на бюджета на ЕС и на националното законодателство и каква е причинно - следствената връзка между нарушението, дефинирано като нередност и евентуалната вреда от него, която е настъпила за ЕС.

На първо място, целта на финансовата корекция е да се възстанови положението преди причинената вреда /така Решение № 3237/14.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 8148/2017г./ Съгласно дефиницията за нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, за да е налице вреда за бюджета на Съюза не е необходимо да е доказана реална вреда. Достатъчна е и потенциалната възможност за такава - Решение № 9189 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2021. Следователно, административно-решаващият орган няма задължение да установява причино-следствена връзка между нередността и вредата, която е настъпила за ЕС, респ. няма задължение да мотивира въз основа на кои доказателства приема са осъществен този юридически факт.

Второ, по отношение неизпълнението на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т.7 ЗУСЕФСУ следва да се има предвид че законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатори". Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883) съдът приема, че съдържанието на понятието "индикатор" е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, стр. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект в този смисъл са решение по адм.д. №9659/2019 година по описа на ВАС; решение по адм.д. №7227/2020 година по описа на ВАС; Решение по адм.д. №5173/2020 година по описа на ВАС; Измерването осъществяването на одобрения проект съгласно чл. 4.24 от Договора е вмененото в тежест на бенефициента задължение да обработва и регистрира в ИСАК земя с общ размер не по-малък от 841 дка. В обжалваното Решение ясно и недвусмислено е посочено, че е налице неизпълнение на този индикатор, респ. дефинирането му е очертано чрез посочване установените проценти за всяка от 3 – те години по-малко обработвани и регистрирани в ИСАК от заложените декари по договор.

Отхвърля се като неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не е могъл да постигне заложените изисквания по Договор предвид законодателните изменения в чл. 37и ЗСПЗЗ.

На първо място, искането за изменение на Договора е от 05.04.2019г. и касае актуализиране на бизнес плана по отношение промяна размера на площта обработваема земя по чл. 4.24 от договора /841 дка/, но срокът съгласно чл. 4.28 от Договора е изтекъл за календарните 2016г., 2017г. и 2018г., искането не съдържа заявление за ретроактивно преуреждане отношенията между страните по договора за тези години, нито пък съдържа искане за уреждане последиците от неизпълнението поради законодателно изменение.

Второ, чл. 37и ЗСПЗЗ в редакцията му ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 предвижда пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, а договорът за финансова помощ е сключен през м. октомври 2015г., т.е жалбоподателят е бил наясно още преди сключването на договора, че именно броят и вида на регистрирани животни, които притежава са от значение за възможността му да обработва земеделски земи в определена площ, респ. това знание има отношение към възможността му да изпълнява задължението си по чл.4.24 от договора в случай че бенефициентът е разчитал да ползва земя по реда на чл. 37и ЗСПЗЗ. Отделно по делото и няма данни Протоколът на Комисията назначена от кмета на населеното място за разпределние ползването на земите от фондовете по чл. 37и, ал.6 да е бил обжалван съгласно ал.8 на същата разпоредба, респ. неясно е въобще до колко жалбоподателят е бил в невъзможност да изпълнява задължението си за обработка на декари земя поради невъзможността да получи под арена земя от държавния и общински поземлен фонд като резултат от изменението на чл. 37и ЗСПЗЗ;

Неоснователно е оплакването относно незаконосъобразното определяне размера на финансовата корекция, респ. не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал.2, т.2 от Наредба № 8/03.04 2008 г.;

Административно-решаващият орган не е извършил кумулиране процентите неизпълнение, а за всяка от трите години е определил процент неизпълнение спрямо заложеното по договор, така за 2016г. процентът е 31,30, което съответства на 263,30 дка по-малко обработвана земя от предвидените 841 дка земя, за 2017г. процентът е 32,15 което съответства на 270,4 дка по-малко обработване земя от предвидените 841 дка, за 2018 процентът е 34,16, което съответства на 287,30 дка земя по-малко обработване земя от предвидените 841 дка. Правилно е приложен механизма уреден в т.16 от Приложение към раздел I Общи положение от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушение по чл. 27, ал.6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. и чл. 54, ал.2 от Наредба № 8/2008г. тъй като този механизъм възприема за основа спрямо която се изчислява финансовата корекция процентът неизпълнение на задължението за поддържане декари земя. Следователно, законът вменява в задължение на контролния орган да определи финансова корекция за нередността за всяка година, а твърдението, че за всяка година се повтарят процентите от първата година /2016г./ се явява неоснователно, защото в случая не е налице повторение, а самостоятелно определяне и съпоставяне на обработваната и регистрирана земя спрямо заложените по договора декари. Няма нормативно основание да се приеме, че е допустимо налагане на финансова корекция само върху разликата за 2017 и 2018 година спрямо 2016г. тъй като такъв подход въобще законодателно не е уреден нито в Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, нито в Наредба № 8/2008г., респ. не е нарушен принципа да не се налага финансова корекция два пъти за едно и също нещо. По своята правна същност финансовата корекция е административна мярка, която е наложена за различни календарни години, т.е за различни периоди като израз на правомощието на административния орган да следи за изпълнението на договора вкл. в частта му по чл. 4.24. Различните календарни години означават, че финансовата корекция не е наложена за едно и също неизпълнение, тъй като за нито една от трите години не са наложени корекции повече от един път за неизпълнение площта декари, които се обработва.

Административно-решаващият орган констатира и неизпълнение в частта относно приходите на бизнес плана, но не налага финансова корекция затова, поради което и единственият индикатор по проект за който е наложена финансова корекция е именно неизпълнението по чл. 4.24 от договора. Така с писмо изх. № 01-6500/1275/27.04.2023г. ДФЗ уведомява бенефициента, че е констатирано неизпълнение за 3 цели финансови години 2016, 2017 и 2018г. по отношение реализираните приходи от подпомаганата дейност при което е определен размер на финансова корекция от 15 645,34 лева. Тази финансова корекция обаче не е била възприета при издаването на обжалваното Решение тъй като корекцията е в общ размер на 70 752,87 лева и не касае сумата от 15 645,34 лева, респ. методологията на изчисляването на сумата от 15 645,34 лева няма отношение към изчисление на корекцията предмет на настоящето дело.

В заключение бенефициента е получил финансова помощ по сключен през 2015г. с ДФЗ договор, но не е изпълнил задълженията си, произтичащи от приложимата Наредба № 8/2008г. по която е отпусната помощта за стопанската 2015/2016г. относно изискването за поддържането на определения в договора размер обработваема земя, съответстваш на обема финансиране за закупената техника за срок от 5 години след датата на сключване на договора. Правилно административният орган е приложил двойния режим за налагане на финансовата корекция. След изменението на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.) изп.директор на ДФЗ са предоставени правомощия да издава решения за налагане на финансови корекции при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Материално правното основание за издаване на акта в настоящия случай е в Наредба № 8/2008 г., съдържаща норми, чиято цел е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване разходи, сертифицирани пред Европейската комисия /така Решение № 14944 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2020 г., IV о/

Предвид на гореизложеното по изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените в производството разноски в размер на сумата от общо 470 лева от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата и 370 лева заплатена сума за възнаграждението на вещото лице К..

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, вр. с ал. 1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. Я. в качеството му на земеделски производител с адрес: с. Леново, Община Асеновград, ул. Йорданка Николова № 8 и УРН 386274 против Решение 16/121/07071/3/01/04/03, изх. № 01-6500/1275 от 22.08.2023г. на изпълнителен директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция (РФК), с което на основание чл. 20а, ал.1 и 2 и чл. 27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП), както и на основание чл.51, ал.1 и 2 във връзка с чл. 16, ал.2 и 5 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), т.8.1 във връзка с т.4.14 от Договор № 16/121/07071 от 27.10.2015 г.;

ОСЪЖДА Р. Н. Я. в качеството му на земеделски производител с адрес: с. Леново, Община Асеновград, ул. Йорданка Николова № 8 и УРН 386274 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес: гр. София, бул. Цар Борис III № 136 сумата от 470 лева разноски по настоящето дело;

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.