Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

N

 

гр.Радомир,  19.06.2020година

 

 

 

Радомирският районен съд –наказателна колегия в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и  двадесета година :

 

                                                                                   Районен съдия : Ивета Павлова

 

 

При секретаря Теменуга Пацова като разгледа  докладваното от съдията административно-наказателно дело N 26 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

 

С електронен фиш серия К № 3040292, издаден от ОД МВР гр.Перник  е наложено на жалбоподателя  Р.Н.Н., с ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на фирма „Н.д.“ ЕООД  от гр.Перник, със седалище и адрес на управление:*** административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по  чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното  му наказание Н., чрез адвокат-пълномощника си  е обжалвал същото като по изложени в жалбата  си съображения   моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник  редовно и своевременно призована, не  изпраща  представител  и не изразила  становище по жалбата.

ТО- Радомир, при Районна прокуратура гр.Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

 Във връзка  с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя наказващият орган е предоставил информация, че по справка в АИС  се установява ,че атакувания  ЕФ е връчен на Н. на 18.11.2019г., поради което съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по същество.

 

 

 

От фактическа страна.

 

По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен фиш  се установява, че на процесната дата 27.09.2019г. с автоматизирано техническо средство в 12.46 часа  в с.Извор, община Радомир , път 1-6 км.54+000 при стопанството с посока  на движение от гр.Радомир към гр.Кюстендил е установено, извършено от жалбоподателя административно нарушение, а именно: установено е, че  МПС „Рено Меган“, лек автомобил,  с рег. №СВ…..МВ, собственост на Р.Н.Н. – законен представител на фирма „Н.д.“ ЕООД гр.Перник,  със законен представител  Р.Н.Н., с ЕГН:********** при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч  е преминал през населеното място със скорост с  71 км/ч. Към представения електронен фиш е представен клип № 11700,  заснет от Радар №579 от 27.09.2019г. в 12:46:13 часа.

Съдът намира, че подадената жалба, с която  е сезиран разгледана по същество е неоснователна. Това е така по следните съображения:

В хода на съдебното следствие предвид представените по делото писмени доказателства от АНО в административно-наказателната преписка се установява, че атакувания в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR-1M „, идент.№579, която се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Перник, която система е монтирана на служебен автомобил с рег.№РК 5552 АМ.Тези обстоятелства се установяват от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег.№328р-9942 от 01.10.2019г.

На 27.09.2019 г., около 12.46 часа, в с.Извор,  общ.Радомир, ПП І-6 км.54+000 при стопанството с посока  от гр.Радомир към гр.Кюстендил се  е движело МПС – лек автомобил «Рено Меган“, с рег. №СВ….. МВ, собственост на „Н.д.“ ЕООД гр.Перник.   В същия район, на път ПП І-  6, 54+000 с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR-1М №579, монтирано в полицейски автомобил с рег. № РК  ….. АМ, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 12.46 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 74 км/ч., което превишавало с 24  км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 21 км/ч. Видно от  справка в ЦБД КАТ - МВР е установено, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на «Н.д. ЕООД гр.ПерникСофия  , със законен представител жалбоподателя Н. , предвдид направената справка в ТР .С  оглед разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К №30402924 на ОД МВР - Перник, с който на основание на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя  административно наказание глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателя не е упражнил правата си по чл. 189, ал.5 и 9 от ЗДвП.Освен това в подкрепа на твърденията във въззивната жалба, че друго лице е управлявало на процесната дата процесният автомобил също липсват доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни - КАТ, разписка, снимков материал от АТСС TFR1-М 579, протокол за използване на АТСС, рег. № 328р- 9942/01.10.2019г.,  протокол №2-28-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 13.12.2018г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 579, с каквито съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП  може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП  "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен полицейски автомобил и е обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес.

Приетите по делото Протокол за използване на АТСС, рег. № 328р- 9942/01.10.2019г. и Протокол №2-28-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 13.12.2018г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха , безспорно доказват, че средство за измерване - мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. № 579 при извършената проверка е установено съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.

Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП, са спазени.Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол, началото и края на контролирания участък, въведения за него скоростен режим, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.

Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС /клип № 11700, доказват, че нарушението е установено в границите на населено място /с.Извор, общ.Радомир /път  І-6 км.54+000/, при допустима за процесното превозно средство скорост на движение 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.

На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип № 11700 се наблюдава автомобила визиран в електронния фиш, без в близост до него да има други движещи се такива, не само в полето отразено с "Т=0s", отразяващо времето на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е. в  момента на самото измерване, но и в останалите кадри, следващи по време измерването на скоростта. При това положение е изключено всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Безспорно доказано е, че жалбоподателя като законен представител на ЮЛ- собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл. 188, ал.2, предл.1 от ЗДвП/. При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл. 189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на жалбоподателя Р.Н.  е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени. Паралел с общите правила на ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното производство, основан на приравняването на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до пренасянето на процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им.

Гореизложеното мотивира настоящия състав на решавщия съд  да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място процесното МПС, собственост на «Н.д. ЕООД, със законен представител жалбоподателя се движило със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС - мобилна система за измерване на скорост - "ТFR1 - М", № 579, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 21 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост  от 21 до 30 50 kм/ч точно фиксирано по размер наказание - глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на  Н. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  районният съд

 

Р   Е  Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №3040292, издаден от ОД МВР гр.Перник , с който е наложено на Р.Н.Н., с ЕГН:**********, в качеството му на законен представител на „Н.д.“ ЕООД  от гр.Перник, със седалище и адрес на управление *** административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по  чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: