Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
13.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.д. №16922 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на А.Г.К.
ЕГН ********** с адрес ***8, съдебен адрес *** АД „Т.и Т.“, с която е предявен
иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на П .на РБ да й
заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и поддържано срещу нея
обвинение в престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.2 вр.чл.2559256 от НК, по повод
на което било образувано досъдебно производство №13-П/2011г. по описа на СО при
СГП, пр.пр.№4, което е приключило с Постановление за прекратяване на
наказателното производство поради липса на данни за извършено от нея
престъпление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК от 20.12.2013г., ведно със
законна лихва върху претендираната сума, считано от 20.12.2013г. до
окончателното й изплащане и направените разноски по делото.
Ищцата твърди, че работи като счетоводител на
свободна практика. На 14.06.2011г. обработвала счетоводни документи на нейни
клиенти в офиса й в гр.София, ул.“******. В офиса били и колегите й М.М.и Р.К..
В един момент нахлули много хора, които се легитимирали като служители на МВР.
Казали й, че имат заповед за претърсване и изземване и претърсвали офиса й в
продължение на три часа. Иззели огромно количество първични документи на
клиентите, които обслужвала и на фирми, които не са били обект на разследване
след това. Иззели компютрите и над 50 трудови досиета с трудови книжки на
служителите на клиентите й. Ищцата била качена в кола и закарана в жилището й,
в което живеела със съпруга й и четири годишния им син в кв.“Свобода“.
Продължили с действията по претърсване и изземване. Разровили всички вещи в
жилището в присъствието на съпруга й и детето. То се уплашило много, разплакало
се и изпаднало в истерия като разбрало, че ще арестуват майка му. Ищцата била
заведена в следствието на бул.“Монтевидео“, където й бил извършен обиск и с
прокурорско постановление била задържана за 72часа.
На 15.06.2011г. й било връчено постановление
за привличането й в качеството на обвиняемо лице, за това, че в периода от
началото на 2009г. до 16.06.2011г. на територията на гр.София участвала в
организирана престъпна група, структурирано тайно сдружение на три или повече
лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание ЛС за повече от три години. Сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на функциите, продължителност на участието или
развита структура по см.на чл.93 т.20 от НК, на територията на гр.София,
ръководена от Б.В.Л., създадена с користна цел и извършване на престъпления по
чл.255, чл.256 НК, като функцията на ищцата се изразявала в следното: получавала
нареждания от ръководителите, които предавала на останалите участници в
групата, участвала в изготвянето на документи с невярно съдържание – фактури,
договори, протоколи, справки – декларации по ЗДДС, от множество дружества,
които били без реална търговска дейност и с тези си действия създала условия и
дала възможност на търговски дружества с реална дейност и с регистрации по ЗДДС
неправомерно да приспадат неследващ се данъчен кредит.
Твърди, че наказателното производство срещу
нея продължило повече от две години. Междувременно с Постановление на СГП от
17.06.2011г. й е била наложена на осн. чл.68 ал.1 от НК мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“, която била отменена след
две години на 28.06.2013г.
С постановление от 20.12.2013г. по пр.пр.№4-1770/2011г.
по описа на СГП ДП №13-П/2011г. по описа на СО при СГП, било прекратено
частично на осн. чл.243, ал.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното
производство срещу ищцата.
Ищцата твърди, че при извършване на претърсването
в офиса били иззети оригиналите на огромен брой първични счетоводни документи
на клиентите й и поради последвали откази на П .да й бъдат върнати конкретни
документи по отношение на фирми, които не са били обект на разследване,
изпаднала в невъзможност да изпълнява задълженията си като външен счетоводител
на клиентите й, като не успяла да им подаде годишните данъчни декларации по
ЗКПО и ЗДДФЛ, както и да представи документи за тези фирми във връзка с правени
им ревизии от органите по приходите. Твърди, че документите все още не са й
върнати. Това довело до отлив на клиенти и спад на работата й като
счетоводител. Паднало доверието, което те имали в нея.
Твърди, че повдигнатото й обвинение й причинило
сериозни неимуществени вреди. Факта на
извършен арест пред очите на детето й, в последствие й отнело много време и
значителни усилия, за да възстанови психическия му баланс. В продължение на две
години било споменавано името й във връзка с т.нар. група на „Недосегаемите“.
Това й причинило тежък личен, семеен и професионален срив, от който не може да
се отърси и до днес.
Изпаднала в посттравматично нервно
разстройство, придружено със загуба на сън, пристъпи на паника и задушаване,
което наложило да потърси специализирана медицинска помощ. Лечението продължило
повече от година.
Сринали се отношенията й със съпруга й, с
който през 2012г. се разделили окончателно , през 2016г. официално прекратили
брака си.
Поради отлива на клиенти се наложило да
затвори офиса си.
Поради публикациите в медиите, в които се
споменавало нейното име във връзка „Недосегаемите“ не можела да гледа съседите
си и познатите, детето й също било сочено, като дете на нашумял престъпник.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Твърди, че посочените от ищцата в исковата молба вреди не са настъпили
в резултат на постановен акт на прокуратурата. Липсвали доказателства,
установяващи причинната връзка между твърдените увреждания и воденото досъдебно
производство. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не
бил в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява срещу твърдението, че
разгласяването на случая в средствата за масова информация се дължи на
поведението на прокуратурата.
Прави възражение за погасяване на част от
лихвите по давност.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е
била привлечен с Постановление от 15.06.2011г. в качеството на обвиняема за
извършено от нея престъпление по чл.321 ал.3 вр. чл.255 - 256 НК. Била й взета мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане с
цел осигуряване явяването й пред СГС по вземане мярка за неотклонение задържане
под стража.
С постановление на СГП от 20.12.2013г. по ДП
№13П/2011г. по описа на СО при СГП наказателното производство срещу А.Г.К. е
било прекратено на осн.чл.199 ал.,, чл.243 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Ищцата е представила публикации /разпечатки
от сайтове / относно процесното обвинение.
Представени са и приети като писмени доказателства
по делото протокол за изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 14.06.2011г. по месторабота на ищцата, протокол за обиск на А.К.
от 15.06.2011г., постановление от 28.06.2013г. на СГП за отмяна на наложената
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ.,
постановление на СГП от 20.07.2011г., с което е оставена без уважение молбата
на А.К. за връщане на веществени доказателства – копия от счетоводни документи,
трудови досиета на служители от различни търговски дружества, постановление на
СГП от 30.08.2011г., с което е оставена без уважение молбата на адвокат Г.–
защитник на К. за връщане на веществени доказателства – копия от счетоводни
документи по отношение на търговско дружество „Б.– Н.“ ЕООД; медицинско
направление с отразена диагноза на ищцата – посттравматично разстройство.
От представеното Решение от 04.01.2016г. на
Софийски районен съд по гр.д.№24964/2015г. се установява, че е прекратен чрез
развод брака между ищцата и съпругът й.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н.Л.и В.В..
От показанията на св.Л., се
установява, че с ищцата са били съседи, живеели на един етаж в съседни
апартаменти. На 14 юни 2011г. вечерта, след 20.00ч. свидетелят вечерял, когато
на вратата му позвънили полицаи и бил поканен да бъде поемно лице при
извършваното претърсване в дома на ищцата. Още един техен съсед присъствал. Трябвало
да наблюдават какво вършат полицаите. Свидетелят твърди, че в дома на К. имало
около 20-30човека, трима-четирима униформени полицаи останалите цивилно. Всичко
било разровено. Ровили в личните й вещи, навсякъде. Мъжът й и детето й били в
другата стая, докато той и другото поемно лице с полицаите и К.. Претърсването
продължило над три часа. Свидетелят твърди, че А. била много притеснена, била
отведена от полицията. След като я видял след десетина дни, тя изглеждала
изтормозена. Казала му, че се срамува от всичко, което се случило във входа,
защото всички съседи видели, че става нещо страшно – много хора, полиция, коли.
Чувствала се неудобно, преди време била усмихната, поздравявали се, след този
случай била различна, притеснена. Свидетелят разбрал, че със съпруга й се
разделили.
От показанията на св.В.се установява, че той
познавал ищцата от 15години, тя му била счетоводителка и през 2011г. обслужвала
негова фирма. Запознат е със задържането й през 2011г. и с това, че от офиса й
били иззети множество документи, след което тя не можела да подава годишни
декларации за фирмата му. Последвало съставяне на акт поради неподадена годишна
данъчна декларация. След тези събития той имал проблем с намиране на
счетоводител, защото нямало основа, върху която да се поеме фирмата. Според
свидетеля същите проблеми имали и други фирми, които ищцата обслужвала
счетоводно.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката като логични, последователни, съответни на
събраните писмени доказателства и удостоверяващи лични възприятия.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, като резултата е прекратяване на
наказателно производство. Само по себе си предприемането на такива процесуални
действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищцата, описано в исковата молба, бе доказано в процеса с
достатъчно убедителни за съда доказателства.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствените
страдания на лицето, чието репариране се претендира. Видно от събраните по делото гласни доказателства
се установява настъпване на неблагоприятни последици в психо-емоционалното и
физическото състояние на ищцата в резултат на повдигнатото обвинение. Следва да
се има предвид, че самия факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение
в определено престъпление, води до накърняване на достойнството му и личната му сфера.
Прекратяването на наказателното производство е достатъчна предпоставка, за да
се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищцата е било незаконно, поради
което тя има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ). Отговорността по ЗОДОВ на държавата в лицето на нейните органи е
безвиновна, обективна и в настоящия случай следва ищеца да докаже наличието на
твърдените за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и че същите
са настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК).
Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице,
което в последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното
преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него
наказателно-репресивни мерки.
Обезщетението за претърпените вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по
справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко
отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено
и съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, продължителност на
задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните
за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания - Решение № 223 от
04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о., ГК; решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от
16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.
Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи
се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването
на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив
размер, съдът отчете, че досъдебното производство е образувано и ищцата е
привлечена като обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.255
и чл.256 от НК (виж чл. 93, т. 7 НК), наказателното преследване е продължило две
години и е приключило с постановление за прекратяване. Няма данни тя да е
търпяла мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“ по ДП,
освен задържането й за 72 с цел представянето й пред съда за вземане на МН. Безспорно
случаят е бил силно отразен в медиите. Действително П .отговаря за вреди,
когато подава информация за медиите, а в случая няма доказателства публикациите
в средствата за масова информация, които са представени по делото, да са в
резултат от подадена информация от ответника. Но медийното разгласяване е
обичайна последица от повдигането на обвинение и тези вреди също подлежат на
обезщетяване. Следователно неоснователни са доводите на прокурора, че държавата
не отговаря за последиците от разгласяване на случая по медиите, тъй като тази
разгласа, дори да не е станала по инициатива на П .е пряка последица от
повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото
наказателното преследване и вредите от разгласяване в обществото на започването
и/или протичането му е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени - Определение
№1046 от 12.08.2014г. на ВКС по гр.д.№1816/2014г., IV г. о., ГК, докладчик Б.Б..
Повдигнатото обвинение на К. безспорно се е
отразило на социалните й контакти, както и на професионалната й кариера. Съдът намира, че са налице обстоятелства
обосноваващи определяне на обезщетение в по-висок от обичайния размер, а именно
: извършването на претърсването на офиса й в работно време е накърнило
авторитета и доброто й име сред колегите, били са иззети множество счетоводни
документи на фирми, които не са били обект на разследване и това е поставило в
невъзможност ищцата да изпълнява служебните си задължения и ангажименти към
тези клиенти. Това е продължило значителен период, било невъзможно да им подава
годишните данъчни декларации, което след себе си водело до имуществени санкции
на тези фирми. Сринал се авторитета й на професионалист и тя губела клиентите
си, които вече нямали доверие в нея и работата й. Изпадането й в
посттравматично разстройство се установява от представеното медицинско
свидетелство, издадено от д-р В.М., от което се установява влошено психическо
състояние на ищцата.
Но интензитетът на душевните болки, страдания
и неудобства в личния живот, не се доказа да е бил по-висок от нормалното в
такива случаи, за да обоснове уважаването на предявения иск изцяло.
От изложеното следва, че претендираният в
исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лв.
е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост, а освен това и
не е доказан в пълния си размер.
Съдът счита, че при съобразяване на
посочените по-горе особености на случая, както и на обществено-икономическите
условия, на ищцата трябва да се присъди обезщетение в размер на 25 000лева,
което да обезщети вредите й от незаконното обвинение. За разликата над 25 000
лева до предявения размер от 50 000 лева искът трябва да се отхвърли.
Върху сумата от 25 000лв. се дължи и законна
лихва от 20.12.2013г.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 1505лева, съобразно уважената
респ.отхвърлена част от исковете на осн.
чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П .на Р.Б.да заплати на А.Г.К.
ЕГН ********** с адрес ***8, сумата от 25 000 лв./двадесет и пет хиляди/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато и
поддържано срещу нея обвинение в престъпление по чл.321, ал.3 вр. ал.2
вр.чл.2559256 от НК, по повод на което било образувано досъдебно производство
№13-П/2011г. по описа на СО при СГП, пр.пр.№4, което е приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на
данни за извършено от нея престъпление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК от
20.12.2013г., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от
20.12.2013г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за разликата
до претендирания размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П .на Р.Б.да заплати на А.Г.К. ЕГН **********
с адрес ***8 деловодни разноски в размер на 1505лв. /хиляда петстотин и пет/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: