№ 354
гр. , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
Секретар:Кина З. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20202200500520 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Ч. –
особен представител на П. С. Р. , ЕГН ********** от *********** против
решение № 813/06.08.2020 г. по гр.д. № 3258//2019г. на Сливенския районен
съд, с което съдът е признал за установено по предявения от „ Банка ДСК“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ********** иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че въззивницата дължи сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 2803/25.09.2018г. С обжалваното
решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в
размер на 775.00 лв. Решението се обжалва изцяло. Посочва се, че то е
неправилно и незаконосъобразно. Правните изводи не съответствали на
1
установените по делото факти. Съдът не бил анализирал представените по
делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта, както и Общите
условия към него. Не се бил произнесъл дали разпоредбите на чл. 30, ал.2 и 3
от ОС са задължителни или не. Страната счита, че тези текстове са
задължителни и по този начин предявеният иск бил основателен само за 4
месечни вноски – октомври, ноември и декември 2017 г. и януари 2018г.
Страната прави оплакване за неяснота на диспозитива на решението. Счита,
че неправилно ищецът е претендирал едновременно и „ редовна лихва“ и
„санкционираща лихва“. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и
да се присъдят деловодни разноски. Страната няма нови доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск.Г., пълномощник на „ Банка ДСК“ ЕАД, с който въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. Посочва се, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът
задълбочено бил анализирал представените по делото доказателства ,
включително и Договора за издаване на кредитна карта. Жалбоподателят
имал възможност да оспори документа пред първа инстанция и не следвало да
прави това сега. Обявяването на един кредит за предсрочно изискуем било
възможност, а не задължение за банката и тя не била задължена да я използва.
В исковата молба ищецът бил искал присъждането на договорна и
наказателна лихва, дължимостта на които била установена от изготвената по
делото експертиза. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Няма
доказателствени искания. Претендират се разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззивната страна редовно призована не се представлява.
Особеният и процесуален представител адв. Ч. в писмена молба заявява, че не
може да се яви в с.з., но поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде
уважена.
В с.з.въззиваемата страна редовно призована се представлява от юриск.
Г., която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде
уважавана.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
2
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на11.08.2020г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.08.2020 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК
настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия
препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Пред РС – Сливен е бил предявен иск за осъждане на въззивницата да
заплати на въззиваемата страна обща сума в размер на 1246.10лв., от които
747.77 лв. – главница до 20.09.2018г.; 270.68 лв. неплатена нередовна лихва за
периода 20.10.2017г. – 20.09.2018г.; 16.10лв. – санкционираща лихва за
периода 10.04.2018г. – 20.09.2018г.; 211.55 лв. – заемни такси и 125.00лв. –
разноски в заповедното производство. Претендиране и законната лихва върху
главницата от 747.77 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.09.2018г.
От доказателствата по делото – Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта револвиращ кредит за физически лица от 06.04.2015г., Общи
условия към него, извлечения от счетоводните книги на въззиваемата страна
и изготвената съдебно – икономическа експертиза се установи безспорно, че
ответницата по иска – настоящата въззивница е усвоила кредит по сключения
между страните договор в размер на 1000.00лв. в периода 15.04.2015г. –
06.10.2017г. Кредитополучателката е извършвала плащания до 29.09.2017г.,
след което е престанала да плаща. Така не са били погасени шест вноски – за
м. октомври, ноември и декември 2017г. и за м. януари, февруари и март
2018г. Съгласно чл. 8 от Договора , същият се счита валиден до
прекратяването му на някое от основанията посочени в Общите условия. В
чл. 30 ал. 2 от ОУ се предвижда, че ако четири поредни месеца клиентът не
револвира кредита си , правото на кредита се спира. Този текст тълкуван във
връзка с разпоредбата на чл. 30 ал.3 от ОУ, която предвижда , че ако клиентът
3
внесе дължимата минимална сума до следващия пети гратисен период,
правото на кредита се възстановява, води до извода, че спирането на кредита
при условията на чл. 30.ал.2 от ОУ е само възможност, от която
кредитодателят може да се възползва. Той може да прекрати договора, но
може да предостави допълнителна възможност на кредитополучателя да
възстанови плащанията и да продължи договора. Тъй като плащанията не са
били възстановени договорът е бил прекратен ( на 20.03.2018г.) преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ( 21.09.2018г.) по
реда на чл. 417 от ГПК.
В заключението си ВЛ е категорично, че претендираните суми са
правилно изчислени- в съответствие с постигнатите договорки между
страните, включително по отношение на санкционната лихва, която се дължи
поради забавените плащания от страна на въззивинцата.
С оглед изложеното исковите претенции се явяват изцяло основателни,
а възраженията инкорпорирани във въззивната жалба не следва да бъдат
уважавани.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 лв. – 300.00 лв.
възнаграждение за особен представител и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 813/06.08.2020 г. по гр.д. № 3258//2019г. на Сливенския
районен съд .
ОСЪЖДА П. С. Р. , ЕГН ********** от *********** да заплати на „ Банка ДСК“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ********** деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 400.00 ( четиристотин)лв.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5