РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Враца, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420101816 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.06.2017 год., към 09,20 часа в гр. *****, на бул. “******“,
лек автомобил марка „*****“ с рег. № ******, управляван от Д. Г. С., ЕГН **********,
извършва маневра ляв завой при двойна непрекъсната пътна маркировка, навлиза в
лентата за насрещно движение, засича правомерно движещия се направо мотоциклет
“******“ с per. № *******, управляван от Г. З. Р., който се удря в дясната странична
част на лекия автомобил. Произшествието е посетено от служители на ОД на МВР-
Враца, извършен е оглед и е образувано досъдебно производство с № 562/03.06.2017
год. по описа на РУ- Враца. За събитието е издаден Констативен протокол за ПТП №
****- ******/21.06.2017 год.Мотоциклет марка „*****” с per. № **** е собственост на
ищеца и вследствие на удара е с редица нанесени повреди.
На 25.01.2018 год. Районен съд - Враца е одобрил споразумение, с което на
виновния водач Д. Г. С. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от четири
месеца”, чието изтърпяване е отложено за срок от три години и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от осем месеца”.
Лек автомобил „***“ с рег.№ ****, има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с период на действие от 30.12.2016 год.
до 29.12.2017 год. и номер на полицата : ***/**/*** в ЗК „Бул Инс” АД. Водачът му Д.
Г. С. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица.
С оглед защитата на своите права и интереси, Г. З. Р. на основание чл. 380, ал. 1 от
КЗ е предявил писмена застрахователна претенция. Същата е заведена с вх. № ОК -
428830/02.07.2018 год. по описа на ЗД „БУЛ ИНС“АД. Дружеството е извършило
оглед на мотора. В срока посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователното дружество
не се е произнесло окончателно по претенцията.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
1
ищеца Г. З. Р. сумата от 1000 /хиляда/ лева, частична претенция от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди при
процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава считано от 02.07.2018 год. -
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗД „БУЛ
ИНС“АД до окончателно заплащане на застрахователното обезщетение, както и всички
разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
В проведеното на 18.04.2023 г. открито съдебно заседание ищецът на основание
чл.214 ГПК е поскал изменение на иска, чрез неговото увеличаване от 1000.00 лева на
5242.00 лева, което съдът е допуснал.
В срочно подаден отговор, ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за лек автомобил „******", с per. № ****.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на същото.
Доказателствата за механизма, които ангажира ищеца са съставения по случая
Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 21.06.2017 г., албум на ПТП,
протокол за оглед на ПТП и протоколно споразумение, като от тези документи не става
ясно какъв е бил механизма на ПТП.Аргументира се и тезата, че не са доказани
материално – правните предпоставки на деликта.
Релевира възражение за съпричиняване на вреденосния резултат от страна на ищеца
Р..
В условията на евентуалност, в случай че се докаже настъпване на ПТП с
участниците посочени в исковата молба, отвентикът счита, че процесното ПТП е
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Моли съда да приеме като основателно
възражението му, че в настоящия случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК, тъй като за водачът на мотоциклета – ищеца, не е била налице обективна
възможност де предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Твърди се също, че претендираната с исковата молба сума в размер на 1000 лева,
частичен иск за сумата от 15 000 лева е силно завишена и не отговаря на
действителният размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Развиват се и съображения, че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 от КЗ. Счита, че ищецът неоснователно претендира обезщетение при условията на
тотална щета в размер на 15000.00 лева, която надвишава значително пазарната
стойност на мотоциклет от същия вид, марка и модел.Освен това не е представено
удостоверение за прекратена регистрация на процесното МПС. При определяне на
размера на застрахователното обезщетение ищеца не е предвидил, че следва да се
приспаднат запазените части на МПС при обявяването за тотална щета от
застрахователя, при което е следвало от обезщетението да се приспадане стойността на
запазените части в размер на 25 % от общата стойност на автомобила, съгласно чл. 22,
ал. 2 от Наредба № 24/2006 г.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно - да бъде уважен
частично, с оглед наведените възражения. Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е отделил като безспорни в отношенията
между страните обстоятелствата за съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между дружеството - ответник и собственика на автомобил Фиат
2
„*****“ - Д. С..Същото се установява и от приетата като доказателство по делото
справка от „Гаранционен фонд“ – гр. София /л.9/.
От приложеното по делото НОХД № 58 / 2018 г. по описа на РС – Враца се
установява, че по същото дело съдът е одобрил споразумение по реда на чл.381 и сл.
НПК, по силата на което Д. Г. Славчев се признава за виновен за това, че на 03.06.2017
г. в гр.Враца, бул. „****“, в близост до магазин И., с посока на движение от гр. Мездра
към гр. Враца при управление на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „ ****“, с
рег. № ** **** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.16, ал.1, т. 3 ЗДвП, като
навлязъл в лентата за насрещно движение, при което настъпил страничен сблъсък с
правомерно движещият се мотоциклет в дясната странична част на лекия автомобил,
при което причинил средна телесна повреда на повече от едно лице.Съгласно чл.383,
ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
От приетото по делото свидетелство за регистрация на МПС – Част I и II /л. 9/,
се установява, че лек мотоциклет марка „****” с per. №**** е собственост на ищеца Р..
За настъпилото ПТП ищецът уведомил ответника - застраховател за щета по
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, което се установява от приетото по
делото заявление от 02.07.2018 г. по щета № ********** /л. 12/. Заедно с направеното
от ищеца уведомление, същият е представил и удостоверение за банковата си сметка,
констативен протокол за ПТП, съдебен протокол от споразумение, както и
свидетелство за регистрация.
Не са събрани дънни по делото ответното дружество в срока посочен в чл.496,
ал.1 КЗ да се е произнесло по така направената претенция.
По делото е прието заключение по допусната съдебно автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, от техническа гледна точка,
мястото на удара се определя, като пресечна точка на траекториите на движение на
дясната странична част на лекия автомобил „*****” в областта на предна лява врата и
предната част на мотоциклет „*****” в областта на предното колело. Скоростта на
движение на мотоциклет „******“ преди ПТП е била около 108 км/ч, а в момента на
удара е била около 85 км/ч.Скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат Панда”
преди ПТП и в момента на удара е била около 25 км/ч. От техническа гледна точка
опасността от ПТП - удар между двете МПС - мотоциклет „******”, движещ се в
полагащата му се лента за движение и лекия автомобил „Фиат Панда”, движещ се
срещу него и навлизащ в лентата му е възникнала в момента, в който лекия автомобил
е пресякъл двойната непрекъсната линия и е навлязъл в коридора на движение на
мотоциклета.
Отразено е също така, че водачът лекия автомобил „****” е имал техническата
възможност да възприеме и оцени пътните условия и релефа на пътя преди мястото на
произшествието — прав, хоризонтален участък от път с видимост към мястото на
удара на не по - малко разстояние от 300 метра и да продължи движението си в
полагащата му се лента без да навлиза в насрещната със скорост от около 25 км/ч, с
което разминаването между него и мотоциклет „*****” би било безопасно.
Относно механизма на ПТП, вещото лице е посочило, че на 03.06.2017 година,
около 09,20 часа в гр. Враца при ясно време и нормална видимост в района на фирма
„Химко“, мотоциклет „*****“ с per. №*******, управляван от Г. З. Р. от гр. Враца се е
движил във вътрешната лента в близост до двойната непрекъсната лента на дясното
платно за движение на бул. „****“ в посока към гр. Мездра със скорост от около 108
км/ч.В един момент водачът на мотоциклета, намирайки се на около 72 метра от лекия
автомобил „*****” с per. №******, управляван от Д. Г. С. от с. Крапец е видял и е
възприел, като опасност, навлизащият срещу него в лентата му за движение лек
3
автомобил и е предприел аварийно спиране за да предотврати удара. Но поради липса
на разстояние - попадане в опасната му зона на спиране с предната си челна част
мотоциклетът се ударил със скорост на движение около 85 км/ч в дясната странична
част на навлезлия в лентата му за движение лек автомобил „**********” в областта на
дясната задна страница.
Посочено е също, че от техническа гледна точка вероятната причина за
възникване на пътнотранспортното произшествие е водачът на лекия автомобил
„*****” с per. №****, който е пресякъл двойна непрекъсната линия, разделяща двете
платна за движение на бул. „******“ и е навлязъл в лентата за насрещно движение, с
което е поставил сам себе си и водача на движещият се в полагащата му се лента за
движение мотоциклет „******” с per. №****** със скорост от около 108 км/ч, в
невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Водачът на лекия автомобил
„******” е имал техническата възможност да възприеме и оцени пътните условия и
релефа на пътя преди мястото на произшествието - прав, хоризонтален участък от път
с видимост към мястото на удара на не по - малко разстояние от 300 метра и да
продължи движението си в полагащата му се лента без да навлиза в насрещната със
скорост от около 25 км/ч, с което разминаването между него и мотоциклет „***
*******” би било безопасно.
Отразено е, че водачът на мотоциклет „*********” при движение със скорост от
около 108 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП,
чрез аварийно спиране, а при движение със скорост от около 50 км/ч е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране.
Вещото лице е изчислило, че пазарната стойност на щетата на мотоциклет
„*****“ с рег.№*******по средни пазарни цени към датата на ПТП с алтернативни
части възлиза на 1492 ( хиляда четиристотин деветдесет и два) лева.Посочено е, че
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ е налице, когато стойността на ремонта
надвишава 70% от действителната стойност на автомобила, определена към датата на
застрахователното събитие - 03.06.2017 г.Стойността на щетата на процесния
мотоциклет „*****“ с рег.№***** възлиза на 1492 лева.Действителната стойност на
мотоциклет „*******“ с рег.№******* към датата на застрахователното събитие
03.06.2017 година възлиза на 6734 ( шест хиляди седемстотин тридесет и
четири).Поради това, стойността на щетата не надвишава действителната стойност на
автомобила с 70% - 4714 лева, което означава че не се касае за „тотална щета на МПС”.
Стойността на запазените части по средни пазарни цени на увредения мотоциклет
„******“ с рег.№***** се определя от разликата на пазарната стойност на мотоциклет
„******“ с рег.№********* по средни пазарни цени към датата на станалото ПТП и
стойността на щетата по средни пазарни цени към същата дата, а именно 5242 (пет
хиляди двеста четиридесет два) лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Д. С. Г.– водач на лекия автомобил.Същият заявява, че влизал в гр. Враца от
посока гр. Мездра, с неговият „ *******“ , карал с не повече от 30 км/h. Изчакал да
мине една кола, която идвала от гр. Мездра и след това се включил в движението.
Моментът, в който се ударили, не го видял, но чул един страшен „рев“ - един мотор
излизал от гр. Враца със страхотна скорост. В последния момент го видял и имал
чувството, че е пред него. Инстинктивно тогава завил наляво, за да избегна удара и ако
карал по-бързо щял да избегне това нещо. Той се ударил в задния десен калник,
отхвърлил се от колата и паднал. Имало непрекъсната осова линия. Инстинктивно
завил наляво и спрял веднага. Слязъл от колата и погледнал на 50 м, че лежал мъжът,
4
отишъл при него видял, че няма кръв, обадил се веднага на тел. 112 и дошла полиция.
Времето било сухо, нямало мъгла, това било към 09:00 часа. Инстинктивно завил
наляво, за да избегне удара. Завил до лентата, която е до осовата линия - в лявата лента
на пътното платно, посока гр. Враца, след което завил инстинктивно наляво, пресякъл
двойната непрекъсната линия и се блъснали. По правилник, когато се прави маневрата
завой знае, че се завива отдясно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД следва да се установи, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника,
ищецът е претърпял процесните имуществени вреди в претендирания размер, както и
че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
По отношение на искането на ищеца да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, считано от отказа на ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение - 02.07.2018 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията
пред застрахователя, ищецът е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
– 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 02.07.2018 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради
което настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
405/06.03.2023 г., приет за окончателен без възражение от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 18.04.2023 г., съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е
отделил като безспорни в отношенията между страните обстоятелствата за
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между дружеството -
ответник и собственика на автомобил Фиат „*****“ - Д. С..Същото се установява и от
приетата като доказателство по делото справка от „Гаранционен фонд“ – гр. София
/л.9/.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
5
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
При наличието на влязла в сила присъда за ангажиране наказателната
отговорност на водача на л. а. марка „******”, а именно Д. С., всички оспорвания,
които са заявени от ответника във връзка с вината, механизма на ПТП и
противоправността на дейнието се явяват неоснователни, а преразглеждането им от
граждански съд е недопустимо.
Следва да се отбележи, че механизмът на ПТП е установен и от приетото по
делото заключение на съдебно - автотехническата експертиза, а именно че на
03.06.2017 година, около 09,20 часа в гр. Враца при ясно време и нормална видимост в
района на фирма „Химко“, мотоциклет „****“ с per. №*****, управляван от Г. З. Р. от
гр. Враца се е движил във вътрешната лента в близост до двойната непрекъсната лента
на дясното платно за движение на бул. „***“ в посока към гр. Мездра със скорост от
около 108 км/ч.В един момент водачът на мотоциклета, намирайки се на около 72
метра от лекия автомобил „****” с per. №*****, управляван от Д. Г. С. от с. Крапец е
видял и е възприел, като опасност, навлизащият срещу него в лентата му за движение
лек автомобил и е предприел аварийно спиране за да предотврати удара. Но поради
липса на разстояние - попадане в опасната му зона на спиране с предната си челна част
мотоциклетът се ударил със скорост на движение около 85 км/ч в дясната странична
част на навлезлия в лентата му за движение лек автомобил „*****” в областта на
дясната задна страница.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, се установяват от изслушаната по делото САТЕ.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице вреди на ищеца.
Следващият повдигнат от страните въпрос е относно размера на подлежащите за
възстановяване щети. За да даде правилен отговор от правна страна относно
основателността и доказаността на предявения осъдителен иск, Врачанският районен
съд съобразява следното: Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят
по договор за застраховка "Гражданска отговорност" е задължен да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По
аргумент от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, дължимото застрахователно обезщетение е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-
голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за
възстановителна застрахователна стойност - стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, релевантна за
определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната
застрахователна стойност по чл. 400, ал. 2 КЗ. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към
датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
6
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209
от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановена по
приложението на КЗ (отм.), но запазила действие и при действието на новия КЗ.
За определяне действителната, респективно възстановителната стойност на
процесния мотоциклет по делото е допусната, изготвена и приобщена САТЕ,
възложена на вещото лице. Съдът кредитира заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, съобразно което пазарната стойност на щетата на
мотоциклет „*****“ с рег.№****** по средни пазарни цени към датата на ПТП с
алтернативни части възлиза на 1492 ( хиляда четиристотин деветдесет и два) лева до
който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата над тази сума до 5 242.00
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал.
3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя Разликата в периодите по отношение на дължимото
спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл.432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното, следва да се посочи ,че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданскаотговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. /се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента
на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.В този смисъл
е и непротиворечивата практика на върховната инстанция-вж. в този смисъл реш.№
167/30.01.2020 г.на ВКС по т-.д. № 2273/2018 г.,второ т.о,реш. № 50101/20.10.2022 г. на
ВКС по т.д. № 1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС ,реш. № 72/29.06.2022 г. на ВКС по
т.д. № 1191/2021 г. ,първо т.о. ,ТК и множество други.
Процесното ПТП е извършено на 03.06.2017 г. Ищецът е заявил писмена претенция
пред застрахователя на 02.07.2018 г. С оглед даденото по-горе разрешение на правния
въпрос за периода от датата на деликта 03.06.2017 г. до предявяване на претенцията
пред застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищеца вреди се дължи от делинквента на основание 86 ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
7
застрахователния договор. Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от
02.07.2018 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне
и плащане на обезщетение, застрахователя дължи законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава.
По направеното възражение за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредосносния резултат
вследствие неправомерно поведение на ищеца.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както се приема трайно в съдебната практика на ВКС, например в решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори поведението на
пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите,
за да е налице съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на
ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение№
58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е
съдебната практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на
съпричиняване е на направилия възражението ответник в рамките на конкретните
фактически твърдения, които е изложил относно противоправното поведение на
пострадалия.В конкретния случай, с отговора на исковата молба ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в
резултата на шофиране с превишена скорост от страна на последния.
От заключението по назначената САТЕ се установи, че скоростта на движение
на мотоциклет „Ямаха РН09“ преди ПТП е била около 108 км/ч, а в момента на удара е
била около 85 км/ч. Разрешената в пътния участък на ПТП максимално – допустима
скорост е 50 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „******” преди ПТП и в
момента на удара е била около 25 км/ч. От техническа гледна точка опасността от ПТП
- удар между двете МПС - мотоциклет „*******”, движещ се в полагащата му се лента
за движение и лекия автомобил „*****”, движещ се срещу него и навлизащ в лентата
му е възникнала в момента, в който лекия автомобил е пресякъл двойната непрекъсната
линия и е навлязъл в коридора на движение на мотоциклета.
Отразено е също така, че водачът лекия автомобил „Фиат Панда” е имал
техническата възможност да възприеме и оцени пътните условия и релефа на пътя
преди мястото на произшествието — прав, хоризонтален участък от път с видимост
към мястото на удара на не по - малко разстояние от 300 метра и да продължи
движението си в полагащата му се лента без да навлиза в насрещната със скорост от
около 25 км/ч, с което разминаването между него и мотоциклет „*****” би било
безопасно.Изяснено е също така, че водачът на мотоциклет „*****” при движение със
скорост от около 108 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране, но при движение със скорост от около 50
км/ч е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно
спиране.Следователно, ако водачът на мотоциклета - ищеца е спазил правилата за
движение и не е управлявал със скорост надвишаваща максимално – допустимата за
пътния участък, то той би могъл да предотврати настъпването на ПТП.
8
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че поведението
на двамата водачи в еднаква степен е довело до настъпване на ПТП, тъй като и двамата
не са се съобразили с поведението на другия участник в движението и не са
предприели привеждане на собственото си поведение в съответствие най-вече с него,
ако не със закона. Преди
самото ПТП пострадалият е извършил едно нарушение в причинна връзка с ПТП, но
това нарушение е достатъчно тежко, за да предизвика ПТП в еднаква степен с приноса
на другия водач, които в съвкупност са произвели като резултат
процесното ПТП. Приносът и на двамата е по 50%, поради което дължимото
обезщетение на ищеца за претъпени имуществени вреди следва да бъде редуцирано
именно с този процент.
По разноските:
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК право на
разноски възниква и за двете страни. Ищеца не е доказал извършване на разноски,
поради което такива не му се следват.
Ответникът е доказал извършени разноски в размер на 2 500 лева, от които
2160.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 300.00 лева, депозит за вещо лице
и 40.00 лева депозит за свидетел. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 2144.20 лева разноски, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, от които 1852.60 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
257.30 лева депозит за вещо лице, както и 34.30 лева депозит за свидетел .
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
се определя от съда. Размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете. Дължимото адвокатско
възнаграждение се определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. В случая, възнаграждението за
исковото производство следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г., в редакцията в сила от 15.05.2020 г., а именно при интерес от 1 000
лв. минималното възнаграждение се определя на 300.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 50,00 лв. и разноски по
делото за изготвена САТЕ в размер на 300,00 лв., или сумата от общо 350,00 лв.,
съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Г. З. Р.,
ЕГН: ********** сумата от 746,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, по щета № **********, дължимо по силата на застрахователна
9
полица за застраховка "Гражданска отговорност" № : BG/02/116003283192, във връзка
с реализирано на 03.06.2017 г. пътно-транспортно произшествие в гр. Враца по вина на
Д. Г. С., водач на лек автомобил марка „*****“ модел „**“, с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху сумата от 02.07.2018 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 5242,00 лева като
неоснователен;
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. **, р-н ****, бул. „****“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. А. З., със
служебен адрес: гр.*****, ул. "*****" № **, ет. **, ап.** и л.а.н ***** сумата от 300,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на Г. З. Р. - ищец по гр.д. № 1816 /2022 г.по описа на Районен съд
– Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. З. Р., ЕГН: ********** да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул. „*******“ № 87 сумата от 2144.20 лева, представляваща
направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр.
Враца сумата от 350,00 лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7,
ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10