РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Варна, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110109753 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Н. П. Ц., ЕГН **********, срещу „Г.З."
ЕАД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „Г.З."
ЕАД да заплати на Н. П. Ц. сума в размер на 829,75 лв. (след допуснато
изменение на иска), представляваща дължимо з**хователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по седалка предна лява,
облицовка задна броня, лайсна задна бг. цяла, престилка задна, врата на
багажник, под багажник, легенче рез. гума, рог заден ляв, рог заден десен,
облицовка предна броня с отвори за фарове мъгла, преден капак, калник
преден ляв, калник преден десен, рамка радиатор, греда между роговете, рог
преден ляв и основа преден калник, радиатор воден, радиатор климатик, фар
ляв, фар десен, подкалник PVC, настъпили по собствения й лек автомобил
марка „Фиат“, модел „**" с рег. № ** ТЕ, причинени в резултат на
реализирано на 06.06.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по
вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „**", с рег. № ** КК,
з**хован по договор за гражданска отговорност при „Г.З." ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 02.08.2024 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата Н. П. Ц. излага, чрез адв. В., че била
собственик на л. а. марка „Фиат“, модел „**" с рег. № ** ТЕ. На 06.06.2024 г.,
около 14:50 ч., в гр. Варна, при движение по бул. „Левски" в посока към кв.
„Виница", до пътен възел с ул. „Царевец", настъпило ПТП по вина на водача
на л. а. марка „Опел“, модел „**", с рег. № ** КК, който при избиране на
1
скоростта на движение не спазил дистанция и се блъснал в задната част на л.
а. с рег. № ** ТЕ, който се блъснал в предностоящия лек автомобил с peг. № **
ВН. В резултат на произшествието били нанесени множество материални
щети по л. а. с peг. № ** ТЕ. Произшествието било посетено от екип на „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Варна които съставили констативен протокол за
ПТП според който виновен за настъпването на произшествието бил водачът на
л. а. с рег. № ** КК. След уведомление „Г.З.“ ЕАД в качеството на з**ховател
по з**хователна полица BG/26/**-** на л. а. с peг. № ** КК, чийто водач
виновно причинил произшествието, била образувана щета №**/11.06.2024 г.
След оглед на щетите експертите на дружеството описали в опис заключение
по щетата от 11.06.2024 г. следните щети: седалка предна лява, облицовка
задна броня, лайсна задна бг. цяла, престилка задна, врата на багажник, под
багажник, легенче рез. гума, рог заден ляв, рог заден десен, облицовка предна
броня с отвори за фарове мъгла, преден капак, калник преден ляв, калник
преден десен, рамка радиатор, греда между роговете, рог преден ляв и основа
преден калник, радиатор воден, радиатор климатик, фар ляв, фар десен,
подкалник PVC. На 14.06.2024 г. била прекратена регистрацията на
автомобила. Дружеството изчислило, че стойността за възстановяване на
автомобила възлизала на сума в размер на 5712,43 лв. и на 14.06.2024 г.
определил обезщетение за „тотална щета" в размер на 1650 лв., която сума
изплатил на пострадалата. По депозирано от нея възражение, з**хователят
потвърдил първоначално направената оценка на автомобила, която ищцата
счита за несправедлива. Поддържа, че пълният размер на обезщетението
възлизал на 3150 лв. По изложените съображения отправя искане за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Г.З.“ ЕАД, с
който, чрез юрк. Дончев, оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че към датата на настъпване на ПТП л. а. с peг. № ** КК е бил
з**хован при него. Оспорва механизма на ПТП, твърдението за наличие на
причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените щети, настъпването,
вида и обема на твърдените увреждания. Сочи, че е платил обезщетение в
размер на 1650 лв., което било в размер на 75% от действителната стойност от
2200 лв., който размер бил коректно определен. Оспорва размера на исковата
претенция като силно завишен. По изложените съображения отправя искане
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е прието за безспорно между страните, че л. а. марка „Фиат“,
модел „**" с рег. № ** ТЕ, е собственост на Н. П. Ц., а и същото се установява
от представеното по делото Свидетелство за регистрация – част І.
Обявено за безспорно е, че на 06.06.2024 г. е настъпило з**хователно
събитие.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №**/07.06.2024 г. е
видно, че на 06.06.2024 г., около 14:50 ч., в гр. Варна, на бул. „Левски", е
настъпило ПТП между л. а. марка „Опел“, модел „**", с рег. № ** КК, л. а.
марка „Фиат“, модел „**" с рег. № ** ТЕ, и л. а. с peг. № ** ВН. В протокола е
отразено, че при движение по бул. „Левски" в посока към кв. „Виница", до
пътен възел с ул. „Царевец", при избиране на скоростта на движение водачът
2
на л. а. с рег. № ** КК не се съобразил с интензивността на движение и
автомобилът блъснал спрелия пред него л. а. с рег. № ** ТЕ, който от удара се
блъснал в л. а. с peг. № ** ВН. Посочено е, че по отношение на л. а. с peг. с рег.
№ ** КК, е налице валидна з**ховка „Гражданска отговорност“ при „Г.З.“
ЕАД. Последното е обявено за безспорно между страните по делото.
На 11.06.2024 г. пред „Г.З.“ ЕАД е депозирано от Н. П. Ц. представеното
по делото уведомление за настъпило з**хователно събитие.
На 11.06.2024 г. е съставен приобщения по делото опис на щета с №**, в
който са записани следните настъпили по л. а. с peг. № ** ТЕ увреждания:
облицовка задна броня, лайсна задна броня, буфер задна броня ляв, престилка
задна, врата на багажник, под на багажник, легенче резервна гума, рог заден
ляв, рог заден десен, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла,
лайсна предна броня, решетка предна броня ср. решетка предна броня л.,
преден капак, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, подкалник PVC преден
ляв, калник преден десен, рамка радиатор, греда между роговете, греда под
радиатора, рог преден ляв, основа преден калник, радиатор климатик,
радиатор воден, седалка предна лява.
Видно от Свидетелство за регистрация – част І, считано от 14.06.2024 г.
л. а. с peг. № ** ТЕ е с прекратена регистрация поради „тотална щета.“
Към събраните по делото доказателства са приобщени още отговор на
жалба от „Г.З." ЕАД с изх. номер 26.06.2024 г. на подадено от Н. Ц.
възражение с вх. номер от 21.06.2024 г. срещу обезщетението, както и
съставена от з**хователя на 26.06.2024 г. калкулация по претенцията.
Прието за безспорно е, че по щета с №**/11.06.2024 г. от „Г.З.“ ЕАД е
изплатено з**хователно обезщетение от 1650 лв.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице Й. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че механизмът на
пътнотранспорното произшествие е следния: на 06.06.2024 г., около 14:50 ч., в
гр. Варна, на бул. „Васил Левски“, в платното за движение на автомобили в
посока кв. „Виница“, непосредствено при/пред отклонението в дясно за ул.
„Царевец“ е настъпило ПТП между три автомобила – водачът на л. а. с рег. №
** КК, движещ се със скорост, която не му е позволила да спре аварийно или
служебно при възникнала пътна ситуация, е допуснал застигане на предно
разположени автомобили. В резултат на удара на л. а. с рег. № ** КК с предна
част спрямо задна част на л. а. с рег. № ** ТЕ, който се е преместил напред и е
осъществил удар с предна част спрямо задна част на л. а. марка „Нисан“,
модел „Ноте“, с рег. № *** ВН. За настъпилото ПТП бил изготвен
констативен протокол №**/07.06.2024 г. от органите на МВР – „Пътна
полиция“, с констатиран виновен за ПТП л. а. с рег. № ** КК, описващ
частично настъпилите вреди по автомобилите. Основна причина за
настъпилото ПТП е била поведението на водача на л. а. с рег. № ** КК.
Вредите по автомобилите могат да настъпят по описания в констативния
протокол, степен, начин и място. Спрямо процесния автомобил е настъпила
вреда по следните детайли, водеща до необходимост от тяхната подмяна:
пр.лява седалка; облицовка задна броня; лайсна задна броня цяла; престилка
задна; врата на багажник; под багажник; легенче резервна гума; рог заден ляв;
рог заден десен; облицовка предна броня с отвори за фар.мъгла; преден капак;
преден ляв калник; десен преден калник; рамка радиатор; греда между рогове;
рог преден ляв; основа пр.ляв калник; радиатор воден; радиатор климатик;
3
фар ляв; фар десен; подкалник ПВЦ.; неописани – подкалник заден ляв
вътрешен; конзола долна задна броня; окачвач крайно гърне/шумозаглушител;
решетка преден капак; панти преден капак; дифузор радиатор; вентилатор.
Общата стойност на необходимия ремонт с оригинални части, боя, матер. и
труд възлиза на 19789,45 лв., а с алт. части, боя, матер. и труд – 8011,83 лв.
Средната пазарна стойност на автомобила, с корекция за изминал период и
регистриран автомобил с налични изрядни документи за 10 месеца напред на
база 17 аналога е 2576 лв., а с оглед аналози с добро качество по снимковия
материал и описание в обявите, стойността е била 2779 лв. Всеки ремонт,
който надвишава 1946 лв., определя, че не е икономически изгодно
автомобилът да се възстанови. Средната пазарна стойност на употребяваните
автодетайли, които следва да са запазени след ПТП, е 2318,10 лв. (без труд за
демонтаж/ логистика/ складиране/ продажба и представяне/ реклама).
Стойността на останките от автомобила след приспадане на разходи за
демонтаж/ складиране/ предлагане/ логистика, в рамките на 6 месеца,
предаване на остатъка за скрап – 383,65 лв. При предаване целокупно за скрап
– 299,25 лв.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице пояснява, че
пътнотранспорното произшествие е настъпило малко след регистрацията на
процесния автомобил, който преди това е бил в добро състояние. Голяма част
от аналозите с ниска стойност са с доста сериозно влошено техническо
визуално състояние.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните писмени доказателства и приобщената към
доказателствения материал съдебно-автотехническа експертиза, както и
предвид обявените на осн. чл. 146, ал. 1, т .4 ГПК за безспорни факти, съдът
приема за доказано, че на посочените от ищцата дата, час и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие при описания и установен от експертното
заключение механизъм по вина на водача на автомобил, за който към датата на
произшествието е налице з**хователно правоотношение с ответното
дружество, и в резултат на осъществилото се з**хователно събитие са
настъпили изчерпателно констатираните от з**хователя имуществени вреди.
Във връзка с оспорването от страна на ответника на твърденията на
ищцата за наличие на деликт и по-конкретно – за реализиране на
произшествието при твърдяния механизъм, за настъпване на увреждания от
заявения вид и обем и за наличие на причинно-следствена връзка между ПТП
и нанесените щети, е изслушано заключение на САТЕ, което не е оспорено от
ответника, от което се установява, че по процесното превозно средство са
настъпили заявените от ищцата вредите и то именно по описания от нея
начин.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението, то е
изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а
не само на база съставения от дошлите на място полицейски служители
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Последният притежава
всички необходими реквизити, предвидени в образец Приложение №1 към чл.
3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
4
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, и е съставен от органите на полицията в кръга на
служебните им задължения, затова протоколът представлява официален
свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на
удостоверителната му власт (дежурен ПТП при ОД на МВР) и притежава
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното по отношение
на лично възприетите от съставителя обстоятелства – факта на настъпилото
ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС,
местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и
часа на тези факти. Насрещно доказване не е проведено от ответника, поради
което данните от протокола следва да се възприемат изцяло.
По делото е прието за безспорно, че ответникът е заплатил на ищцата
обезщетение по щетата, с което свое действие з**хователят още в хода на
рекламационното производство по чл. 380, ал. 1 КЗ е признал извънсъдебно с
конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материални
предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право,
включително заявения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП по вина на
з**хования от ответника автомобил.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на спорното
материално право, са налице, поради което прекият иск по чл. 432 ГПК срещу
з**хователя по з**ховка „Гражданска отговорност“ се явява доказан по
основание.
Спорен по делото е и размерът на дължимото от з**хователя
обезщетение.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на з**хователно събитие,
з**хователят е длъжен да плати з**хователно обезщетение съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която то трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на з**хованото имущество.
За действителна се смята стойността, срещу която вместо з**хованото
имущество може да се закупи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а
за възстановителна з**хователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата з**хователна стойност на автомобила.
Според заключението по САТЕ стойността на разходите за необходимия
ремонт с оригинални части и труд от оторизирани сервизи е 19789,45 лв.,
докато действителната стойност на увредения автомобил, който е бил в добро
техническо състояние, към датата на произшествието е била 2779 лв. Тъй като
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила, следва да се приеме, че е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този случай дължимото
обезщетение следва да се определи в размер на действителната стойност,
която според експертното заключение възлиза на 2779 лв. От последната
следва да се приспадне сумата от 299,25 лв., представляваща стойността,
която би могла да се получи при предаване на автомобила за скрап от
5
собственика на увреденото МПС, който е в невъзможност сам да разглоби и
реализира на пазара годните за употреба части на автомобила, за да не се
получи неоснователно обогатяване на страната. Изводът на вещото лице, че
това е най-подходящия в случая начин за реализиране на запазените части, не
е оспорен от страните, поради което и съдът го кредитира. Така дължимото
з**хователно обезщетение възлиза на сумата от 2479,75 лв. При отчитане на
признатия неизгоден факт от страна на ищеца, обявен за безспорен, следва да
се приспадне и заплатената сума от ответника от 1650 лв. Така оставащото
дължимо з**хователно обезщетение възлиза на 829,75 лв.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2024
г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса и 495 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ, както и
доказателства за извършването им, според които платеният от страната
депозит възлиза на 490 лв. В списъка е обективирано и искане за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38
ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие от 06.08.2024 г.,
видно от който адв. В. е предоставил правно съдействие и защита на ищцата в
производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от
пълномощника процесуални действия по защитата на страната – подаване на
исковата молба и на уточняваща молба към нея, предявения един иск с цена
от 829,75 лв., явяването на процесуалния представител в проведеното едно
открито съдебно заседание и действащата към момента на уговарянето между
страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на
сумата от 400 лв., която се дължи на адв. В.. Релевираното от ответника
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение съвпада с минималния
такъв, определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и е съобразен с вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В тежест на ответното дружество
следва да се възложи сума в общ размер на 940 лв.
В предоставения му срок ответникът не е внесъл възложения му остатък
от дължимия окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице по
САТЕ в размер на 195 лв. и същият е останал дължим от ответника. С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 77 ГПК остатъкът от дължимия депозит следва
да се възложи в тежест на ответното дружество.
В предоставения му срок ищцата не е внесъла изцяло възложения й
остатък от дължимия окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице
по САТЕ в размер на 190 лв. и разликата от 5 лв. е останала дължима от
ищцата. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 77 ГПК остатъкът от дължимия
депозит следва да се възложи в тежест на ответното дружество.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.З." ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***“ №47А, да заплати на Н. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „***“ №14, сума в размер на 829,75 лв. (осемстотин двадесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща дължимо
з**хователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания
по седалка предна лява, облицовка задна броня, лайсна задна бг. цяла,
престилка задна, врата на багажник, под багажник, легенче рез. гума, рог
заден ляв, рог заден десен, облицовка предна броня с отвори за фарове мъгла,
преден капак, калник преден ляв, калник преден десен, рамка радиатор, греда
между роговете, рог преден ляв и основа преден калник, радиатор воден,
радиатор климатик, фар ляв, фар десен, подкалник PVC, настъпили по
собствения й лек автомобил марка „Фиат“, модел „**" с рег. № ** ТЕ,
причинени в резултат на реализирано на 06.06.2024 г. пътнотранспортно
произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“,
модел „**", с рег. № ** КК, з**хован по договор за гражданска отговорност
при „Г.З." ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Г.З." ЕАД, ЕИК **, да заплати на Н. П. Ц., ЕГН **********,
сума в размер на 540 лв. (петстотин и четиридесет лева), представляваща
сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN:
BG 0*** , открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр Н. П. Ц..
ОСЪЖДА „Г.З." ЕАД, ЕИК **, да заплати на адв. Н. А. В., с л. №**,
ВАК, сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на Н. П. Ц. безплатна
адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Г.З." ЕАД, ЕИК **, да заплати по сметка на РС – Варна
сума в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща остатък от дължимия
депозит за възнаграждение на вещото лице по САТЕ, на осн. чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7