№ 660
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330200802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 604878 –F-6085559 от
08.10.2021г издадено от **** на ТД на НАП гр. Пловдив с което на „ ** „
ЕООД булстат : ** е било наложено административно наказание,
,имуществена санкция’’ в размер на 1000 лева за извършено от него
нарушение по чл.124ал.5 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си ,а впоследствие в
съдебно заседание лично чрез представляващия го- М.И. и чрез
пълномощника си адв. Н. излага доводи , че атакуваното НП е неправилно
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт С. . Последната иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Излага
подробни съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
основателна.
1
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел,
че, ** “ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице,като получател по фактури
за доставка на цигари ,издадени от“ ****“ ЕООД , по които е ползвала
данъчен кредит по смисъла на чл.72ал.2 от ЗДДС не е отразило в дневника за
покупките издадени от доставчика кредитни известия по тези фактури ,като
не е сторило това в законоустановения срок –от 01 до 14то число на
месеца,следващ месеца ,през който е издадено кредитно известие ,което е
довело до определяне на декларирания от лицето резултат-ДДС за внасяне за
съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитни известия.
А ,именно дружеството не е отразило в дневника за покупките и в
справка –декларация ,подадени в ТД на НАП- Пловидв с вх.№
**********/12.09.2020г.за данъчен период м .08.2020г.кредитно известие
№**********/11.08.2020г.издадено от „**** „ЕООД с предмет такса на
позициониране на фризер/купуват сладолед/ с данъчна основа общо в размер
на минус 500 лева и ДДС минус 100 лева.
В кредитното известие е упомената само една от фактурите по които е
ползван данъчен кредит,но съгласно обясненията дадени от дружеството в
кредитното известие са включени ,всички закупени през сезона цигари и
непродадени към датата на затваряне на магазините.
Фактурите по които ** ЕООД е ползвало данъчен кредит за
закупуване от **** ЕООД такса за позициониране на фризер са подробно
описани в АУАН И НП.
Съответно кредитното известие №**********/11.08.2020г е отразено
от „**“ ЕООД със закъснение в дневника с покупките и в справката –
декларация ,подадени в ТД на НАП –Пловдив с вх.№ 16004482090
/12.11.2020г за данъчен период м.10.21г.
Като несвоевременното включване на издаденото от „****“ЕООД
кредитно известие н дневника за покупки на получателя е довело до
определяне на резултат в подадената от дружеството ** ЕООД справка
декларация по ЗДДС за данъчен период м.09.2020г.
Нарушението е извършено на 15.09.2020г. и е открито при проверка
и установяване на факти и обстоятелства на дружеството възложено с
резолюция № -1600162000323 –ОРП-№№1 /05.01.2021г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят- М.А.
. Същата потвърди отразеното от нея в АУАН. В качеството си на инспектор
по приходите /към инкриминирания период/ в ТД на НАП –Пловдив е
извършила проверка ,която и е възложена.По време на проверката установила
,че кредитното известие не отразено за периода ,за който е издадено.Като
АУАН е съставен и връчен на представляващия дружеството –М.И - което в
момента не е възразило.Като важен момент сочи момента на издаване на
кредитното известие и той водещия за определяне на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират
напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са ясни, логични и
2
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните.
Впоследствие след издаване на АУАН е и постъпило и възражение в
писмен вид ,в което се възразява срещу няколко издадени АУАН ,един между
които е и настоящия такъв.Възражението е взето предвид при издаване на
оспорваното НП.
Като дружеството принципно отрича нарушението ,тъй като
твърди,че не е изследвано кога е получено кредитното известие ,което е от
значение за съставомерността на деянието.
Според разпоредбата на чл. 78 ал.2 (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 97 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Регистрираното лице е длъжно да коригира
размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или
при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) Корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през
който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа
по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията,
в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен
период.“Тоест ясно и точно е дадено както задължението ,така и срока за
неговото изпълнение ,като няма никакъв спор ,че тези разпоредби се отнасят
към конкретния казус и са насочени именно и към „ **“ ЕООД като
регистриано по ЗДДС лице.
А,съгласно чл.124 ал.5 от ЗДДС (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила
от 1.01.2017 г.) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на
които е прекратена регистрацията по този закон.Като в този смисъл макар да
става въпрос само и единствено за дневник за покупките , а не за справка
декларация ,то в ал.1 от чл.124 от ЗДДС ясно и точно е описано ,че справката
декларация се съставя на базата на дневника за покупките, поради което и е
налице тъждественост на разпоредбите .Като по този начин не е налице
противоречие или неяснота относно елементите на нарушението ,а напротив
там са описани всички изисквания към получателите на кредитни известия.
Видно от съдържанието на приложеното по делото копие от кредитно
известие ********** от 11.08.2020г. е видно и няма спор ,че същото е
издадено на посочената дата .Тоест е издадено през месец август 2020г. и
касае получател „** „ ЕООД. В този смисъл се явява несъстоятелен доводът
на дружеството,че това кредитно известие е станало известно на получателя
по –късно и е следвало да се изследва този именно момент и той се явява
меродавен.
3
От тук нататък ,обаче доводите за отмяна на наказателното
постановление на жалбоподателя и неговия пълномощник се споделят
напълно от настоящия съд.
Действително при описанието на фактите в АУАН и НП във връзка с
извършеното нарушение от дружеството са напълно противоречиви и неясни.
Като същите не могат да бъдат възприети от съда като технически
грешки,както беше посочено от юрск.С.,представляваща въззиваемата
страна.На първо място и в двата акта- и в АУАН ,и в НП е описано,че се
касае за фактури за доставка на цигари , а в последствие за такса
позициониране на фризер.На второ място процесното кредитно известие
първо е изписано като такова под №**********/11.08.2020г, а в последствие
№**********/11.08.2020г.Съответно пак в двата акта е данъчния период е
описан един път като м.08.2020г втори път като м.09.2020г.Всичко това води
до неясно,неточно и противоречиво изписване на съставомерните елементи на
нарушението .В този смисъл така цитираните разминавания в АУАН и НП се
явяват съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН,
така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които
е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението
следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква
никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. Това е така ,защото има
съществени вътрешни противоречия и неясноти в АУАН , а впоследствие
същите са пресъздадени и в процесното НП.Като настоящият състав , счита
че по този начин е извършено процесуално нарушение и съществено е
засегнато правото на защита на наказаното лице.
В теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса.С него се поставя и началото
на административно наказателното производство-очертава нарушението, с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и
фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл неточното и противоречиво посочване на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение в АУАН, и в НП се явява същностен
елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на
защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки
на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и
когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига
4
да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
извършителят и неговата вина.В конкретния случай,обаче не може да се
приложи чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.В този изричен смисъл е и трайната практика
на Административен съд Пловдив, според която разширително тълкуване
,според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци
свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е
недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на
АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване. А
,особено когато тези пороци са повторени и в НП.
Посочените по-горе в решението пороци на АУАН и НП по никакъв
начин не могат да бъдат третирани като технически грешки ,тъй като касаят
описанието на съставомерните признаци на соченото за извършено от
нарушителя –нарушение.Ето,защо и тази теза на представителя на
въззиваемата страна не може да бъде възприета.Изводът е ,че нарушенията са
съществени и в съществена степен рефлектират върху правото на защита на
жалбоподателя и в този смисъл налагат отмяна на наказателното
постановление.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ТД на НАП-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой ,както и
е приложен списък с разноски.Размерът е съобразен и с нормативната уредба.
По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу се ТД на НАП-
Пловдив се поражда право на разноски в размер на 300 лева.
5
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604878 –F-6085559 от
08.10.2021г издадено от **** на ТД на НАП гр. Пловдив с което на „ ** „
ЕООД булстат : ** е било наложено административно наказание,
,имуществена санкция’’ в размер на 1000 лева за извършено от него
нарушение по чл.124ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на „** „ЕООД булстат
**,представлявано от М.Н.И сумата от 300 лева, представляващи разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6