РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. гр. Хасково, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100668 по описа за 2024 година
Предявен е от Н. А. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г.
– управител, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
1407 гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. - изпълнителни директори, иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3,
предл. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, за заплащане на сумата в размер на 6076,00 лв. (след допуснато изменение
на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 17.09.2025 г.), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 06.04.2023 г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение от датата на уведомяването за застрахователното събитие –
07.04.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.04.2023 г., около 19:25 ч., в гр. Хасково на ул. „Стара
Планина“ до училище „Васил Левски“, в участъка до Младежкия Център в посока парк
„Кенана“, настъпило ПТП, при което И. А. Ч., в качеството си на водач на лек автомобил
марка „Ауди А6“ с рег. № *** намалява рязко скоростта си на движение, без да е
необходимо, за да предотврати ПТП, като движещия се зад него лек автомобил марка „БМВ
520D“ с рег. № ****, управляван от ищеца, се удря в него. Вследствие на така настъпилия
пътен инцидент автомобилът, собственост на ищеца, понесъл значителни материални щети.
За пътния инцидент между двамата водачи бил съставен Протокол за ПТП № 1809722 от
1
06.04.2023 г., а спрямо виновния за инцидента водач било взето административно отношение
и му бил съставен АУАН № 855476/06.04.2023 г. Налице били трима свидетели на пътния
инцидент, които дали обяснения пред органите на МВР.
Видно от изготвения Протокол за ПТП от органите на ОД на МВР - Хасково, към
датата на процесния инцидент гражданската отговорност на виновния за катастрофата
водач, управляващ лекия автомобил марка „Ауди А6“, с peг. № X 7116 КМ, била
застрахована при ответното дружество. Ищецът подал уведомление за настъпилото
застрахователно събитие до него, по повод на което била образувана преписка по щета №
**********/07.04.2023 г.
На 10.04.2023 г. експерти на ответното дружество извършили оглед на уврежданията
по лекия автомобил марка „БМВ 520 D” с peг. № ****, за което съставили опис по щетата, в
които посочили всички увредени части, системи и детайли на процесното МПС.
Твърди се, че въпреки че представил всички изискани му от застрахователя
документи, с които той разполагал и било по силите му и в правомощията му да се снабди, с
писмо с изх. № ОН-292488/03.05.2023г. ответното дружество уведомило ищеца, че отказва да
му заплати застрахователно обезщетение по заведената претенция за причинени
имуществени вреди от настъпилото ПТП.
Ищецът поддържа, че постановеният от ответника отказ се явява неоснователен,
предвид факта, че причинените вреди на л.а. „БМВ 520 D”, с peг. № ****, се намирали в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, което от своя страна било настъпило
по вина на застрахования при ответното дружество водач. От друга страна, този отказ
накърнявал и правата му, доколкото ищецът имал право да получи застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Уточнява, че общата стойност на ремонта
на увредения автомобил възлизала в размер на 9 950 лева, като в табличен вид, посредством
вложена в исковата молба таблица, конкретизира и вида на увредените детайли на л.а.,
тяхната степен и стойност.
Предвид гореизложеното и на основание с чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ,
за ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, пряко от застрахователя на
виновния за процесното ПТП водач.
По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 100,00 лева, предявен като
частичен иск от 9 950,00 лева, представляващо обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 06.04.2023г. в гр.Хасково, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на уведомяване на
ответника за настъпилото ПТП – 07.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
В съдебно заседание, проведено на 17.09.2025 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.
2
1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата
от 6076,00 лева, частично от 11 268,35 лева, вместо за сумата в размер от 100 лева, предявен
като частичен иск от 9 950,00 лева. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч.
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, за което е
представен и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, като го оспорва
изцяло както по основание, така и по размер.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Ауди А6“ с peг. № ***, но оспорва
истинността на механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача
на МПС „Ауди А6“ с peг. № **** - И. А. Ч., описани в представения Протокол за ПТП №
1809722/06.04.2023г. Оспорва също причинно - следствената връзка между щетите,
получени върху процесното МПС, и деянието, извършено от водача на МПС „Ауди А6“ с
peг. № ***.
Ответникът поддържа, че вината не била на водача на застрахования при него
автомобил, тъй като водачът на МПС „БМВ 320“ с рег.№ **** бил нарушил разпоредбите на
чл.23, ал.1 от ЗДвП (неспазване на дистанция), което било причината за ПТП. В условията на
евентуалност, твърди съпричиняване в значителен размер.
Ответникът оспорва иска и по размер. Поддържа, че претендираната сума не отговаря
на действителната стойност на причинените щети, а освен това и че цените на боята,
частите и часовата ставка били прекомерно завишени. Счита, че са били надписани
ремонтно-възстановителни дейности, които не били необходими, както и дейности и части,
които не са били увредени вследствие на процесното събитие.
Претендираната законна лихва ответникът също оспорва по основание и размер,
както и началната дата за определянето й. Посочва, че според чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, същият
следвало да тече 15 работни дни след представянето на всички доказателства относно
щетата, като в случая щетата била заведена на 07.04.2023 г., видно от подаденото
уведомление.
Мотивиран така, ответникът моли съдът да отхвърли предявения иск и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, за което също представя списък по чл. 80 ГПК.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл.12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Протокол за ПТП с бл. № 1809722 от 06.04.2023 г.,
съставен от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково, се
установява, че на същата дата, около 19:25 ч., в гр. Хасково на ул. „Стара Планина“ до
училище „Васил Левски“, е реализирано описаното в исковата молба ПТП. В графа
3
„Обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети“ е
описано, че участник № 1 (водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** - И. А. Ч.) намалява рязко
скоростта си на движение без необходимост за предотвратяване на ПТП и участник № 2
(водачът на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** - Н. А. Б.) се удря в него, при което настъпва
ПТП с материални щети. За л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, собственост на И. А. Ч. са
отбелязани деформации в задна лява част, а за собствения на ищеца л.а. „БМВ 520D“ с рег.
№ **** – деформации в предна дясна част. В протокола е отразено, че спрямо водача на л.а.
„Ауди А6“ с рег. № *** - И. А. Ч. е взето административно-наказателно отношение като е
съставен АУАН серия GA № 855476/06.04.2023 г. за нарушение на чл.24, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
За установяване механизма на произшествието е приобщена към доказателствения
материал по делото и съставената в ОД МВР- Хасково, сектор „Пътна полиция“
администативнонаказателна преписка, съдържаща освен посочения Протокол за ПТП с бл.
№ 1809722 от 06.04.2023 г., още и снимков материал, справка за нарушител/водач за И. А. Ч.,
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 855476 от
06.04.2023 г. и Наказателно постановление № 23-1253-001320/30.08.2023 г. на Началник
Група в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“. С последното, затова че на
06.04.2025 г. в 19:25 часа, в гр.Хасково, на ул.“Стара планина“, до СУ „Васил Левски“, в
посока към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ водачът И. А. Ч. управлява собствения си л.а.
„Ауди А6“ с рег. № *** като водачът рязко намалява скоростта си на движение без това да е
необходимо за предотвратяване на ПТП, вследствие на което движещият се зад него л.а.
„БМВ 520D“ с рег. № **** се удря в него и настъпва ПТП с материални щети е предприел
маневра, с която е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях,
с което виновно е нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер общо
на 200 лева.
С Определение № 652/26.04.2024 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представената справка от интернет
страницата на Гаранционен Фонд се установява, че към датата на ПТП отговорността на
водача на лек автомобил „Ауди А6“ с peг. № *** е била застрахована при ответника по
силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна полица №
BG/02/123000496995, със срок на действие от 12.02.2023 г. до 11.02.2024 г., тоест, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** е била обезпечена със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП – 06.04.2023 г.
Липсва спор на следващо място, че на 07.04.2023 г. ищецът е уведомил ответното
дружество за претърпения инцидент, видно и от Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС до ЗД „Бул Инс“ АД – Хасково по Щета №
**********/07.04.2023 г., от Н. А. Б. до ответното дружество.
Ответникът е съставил опис на щета № 2/ № **********/07.04.2023 г./ № на полица
BG/02/123000496995 на 10.04.2023 г., в който опис са отразени увредените според същия
детайли по л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****, както и степента на деформация.
4
С писмо изх. № ОН-292488/03.05.2023 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че
отказва да му заплати застрахователно обезщетение по заведената претенция за причинени
имуществени вреди от настъпилото ПТП поради това, че от страна на ищеца не са
ангажирани безспорни доказателства относно вината на застрахования в ЗД „Бул Инс“ АД
водач за настъпване на ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите П.
И. К. и М. К. К., както и на свидетеля И. А. Ч. - водач на участвалия в процесното ПТП л.а.
„Ауди А6“ с рег. № ***, относно механизма и причините за неговото настъпване.
От показанията на свидетелите П. И. К. и М. К. К., които са били съответно водач и
пътник в движещ се лек автомобил „Форд Галакси“ на 06.04.2023 г. в срещуположната лента
и посока на движение на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** и л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** се
установява най-напред, че пред л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** е нямало други автомобили,
нямало е и котка или друго животно, което да е наложило спирането на л.а. „Ауди А6“ с рег.
№ ***. Двамата свидетели са възприели как движещият се срещу тях лек автомобил,
управляван от И. А. Ч. е давал ту газ, ту спирачки, след което водачът рязко набил спирачка
и л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** се ударил в него. Свид. П. И. К. допълва показанията си
като сочи, че водачът на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** е нямало как да заобиколи
движещият се пред него л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, тъй като неговият автомобил е бил в
насрещната лента и е щял да причини ПТП с него.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели в тяхната цялост, тъй като са логични
и последователни, резултат са на непосредствени и лични възприятия и не се установяват
обстоятелства по чл.172 ГПК.
В своите показания свид. И. А. Ч. твърди, че преди да настъпи произшествието е
възприел котка на пътя пред него, при което натиснал леко спирачка, т.е. отнел от скоростта
си, но не спрял движението на управлявания от него л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, при което
последвал удар отзад от страна на водача на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****. Едва след
удара, свид. Ч. набил докрай спирачка. Според свидетеля, други хода и автомобили е нямало
наоколо, а като вероятна причина за поведението на водача на л.а. „БМВ 520D“ с рег. №
****, свид. И. А. Ч. посочва желанието му да го изпревари, а не да избегне удара.
Съдът кредитира тези показания единствено в частта им, касаеща датата, мястото и
факта, че между двата автомобила е настъпило ПТП на процесната дата, както и относно
описанието на щетите по автомобила, но не и по отношение на съществените в настоящото
производство обстоятелства относно това, дали е имало или е нямало котка на пътя, че л.а.
„Ауди А6“ с рег. № *** не е преустановил рязко движението си, а само че водачът е намалил
скоростта, както и че наоколо е нямало други хора и автомобили. В тези им части и с оглед
правилото на чл. 172 ГПК, съдът не дава вяра на показанията на свид. И. А. Ч., тъй като те
се опровергават както от събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
другите двама свидетели, по отношение на които не могат да се направят изводи за
зависимост или заинтересованост от изхода на делото, така и от събраните писмени
доказателства и най-вече от заключенията на назначените по делото съдебно-
5
автотехнически експертизи – основано и допълнително.
По делото съдът назначи и изслуша заключения на две съдебни авто - технически
експертизи – първоначална и повторна.
Според първото заключение, изготвено от вещото лице инж.М. К. и изцяло оспорено
от ответната страна и според данните от Протокол за ПТП № 1809722 от 06.04.2023 г.,
произшествието е настъпило при следния механизъм, а именно: на посочената дата към
19:25ч. , при движение по ул."Стара планина", покрай СОУ „В. Левски", л.а. „Ауди А6“ с рег.
№ *** (У1) внезапно намаля скоростта си, без необходимост от предотвратяване ПТП, което
води до удряне в него на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** (У2). Пътят е бил сух, с едрозърнест
асфалт в задоволително състояние, с хоризонтална пътна маркировка. Констатирано е в
заключението, че двете ленти на пътя, в зоната на произшествието са разделени с
непрекъсната бяла линия, а пътен знак В26 забранява скорост над 40 км/ч, забранено било и
изпреварването със знак В24. След местопроизшествието скоростта е ограничена до 30 км/ч,
а знаци А13 и А18 указват изкуствена неравност и предстояща пешеходна пътека.
Ширината на двулентовото платно за движение е измерена на 6 метра, тротоарите край
платното - с ширини над 2 м, а дължината на участъка от светофарната секция в началото на
ул."Стара планина" до пешеходната пътека пред СОУ „В. Левски" - на около 150 метра.
Описано е от вещото лице, че пред входа на училището улицата образува „Т"-образно
кръстовище, с две последователни пешеходни пътеки по продължение тротоарите на
пресечната улица „Св.Св.Кирил и Методий", като ул."Стара планина" е с възходящ наклон
над 5 % , с променливо северозападно направление, по нея се събира автомобилен поток от
няколко квартала в посока центъра на града.
Според инж. К., след светофарно регулираното кръстовище до площад „Спартак",
изкачвайки се по ул."Стара планина" , водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, още на 50 м от
началото на улицата, далеч преди пешеходната пътека, внезапно рязко е намалил скоростта
на автомобила си, почти спрял, върху лентата за движение. В този момент по насрещното
платно са наближавали и са се разминавали с него други автомобили. При тази обстановка,
движещият се отзад л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****, е трябвало също да спре, или да
заобиколи почти спрелия пред него автомобил, което е било невъзможно при насрещния
поток автомобили и краткото време от възприемането на несигнализираното спиране, чрез
екстремно задействаната спирачната система на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***.
Несигнализираното действие на У1 довело до това, че водачът на движещият се отзад (У2),
опитал да отклони в ляво направлението на автомобила едновременно със задействане на
спирачката, но е ударил задната лява част на спиращия У1, от което са последвали
материални щети за двата автомобила.
Според вещото лице инж. М. К., при наличните пътни условия, чрез внезапното
екстремно спиране на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, още в началото на изкачването по
улицата, без предупреждение и видими причини за това, при насрещен автомобилен поток,
водачът му е създал условия за реализиране на произшествието. При скорост 40 км/ч (11,1
м/сек) и нормална дистанция 20 м, следващият автомобил изминава 22 м за времето от
6
възприемане опасността и задействане системите за безопасност, поради което е
предизвикано и удрянето.
Съгласно първоначалното заключение, общата стойност на разходите необходими за
пълно възстановяване на щетите по л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****, дизел, 2017 г. след ПТП
от 06.04.2023 г., е 6 076,00 лева като тази стойност, сравнена с действителната стойност на
автомобила към същия момент - 47 000 лв. показвала, че разходите за възстановяване са 13
% от действителната стойност на автомобила и определят щетата като частична, т.е.
икономически е обосновано възстановяването й след ПТП. Описаните в Опис-заключение
увреждания били в предната част на купето на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** и те напълно
отговаряли на механизма на ПТП по местоположение и сложност като се намират в пряка
причинно-следствена връзка с него.
В първоначалното заключение, единствено действията на водача на л.а. „Ауди А6“ с
рег. № *** са посочени като предизвикали процесното ПТП, тъй като действията на водача
на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** са били следствие от несигнализираното спиране по
средата на платното за движение от л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, на около 20 метра пред него.
Инж. М. К. в писменото си заключение посочва, че поради установения срок на
експлоатация към момента на ПТП- 5,5 години, на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****,
стойността на подменените части е изчислена по средни пазарни цени като нови, с редукция
0,7 отчитаща, че те са с 30 % овехтяване, а трудът е по средни цени за неспециализиран за
марката сервиз. Разяснява, че алтернативни резервни части се пускат на автопазара, след
преустановяване производството на оригинални, около 10 години след пускане модела на
пазара. В случая, общата стойност на разходите необходими за пълно възстановяване, по
средни пазарни цени за части и труд по л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** след ПТП от
06.04.2023 г. възлиза на посочените 6 076,00 лева.
От заключението на назначената по делото повторна съдебно – автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Г. С. на база всички събрани писмени
материали и свидетелски показания по делото, което следва да се кредитира изцяло като
компетентно, обосновано, а и неоспорено от страните, се установява, че от техническа
гледна точка механизмът на изследваното ПТП е следният: Водачът И. А. Ч. е управлявал
л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** по дясната пътна лента на платното за движение на ул.,,Стара
Планина" в гр. Хасково в посока от изток на запад. По същото време ищецът Н. А. Б. е
управлявал л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** по платното за движение на същия път, в същата
посока, зад л.а. „Ауди А6". В един момент водачът на л.а. „Ауди А6" екстрено задействал
спирачната система, като в този момент дистанцията между предната част на л.а. „БМВ
520Д" и задната част на л.а. „Ауди А6" била около 1-1,5 м. В резултат на скорости и
пресичане на траектории с конфликтна точка след около 0,979s настъпил удар, който е бил
неизбежен за водача на л.а. „БМВ 520Д". Ударът е настъпил в лявата задна част на л.а. „Ауди
А6" и в предната дясна част л.а. „БМВ 520Д". След удара автомобилите са се установили в
зоните на местата и в положенията, видни на приложения и към заключението снимков
материал.
7
Според вещото лице С., в случая настъпването на удар е резултат от скорости и
пресичане на траектории с конфликтна точка. Предвид тази физична закономерност, ако се
приеме, че водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** – И. А. Ч., екстрено е намалил скоростта
на автомобила, без това да е било необходимо, то тогава това действие е предпоставка за
настъпване на процесното ПТП.
Съгласното заключението, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП
е, че водачът на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № **** – Н. А. Б., не е избрал дистанция до
движещия се пред него л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, която да е технически безопасна - която
не позволява при екстрено задействане на спирачната система на л.а. „Ауди А6",
сигнализирано със стоп светлините, л.а. „БМВ 520 Д" да спре преди мястото на създаващата
се конфликтна точка (мястото на удара), а ако се приеме, че водачът на л.а. „Ауди А6“ с рег.
№ *** - И. А. Ч., екстрено е намалил скоростта на автомобила, без това е било необходимо,
то тогава това действие е причина за настъпване на процесното ПТП.
Видно от заключението на повторната САТЕ, установените увреди по л.а. „БМВ
520D“ с рег. № **** са настъпили при механизъм на удар и/или притискане като същите
добре отговарят и е напълно възможно да са следствие на ПТП - удар в предната дясна част
на л.а. „БМВ 520 Д" и в задната лява част на л.а. „Ауди А6". Изчислено е от експерта, че
общата среднопазарна стойност на ремонта при вграждане на оригинални авточасти,
закупени от представителство на марката, материали, консумативи и среднопазарна
стойност за труд възлиза на 12 976,38 лв. с ДДС, а при вграждане на оригинални авточасти,
закупени от алтернативни доставчици, материали, консумативи и труд възлиза на 11 268,35
лв. с ДДС. При вграждане на оригинални авточасти втора употреба, материали, консумативи
и труд - на 7 282,95 лв. с ДДС. Тъй като по делото не се съдържали данни увредените части
в изследваното МПС да са били подменяни с алтернативни, следвало да се приеме, че
настъпилата увреда е била на оригинални части и следвало тяхното отремонтиране
(възстановяване, подмяна) да се извърши отново с оригинални авточасти.
Вещото лице инж. В. Г. С. е направил извод, че при осъществяване на механизма на
ПТП, увреда и необходимост от ремонт и подмяна на всички авточасти в посочената степен
са технически възможни, а предвид направения анализ от техническа гледна точка има
причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредите на сочените
автомобилни части.
Във връзка с така назначените по делото две експертизи, съдът счита че следва да
кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, изготвено
от инж. В. Г. С. по допуснатата повторна съдебна авто-техническа експертиза, доколкото
същото е компетентно изготвено и обосновано, по всички поставени задачи и след
изследване на целия събран по делото доказателствен материал – писмени доказателства и
свидетелски показания, вкл. и снимков материал, с отговорите на които спорният въпрос по
предмета на експертното изследване е изяснен в пълнота.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
8
Нормата на чл.432 ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 КЗ). Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 КЗ, вр. чл. 412 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето
на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е специална предпоставка за
допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, страните не спорят, а и
видно от представеното Уведомление за щета се установява безспорно, че ищецът на
07.04.2025 г. е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на
горецитираната разпоредба КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за
обезщетение за имуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество, искът, предявен като частичен е отчасти основателен, като
съображенията за това са следните:
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от
делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***,
който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
9
На следващо място, от анализа на събраните писмени и гласни доказателства, както и
от приетите заключения на автотехническите експертизи се установяват по категоричен
начин елементите от фактическия състав на деликта.
Основният спор между страните всъщност се концентрира върху механизма на
настъпване на процесното ПТП – коя е причината за възникването му и дали е налице
съпричиняване от страна на увреденото лице, съответно за евентуално дължимия размер на
обезщетение.
Събраните писмени и гласни доказателства по делото, обсъдени в тяхната
съвкупност, ведно с назначената по делото повторна съдебно авто-техническа експертиза
безспорно установяват механизма на настъпване на ПТП така, както е описан в исковата
молба, а именно че на 06.04.2023 г., около 19:25 ч., в гр. Хасково на ул. „Стара Планина“ до
училище „Васил Левски“, в участъка до Младежкия Център в посока парк „Кенана“ е
настъпило процесното ПТП, при което свид. И. А. Ч., в качеството си на водач на лек
автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № *** е намалил рязко скоростта си на движение, без да е
необходимо, за да предотврати ПТП, като движещия се зад него лек автомобил марка „БМВ
520D“ с рег. № ****, управляван от ищеца, се е ударил в него, вследствие на което
автомобилът, собственост на ищеца, понесъл значителни материални щети. За настъпването
на ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1809722/06.04.2023 г., в който са описани
участниците в ПТП-то, материалните щети и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то.
Издадени си АУАН Серия GA № 855476 от 06.04.2023 г. и НП № 23-1253-001320/30.08.2023
г., с което е ангажирана административно наказателната отговорност на виновния водач за
настъпилото ПТП, като му е наложена глоба.
Тук следва да се посочи, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
За преценката на възприетите от актосъставителя обстоятелства, имащи значение за
механизма на настъпване на ПТП-то, е изминалото време от настъпване на ПТП-то до
извършване на огледа, както и обстоятелството дали участващите МПС-та или части от тях
са били преместени. Протоколът за ПТП би имал обвързваща материална доказателствена
сила за механизма на настъпване на ПТП само в хипотезата, когато полицейският орган,
съставител, е станал свидетел и лично е възприел настъпването на ПТП-то. В противен
случай протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност за механизма на
настъпване на ПТП, както и за изводите за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в ПТП, тъй като тези обстоятелства излизат извън обхвата на удостоверителното
10
изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Ето защо дори при липса на оспорване на верността на описания в констативния
протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, ищецът носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. В този смисъл е
и установилата се като константна практика на ВКС, обективирана в решение № 85 от
28.05.2009 г., постановено по т.д. № 768 по описа за 2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 24 от
10.03.2011 г., постановено по т.д. № 444 по описа за 2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 110 от
04.09.2013 г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 98 от
25.06.2012 г., постановено по т.д. № 750 по описа за 2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 73 от
22.06.2012 г., постановено по т.д. № 423 по описа за 2011 г. на ВКС, I т.о. и решение № 67 от
24.06.2015 г., постановено по т.д. № 439 по описа за 2014 г. на ВКС, I т.о.
В настоящи случай за установяване на действителния механизъм на процесното ПТП
са събрани обаче множество доказателства – писмени и гласни, включително са изготвени
САТЕ. В този смисъл са разпитани свидетелите П. И. К. и М. К. К., от които са били снети
обяснения още в деня на инцидента и които са били преки свидетели –очевидци на
произшествието. От техните показания, които както бе посочено по-горе, следва да се
кредитират изцяло е нямало причина поради която свид. И. А. Ч. да намали рязко скоростта
си на движение заради внезапно възникнала пред него опасност. Ето защо, съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени изводи на повторната съдебно –
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Г. С., съгласно чието
заключение причина за настъпилото ПТП освен обстоятелството, че водачът на л.а. „БМВ
520D“ с рег. № **** – Н. А. Б., не е избрал дистанция до движещия се пред него л.а. „Ауди
А6“ с рег. № ***, която да е технически безопасна - която не позволява при екстрено
задействане на спирачната система на л.а. „Ауди А6", сигнализирано със стоп светлините,
л.а. „БМВ 520 Д" да спре преди мястото на създаващата се конфликтна точка (мястото на
удара), е и поведението на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** - И. А. Ч., който екстрено е
намалил скоростта на автомобила, без това е било необходимо. Следователно това ПТП е
настъпило при условията на независимо съпричиняване и се намира в причинна връзка и с
виновното противоправно поведение и на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, тъй като
същият с поведението си е нарушил императивното правило на чл.24 и ал.2 ал.1 ЗДвП
/“Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това
е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие и „Преди да намали
значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство,
водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение.“/, като следва да се приеме,
че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената
презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за вината му.
Освен това, при съпоставката на представения по делото протокол за ПТП, със
свидетелските показания и приетото и кредитирано експертно заключение по назначената по
делото повторна САТЕ, се стига до същия извод за причините за настъпването на ПТП и
11
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и на л.а. „Ауди А6“
с рег. № *** и причинените по собствения на ищеца лек автомобил вреди.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме за неоснователно становището на
ответника, че единствено поведението на водача на л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****, а
именно на ищеца Н. А. Б. е станало причина за процесното ПТП, тъй като същият е
нарушил чл.20 ал.2 и чл. 23 ал.1 ЗДвП. Тук е мястото да се посочи предвид релевираното
при условията на евентуалност от страна на ответното застрахователно дружество
възражение за съпричиняване, че според мотивите на ТР №1/01.08.2022 г. по т.д № 1/2021 г.
на ОСГТК, когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да намали
обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило
намаляването му, поради принос на пострадалия. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на
вредите, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното
настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие.
По въпроса за съпричиняването на пътно-транспортното произшествие, настоящият
съдебен състав намира, че вредоносният резултат в конкретния случай е настъпил в равна
степен както поради поведението на застрахования водач - И. А. Ч., заради допуснатото от
него виновно нарушение на чл.24 ЗДвП, така и поради поведението на ищеца Н. А. Б.. Това е
така, защото последният, в нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП, се е движил на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство - л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***, че не е
могъл да спре зад него, когато то е намалило скоростта и е спряло рязко. Затова двамата
участници в произшествието в равна степен са допринесли за настъпването му. Според
мотивите на ТР № 1/2312.2015г. на ВКС по т.д. № 1/2014г., ОСТК, „приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен“. В редица решения на ВКС е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало
за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е
улеснило.
Посоченото налага извод, че определеното от съда обезщетение, което следва да
възмезди неимуществените вредите на ищеца Н. А. Б. следва да бъде намалено с 1/2 ,
колкото е приносът на застрахования в ответното дружество водач на л.а. „Ауди А6“ с рег. №
*** - И. А. Ч..
По въпроса за размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че с оглед
събраните по делото писмени доказателства, в това число и заключението на повторната
САТЕ, предявеният като частичен иск следва да се уважи частично - до сумата от 5634,18
12
лева, представляваща 50 % от 11 268,35 лева. Относно размера на иска, съдът взема предвид
заключението на вещото лице по назначената повторна САТЕ, според което стойността на
щетите по л.а. „БМВ 520D“ с рег. № ****, определени при вграждане на оригинални
авточасти, закупени от алтернативни доставчици, материали, консумативи и труд възлиза на
11 268,35 лв. с ДДС. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да възстанови и
обезщети застрахования за всички причинени материални щети при настъпилото
застрахователно събитие, а именно ПТП на датата, посочена в исковата молба – 06.04.2023 г.
Настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца, респ. наличието на
причинна връзка между всички тях и произшествието, след отчитане и на съпричиняването
от страна на застрахования водач се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, а също така и от приетото заключение на повторната съдебно-
автотехническата експертиза. Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност"
обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на делинквента, макар и да е
лимитиран до размера на застрахователната сума, поради което се дължи обезщетение за
всички преки и непосредствени вреди, претърпени от увредения – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди
да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието от преди увреждането, като именно с оглед този принцип е
възприет и подхода при изчисленията на вещото лице – чрез влагане на оригинални
авточасти, доколкото в противен случай пълна обезвреда не би могла да бъде постигната.
Поради изложеното, обезщетението в настоящия случай възлиза на 5634,18 лева, до
който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума, до
предявените 6076,00 лева, частично от 11 268,35 лева, като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли. Тук е мястото да се посочи, че при изчисляване размера на
обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Накрая следва да се отбележи, а и последното е видно от представеното уведомление
от 07.04.2023 г., че ищецът е заявил писмена застрахователна претенция до ответника, като
последният му е отказал да изплати застрахователно обезщетение по образуваната Щета №
**********/07.04.2023 г., видно от писмо изх. № ОН-292488/03.05.2023 г.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на ЗД „Бул Инс“ АД спрямо ищеца Н. А. Б.,
след отчитане на 50 % независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
застрахования водач И. А. Ч..
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал.3, предл.2 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата
от 5634,18 лева, до който размер същият следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума,
до предявените 6076,00 лева, частично от 11 268,35 лева, искът като неоснователен и
13
недоказан следва да се отхвърли.
Според настоящия съдебен състав тази сума следва да се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 07.04.2023 г. до окончателното
й изплащане и в този смисъл възраженията на ответника се явяват неоснователни, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 07.04.2023 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което за периода след посочената дата ответникът дължи законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3
КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски. С оглед
обстоятелството, че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и според уважената част от
исковете, на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 503,55 лева, за внесена
държавна такса и за възнаграждение на вещо лице, съгласно приложения списък по чл. 80
ГПК и представените доказателства за реалното им извършване.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 1036,10 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията
за адвокатска работа и според уважената част от иска. В тази връзка, съдът не споделя
направеното възражение на ответното дружество за прекомерност на договорения от ищеца
хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се определя от съда.
Ответникът също претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
1560,00 лева с включен ДДС и общо 1533,00 лева за заплатени възнаграждения за вещи лица.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 224,91 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
1407 гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 432, ал. 1, вр.
14
чл. 498, ал.3, предл. 2 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на Н. А. Б., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Генев и Марков“,
Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г. – управител, сумата от 5634,18 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 06.04.2023 г. в гр.Хасково, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото
ПТП, а именно - 07.04.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 5634,18 лева до пълния предявен размер от 6076,00 лева, частично от
11 268,35 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
1407 гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Н. А. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г.
– управител, сумата от 503,55 лева, представляваща направени разноски по делото за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
1407 гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., да заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков“, код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление – град София, район Красно село, бул.“Македония“ № 10,
вх.2, ет.1, ап.12, представлявано от адв. К.К.Г. – управител, сумата в размер на 1036,10 лева
(с включен ДДС), представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***,
Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г.
– управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: 1407 гр. София, р-н „Лозенец“, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 224,91 лева представляваща направени разноски по
делото за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: ****, BIC: *****, при „Обединена Българска Банка“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
15
16