Р
Е Ш Е Н И Е
№
1216/27.6.2022г.
гр.
Пловдив,27.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р. и
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Златанова КАНД № 1159 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ
ПЛОВДИВ, против Решение № 615/22.03.2022
г., постановено по АНД № 171/2022 г. по опис на Районен съд Пловдив, XXVI н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 92/22.12.2021 г.,
издадено от директора на РИОСВ гр. Пловдив, с което на Г.Р.М., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лв./три хиляди лева/ на основание чл.156,ал.1, във връзка с
чл.113,ал.3 от ЗУО.
Жалбоподателят РИОСВ гр.Пловдив моли да
се отмени решението на РС - Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с процесуалните и с материалноправните
разпоредби и вместо това да се постанови потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Г.Р.М.,
оспорва жалбата, като в писмен отговор
излага доводи за неоснователност. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив счита касационната жалба за основателна.
Съдът, като обсъди наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № 92/22.12.2021 г., издадено от директора на
РИОСВ гр. П. с което на М.,*** му е наложено административно наказание глоба в размер 2000 лв. /три хиляди лева/ на основание
чл.156,ал.1 във връзка с чл.113,ал.3 от ЗУО за неизпълнено дадено задължително
предписание с определен срок.
От фактическа страна е установено, че на 30.09.2021 г. във връзка с подадени сигнали
на зелен телефон с № СЗТ-333/23.09.2021 г., СЗТ-333-1/23.09.2021 г.,
СЗТ-3332/23.09.2021 г., СЗТ-333-3/23.09.2021 г. и СЗТ-333-4/24.09.2021 г.,
относно замърсявания по поречието на р. Въча в землището на с. Куртово Конаре,
община Стамболийски, както и за изхвърлени отпадъци между гробищния парк на
населеното място и ореховия масив, била извършена проверка и обход на всички
посочени места в подадените сигнали. Описаният участък попадал в границите на
защитена зона BG 0000424. В участък с GPS координати 42. 0873120 и 24. 5065351,
упоменат в сигнал № СЗТ-333-3 от 23.09.2021 г., който бил в непосредствена
близост до водното течение, в зона, в която брегът е ерозирал /подкопан от
реката/, се констатирало голямо количество строителни отпадъци /тухли,
керемиди, шестоъгълни тротоарни плочки/, като част от тях били в самото водно
течение. С КП № 0010818 от 30.09.2021 г. на Кмета на община Стамболийски било
дадено предписание със срок на изпълнение 30.10.2021 г. за почистване на
замърсените участъци.
При извършен последващ контрол на
01.11.2021 г., обективиран в протокол КП № 0011150/01.11.2021 г. се установило,
че предписанието не било изпълнено.
Прието е,че нарушението е извършено на
01.11.2021 г., като същото е квалифицирано като такова по чл. 156, ал. 1, вр.
чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците.
Въз основа на това е съставен АУАН,а въз
основа на него и обжалваното НП.
За да го отмени, районният съд е приел, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и, че същото не е в състояние да разбере санкцията в какъв
размер му е наложена, както и кога е извършено деянието. Мотивирано е,че според
даденото предписание срокът изтича на 30.10.2021г. и нарушението е било налице
към 31.10.2021г., а в НП е посочена дата на извършване на нарушението
01.11.2021г. Отделно от това е прието,че е налице нарушение и на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление е посочено,
че се налага глоба в размер на 2000 лв., като словесно след него е изписано „три
хиляди лева“ и по този начин наказаното лице не е в състояние да разбере размерът
на наложеното му наказание.
Решението е правилно.
Касационния съд не споделя мотивите на
районния съд относно датата на извършване на нарушението. Касае се за
изпълнително деяние под формата на бездействие, което е било налице както на
31.10.2021г., така и на 01.11.2021г. В този смисъл за дата на нарушението може
да се приеме всеки един момент след изтичане на срока,който е бил даден за
изпълнение на предписанията.
Не може да се поправи обаче нарушението
на нормата на чл.57,ал.1,т.7 от ЗАНН,посредством тълкуване на волята на
административнонаказващия орган, както се претендира с касационната жалба. Размерът
на наложената санкция е неясен и изясняването му не може да стане по пътя на
изменение на НП. Разминаването между цифрово и словесно изписване на размера на
наказанието е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
обжалваното НП. Впрочем, поставя се въпросът защо административнонаказващия
орган е изписал и цифром и словом размерът на наказанието, което не е
императивно изискване и като как е пропуснал очевидното разминаване,изписано
със сравнително едър печат. Така или иначе, извън правомощията на съда е да
поправи несъответствието на НП с императивните разпоредби на закона,както и да
изследва причините,поради които са допуснати тези несъответствия.
Ето защо, като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
С оглед изхода на делото в полза на
ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, които според
представения списък на разноските и доказателства за направени такива са в
размер на 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 615/22.03.2022
г., постановено по АНД № 171/2022 г. по опис на Районен съд Пловдив, XXVI н.с.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите гр.Пловдив да заплати на Г.
Р.М., в качеството му на кмет на община Стамболийски, сумата от
400/четиристотин/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: