Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Х.,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 652/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството е образувано след
като с Решение №90/02.05.2018г., постановено по гр.д. №2670/2017г. на ВКС, е
обезсилено решение №227/24.03.2017г., постановено по в.т.д. №128/2017г. на ВОС,
а делото е върнато за ново разглеждане на подадената от С.В.С. – Л. въззивна
жалба срещу Решение № 4272/17.11.2016 г. по гр.д. № 1722/2016 г. по описа на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея против „МАРТИНЕЛИ” ООД иск с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 5 893.54 лева, получена на неосъществено основание – сключване на
договор за покупко-продажба на кухня модел на Stosa Италия, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
сумата от 649.14 лева, представляваща лихва за периода 29.07.2014 г. –
16.02.2016 г., на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В
жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението при
твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че
преведената от ищцата сума не представлява нито капаро, нито задатък, а има
характера на авансово плащане по предварителен договор. Окончателен договор
между страните не е сключен поради отказ от страна на ищцата /сега въззивник/,
мотивиран от некоректното поведение на ответното дружество, изразяващо се в
непредоставяне на информация за цена, спецификации, сертификати за качество и
други. Ищцата е въвеждана в заблуждение относно цената, която е променяна
многократно в посока увеличение, както и относно значението на аспиратора на
неразделна принадлежност към кухненското обзавеждане. Отделно от това не са й
били предоставени доказателства за произхода на обзавеждането от избрания от
нея италиански производител. Представеният по делото договор е подписан
едностранно от ответното дружество. В приетата като доказателство преддоговорна
кореспонденция ищцата ясно е изразила волята си, че няма намерение за сериозно
обвързване с предложението на ответника. За да бъде прието, предложението
следва да е пълно, да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор,
които изисквания в случая не са налице. Сключването на договора се предпоставя
от пълно припокриване на предложението и приемането, каквото между страните не
е било постигнато. Поради това е изпратена нотариална покана за връщане на
преведената сума.
Въззиваемата
страна в писмен отговор оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на
първата инстанция. Поддържа, че между страните е сключен неформален договор за
доставка и монтаж на поръчаната от ищцата кухня и аспиратор. Договорът е
сключен устно в търговския обект на ответника, когато е постигнато съгласие по
модела, цената и спецификацията. Липсата на писмен договор не обуславя
непостигнато съгласие въобще, тъй като процесният договор е неформален и
писмената форма не е условие за неговата действителност. Писмен договор в
случая не е подписан поради спор относно други негови клаузи, а не относно
същественото му съдържание, като причина за това е недобросъвестното поведение
на ищцата. Твърди, че между страните не е имало сключен предварителен договор,
поради което всички доводи на въззивника в тази връзка са ирелевантни. Авансово
заплатената сума има значението на задатък, тъй като видно от изложените от
самата ищца твърдения, същата е преведена в израз на нейните сериозни намерения
да закупи избраното кухненско обзавеждане.
Във връзка с дадените с Решение №90/02.05.2018г. по гр.д. №2670/2017г. на ВКС задължителни
указания за отстраняване на констатираните от върховната инстанция нередовности
на исковата молба, производството по делото е оставено без движение с
Разпореждания от 09.05.2018г. и 08.06.2018г. с указания до въззивника да
наведе подробни фактически твърдения за съдържанието
на насрещните права и задължения на страните по възнамерявания договор.
В изпълнение на дадените указания са депозирани
от въззивника молби от 06.06.2018г. и 26.06.2018г., в които уточнява, че
възнамеряваният договор е за посредничество, доставка и монтаж на италианска
кухня STOSA, модел “Bring composizione 13” без оборудване с ел.уреди и ВиК съоръжения. По силата на договора ответното
дружество е следвало да поръча изработването във фабрика в Италия на фирма STOSA на модулна кухня от композицията BRING 13 по нейния каталог, да я достави на посочения
адрес на ищцата и да я монтира. След получаване на пълния комплект съпътстваща
оригинална документация ищцата е имала готовност да заплати остатъка от цената.
Словесното описание на насрещните права и задължения на страните, обективирано
в устното изявление на ищцата в шоурума на ответното дружество, е абсолютно
идентично на писмения проекто-договор. Възнамеряваният договор не визира
продажба на конкретно съществуващи вещи, нито изработването на модули за
вграждане от ответното дружество с материали от италиански вносител, а тяхното
изработване от италианска фабрика с посредничеството на ответното дружество,
което е следвало да осъществи доставката и монтажа им. Въпреки извършеното
авансово плащане, кухнята не е доставяна и монтирана на обекта на ищеца.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1722/2016г. на ВРС е
образувано по предявен от С.В.Л. против „МАРТИНЕЛИ” ООД иск с правно основание чл. 55
ал.1, предл. второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
5 893.54 лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор
за поръчка, доставка и монтаж на италианска кухня STOSA, модел “Bring composizione 13”, без оборудване с ел.уреди и ВиК съоръжения (след уточненията, направени пред
настоящата инстанция), ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 649.14 лева – лихва за
периода 29.07.2014 г. – 16.02.2016 г., на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че страните са били в преддоговорни отношения по повод
сключване на договор за поръчка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане –
кухня модел на Stosa Италия, за
което е посетен офис на „МАРТИНЕЛИ” ООД в гр. Благоевград и заплатена 50% от
цената по банков път. Поддържа се, че до сключване на договор не се е стигнало
поради некоректното поведение на ответното дружество, поради което и ищцата се
е отказала от встъпване в договорни отношения, за което е уведомила „МАРТИНЕЛИ”
ООД, респективно е пожелала връщане на заплатената сума. Поради отказ
доброволно да й бъде възстановена, търси правата си по съдебен ред.
По делото е
постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК от ответника „МАРТИНЕЛИ”
ООД, в който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че страните са
встъпили в договорни отношения и поръчката за избрания модел кухня и доставка
на аспиратор е изпълнена. Поканили са ищцата да заплати остатъка от дължимата
сума, което не е сторено, поради което считат договора за развален, вследствие
на което е възникнало основание заплатената сума да бъде задържана като
задатък. Молят за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните
не е налице спор, че на 29.07.2014 г. ищцата е посетила офис на „МАРТИНЕЛИ” ООД
за избор на кухненско обзавеждане за собствения й апартамент, находящ се в гр.
Разлог и е избрала по каталог модел на „Stosa” Италия. Заплатила е 50% от стойността на кухнята по банков път в размер
на 3 023.88 евро или 5893.54 лева на 29.07.2014 г. с основание за
плащането „обзавеждане на кухня”. При заплащане на 50% от стойността на
избраната кухня е издадена проформа фактура, в която е посочен моделът на
кухнята „Бринг” и стойност от 11853.61 лева. Издадена от „Мартинели” ООД е и фактура № **********/01.08.2014
г. с получател С.Л. и с наименование на стопанската операция „авансово плащане”
на стойност 5893.54 лева. На 27.10.2014 г. е издадена
втора проформа фактура, в която е посочено като основание „Кухня Бринг Стоса” и
цена за доплащане 4 943 лева.
Представени по делото са
извадки от каталога на Стоса на кухня модел „Бринг” и на аспиратор „Елица”,
копия на поръчка № 245848, отпечатани на бланка на „Стоса” досежно модел
„Бринг” с посочени размери на кухнята /л. 32-38 по делото, и в превод от л. 77
и следващи по делото/. Представен е сертификат на Стоса за проектиране и
производство на кухненски мебели за съответствие на стандарти за качество,
сертификат за внедрена и поддържана система за управление на качеството,
опаковъчен лист от дата 22.10.2014 г. за транспортиране, в който са посочени
елементи на кухня Стоса модел Бринг и дестинация на доставката Варна ул.
„Дебър” № 7, „Мартинели” ООД, като документите на италиански език са
съпроводени с легализиран превод на същите на български език.
Представен е и двустранно
оформен на български и руски език неподписан от ищцата договор за продажба,
доставка и монтаж на стоки за обзавежадане на жилища, с посочена дата на
сключване 29.07.2014г. и Приложение 1 към него, съдържащо
индивидуализация на предмета на договора – кухненско обзавеждане „Stosa“, модел „Bring“ цвят
“Wianco lucido”, материал
МДФ, покритие: лак на стойност 9147.25 лева и аспиратор островен Elica,
модел Wave
IX/FP, цвят
инокс на стойност 1690 лева, или общо 10837.25 лева с вкл.ДДС.
Ищцата е представила
кореспонденция между страните, осъществявана чрез електронна поща на английски
и руски език, придружена с превод на български език, като не е спорно между
страните, че кореспонденцията отговаря на действително разменената между
страните. От съдържанието на електронната кореспонденция се установява, че на
20.10.2014 г. ищцата е поискала от представител на ответника информация за
неподписан договор № 11003822. На 21.10.2014 г. в 11.27 ч. е поискала да й бъде
написано името на кухнята и производителя, както и спецификация с цена. На
21.10.2014 г. в 16.40 ч. служителката на ответното дружество е отговорила, че
кухнята е доставена в България и е готова да се монтира, като моли една седмица
преди монтажа да се потвърди, че денят е удобен за клиента и е отправено искане
да се извърши доплащане на цената. На 22.10.2014г. в 12.08 ч. отново е изпратен
е-мейл от ищцата, в който се иска да се изпратят фактура и сертификати на производителя.
Малко по-късно същия ден отново ищцата заявява в следващ е-мейл, че едва сега е
информирана за доставката на кухнята до България, като е посочила, че не знае
за каква кухня я информират, тъй като се опитват да запазят в тайна името и
производителя на кухнята. На същия ден 22.10.2014 г. в 18.49 ч. служителката на
„Мартинели” е изпратила е-мейл до ищцата, в който е посочила, че изпраща
документа от Стоса, фабричният производител на кухнята, която е поръчала в
Благоевград, както и техническа информация за модела. Ищцата е уведомена, че когато
производителят изпрати сертификат, ще й бъде препратен. В отговор на този
е-мейл, ищцата в 20.57 ч. е изразила благодарност. Посочила е, че не може да
види сертификата и фактурата, но тъй като ще идва в офиса в гр. София, ще вземе
договора и ще заплати остатъка. Поискала е да й се посочи точна дата за
доставка и монтаж близка до 25.10.2014 г. В отговор е получила е-мейл на
23.10.2014 г., в който е уведомена за доставка на 29.10.2014 г. и монтаж в
следващите два дни, като е поискано отново извършване на второ плащане по
банков път или в брой. Посочено е, че се бъде изпратен и сертификатът.
Към исковата молба ищцата е
представила като доказателство и писмо на Стоса на английски език, в което е
декларирано, че относно поръчка 245848, всички елементи на кухнята са
произведени от компания Стоса, Радикофани, Италия в съответствие с всички
Европейски стандарти и сертификати. Отправени са поздрави /л. 12 по делото на
ВРС/.
С нотариална покана,
получена от представител на ответника на 11.11.2014г., ищцата е поканила ответника в 7-дневен срок
от получаване на поканата да й възстанови получената сума от 5893.54 лева,
както и да й заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди
в размер на 1950 лева. В нотариалната покана ищцата е заявила, че сумата от
5893.54 лева е заплатена, за да й бъде предоставена необходимата информация за
модела кухня и подробна спецификация за нея, а след това представител на
ответника е трябвало да се свърже с нея за подробностите по сключването на
договора – условия, права и задължения. Тъй като страните не постигнали
съгласие относно цената ищцата е заявила отказ от
услугите и желание да й бъде възстановена заплатената сума.
С писмено уведомление от
14.11.2014г. представляващият ответното дружество е заявил, че между страните
има сключен договор за продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, дадената сума
представлява капаро /задатък/ по чл.93, ал.1 от ЗЗД и няма правно основание за
връщането й. В уведомлението ответникът кани ищцата да направи дължимото
плащане в размер на 4943.71 лева в 7-дневен срок, тъй
като кухнята е била произведена и доставена, за което е била уведомена,
като при неизпълнение ответникът ще има право да развили сключения договор за
продажба и да задържи заплатения задатък.
Съгласно показанията на
свидетелката Х., в частта, в която могат да бъдат кредитирани поради отсъствие
на забраната по чл. 164 от ГПК, се потвърждава заявеното в исковата молба за
посещението през м. 07.2014 г. на ищцата в офиса на ответника в гр. Благоевград
и избора на кухня по каталог. Показанията на свидетелката следва да се ценят и
в частта относно обясненията, че ищцата е пожелала именно модела на снимката в
каталога, тъй като размерите на кухнята образец съвпадат с размерите на
кухненското помещение в апартамента, както и досежно избора на цветове на
кухнята като се е спряла именно на този, който й е показан в офиса като мостра.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Съгласно чл. 269 от ГПК по законосъобразността на обжалвания
акт съдът е обвързан от доводите в жалбата, като следва да се произнесе и по
приложението на императивни правни норми.
Предявеният
иск е основан на твърдения за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55,
ал.1, предл. 2
от ЗЗД, съгласно която даденото с оглед на
неосъществено основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да
докаже, че е
престирал с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение
между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени
блага. В тежест на ответника е да установи, че възнамеряваното правоотношение е
възникнало.
Институтът на
неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг
ред. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на
този институт. Втората от хипотезите на чл.55 от ЗЗД винаги предполага частично
осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от
настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита
за изцяло неосъществено.
В разглеждания случай по
делото не е налице спор, че сумата е заплатена с оглед сключването на договор
за поръчка, доставка и монтаж на кухненски модули за вграждане по каталог на
италиански производител. Договорът е с комплексно съдържание, тъй като разкрива
характеристиките едновременно на договор за поръчка за сключване за сметка на
възложителя на договор за изработка на кухненско обзавеждане с конкретен
производител и същевременно на договор за изработка с ответника с оглед
задължението му за извършване на монтаж на готовия продукт. Следва да се
посочи, че изпълнителната сделка в случая е с транслативен ефект, тъй като
производството се реализира с материали на изпълнителя, а не на възложителя. Съобразно
правната характеристика на този договор като неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена
форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
От обстоятелството, че договор в писмена
форма не е бил сключен, не може да се направи извод, че между страните не е
налице облигационна обвързаност, тъй като формата не е елемент от фактическия
състав на този вид договор. Следователно валидно сключен договор е налице от
момента на постигане между договарящите на съгласие по отношение съществените
елементи на договора.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че на 29.07.2014 г. между страните е сключен неформален договор
за поръчка, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да
сключи за сметка на възложителя договор с италианския производител STOSA за изработка на кухненско обзавеждане с параметри идентични с избрания
модел по каталог. Изразеното съгласие с посочените в каталога материали,
размери, цвят, модел и производител, му придава значението на одобрен от
възложителя проект на изделието. Фактът, че ищцата е формирала избор относно
съществените характеристики на крайния продукт, се установява от извършените от
самата нея в процеса признания. Същевременно от ангажираните гласни
доказателства се установява, че изборът й е обективиран и доведен до знанието
на ответника под формата на адресирано до него волеизявление за сключване на договор
при тези параметри. Индиция, че договорът е сключен, представлява и изразената
от ищцата в последвалата електронна кореспонденция готовност да приеме
предложения от ответника отчет на резултатите от изпълнителната сделка и да
осигури достъп до имота за извършване на монтажа на изработените кухненски
модули. Приемането на изпълнение по несъществуващ договор би било лишено от
правна и житейска логика. С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е
постигнато съгласие досежно съществения елемент на договора за изработка, чието
сключване ищцата е възложила на ответника, а именно бъдещата вещ, която е
индивидуализирана в степен да удовлетвори изискването за категорична
разпознаваемост.
Доколкото сам
по себе си договорът за поръчка няма транслативен ефект, паричната престация,
дължима от възложителя по изпълнителната сделка, поначало не е елемент от
задължителното договорно съдържание, поради което е допустимо към момента на
сключването му същата да не е определена във фиксиран размер. Достатъчно е
същата да е определяема или ориентировъчна, доколкото възнаграждението по
договора за изработка може да варира през време на изпълнението му в зависимост
от различни фактори, например при изменение в цените на материалите или
работната ръка (чл.266, ал.2 от ЗЗД). Съгласно чл.285 от ЗЗД доверителят е
длъжен при поискване да предостави на довереника средствата, които са
необходими за изпълнение на поръчката. В разглеждания случай авансово
заплатената сума има значението именно на предварително предоставени средства
по смисъла на чл.285 от ЗЗД. По собствени твърдения ищцата е заплатила сумата с
ясното съзнание, че представлява 50% от стойността на модулната кухня,
следователно още от самото начало е била наясно с размера на възнаграждението,
а именно - при заплатени 50% в размер на 5893.54 лева, цялата стойност би
следвало да бъде 11 787.08 лева. По този начин ищцата се е съгласила с
така определената горна граница на възнаграждението за изработката и монтажа на
избраната кухня. В изпълнение на поръчката ответникът е договорил по-ниска от
първоначалната стойност, което изцяло е в полза на ищцата. В проформа фактура от 27.10.2014 г. е посочена
за доплащане стойност от 4 943 лева или окончателното възнаграждение
възлиза на 10836.54 лева, т.е. налице е редуциране на офертната цена. Следователно
при сключване на изпълнителната сделка довереникът не се е отклонил от дадените
от възложителя указания, тъй като се е вместил в предварително определения
предел.
По делото не се
установява различно от възприетото от съда основание за заплащане на сумата. Недоказани
останаха твърденията на ищцовата страна за сключен между страните предварителен
договор. Не са наведени твърдения и представени доказателства за неговото
съдържание, предмет и срок за сключване на окончателен. Дори това обстоятелство
да беше доказано, даденото по предварителния договор не подлежи на връщане,
освен в случай, че бъде прекратен поради изтичане на срока, по взаимно съгласие
или поради разваляне, каквито твърдения не се обосновават в исковата молба.
Отделно от това подобни фактически твърдения биха представлявали основание за
иск с друга правна квалификация, различна от тази, с която съдът е сезиран в
настоящото производство.
Релевираните от
ищцата доводи, че срещу авансовото плащане ответникът е поел единствено задължението
да представи предварително доказателства за произхода и качеството на крайния
продукт, освен недоказани, са и необосновани. Касае се за придружителна
документация, която се изготвя след производство на съответното изделие и има
отношение към доказване на изпълнението на вече сключения договор. Сертификати
за качество и произход се издават само за вече произведена вещ, поради което
изискването за представянето им преди сключването на договора за изработка е
неосъществимо. По тези съображения липсата на представени съпроводителни
документи би могла да се противопостави единствено като възражение за
неизпълнен договор, но не и за несключен такъв. Дали са изпратени документите, придружаващи стоката, в
това число сертификати и декларации за качество - това са допълнителни
задължения за изработващия, за чието неизпълнение изправната страна може да
претендира обезщетение или да се ползва при необходимост от правата за
прекратяване или разваляне на договора.
Обстоятелството
дали между страните има сключен договор за придобиване на аспиратор попада
извън предмета на доказване, тъй като параметрите на спора се очертават единствено
от изложените в исковата молба твърдения, които в случая се свеждат единствено
до възнамеряван договор за поръчка на кухненски модули, без електрическо
обзавеждане. За разлика от липсата на основание като източник на
неоснователното обогатяване, при която посочването на основанието е възложено
на ответника, при хипотезата на неосъществено основание, съдът е обвързан от посочената
от ищеца индивидуализация на възнамеряваното правоотношение. Следователно
единственото обстоятелство, което подлежи на изследване, е дали се е
осъществило очакваното от ищеца правоотношение. Отделно от това фактът дали
страните са постигнали съгласие за закупуване на аспиратор е без правно
значение за съществуването на договора за кухненските модули, тъй като
посочената вещ би била предмет на самостоятелен договор за поръчка за сключване
за друг вид договор – не за изработка, а за покупко-продажба. Обстоятелството
дали цената на аспиратора е включена в окончателната стойност от 10836.54 лева е неотносимо
към настоящото производство, което има за предмет само авансовото плащане от 5893.54
лева по сключения договор, а не общия размер на дължимото по този договор
възнаграждение.
От изложеното
се налага извод, че правното
основание за настъпилото имуществено разместване се е осъществило, поради което
авансово заплатената сума не подлежи на връщане. Доколкото сумата се претендира
на извъндоговрно основание, съдът не дължи произнасяне относно значението й на
задатък и правото на изправната страна да я задържи.
Като е достигнал до
идентичен правен извод за неоснователност на предявените главен и акцесорен
иск, ВРС е постановил съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да бъде потвърден.
Разноски
не се присъждат в полза на въззиваемата страна поради липса на направено искане
в тази насока.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4272/17.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1722/2016 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от С.В.С. – Л., родена на *** г.,
гражданка на Руската федерация и адрес Руска федерация, ***************************,
против „МАРТИНЕЛИ” ООД със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Дебър“ № 7 с ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. второ от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5 893.54 лева, претендирана като платена на
неосъществено основание – сключване на договор за посредничество,
доставка и монтаж на италианска кухня Stosa, модел
“Bring composizione 13” без оборудване с ел.уреди и ВиК съоръжения,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и сумата от 649.14 лева, представляваща лихва за забава за
периода 29.07.2014 г. – 16.02.2016 г.
Решението може
да се обжалва пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.