Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на тринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 4467 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 30887/04.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 48891/2018г. по описа на СРС, 81ви състав, са отхвърлени
предявените от А.В.П. против „Л.С.“ ЕАД, искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед № 16/01.06.2018г., издадена от изпълнителния
директор на ответника, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност
„Продавач-консултант/супервайзор“, отдел „Търговски обекти“, сектор „Магазини“,
дирекция „Търговска“, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 9000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без
работа.
Със същото решение съдът е осъдил А.П.
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Л.С.“ ЕАД сума в размер на 200
лева – разноски в производството.
В срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК от А.В.П. е
депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата цялост с
доводи за неправилност. В жалбата се излагат съображения, че въз основа на
събраните по делото доказателства се установявало, че уволнението на ищеца е
било незаконосъобразно. Изтъква се, че ищецът е отговарял на изискванията за заемане
на длъжността и е изпълнявал съвестно задълженията си, като е нямало оплаквания
от клиенти. Поддържа се, че връчената на служителя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е немотивирана и съдържа в себе си редица пороци,
основния сред които е, че не е посочено на кое от двете основания по чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ е уволнен той – дали поради това, че не притежава според
работодателя необходимото образование или че не притежава професионална
квалификация. Посочва се, че в заповедта не било упоменато и какво образование
или професионална квалификация е необходима за заемане на длъжността, което да
налага прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. В жалбата се излагат
и аргументи, че на ищеца не е била връчена и променената длъжностната
характеристика преди връчването на заповедта за уволнение, поради което по
отношение на него тази длъжностна характеристика не е имала действие. Твърди
се, че съдът при постановяване на решението не е разгледал довода, че
действията осъществени от работодателя-ответник по делото представляват
злоупотреба с права, тъй като единственото изменение в новата длъжностна
характеристика било изискването за образование. Поддържа се, че от събраните по
делото доказателства категорично се установявало, че на същата длъжност са били
останали служители, които не отговарят на изискванията съгласно новата
длъжността характеристика. Излагат се доводи и че едва месец след уволнението
на ищеца – на 01.07.2018г. е утвърдено ново щатно разписание и на служителите
са били връчени новите длъжностни характеристики, които пък били утвърдени на
01.06.2018г. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което предявените от П.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника „Л.С.“ ЕАД, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е
правилно, като съдът се е произнесъл по всички наведени от ищеца доводи.
Посочва се, че в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
били описани всички необходими факти, като не ясно било посочено основанието за
прекратяването на правоотношението, а именно въведено изискване в длъжностната
характеристика за образование. Твърди се, че изискванията за заемане и
функционалните задължения на всяка длъжност са взаимно свързани, като
притежаваната от ищеца образователна степен „бакалавър“ по специалност
„Екология и опазване на околната среда“ оказва влияние и при изпълнение на
възложените му основни функции. Въззиваемият се позовава и на приетото по
делото заключение. Предвид всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като в полза на дружеството бъдат присъдени и сторените в
производството разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 81ви състав, решение за
валидно и допустимо, а по същество с оглед доводите на въззивника за правилно. Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Страните в
настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало
валидно трудово правоотношение по трудов договор, като ищецът А.П. към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжността „продавач-консултант/супервайзор”
в дирекция „Търговска“, отдел „Търговски обекти“, сектор „Магазини“. За
установяване наличието на трудово правоотношение между страните по делото е
представен трудов договор № 95/11.06.1999г., сключен между А.П. и „Л.С.“ ЕАД,
по силата на който ищецът първоначално е бил назначен на длъжност „помощник на
работник по обработка и разпределение на багаж, той и оператор ПМ“ за срок до
31.08.1999г., като същият е бил продължаван многократно, а по молба на ищеца е
бил преназначен на друга длъжност „продавач в магазин“ в дирекция „Търговска“
отдел „Продажби“ и е сключено допълнително споразумение № 432/02.10.2000г.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Продавач в безмитно-валутен
магазин“ в отдел „Продажби“, връчена на ищеца на 02.10.2000г., изискването за
длъжността е било служителят да притежава средно образование. Страните не
спорят, че към 02.10.2000г. ищецът е отговарял на изискванията за заемане на
длъжността, като от същия са били представени уверение № 559/07.04.1999г. и
уверение № 611/07.10.1999г, издадени от СУ „Св Климент Охридски“, съгласно
които А.П. е записан през учебната 1998-1999г., а в последствие и през учебната
1999-2000г. година, в специалност Екология за придобиване на висше образование
на образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Изискванията за заемане на
длъжността видно от връчената на ищеца длъжностна характеристика на 05.06.2002г.
са се променили и като по отношение на образованието е включено като
алтернатива необходимостта служителят да бъде със средно или средно специално
образование, като се е променило и наименованието на длъжността, а именно
„продавач-консултант“.
От приетата като
доказателство по делото молба от 02.02.2007г., подадена от ищеца до
изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, се установява, че А.П. е заявил желание
да бъде преназначен на от длъжността „продавач-консултант“ на длъжността
„супервайзор“, като молбата му е била удовлетворена и между страните е било
сключено допълнително споразумение № 253/27.02.2007г. към трудов договор, по
силата на което ищецът е преназначен на длъжност
„продавач-консултант/супервайзор“. На служителя на 14.03.2007г. е била връчена
и трудова характеристика за длъжността „супервайзор“, съгласно която на тази
длъжност са подчинени продавач-консултантите, и за заемането и се изисква
средно или средно специално образование. Длъжностната характеристика за
длъжността е променяна, видно от представените по делото доказателства, два
пъти в периода от 2010г. до 2015г., като по отношение на изискването за
образование не са предприемани промени.
От ищеца в хода
на производството е представена и диплома № 166075 за висше образование, от
която е видно че през 2003г. А.П. е придобил образователно-квалификационна
степен „бакалавър“ по специалност „Екология и опазване на околната среда“ и
професионална квалификация Еколог.
По делото е
приета длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант/супервайзор“,
утвърдена от изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД на 21.05.2018г., съгласно
която на тази длъжност са подчинени продавач-консултанти, продавач-консултанти
І ниво и продавач-консултанти ІІ ниво, като за заемането и се изисква висше
образование,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в областта на „Социални
стопански и правни науки“, професионално направление „Икономика“. Видно от
направеното отбелязване върху длъжностна характеристика, същата е била връчена
на А.П. на 01.06.2018г.
Между страните
не се спори и че на ищеца е била връчена заповед №16/01.06.2018г., издадена от
изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, за прекратяване на трудовото
правоотношение на А.В.П. на основани е чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ считано от
датата на връчване на заповедта, а видно от направеното отбелязване, тя е била
връчена на 01.06.2018г. В приетата по делото заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, е посочено, че основните функции и задължения на длъжността,
заемана от ищеца, съгласно длъжностната характеристика, са пряко зависими от
притежаваната образователно-квалификационна степен и професионална
квалификация. Посочено е, че въведените на 21.05.2018г. промени в длъжностната
характеристика са във връзка със задължителните образователни изисквания, на
които следва да отговаря служителя, а липсата на необходимото образование не
осигурява познаване на основните теоретични концепции и практики, което води до
ниска ефективност при изпълнение на основните функции и задължения, тъй като
възложените цели не се покриват от очакваните резултати. Заповедта е мотивирана
и с твърдението, че въведеното изискване за образование е съобразено с единните
държавни изисквания на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ с професионална
квалификация „Икономист“, с които са определени задължителни фундаментални
учебни дисциплини и минималният им хорариум за изучаван, които осигуряват
широкопрофилна подготовка необходими за изпълнение на функционалните
задължения.
По делото са
представени и фишове за получаваното от ищеца трудово възнаграждение за
м.08.2017г. и м.05.2018г., от които се установява, че брутното трудово
възнаграждение на А.П. е в размер на 1271.64 лева.
От
първоинстанционния съд са приети и представени от ответника дипломи за висше
образование на други трима служители на „Л.С.“ ЕАД, а именно – В.Г.Б., Н.К.М.и Т.Ц.В..
От тях е видно, че Т.Ц.В. е придобила образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по специалност „Туризъм“, а Н.К.М.е
„бакалавър“ по специалност „Публична администрация“. Установява се и че В.Г.Б.
има диплома за полувисше образование по специалност „Организация и управление на
хотела и ресторанта“.
Пред Софийски
районен съд са разпитани двама свидетели – Д.Д.Б.и Х.И.Я., като ищецът е дал
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК.
Ищецът в своите
обяснения изрично е заявил, че на 01.06.2018г. с него била проведена среща в
заседателната зала, на която освен него са присъствали служители от „Личен
състав“, юрисконсулти на ответното дружество, директор „Човешки ресурси“ и
прекият му ръководител. Ищецът заявява, че се е запознал срещу подпис с
връчената му длъжностна характеристика, но че същата му е била предоставена
след като му е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и то по негово настояване. Посочва, че за да му бъде
предоставена длъжностната характеристика му е било поставено условие, а именно
да подпише заповедта за уволнение. Изрично заявява, че от страна на
работодателя не му е предлагана друга длъжност.
Свидетелят Д.Б.заявява
пред Софийски районен съд, че също е бил служител на ответното дружество на длъжност
„продавач-консултант/супервайзор“ и трудовото му правоотношение е било
прекратено на 01.06.2018г. поради промяна в длъжностната характеристика
свързана с изискванията за образование. Спомня си, че при прекратяването на
трудовото му правоотношение не му било предложено да заеме друго длъжност,
въпреки че изрично е попитал за това. Б.свидетелства, че в деня на прекратяване
на трудовото му правоотношение са били в заседателната зала на летището, където
изчаквали и един по един били викани заедно с преките им ръководител в „Личен
състав“. Посочва, че срещата е била водена от г-жа Я.– шефката на личен състав,
но изрично заявява, че не е присъствал на срещата, която е била проведена с А.П..
Пред
първоинстанционния съд свидетелката Х.Я.разяснява, че процедурата по връчване
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изисква да има
комисия, която в процесния случай била от 6 човека, сред които и прекият
ръководител на съответния служител. Свидетелката заявява, че лично е
разговаряла с ищеца за това в какво се изразяват промените в изискванията за
заеманата длъжност и изрично го е попитала къде му е дипломата за висше
образование. Според посоченото от Я.тя е уточнила пред ищеца, че ако подпише
длъжностната характеристика следва да е наясно, че вече не отговоря на
изискванията и не може да заема позиция,
във връзка с която носи отговорност за хора, доколкото длъжността „супервайзор“
е с ръководни функции. Я.твърди, че след като ищецът е подписал длъжностната си
новата длъжностна характеристика, му е била връчена и заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Пред Софийски
районен съд е изслушано и заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което персоналът, зает с услуги за населението, търговията
и охраната изпълнява различни функции, като в някои случаи към задълженията им
се включват и задачи по осъществяване на контрол върху други работещи. Вещото
лице е констатирало, че съгласно действалата преди промяната в длъжностните характеристики
структура персонала в магазините в „Л.С.“ ЕАД са били
продавач-консултант/супервайзор, продавач-консултант първо ниво и
продавач-консултант второ ниво. Експертът е посочил, че след извършване на
промени длъжността от пети клас на професиите по НКПД е преминало на по-високо
ниво клас – трети. Дадено е заключение, че компетентното упражняване на
професиите от този клас изисква минимум пето образователно и квалификационно
ниво. Във връзка с промените вещото лице посочва, че са формирани нови
длъжностни наименования и нови структури, а именно старши специалист продажби,
специалист продажби и консултант (промоотър) продажби. Към заключението си
вещото лице в табличен вид е посочило заемащите преди промяната на щатното
разписание на ответника длъжността „продавач-консултант/супервайзор“,
образованието им, съпоставени с новата длъжност „старши специалист продажби“, и
изискванията за тях. От приложената таблица се установява, че след извършване на промяна в щатното
разписание на длъжността „старши специалист продажби“ са останали да работят Р.И.–
с висше образование специалност „публична администрация“, Е.К.– с висше
образование специалност „стопанско управление“, В.Б.– с висше образование „организация
и управление на хотела и ресторанта“, В.П.– с висше образование инженер, Т.М.с
висше образование „икономика и управление на туризма“, Н.М.– с висше
образование „публична администрация“, Е.Г.– с висше образование икономика, В.Ш.–
с висше образование икономика, М.А.с висше образование икономика и управление
на транспорта и Б.И.– с висше образование, „туризъм“. Вещото лице при
извършване на проверка при ответника е констатирало, че на служителите,
неотговарящи на изискванията за заемане на длъжността „старши специалист
продажби“ е предложено заемането на длъжност с изисквания за средно или средно
специално образование, а именно консултант продажби. Експертът е посочил и че
месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1271.64
лева.
В проведеното
открито съдебно заседание вещото лице изрично е разяснило, че промените в
щатното разписание са станали от 01.07.2018г., като уточнява, че лицата които
не са били освободени на 01.06.2018г. са продължили да заемат длъжността
продавач-консултант/супервайзор и до 01.07.2018г.
Прието по делото
е и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което промяната
в щатното разписание е извършена на 01.07.2018г. въз основа на взето решение на
съвета на директорите на „Л.С.“ ЕАД, като длъжностните характеристики за новото
щатно разписание са бил утвърдени от изпълнителния директор с дата 01.06.2018г.
Според констатациите на вещото лице за периода от 01.06.2018г. до 01.07.2018г.
лицата работещи на длъжност „продавач-консултант/супервайзор“ по старото щатно
разписание са работили на тази длъжност, а едва след 01.07.2018г. са били
преназначени на длъжност „старши специалист продажби“ по новото щатно
разписание.
Настоящият
въззивен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключенията на
приетите по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертизи, като изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите професионални
знание и квалификация, въз основа на събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна
въззивният съд намира от правна страна следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ:
За да отхвърли
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, първоинстанционният съд е приел,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е ясна и мотивирана,
като са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и че не е
доказано наличието на злоупотреба с права, осъществена от страна на работодателя.
С оглед
изложеното от въззивника във въззивната жалба, инициирала настоящото
производство, съдебният състав приема, че спорът пред въззивната инстанция е
концентриран върху въпросите дали заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е била ясна и мотивирана и дали промяната в изискванията за
длъжността по своята същност представляват злоупотреба с право.
По отношение на
изложените твърдения във връзка с мотивите на заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, настоящият състав намира следното:
Мотивите на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение могат да съдържат
единствено цитиране на съответната правна норма или да възпроизвеждат текста на
съответния фактически състав, като от значение за законосъобразността на
заповедта е дали от съдържанието и може да се достигне до несъмнения извод за същността на фактическото
основание за прекратен на трудовото правоотношение. Законодателят е предвидил
изрично задължение за мотиви на писмената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение единствено в хипотезата на чл. 195 от КТ при налагане на
дисциплинарно наказание. В останалите случай, както е посочено и от
първоинстанционния съд, от ангажираните от работодателят пред съда
доказателства следва да е ясно, че служителят е могъл да разбере кои са
фактите, поради които трудовото правоотношение е било прекратено и съответно
съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под
съответната правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е
законосъобразно. Следователно от значение за законосъобразността на процесната
заповед по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е ясното посочване кое от двете основания
е налице в конкретния случай, като не е необходимо посочването и на други
мотиви за прекратяването. В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в решение №
109/10.07.2018г. на гр.д.№ 4189/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
295/29.03.2017г. по гр.д.№ 1178/2016г. на ВКС, ІV г.о.
В настоящия
случай въззивният съд намира, че в заповедта ясно е посочено кое от двете
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е приел работодателят, а
именно липсата на необходимото образование. Във връзка с това в мотивите на
заповедта е отбелязано, че с длъжностна характеристика е въведено изискване за
притежаване на образование, а именно ОКС „бакалавър“/„магистър“ с професионална
квалификация „икономист“. Изрично е подчертано, че въведената на 21.05.2018г.
промяна в длъжностната характеристика е „във връзка със задължителни образователни
изисквания, на които следва да отговаря служителя за заемане на длъжността
„продавач-консултант/супервайзор““, като е посочено, че именно липсата на
необходимо образование не осигурява познаване на основните теоретични концепции
и практики, което води до ниска ефективност при изпълнение на задължението. Ето
защо следва да се приеме, че волята на работодателя относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е ясна и непротиворечива, като не буди
никакво съмнение, че соченото от него основание е липса на необходимото
образование, което съгласно процесната заповед следва да бъде висше
икономическо. В действителност работодателят е посочил, че прекратява трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като е цитирал
изцяло разпоредбата, а именно, че работникът не притежава необходимото
образование или професионална квалификация, но това не води до неяснота относно
въпроса точно кое от двете е основания, е прието от ответното дружество. Нещо
повече от показанията на разпитаната по делото свидетелка Я.се установява, че
преди да бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца П. е било разяснено, че не отговаря за изискванията за образование,
предвидено в новата трудова характеристика за заеманата от него длъжност, като
преди да му бъде връчена заповедта, срещу подпис му е била връчена и трудовата
характеристика. Показанията на свидетелката се кредитират изцяло от настоящия
състав като непротиворечиви, последователни и логични, при съобразяване на
обстоятелството, че въпреки че Я.е служител при ответника, тя не е
заинтересована от изхода на спора. В допълнение съдът прецени и
обстоятелството, че заявеното от нея не се опровергава от останалите събрани по
делото доказателства. Дори в дадените от ищеца обяснения пред първостепенния
съд по реда на чл. 176 от ГПК същият изрично е заявил, че са му дадени
обяснения, че прекратяването на трудовото правоотношение се налага поради
промяна в образователния ценз. Ето защо съдът намира, че дори и да можеше да се
приеме, че мотивите на процесната заповед са неясни, то от свидетелските
показания е установено, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е било своевременно доведено до знанието на служителя. В този
случай не може да бъде прието за незаконосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение само поради обстоятелството, че в заповедта не е било посочено
точно основание за прекратяване на трудовия договор, доколкото смисълът да се
изисква в заповедта да се посочи основанието за прекратяване е да се предостави
възможност на служителя да организира своята защита. (в този смисъл и решение №
295/29.03.2017г. по гр.д№ 1178/2016г. на ВКС, IV
г.о.) Именно с оглед изложеното относно показанията на свидетелката Я.въззивната
инстанция приема за неоснователно твърдението на въззивника, че променената
длъжностна характеристика му е била връчена, след като му е връчена заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото в тази насока е само заявеното
от ищеца в обясненията му, които обаче нямат обвързваща съда доказателствена
сила.
Досежно
изтъкнатия и във въззивната жалба довод от страна на ищеца, че от заповедта не
можело да се установи какво точно е наложило промяната в изискванията за заемане
на длъжността, настоящият състав намира, че посочването на причината за
извършената промяна в длъжностната характеристика не е изискване, на което
следва да отговаря заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Поради това е и ирелевантно как
служителят се е справял със задълженията си в периода предхождащ промяната в
длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност. Причината за това е,
че работодателят има право да променя изискванията за образование за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като неговата воля е
подчинена на суверенната му преценка, която не може да бъде проверявана от съда
за това дали е имало обективна необходимост от въвеждане на по-висока образователна
степен. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не обхваща преценката за целесъобразност на решението на работодателя, щом с
нея не се нарушават императивни правни норми. В този смисъл е и константната
съдебна практика, обективирана в решение № 118/11.05.2016г. по гр.д.№
5696/2015г. на ВКС, III г.о, решение №
212/17.06.2015г. по гр.д.№ 5903/2014г. на ВКС, IV
г.о., решение № 148/05.06.2013г. по гр.д.№ 515/2012 г. на ВКС, IV г.о. Същевременно липсва повелителна правна норма,
която да забранява промяна на длъжностната характеристика само по отношение на
изискванията за образование. С императивен характер обаче е забраната за
злоупотреба с право, в каквато насока са наведени твърдения от ищеца още в
исковата молба и са поддържани пред въззивната инстанция.
Съгласно
константната и непротиворечива съдебна практика за да е налице
незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при
наличие на злоупотреба с право, е необходимо да се установи от доказателствата
по делото, че промяната в изискванията за длъжността по отношение на
образованието на служителя в случая, е извършено единствено с цел прекратяване
на именно на неговото трудовото правоотношение или за да се заобиколят
изискванията за подбор или за да се преодолее закрила по чл. 333 от КТ. Целта
на работодателя в този смисъл е обстоятелство, което подлежи на доказване, като
с оглед презумпцията на чл. 8 от КТ за добросъвестност, тежестта от оборването
на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотреба
с право. (в същия смисъл решение № 37/05.03.2019г. по гр.д.№ 3148/2018г на ВКС,
IV г.о., решение №6/08.02.2019г. по гр.д.№1659/2018г.
на ВКС, III г.о.).
При извършване
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
намира, че не може да се достигне до извод, че е налице злоупотреба с право по
смисъла на чл. 8 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
На първо място,
от показанията на свидетеля Б., кредитирани изцяло от настоящия състав, се
установява, че ищецът не е бил единственият служител, заемащ длъжността
„продавач-консултант/супервайзор“, чието трудово правоотношение е било
прекратено от ответника на 01.06.2018г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, доколкото и самият свидетел също е бил уволнен на това основание. От
ангажираните по делото доказателства се установява, че към 01.06.2018г. ищецът
не е притежавал образователна степен „бакалавър“ по специалност с направление
„Икономика“, каквото е било изискването на връчената му на 01.06.2018г.
длъжностна характеристика“, а е завършил висше образование по специалност
„Екология и опазване на околната среда“. Изискването за висше образование в
конкретно направление е предвидено в длъжностните характеристики на всички
служители на ответника, заемащи същата като на ищеца длъжност, а не само по
отношение на него.
Освен това видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на длъжността
„продавач-консултант/супервайзор“ при „Л.С.“ ЕАД са били назначени повече от
един служители, следователно за нея са предвидени повече от една щатни бройки.
Следователно работодателят разполага с правото да прекрати трудовото
правоотношение на всеки от служителите, които не отговарят на променените
изисквания. Няма изискване обаче това да бъде направено едновременно. Напротив
прекратяването на трудовите договори с всеки от служителите, които не отговарят
на новите изисквания за образование, необходимо за заемане на длъжността, може
да се извърши последователно във времето, т.е поетапно, като това не обуславя
извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с
оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите
длъжността да прекрати трудовото правоотношение. В този смисъл е и практиката
на ВКС – решение № 192/04.11.2016г. по гр.д.№ 674/2016г., на ВКС, III г.о и решение № 55/16.04.2015г. по гр.д.№
3086/2014г. на ВКС, IV г.о.
Именно
доказателство за поетапното освобождаване на длъжността, заемана от ищеца П.,
от служителите, които не притежават необходимото образование, според въззивният
съд е и установеното по делото обстоятелство, че месец след изменението в
изискванията относно образователния ценз за заемане на длъжността „продавач-консултант/супервайзор“
– на 01.07.2018г. е извършена промяна и в цялото щатно разписание и то във
връзка с приетите с връчената на ищеца длъжностна характеристика изисквания за
образование. С това видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза и
друга част от служителите, заемащи длъжността „продавач-консултант/супервайзор“
и неотговарящи на нововъведеното изискване за завършено висше образование в
направление „Икономика“ са престанали да заемат приетата с новото щатно
разписание длъжност, която е съответна на заеманата от ищеца до 01.06.2018г. –
„старши специалист продажби“ и вместо са преназначени на длъжност от по-ниско
ниво, каквато е длъжността „консултант продажби“ – Т.А.или „специалист
продажби“ – П.А., И.А.. Следва да се отбележи, че работодателят е нямал
задължение да предложи на ищеца заемането на друга длъжност, поради което
липсата на отправяне на подобно предложение не може да се приема за наличие на
злоупотреба с право.
Настоящият състав намира, че промяната на
изискванията за длъжността на ищеца и последвала промяна в щатното разписание
не следва да се разглеждат като отделни действия, а като взаимно свързани
такива, представляващи част от цялостната стратегия на работодателя относно
начина на организиране на дейността в отдела, занимаващ се с продажби, а от там
и с поетапното освобождаване на служителите, които не отговарят на новите
изисквания за заемане на длъжността, която ищецът е заемал до 01.06.2018г.
По отношение на
служителите, за които във въззивната жалба се поддържа, че нямат необходимото
образование, но въпреки това продължават да заемат длъжност по новото щатно
разписание, съответстваща на длъжността на ищеца, настоящият състав приема
следното:
В действителност
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че служителката
В.П.е инженер по образование, т.е не отговаря на изискването да е завършила
висше образование с направление икономика, но именно по отношение на нея
изрично е посочено, че тя заема процесната длъжност на основание чл. 120 от КТ.
По отношение на останалите служители посочени от въззивника – В.Б.– специалност
„организация и управление на хотели и ресторанти“, Т.М.– туризъм и Н.К.– публична
администрация, съдът констатира, че специалностите, в които същите са се
обучавали попадат съгласно Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г. за
утвърждаване на класификатор на областите на висше образование и
професионалните направления, в обхвата на посочената в длъжностната
характеристика за длъжността на ищеца, в сила от 01.06.2018г., а и в тази за
съответната длъжност по новото щатно разписание от 01.07.2018г, област на висше
образование, а именно „Социални, стопански и правни науки“, сред които обаче не
попада специалността на ищеца - „Екология и опазване на околната среда“. Това обуславя и обстоятелството, че при
поетапното освобождаване на служители, които не отговарят на въведените
изисквания за образование работодателят е започнал да освобождава служителите,
притежаващи образование, което не попада нито в конкретното професионално
направление, нито дори в съответната област на образование. Същевременно следва
да се отчете и обстоятелството, че ако работодателят едновременно освободи
всички служители, които не отговарят напълно на новите изисквания за
образование за заемане на длъжността „продавач-консултант/супервайзор“,
съответна на „старши специалист продажби“, това би означавало отдел „Търговски
обекти“ да остане кадрово необезпечен и не би следвало да се очаква такова
поведение от работодателя, за да се обоснове и извод за неговата
добросъвестност.
С оглед всичко
изложено, въззивната инстанция счита, че ищецът не е ангажирал доказателства с
оглед твърденията си за злоупотреба с право, които да оборят презумпцията по
чл. 8 от КТ, доколкото не е установено промяната в длъжностната характеристика
да е направена единствено с цел прекратяването на трудовия договор на ищеца или
заобикаляне на изискванията за подбор. Не са изложени твърдения, а липсват и
доказателства, ищецът да се е ползвал със закрила по чл. 333 от КТ, която
работодателят да се е опитал да заобиколи. Нещо повече, въведените нови
изисквания за длъжността „продавач-консултант/супервайзор“ са свързани и си
извършеното в последствие преструктуриране, като длъжността съответстваща на
заеманата от ищеца – „старши специалист продажби“ в НКПД е на по-високо ниво,
като това е съответствало на нуждите на работа и неговите интереси.
Предвид
изложените аргументи, въззивният съд приема, че предявеният иск за признаване
на уволнението на А.П. за незаконно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. №
2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се упражнява
субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването
към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване. В конкретния случай не е налице още
първата предпоставка – незаконно уволнение, поради което искът за възстановяване на предишната работа на ищеца е неоснователен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Съгласно чл.
225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече
от 6 месеца. В действителност от извършената от Софийски районен съд
констатация за извършените вписвания в трудовата книжка на А.П. се установява,
че ищецът е останал без работа. Оставането му без работа обаче не се дължи на
незаконно уволнение, доколкото заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното дружество е законосъобразна. Предвид това и с оглед
обстоятелството, че искът по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ е обусловен от изхода на
спора по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, и исковата претенция
за присъждане на обезщетение следва да бъде оставено без уважение.
С оглед съвпадението
между крайния извод на въззивния съд и този на първоинстанционния съд,
решението на Софийски районен съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273
от ГПК има въззиваемият „Летище София“ АД. Процесуалният представител на същия
е направил изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена
работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо
в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен акт може да бъде обжалван пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30887/04.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 48891/2018г. по описа на СРС, 81ви състав.
ОСЪЖДА А.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Л.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на
100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство .
Решението може
да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.