РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Перник, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260299 от 04.03.2021 г., постановено по гр.д. № 06254 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. е признато за установено по искове, предявени от З. Н.
Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Р. Р. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 1000 лв., дължима по запис на заповед,
издаден на 28.04.2011 г., с падеж 28.07.2011 г., сумата от 4000 лв., дължима по запис на
заповед, издаден на 11.05.2011 г., с падеж 27.05.2011 г., ведно със законната лихва от
27.09.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 100 лв., представляващи
разноски за държавна такса, за които суми по ч. гр. д. № 15455 по описа на Районен съд
– гр. Пловдив за 2013 г. е бил издаден изпълнителен лист от 01.10.2013 г., въз основа
на който е образувано изп. дело № 59/2020 г. по описа на ЧСИ С. Г., с рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Пловдив. Със същото решение е осъдено ответника
по иска да заплати на ищеца сумата от 828 лв., представляваща направени разноски по
делото.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от Р. Р. М., в която се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка и при незачитане на
надлежно представени и приети писмени доказателства. По подробно изложени
съображения се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в производството пред
първа инстанция не е доказано по безспорен начин, че процесните суми, предмет на
1
изп. дело № 59 по описа на ЧСИ С. Г. за 2020 г., са погасени по давност.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Н. Б., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд Перник, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за сумата от 1000 лв., дължима
по запис на заповед, издаден на 28.04.2011 г., с падеж 28.07.2011 г., сумата от 4000 лв.,
дължима по запис на заповед, издаден на 11.05.2011 г., с падеж 27.05.2011 г., ведно със
законната лихва от 27.09.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 100 лв.,
представляващи разноски за държавна такса, за които в полза на Р. Р. М. срещу З. Н. Б.
е издаден изпълнителен лист от 01.10.2013 г. по влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК ч. гр. д. № 15455 по описа на Районен съд – гр. Пловдив за 2013 г. Въз
основа на този изпълнителен лист по молба на Р.М. от 12.02.2020 г. е образувано изп.
дело № 59 по описа на ЧСИ С. Г., рег. № ***, в която взискателят е поискал прилагане
на конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. На 28.02.2020 г.
съдебния изпълнител е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжника по изпълнителното дело, като с писмо от същата дата е отправил до Служба
по вписванията – Пловдив искане за вписване на възбраната. С Разпореждането за
налагана на възбрана, съдебният изпълнител е насрочил и опис на възбранените имоти
за 20.05.2020 г. С Разпореждане от 18.08.2020 г., съдебният изпълнител е насрочил нов
опис на недвижими имоти, собственост на длъжника по делото за 17.09.2020 г. В
последствие, по изпълнителното дело са извършвани множество действия, проучващи
имотното и финансово състояние на длъжника.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира
следното:
По делото от жалбоподателят/ответник са представени писмени доказателства, от
които се установява, че Р.М. е бил взискател по изп. дело № 14 по описа на ЧСИ В. М.
2
с рег № *** за 2014 г., изп. дело № 446 по описа на ЧСИ С. Г. с № *** от 2018 г. и
присъединен взискател по изп. дело № 825 по описа на ЧСИ С. Г. с № *** от 2014 г.,
като и по трите дела за длъжник е посочена ищцата З. Н. Б.. Преписи от тези изп. дела
не са приложени по делото и липсва информация въз основа на какъв изпълнителен
титул са образувани. Приложено е копие на изп. дело № 59 по описа на ЧСИ С. Г., рег.
№ *** за 2020 г. Други доказателства не са ангажирани от страните. От приложеното
копие на изп. дело № 59 по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *** за 2020 г. се установява, че
на гърба на изпълнителния лист липсват отбелязвания и печати от други съдебни
изпълнители, от които да се установи евентуално, че въз основа именно на този
изпълнителен лист са образувани предходни изпълнителни дела за удовлетворяване на
вземанията на Р. Р. М. срещу З. Н. Б..
Основателно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният съд
не е съобразил, че със съобщение с изх. № 7986/18.08.2020 г. изпратено до ищцата, от
ЧСИ с рег. № *** по изпълнително дело № 59/2020 г. и получено от нея на 26.03.2014
г., се установявало, че Заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15455 по описа
на Районен съд Пловдив за 2013 г. е връчена на ищцата по изп.д. 20148600400014 по
описа на ЧСИ В. М. с район на действие СГС за 2014 г. Настоящият въззивен състав
изцяло споделя изложеното в жалбата, че е връчената заповед за незабавно изпълнение
по изпълнително дело, не може да бъде с предмет, различен от предмета на тази
заповед, поради което и счита, че Заповедта за изпълнение е влязла в сила на
10.04.2014 г. (съгласно действащата към този момент редакция на чл. 419, ал. 1 от
ГПК). От доказателствата по делото се установява, че по изпълнително дело № 14/2014
г. с Разпореждане на съдебният изпълнител от 24.02.2013 г. е наложена възбрана върху
установени недвижими имоти, собственост на ищцата по настоящото дело, а с
Разпореждане от 26.02.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на З. Н. Б. в
„ОББ“ АД. С молба от 15.05.2017 г. Р. Р. М. е поискал от ЧСИ извършване на действия
по проучване имущественото състояние на длъжника и налагане на запор и възбрана.
По делото липсват други доказателства за поискани и извършени изпълнителни
действия по изп. дело № 14/2014 г. по описа на ЧСИ В. М.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва да тече
погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това
Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г.
същото е обявено за изгубило сила. Към момента на образуване на изп. дело № 14/2014
г. по описа на ЧСИ В. М. е наложен запор с Разпореждане от 26.02.2013 г. и все още е
било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и до 26.02.2015 г.
3
давност не е текла, тъй като е било налице висящо изпълнително производство.
Предвид изложените констатации изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от датата на последното (и
единствено) валидно изп. действие на 27.02.2015 г. Съгласно приетото в Решение
постановено гр. д. № 1747 по описа на ВКС за 2020 г. 4-то г.о. когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. С оглед изложеното
последното валидно изпълнително действие, поискано от взискателя по образуваното
изпълнително дело № 14/2014 г. по описа на ЧСИ В. М., е искането за налагане на
запор и възбрана върху имущество собственост на длъжника, от дата 15.05.2017 г. В
този смисъл е и установеното в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.,
постановено от ОСГТК на ВКС, задължително за прилагане в практиката на
съдилищата. От този момент започва да тече нов давностен срок.
Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав е, че влязлата в сила
заповед за изпълнение (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не
представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и, че във всички
случаи срокът на погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на
процесното вземане, който за вземанията за главницата (топлинна енергия), така и за
мораторните лихви е 3-годишен. В случая е неприложим чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като
тази разпоредба касае случаите, когато вземането е установено със съдебно решение,
каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно
исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба,
приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение на влязло в сила решение.
Предвид изложеното, считано от 15.05.2017 г. 3-годишната давност за
удостоверените в изпълнителен лист от 01.10.2013 г. вземания изтича на 15.05.2020 г.
В случая от особена важност е да се разграничи, че предявяването на отрицателен
установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115 б.
4
„ж“ ЗЗД действие на прекъсване/спиране на давността. Противното означава, че с
оспорване на вземането от длъжника се прекъсва/спира течащата в негова полза
погасителна давност, какъвто не е смисълът на горепосочените разпоредби.
Погасителната давност се счита прекъсната/спряна с предявяването на иск, но от
носителя на спорното вземане – кредитора (в това число и насрещен иск) или с
предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо
в случая, като последица от изтеклия давностен срок, удостоверените в заповедта и
изп. лист вземания на ищеца са се погасили по давност, а оттам и са недължими, преди
молбата на ищеца-длъжник на 02.09.2020 г. Ето защо, крайният извод е, че вземанията
в размер на 1000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 28.04.2011 г., с падеж
28.07.2011 г., сумата от 4000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 11.05.2011
г., с падеж 27.05.2011 г., ведно със законната лихва от 27.09.2013 г. до окончателното
изплащане и сумата от 100 лв., представляващи разноски за държавна такса са
погасени по давност и предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният
съд не е съобразил, че с молби по изп. дело № 825 по описа на ЧСИ С. Г. с № *** от
2014 г. и изп. дело № 446 по описа на ЧСИ С. Г. с № *** от 2018 г. жалбоподателя е
поискал извършване на действия по изпълнение. Видно от приложените доказателства
липсват данни въз основа на какъв изпълнителен титул са образувани те изп. дела, дали
касаят описаните вземания Заповедта издадена по ч. гр. д. № 15455 по описа на
Районен съд – гр. Пловдив за 2013 г., поради което и правилно и законосъобразно
Районният съд в мотивите си не обсъждал несъществуващи по делото документи.
Недопустимо е приложението на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, когато предметът на
изпълнителното дело не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем. В случая, такива данни по делото не са налице, от страна на
жалбодателя-ответник не са ангажирани каквито и да било доказателства в този
смисъл, а само твърдения не са достатъчни, като съдът не може единствено на базата
на предположения да приеме наличие на идентичност между претендираните вземания
по изп. дело № 825 по описа на ЧСИ С. Г. с № *** от 2014 г. и изп. дело № 446 по
описа на ЧСИ С. Г. с № *** от 2018 г. от една страна и изп. дело № 59 по описа на ЧСИ
С. Г., рег. № *** за 2020 г. от друга.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемата страна не претендира разноски поради което и такива не следва да
се присъждат.
5
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260299 от 04.03.2021 г., постановено по гр.д. №
06254 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6