№ 937
гр. Русе, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20234520100983 по описа за 2023 година
Ищецът „Ню проджектс консулт“ ЕООД твърди, че дружеството доставило на
Детска градина „Ален мак“ плодове, както следва: през м.ноември 2018г. –
На 05.11.2018г.- грозде - 28,000 кг.; На 09.11.2018г.- грозде - 28,000 кг.; На
12.11.2018г.- ябълки - 30,800 кг.; На 16.11.2018г.- грозде - 28,000 кг.; На 19.11.2018г.-
грозде - 28,000 кг.; На 23.11.2018г.- круши – 30,800 кг.; На 26.11.2018г.- ябълки
-30,800 кг.; На 30.11.2018г.- банани - 30,800 кг.
За доставените продукти страните по делото съставили приемо-предавателен
протокол №1, въз основа който ищецът издал фактура №********** от 01.12.2018г. на
обща стойност 805.49 лева с ДДС.
През месец декември 2018г. дружеството е доставило плодове, както следва:
На 03.12.2018г.- ябълки – 30,800 кг.; На 07.12.2018г.- круши – 30,800 кг.; На
10.12.2018г.- мандарини – 29,400кг.; На 14.12.2018г.- банани – 30,800кг.; На
17.12.2018г.- ябълки – 30,800 кг.; На 21.12.2018г. – круши – 30,800 кг.
За доставените плодове е съставен приемо-предавателен протокол №2 за
доставени продукти през месец декември 2018, двустранно подписан „Ню Проджектс
Консулт“ЕООД и получателя, в случая ответника ДГ „Ален мак”. Въз основа на
съставения и подписан приемо-предавателен протокол №2, дружеството е издало
фактура №********** от 21.12.2018г. на обща стойност на фактурата 501.88 лева с
ДДС.
Твърди, че между дружеството и детската градина няма договор за доставка на
1
плодове, както и договор за търговска продажба, поради което счита, че ответникът се
е обогатил неоснователно с получените стоки за сметка на „Ню проджектс консулт“
ЕООД и дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването –
плодовете по вид, количество и качество или тяхната равностойност по данните в
издадените фактури.
Пояснява, че Детска градина „ Ален мак “ е заявила участие за три учебни
години (2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г.) по схема „Училищен плод“ с подаване
декларация в ДФ „Земеделие“. ДФ „Земеделие“ одобрил „Ню проджектс консулт“
ЕООД за доставка на плодове в детската градина по схема „Училищен плод“ за
посочените учебни години. Приемо-предавателните протоколи за извършените
доставки и издадените фактури били представени в ДФ „Земеделие“, но не били
одобрени за плащане, респективно разходите за доставка не били възстановени.
Ищецът поддържа, че е предоставил собствената си стока на ответника на
извъндоговорно основание. Прави извод, че последният се е обогатил спестявайки
разходи, които са били необходими за сметка на дружеството.
За събиране на вземането „Ню проджектс консулт“ ЕООД входирало заявление
по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед №2967/30.11.2022г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД №6146/2022г. срещу Детска градина „Ален мак“ за
сумите: 1307.36 лева – главница за доставени плодове в периода м.ноември –
м.декември 2018г., съгласно фактури №********** от 01.12.2018г. и №********** от
21.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2022г. до окончателно
изплащане на задължението; 405.28 лева – законна лихва за времето от 22.10.2019г. –
28.11.2022г.; 34.25 лева – разноски.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражението, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че Детска градина „Ален мак“, БУЛСТАТ ********* дължи
на „Ню проджектс консулт“ ЕООД, ЕИК ********* сумите 1307.36 лева – главница за
доставени плодове в периода м.ноември – м.декември 2018г., съгласно фактури
№********** от 01.12.2018г. и №********** от 21.12.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 405.28 лева
– законна лихва за времето от 22.10.2019г. – 28.11.2022г. и сумата от 34.25 лева –
държавна такса. Претендира направените в заповедното и настоящото производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Детска градина „Ален мак“, е депозирал
отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции. Релевира възражение за погасяване вземането по давност, като
2
приема, че в случай се касае за периодични плащания.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор по делото, че ответното училище е било одобрено за участие в схема
„Училищен плод“ и „Училищно мляко“ съгласно Наредба за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко",
а ищцовото дружество е било одобрен изпълнител за доставка по същата схема. В
изпълнение на поетите задължения, като изпълнител, дружеството е доставяло в
ответното училище различни видове и количества плодове. Няма спор, че са доставени
и съответно получени от представители на ответника през месец ноември и през месец
декември 2018г. подробно описаните в исковата молба по вид и количество плодове на
посочените в исковата молба стойности.
За извършените доставки са съставени съответните приемопредавателни
протоколи и издадени фактури. Същите са предявени за плащане на ДФ „Земеделие“,
но такова не е последвало.
С писмо от 21.10.2019г. ищцовото дружество е поканило ответното училище да
заплати издадените фактури за доставените му плодове през месец ноември и месец
декември 2018г.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№6146/2022г. по описа на РС – Русе и срещу ответното училище издадена Заповед
№2967/30.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
1 307,36 лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
29.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 405,28 лева, представляваща лихва за
период от 22.10.2019 г. до 28.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 34,25 лева,
което вземане е посочено, че произтича от фактури №********** от 01.12.2018г. и
№********** от 21.12.2018г., с ДДС.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в срока и по
реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване
на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК
и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и различно
основание на исковата претенция с тази посочена в заявлението по чл. 410 ГПК –
3
посочено е ясно и недвусмислено при какви обстоятелства са извършени процесните
доставки на плодове, както и че претенцията не се основава на договорни отношения, а
на неоснователно обогатяване. Издадените фактури не са основание за плащане.
Такова би могло да бъде договор или както в случая неоснователно обогатяване при
липса на договор. Поради това предявеният иск се явява процесуално допустим и
подлежи на разглеждане.
Безспорно е по делото, че доставката на претендираните за заплащане плодове е
извършена от ищцовото дружество в изпълнение на поети от него задължения като
одобрен изпълнител (доставчик) по схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в
учебните заведения, правилата за които са уредени с Наредба за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко"
(Наредбата). Съгласно чл. 2 от нея, доставените плодове в учебните заведения се
финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджет.
В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че заявители по схемите могат да бъдат 1.
учебни заведения – детски градини, училища и центрове за специална образователна
подкрепа; 2. еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, които са поели
задължение към едно или повече учебни заведения за доставка на плодове и зеленчуци
и/или на мляко и млечни продукти; 3. производители на плодове и зеленчуци,
включително организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, признати
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите съгласно Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския
съюз и подзаконовите актове по неговото прилагане, и производители на мляко и
млечни продукти, включени в приложение № 3, които имат одобрени обекти по чл. 9,
ал. 5 и чл. 10, ал. 2, т. 2 ; 4. общините – за учебните заведения, които се намират на
тяхната територия. В конкретния случай няма ангажирани конкретни доказателства в
настоящото производство въз основа на които да се направи извод, дали ищцовото
дружество е извършило процесните доставки като лице по т.2, но от установената
фактическа обстановка би могло да се приеме, че това е така. Ответното учебно
заведение не е участвало самостоятелно в схемата „Училищен плод“, а чрез доставчик
в лицето на ищцовото дружество. В този случай и на основание чл. 18 от Наредбата,
дружеството следва по утвърден ред и след подаване по образец на заявка за плащане
да претендира стойността на доставените в учебното заведение плодове от ДФ
„Земеделие“, който е компетентен да одобри и заплати плодовете. Няма спор по
делото, че това е направено от ищцовото дружество, като плащанедо момента не е
извършено, но е приключило адм.дело №8242/21 г. на Адм. Съд София-Град, с което е
отменено уведомително писмо на зам. изп. директор на ДФ Земеделие, с което са били
редуцирани плащания към ищеца по заявка за плащане в процедура по горепосочената
4
наредба.
В изпълнение на задълженията си по схемата „Училищен плод“, директорът на
ползващото се учебно заведение следва да организира приемането и проверката на
продуктите, осъществяването на контрол на количествата и качествата на
предоставяните продукти, както и да гарантират получаването им от децата и
учениците – чл. 4, ал.5 от Наредбата. Целта на последната е именно да уреди условията
и реда за предоставяне на плодове на деца и ученици, които се заплащат от средства от
ЕС и държавния бюджет.
Няма спор по делото, че плодовете по процесните доставки са предоставени на
учениците в ответното училище.
Изложените от ищеца твърдения дават основание да се приеме, че исковата му
претенция се основава на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, доколкото липсват
твърдения, които да могат да се подведат под някой от съставите на чл. 55, ал.1 ЗЗД
(изначална липса, неосъществено или отпаднало основание).
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. В конкретния случай не се установяват всички елементи на фактическия
състав на неоснователното обогатяване. На първо място с извършването на процесните
доставки на плодове не може да се приеме, че ответното училище се е обогатило.
Плодовете не са увеличили имуществената сфера на учебното заведение, на са довели
и до спестяване на разходи за него, доколкото извън нормативно регламентираната
схема „Училищен плод“ учебното заведение няма задължение да осигурява на
учениците плодове още по-малко със свои средства. Плодовете безспорно са раздадени
и получени от учениците. На следващо място налице е правно основание за
извършеното доставяне на плодове, а именно участието на страните в настоящото
производство като страни и в правоотношение регламентирано като схема „Училищен
плод“ в горепосочената Наредба.
Доставките са извършени от ищцовото дружество в изпълнение на поети от него
задължения по тази схема, а ответното училище е „получило“ плодовете също в
изпълнение на задължението си по схемата, с цел да организира тяхното раздаване на
учещите в него деца. И на трето място именно нормативното регламентиране на
участието в схемата „Училищен плод“ дава основание да се приеме, че за ищцовото
дружество е налице и друга правна възможност да претендира заплащане на
извършените доставки от задълженото за това лице – ДФ „Земеделие“. Без значение за
изхода на настоящия спор е по какви причини административният орган е отказал да
одобри и извърши заплащане на процесните доставки, дали ищцовото дружество е
5
изчерпало правните възможности да търси заплащане на претендираните суми от
задълженото за това лице по Наредбата.
Основателно е и релевираното от ответната страна възражение за погасяване
вземането по давност. Касае се за периодични доставки и плащания, за които е
предвидена кратка, тригодишна погасителна давност (чл.111, б.“в“ ЗЗД). Падежът на
задължението е настъпил през м.декември 2018г., а заявлението за издаване заповед за
изпълнение е депозирано в съда на 29.11.2022г., т.е. след изтичане на давностния срок.
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде изцяло
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, следва в полза на
ответника да бъдат присъдени направените от него разноски за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 300лв. В заповедното
производство по ч.гр.д.№6146/2022г. длъжникът не е направил разноски.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД с ЕИК202054931
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Самоков“ №28, „З“, ет.1,
представлявано от управителя М. Д. Р. против Детска градина „Ален мак“, БУЛСТАТ
*********, с адрес с.Иваново, община Иваново, обл. Русе, ул. „Митко Палаузов“ №3,
представлявано от директора иск за установяване дължимостта на сумите: 1 307,36
лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 405,28 лева, представляваща лихва за период от
22.10.2019 г. до 28.11.2022 г., за които суми има издадена Заповед №2967/30.11.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№6146/2022г. по описа
на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт” ЕООД с ЕИК202054931 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Самоков“ №28, „З“, ет.1, представлявано от
управителя М. Д. Р., да заплати на Детска градина „Ален мак“, БУЛСТАТ *********, с
адрес с.Иваново, община Иваново, обл. Русе, ул. „Митко Палаузов“ №3 сумата от
300.00 лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6