РЕШЕНИЕ
гр. София, 28 Юни 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2429 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от Кодекса за застраховането (отм).
Ищецът Н.С.С. твърди, че на 14/9/2015
год., като водач на мотоциклет Ямаха с рег. № *****, пострадал при
пътно-транспортно произшествие, предизвикано от водача на товарен автомобил
Форд Транзит, с рег. № *****, управляван от В.Е.С.. Твърди, че вина за
произшествието имал водачът на товарния автомобил, който отнел предимството на мотоциклетиста. Водачът
на товарния автомобил бил неправоспособен. В резултат от произшествието ищецът
получил многофрагментно счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани в
областта на лицето, носа, горната и долната устна; деформация на носната
пирамида; липса на част от латералния хрущял в ляво на носа; хематом на лявото
бедро, мозъчно сътресение. Приложено му било оперативно лечение за наместване
на носните кости и зашиване на откритата рана на носа. От всички тези
увреждания ищецът получил болки и страдания, а лечението му продължавало и до
момента; нарушена била функцията на носа и устата; в продължителен период от
време той не можел да използва устните и носните мускули; при дъвчене и
говорене имал силни болки и дискомфорт. В първия месец след болничното лечение
той не можел да спи нормално, защото изпитвал болка при допир, а за
задоволяване на елементарните битови потребности изпитвал огромни затруднения,
от което се потискал емоционално, да изпитва страх и неудобство и чувство за
непълноценност. Освен това той изпитвал безпокойство, станал тревожен и имал
страх от управление на мотора си. Ищецът завел претенцията си за обезщетяване
на претърпените от него неимуществени вреди в Гаранционния фонд, от където му
било изплатено обезщетение от 31 000 лева. Като намира изплатеното му
обезщетение за недостатъчно и неотговарящо на критерия справедливост, ищецът
предявява иск за сумата 69 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. Претендира законна лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата и направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф.оспорва предявения
иск. Счита, че изплатеното обезщетение от 31 000 лева компенсира претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Счита предявения иск за завишен по размер. Счита,
че не дължи лихва от датата на събитието, тъй като не е дал повод за завеждане
на иска, а е изплатил своевременно обезщетение, което е намерил за справедливо.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач на страната на
ответника В. Е.С. оспорва предявения
иск, като счита, че механизмът на произшествието не е твърдения от ищеца, без
да заявява твърдения в тази насока.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 14/9/2015 год. в гр.Петрич, на ул.“Цар Борис ІІІ“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил Форд Транзит,
с рег. № ****, управляван от В.Е.С. и мотоциклет Ямаха, с рег. № ****,
управляван от Н.С.С.. При произшествието пострадал Н.С., който се се ударил в
намиращ се на пътя паркиран лек автомобил Митцубиши с рег. № ****. Механизмът
на произшествието бил следният: след престой на пътното платно, водачът на
товарния автомобил потеглил и излязъл на пътната лента, без да съобрази, че по
същото време на около 5 метра зад него се движил мотоциклетът Ямаха;
мотоциклетистът предприел спасителна маневра, за да избегне челен удар в
товарния автомобил, загубил управление над мотоциклета и се ударил в паркиран
лек автомобил Митцубиши и паднал на пътното платно. Този механизъм на
произшествието е приет за безспорен в отношенията между ищеца и ответника.
Образуваното по случая досъдебно
производство № 314 ЗМ-544/2015 год., пр.пр. № 1810/2015 год. на Районна
прокуратура гр.Петрич е прекратено с Постановление от 16/6/2016 год., по
желание на пострадалия. На водача на товарния автомобил е съставено наказателно
постановление.
На Н.С. е направен химически анализ
на кръвта, който не констатира наличие на етилов алкохол.
На 14/9/2015 год. Н.С. е приет за
лечение в УМБАЛ Софиямед – гр.София, където е останал до 20/9/2015 год.
Окончателно поставената му диагноза е счупване на костите на носа – открито. Установен
е бил и хематом в областта на лявото бедро, без данни за фрактура. Ищецът е
претърпял оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата на носа.
Ищецът е ползвал отпуск по болест до
13/10/2015 год.
На 24/6/2016 год. ищецът е поискал
от Г.Ф.да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. С молба от 8/7/2016 год. ищецът е поискал по-висок размер на
обезщетението. След водена между ищеца и ответника кореспонденция, с Протокол №
33 от 16/11/2016 год. застрахователно-медицинска комисия на ответника е взела
решение да изплати на пострадалия обезщетение от 31 000 лева. Решението е одобрено с протоколно решение на
Управителния съвет на ГФ № 44 от 17/11/2016 год. Определеното обезщетение е
изплатено на пострадалия чрез банков превод от 5/12/2016 год.
Вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че в резултат от произшествието Н.С.
получил многофрагментно открито счупване на носните кости с разкъсване и
частично изпадане на левия латерален хрущял на носа; разкъсно-контузни рани на
лицето, носа и двете устни; мозъчно сътресение, хематом на лявото бедро. Според
вещото лице уврежданията са с доказан произход, те били получени, тъй като,
след удара, мотоциклетистът паднал с лице на пътното платно. Полученото от
ищеца многофрагментно открито счупване на носните кости с разкъсване и частично
изпадане на левия латерален хрущял, било сложно по вид и трудно за лечение
увреждане. Независимо от приложената оперативна интервенция, увредата довела до
трайно обезобразяване на видимите части на лицето на пострадалия, трайни
затруднения в дишането през носа и продължително отделяне на кръвенист секрет
през носните отвори и навътре към устната кухина. Медикобиологичната
характеристика на увреждането била „постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Хематомът на лявото бедро, довел до болки и страдания. При
оперативната интервенция на ищеца била направена пластика на липсващия хрущял и
шев на раните на лицето, носа и устните Обезобразяването по носа и лицето на
ищеца било пожизнено. Кожните рани на ищеца, поради по-голямата им дълбочина,
зараснали за 3 седмици, вместо обичайните 10-12 дена, а поради хрущялния
дефект, счупените носни кости зараснали за 40 дни, вместо за 25-30 дни. Общо
лечебният и възстановителен период продължили 2 месеца. Според вещото лице
получената лицево-черепна травма довела до болки и страдания за срок от 2
месеца, по-интензивни през първите 2-3 седмици от злополуката и 2 седмици през
възстановителния период. През първите 30 дни ищецът не можел да диша през носа
и е търпял болки при всяко вдишване, което налагало непрекъсната употреба на
обезболяващи аулинови капки. През първите 30 дни ищецът бил с намалена
трудоспособност, поради болковия синдром. Той възстановил работоспособността си
след края на втория месец. От претърпяното мозъчно сътресение не останали
негативни последици. Към момента ищецът бил контактен, адекватен и се
придвижвал самостоятелно, без помощни средства. Носът му бил общо деформиран и
с девиация на носната преграда наляво, при палпация се установявал и дефект на
външния хрущял на носа. Деформация имала и самата носна пирамида. Ищецът имал
три остатъчни белега по формата на знака V – на дясното рамо на носа с дължина
4/0.4 см; на лявото рамо на носа с размери 6/0.5 см, който белег продължавал
надолу в посока горната устна; цикатрикс от 2 см на горната устна. Напречно на
носа имал друг самостоятелен козметичен белег – 4/0.3 см; носът бил с оток на
лигавицата; ищецът имал затруднение при дишането и през двете ноздри. В дясната
част на брадата той имал остатъчен кожен белег от разкъсно-контузна рана с
дължина 3/0.3 см. Ищецът имал белег в средната част на бедрото с дължина 11 см
и мускулен дефект 4/5см. Относно бъдещите прогнози, вещото лице дава
заключение, че в случай, че на ищеца не бъде направена нова реконструктивна и
козметична операция, дефектите по носа му ще останат пожизнено. Негативна
последица за него било и затрудненото дишане. Ищецът не страдал от заболявания,
които да попречат на оздравителния процес.
Свидетелката Н.К.С.– майка на ищеца,
дава следните показания: тя научила за произшествието непосредствено след
настъпването му. Веднага отишла в болницата в гр.Петрич – синът й лежал с
обезобразено лице, цялото в кръв и с поставена маска на лицето. Тъй като в
болницата в гр.Петрич преценили, че не могат да се справят със ситуацията,
отпратили пострадалия в болница в гр.София. Там той престоял една седмица, като
му била направена операция на носа със 145 шева. През тази седмица свидетелката
получавала информация за сина си от служители в болницата, той самият не можел
да говори. След изписването му, ищецът се прибрал у дома и имал нужда от
ежедневни грижи, тъй като не можел да се справя сам – свидетелката пасирала
храна, за да го храни, къпела го, обслужвала го за ходене до тоалетна. Ищецът
имал много болки и не можел да диша нормално. Той изгубил обонянието и вкуса си
за известно време. Освен това се
затворил и изолирал от приятелите си. След инцидента той не искал да управлява
мотоциклет повече.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза,
неоспорени от страните и приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността
на Г.Ф.да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно произшествие, в
конкретния случай, следва да бъде осъществен следния фактически състав:
настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, дължащи се
на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република
България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от отменения КЗ), тъй като водачът на
товарния автомобил е бил неправоспособен.
Посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ отговорността на ответника, са налице в настоящия случай.
Настъпването на пътно-транспортното
произшествие, причинено виновно от третото лице помагач на страната на
ответника, се доказва от събраните по делото писмени доказателства и приетите
за безспорни факти в отношенията между ищеца и ответника. Третото лице помагач
твърди различен от твърдения механизъм на пътно-транспортното произшествието,
без да заявява конкретно какъв е бил механизмът, но не ангажира никакви
доказателства, които да оборят приетия за безспорен механизъм на ПТП. Въз
основа на безспорните факти, съдът приема, че водачът на увреждащото МПС е
допуснал нарушение на следните свои задължения: по чл. 5 от ППЗДвП, който го
задължава да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на
моторното превозно средство, което управлява и по чл.25 ал.1 от ЗДвП, като е
предприел маневра излизане от реда на
паркираните превозни средства, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и в частност с приближаващия зад него
мотоциклет.
Нарушението е извършено виновно,
като не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на
деликвента. Като особено утежняващо обстоятелство, съдът приема факта, че
водачът на увреждащото МПС е предприел управление на превозно средство без
нужната правоспособност.
Като пряка и непосредствена
последица от произшествието, ищецът е претърпял телесни увреждания, имащи за
последица настъпване на неимуществени вреди под формата на болки и страдания, с
негативни прогнози за в бъдеще. Настъпването на тези вреди се доказва безспорно
от заключението на медицинската експертиза и гласните доказателства. Въз основа
на посочените доказателствени средства, съдът приема за доказано, че ищецът е
получил описаните в исковата молба телесни увреди, а те от своя страна са му
причинили болки и страдания за период от около два месеца. В допълнение, съдът
приема за доказано, че ищецът не е можел да се обслужва сам за периода на
лечението и възстановяването си и се е налагало да ползва помощта на майка си.
От показанията на свидетелката Стоянова, се установява и настъпване на
негативни последици в емоционалното състояние на ищеца – се затворил
и не общувал с хора, не желаел да управлява мотоциклет.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера
и голямата тежест на получените увреждания, негативните последици в ежедневието
на ищеца, преживения стрес, както и нуждата да се ползва чужда помощ. Съдът взема
предвид периода на възстановяване на ищеца – 2 месеца, но също и козметичния дефект дефекти с траен
характер във видимата част на тялото – лицето. Съдът отчита неблагоприятните
прогнози за в бъдеще – доказаното затруднение при дишане (част от основната жизнеподдържаща
физиологична дейност), което остава пожизнено, в случай, че не бъдат предприети
допълнителни оперативни интервенции. При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че изплатеното от ответника обезщетение от 31 000 лева не е в
състояние да компенсира претърпените болки и страдания и негативно отражение на
увредите върху физиката и психиката на ищеца. Ето защо, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП, би била допълнително сумата от 50 000 лева. В останалата част
до пълния предявен размер от 69 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Върху определената главница
ответникът дължи и лихва за забава. Началният момент на лихвата за забава
следва да бъде определен по правилата на чл.288 ал.7 от КЗ (отм.). Цитираната
норма предвижда лихва за забава да се дължи, след изтичане на тримесечния срок,
в който ГФ дължи да се произнесе по искането на пострадалото лице за
извънсъдебно уреждане на възникналото правоотношение. В случая претенцията на
ищеца за извънсъдебно уреждане на спора е била предявена на 24/06/2016 год.,
което означава, че тримесечният срок за произнасяне на ГФ е изтекъл на 24/9/2016
год. Действително, фондът се е произнесъл по искането на ищеца, като е
удовлетворил частично претенцията и е извършил плащане на 5/12/2016 год.. Съдът
обаче не приема датата 5/12/2016 год. като начало на изпадане на ГФ в забава да
изпълни изцяло задължението си, доколкото законът е предоставил на фонда 3
месеца на разположение за разглеждане на претенцията, произнасяне, евентуално
водене на преговори с пострадалото лице до постигане на извънсъдебно пълно разрешаване
на въпроса. С изтичането на трите месеца, ако в техните рамки страните не
уредят изцяло доброволно отношенията си, ГФ изпада в забава по отношение на
задължението си да обезщети вредите от произшествието.
По
отговорността за разноски: Ищецът е частично освободен от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийски градски съд останалата част от дължимата държавна
такса върху уважената част от иска – 1950 лв., както и разноски от 289.86 лв.
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разходи за държавна такса от
50 лева, а на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата – адвокатско
възнаграждение на адвокат Й.А.В.в размер
на 2030 лева.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищецът следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът не е
направил разноски. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на сумата 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с
оглед разглеждането му в две съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от
иска, ищцата дължи да заплати на ответника 27.54 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *******, с адрес ***, да
заплати на Н.С.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** – Й.В., на
основание чл.288, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ (отм.),
сумата 50 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие от 14/09/2015г., ведно със законната лихва от 24/09/2016 год. до
окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК
– сумата 50 лева разноски, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 69 000 лева.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *******, с адрес ***,
да заплати на адвокат Й.А.В., вписан в САК, с адрес гр.София, ул.„*****,
на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 2030 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат *******, с адрес ***,
да заплати на в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78
ал.6 от ГПК сумите 2239.86 лева държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – Й.В., да заплати на Г.Ф., Булстат *******, с адрес ***, на
основание чл.78, ал..8 от ГПК сумата
27.54 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника – В.Е.С..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: