Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2013 г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди и тринадесета година състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА И.
при секретаря П.П.
при участието на прокурора
като разгледа т.д. № 3442 по описа за
2012, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове правно
основание чл. 208 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Ф.л.” ЕАД срещу ЗК „Л.И.”АД.
Ищецът основава иска си на договор с ответника за
застраховане на риска загуба на приходи поради неплащане на периодични
лизингови вноски от страна на лизингопопучатели по сключени от ищеца с трети
лица договори, както и на неизпълнение от страна на лизингополучателят В.Н.И.
на договор за финансов лизинг № BL-А097-2008. Неизпълнението било за месеците
март и април 2009 както и следващите. Сключено е договор по З.полица №
000-8-054/U1/08-00713 от 28.11.2008 г. за застраховка „Разни финансови загуби,
други финансови загуби” , клауза А за този договор за лизинг. Ползващо се лице по застрахователната полица
е ТБ „И.Б.” АД. Банката е заявила, че не
желае да се ползва от клаузата в нейна полза. Със сключването на полицата
застрахователят се задължава да изплати на „Ф.л.” ЕАД застрахователно
обезщетение до 48 314,19 евро при неиздължаване на две или повече
лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Сключена е и застраховка каско
в изпълнение на договора за застраховка
с ответника. Издадено е суброгационно писмо за встъпване на ответника в правата
на ищеца по договора за лизинг. Условие за осъществяване на суброгацията е да
се изплати сумата от 70 152 лв. по договора за застраховка. Завел е щета №
0000-1661-09-800053 пред ответника. Ответникът не е платил. С писмо изх. №
2386/10.8.2010 г. е изразил готовност да плати 16 729,84 лв. По този начин
е признал настъпване на застрахователно събитие, но не е изпълнил задължението
си да изплати обезщетение в 15 дневен срок. Автомобилът е върнат на ищеца.
Ищецът е поискал заплащане на сумите на основание чл. 417 от ГПК и е получил
заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК.
Ответникът ЗК „Лев И.” АД оспорва иска като погасен по
давност. Твърди, че ако застрахователното събитие е настъпило януари или март
2009, то исковата молба е от 21.3.2012 г. и искът е погасен по давност. В
писмените бележки сочи, че исковата молба е от 21.5.2012 г., като отново се
позовава на погасителна давност. Оспорва да е сключена валидна застрахователна
полица. Оспорва застрахователно покритие. Застрахователният риск е посочено, че
ще се покрие само, ако първоначалната вноска е 30 % от стойността на
лизинговата вещ, но не по-малко от 26 550 лв. А в случая вноската е 20 %.
В този смисъл не е налице застрахователно покритие. Оспорва настъпване на
покрит риск. Твърди, че изрично рискът неплащане на лизингови вноски поради
задържане на лизинговото имущество от съдебните власти е изключен в раздел ІV,
т. 1 от общите условия. Съобразно твърденията и писмените доказателства
лизинговата вещ е върната във владение на ищеца на 29.06.2010 г. Оспорва
претенцията като твърди, че ищецът не е приел действия по ограничаване на
риска, а именно – не е поискал обезпечения. Твърдял ищецът, че е обезпечил вземанията
си със запис на заповед, но тя е от 04.12.2009 г. когато вече договорът е бил
сключен. Рискът бил изключен, защото ищецът не е спазил препоръките на
ответника да ограничи риска чрез прекратяване на договора за лизинг и обявяване
на имуществото за обсебено чрез компетентните държавни органи. Твърди се, че
лизингополучателят е изпаднал в просрочие към м. януари
По делото е привлечена В.Н.И., ЕГН ********** като
трето лице помагач на страната на ответника.
Софийски
градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по
делото по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа
страна следното:
От представената и приета като доказателство по делото, застрахователна
полица № 000-8-054/U1/08-00713 от 28.11.2008 г. се установява, че
между „Ф.л.” ЕАД (с предишно фирмено наименование
„Б.Л.” ЕАД) и „Застрахователна к.Л.И.” АД (с предишно фирмено наименование
„Застрахователна и презастрахователна компания Л.И.” АД) е
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Разни
финансови загуби”, „Други финансови загуби” – клауза „А”, съгласно който
ответникът ЗК „Л.И.” АД се е
задължил да заплати на трето лице – ТБ „И.” АД, застрахователно обезщетение при
настъпването на застрахователно събитие, представляващо загуба на приходи поради
неплащане на периодични лизингови вноски от страна на лизингополучатели по
сключени лизингови договори.
Застрахователната премия по полицата е платена еднократно от застрахования на
застрахователния брокер „А.Е.Д.Б.” ООД на 28.11.2008 г. и е в размер на
1 889,90 лева. Застраховката е сключена със рок от 60 месеца и влиза в
сила от 0:00 часа на 20.12.2008 г.до 24:00 часа на 20.11.2013 г. Застраховката
е сключена при действието на Общи условия за застраховка „Разни финансови
загуби” (Общи условия) и Специални условия към застраховка „Разни финансови
загуби”, Клауза 1, отнасящи се до загуба на доходи по договори за лизинг
(Специални условия) и Рамково споразумение за застраховане от 03.10.2008 г.
Договорът е сключен при общи условия като в полицата с подписването й
ищецът е удостоверил, че са му предадени общите условия. Това удостоверяване не
е оборено. На основание чл. 298 от ТЗ при сключване на договори между търговци,
когато търговец както в случая ответника, е обявил общи условия и е сключил
договор с друг търговец, както ищецът, е налице законова презумпция на чл.
298, ал. 1 т. 2 от ТЗ, че ищецът е обвързан от тези условия след като не ги е оспорила незабавно. Незабавно в
случая означава след сключване на договора. Такива факти не се и твърдят и
съдът приема, че договорът е сключен при общи условия.
Третото лице бенефициер по договора – ТБ „И.” АД прави
изявление, че не желае да се ползва от правата си по сключената застрахователна
полица с писмо изх. № 040-738/28.02.2012 г., получено от ищеца „Ф.л.” ЕАД с вх. № В-075/05.03.2012 г.
Съгласно подписаният между „Ф.л.” ЕАД и „Л.И.” АД договор при общи
условия застраховка „Разни финансови
загуби” и специални усолвия клауза 1 загуба на доходи по договори за лизинг, застрахователното събитие е определено като
неплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя повече от 10 дни
от датата на падежа и след изтичане срока на изчакване. Съгласно Раздел ІХ.1. Застрахователно
събитие и застрахователно обезщетение от Специалните условия, застрахователно
събитие се счита неплащането на лизингови вноски от страна на лизингополучателя
повече от 10 дни от датата на падежа и след изтичане на срока за изчакване. В 10
дневен срок от просрочване на плащане на която и да е лизингова вноска
лизингодателят следва да изпрати нотариална покана до лизингополучателя за
доброволно плащане или връщане на лизинговото имущество с доказателство за
получаване на поканата и едновременно с това да информира застрахователя. След
изтичане на срока за „за изчакване” (не по-дълъг от един месец), застрахованият
е длъжен да уведоми застрахователя за настъпило застрахователно събитие като
едновременно да му представи предвидените в раздел ІХ, т. 2.2 документи.
Съгласно раздел ХІ, т. 6 от Специалните условия, застрахователят се
задължава да изплати застрахователно обезщетение в срок от 15 дни от
представянето на всички документи, които са предвидени в цитираната по-горе
разпоредба на специалните условия към застрахователния договор.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Договор за финансов
лизинг № BL-А097-2008 от 25.11.2008 год., ищецът при условията на чл. 298 от
Търговския закон е предоставил на лизингополучателя В.Н.И., ЕГН **********
ползването на лек автомобил марка БМВ, модел X5, рама WBAFB71080LV40493,
двигател 306D233625449. По силата на договора за лизинг В.Н.И. се е задължилa
да заплати първоначална лизингова вноска
в размер на 17 700 лева и да заплаща 60 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 1 574,91 лева с падеж на 20 число на всеки месец, считано от 20.12.2008
год., съгласно подписан между страните погасителен план, представляващ
неразделна част от договора. Първоначалната вноска е 20 % от лизинговата цена.
Нормалният процент е 20 % в практиката на лизинговите компании.
В изпълнение на задълженията по договора за лизинг, лизинговият автомобил
е закупен от „Ф.л.” ЕАД на 25.11.2008 г. по силата на Договор за
покупко-продажба на МПС от продавача А.А.С..
Видно от представения и приет по делото Приемо-предавателен протокол,
на същата дата – 25.11.2008 г., лизингодателят „Ф.л.” ЕАД е предало фактическата
власт върху автомобила на лизингополучателя В.Н.И..
За процесния автомобил има валидно сключена застраховка „Каско” на МПС
по Застрахователна полица № 0008001S/08-037578 от 26.11.2008 г. от собственика
на автомобила – „Ф.Л.” ЕАД. Застраховател по цитираната полица е ответника ЗК „Л.И.”
АД като същата е със срок от 13:00 часа на 26.11.2008 г. до 24:00 часа на
25.11.2009 г.
За обезпечение на вземанията по договора за лизинг, в полза на лизингодателя
са издадени 2 бр. записа за на заповед от лизингополучателя В.Н.И.: запис на
заповед от 25.11.2008 г. платим на предявяване до 20.11.2013 г. за сума в
размер на 94 494,34 лева и запис на заповед от 04.12.2009 г. платим на
предявяване до 20.11.2013 г. за сума в размер на 89 730,57 лева. По втория
запис на заповед има образувано заповедно производство по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 21072 по описа за
От представения по делото протокол от извършена
съдебно-почеркова (графическа) експертиза № 37/2013 г. от вещо лице
експерт-криминалист С.В.Ч., която не е оспорена от страните и съдът приема
като вярна, обективна и компетентна се установява, че подписите, обект на експертизата в запис на заповед от 25.11.2008 г. платим на
предявяване до 20.11.2013 г. за сума в размер на 94 494,34 лева и запис на
заповед от 04.12.2009 г. платим на предявяване до 20.11.2013 г. за сума в
размер на 89 730,57 лева са положение от В.Н.И., както и че ръкописните
текстове в същите документи са написани от В.Н.И..
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.В., чието заключение съдът приема като вярно,
обективно и компетентно, се установява, че лизингополучателят В.Н.И. на 26.11.2008
год. е изплатила на ищеца сумата 17 700,00 лева, представляваща първа
вноска по договора за лизинг; 1 593,00 лева – такса управление; 996,00 лв.
– вноска по застраховка каско; 244,00 лева – вноска по застраховка гражданска
отговорност; 1 890,00 лева – финансов риск; 2 213,00 лева – данък за
придобиване на автомобила; 324,00 – регистрационна такса и 475,00 лева –
нотариална такса. Заплатени са първите 3 дължими лизингови вноски съобразно
утвърдения от страните погасителен план, а вноска № 4 с падеж 20.03.2009 г. е
частично погасена. По вноска № 5 с падеж 20.04.2009 г. и следващите не са
направени плащания от страна на лизингополучателя. Неизплатените вноски по
лизинговия договор в периода от сключването на договора до юни
Налице е неизпълнение на задълженията по сключения договор за финансов
лизинг между В.Н. и ищеца. Ищецът твърди неизпълнениена на задълженията й. В
тежест на ответника е да установи, че се е осъществил положителен факт, който
изключва отговорността му, а именно, че лизингополучателят В.Н.И. е платила. От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма постъпили плащания,
както и се установява размерът на задълженията на лизингополучателя, за плащане
на вноските и за неустойки. Ищецът е поканил В.И. с покана изх. № ИЛ 647 от
31.3.2009 г. да плати, като поканата е
връчена. Също с покае поканена да плати неплатените към тази дата две вноски за
март и април и неустойки с покана И-Л-868 от 11.5.2009 г. Поканата е получена
от лизингополучателя И..
За настъпил застрахователно събитие е изпратено от ищеца до ответника
писмо изх. № 11-001176 от 19.5.2009 г. , което няма данни да е постъпило при
ответника. Изпратено е уведомление за щета № И-В-1229/17.6.2009 г. за настъпилото застрахователно събитие, като
изпращат застраховка каско, счеоводни извлечения и копие от талона на МПС. С
тези искания ищецът е изпълнил изискванията на т. ІХ 2..2 от специалните
условия на договора.
Ищецът е издал суброгазионни писма на ответника за встъпване в договора
за лизинг, сключен между него и В.Н.И..
"Б.Л." със заявление е
сезирана СДВР за проВ.за извършено престъпление. С вх. № 835088/2.12.2009 г.
От писмо от СДВР до ответника по зм 770/09 от 26.4.2010 г. е посочено,
че лизинговият автомобил е задържан, като приобщен към доказателствения
материал по досъдебно производствво. С л.а. не е извършвано престъпление.
С писмо от 19.7..2010 г. ищецът отговаря на ответника, че активът,
предмет на договора БМВ Х 5, предмет на договор за лизинг, е към 19.7.2010 г.
във владение на ищеца.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното :
Между страните е
сключен договор за застраховка на финансов риск при общи условия, които се
делят на общи условия "Застраховка разни финансови загуби" и
специални условия на застраховата "Разни финансови загуби". Също така
между тях е сключено на 3.10.2008 г. рамково споразумение за застраховане.
Последното урежда отношенията между ищеца и ответника по повод сключени
договори за заскраховка каско и финансов риск, но от лизингополучателите, т.е.
съдоговорителите на ищеца.
По
материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение от застрахователя,
предвид сключения договор за застраховка в полза на ТБ "И." АД.
Налице е
договор в полза на трето лице. Застрахователната полица, която изпълнява
формата за действителност на сключения между страните договор, е издадена в
полза на трето лице "И." АД. Договорът за застраховка в полза на
кредитор (какъвто по всяка вероятно се явява банката на ищеца) е уреден в
нормата на чл. 199 а от КЗ. В тази норма няма отклонение от общите правила на
ЗЗД за договор в полза на трето лице. С нея законодателят е дал правата на
третото ползващо се лице, срещу длъжника на съдоговарящия. Въпросът е отменими
ли са тези права. В практиката се приемат два различни извода. В решение № 10 ОТ 10.06.2009 г. по т. д. № 510/2008 г., т. к., II т. о. на ВКС е
прието, че правата на третото лице възникват още със сключването на договора в
негова полза и преди изявлението му , че ще се ползва, и те са неотменими. В
този смисъл, е отречено правото на застраховащия, обещател, да претендира от
застрахователя обезщетение за причинените по предвиден риск на него вреди, а е
прието, че права да предявява възникнали вземания за покрит застрахователен
риск има само третото ползващо се лице. Решението е подписано с особено мнение
от един от участващите в решаващия състав. Със съдебно решение отново по чл.
290 от ГПК, задължително за всички лица, № 219 от 14.02.2012 г. по т. д. № 837/2010
г., т. к., 2 т. о. на ВКС, е прието , че " Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЗД задължение за застрахователя /обещателя,
промитента/ да плати застрахователното обезщетение на застрахования
/уговарящия, стипуланта/ ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза
на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако
третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се
направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В последния случай
отказът погасява правото на третото лице, уговарящият може да замени отказалия
се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за имуществена застраховка в
полза на трето лице може и сам да получи застрахователното обезщетение."
С оглед даденото тълкуване във
второто цитирано решение, настоящият състав приема, че "И." АД се е
отказал с отправеното изявление след влизане в сила на договора , след
настъпване на застрахователното събитие и преди предявяване на иска с писмото
изх. № 040-738/28.2.2012 г. и при ищеца вх. № В-075/5.3.12 г. да се ползва от
уговорката в негова полза и от правата, които са възникнали за него. Поради
това , право да иска обезщетението има уговарящия, ищеца по делото.
Ищецът като лизингодател е
застраховал риска от неизпълнение на задължението на лизингополучателя. В полицата застрахователното покритие е
посочено "неплащане на вноски по договор за лизинг" . Общите условия,
клауза 1, т. I определя между страните, ищецът и ответникът, че обезщетение се
заплаща на застрахования лизингодател застрахователно обезщетение за всяка
дължима и неизплатена вноска по погасителния план към договора за лизинг.
Следователно на обезщетение подлежат само неплатените лизингови вноски . А това
са тези, които се дължат по време на действие на договора от влизането му в
сила, до прекратяването му.
Въпросът е дали е налице влизане
в сила на договора, след като договорът, по който финансовият риск е
застрахован, е сключен при 20 % първоначална вноска, а не 30 % както е изискал
в одобрението ответникът-застраховател.
Няма изисквания в договора за
застраховка, нито в общите, ниво в специалните условия да бъде сключен договор
за лизинг и застраховката да е в
действие, когато се дава одобрение от застрахователя. Следователно неспазването
на изискването за размера на първоначалната лизингова вноска ще се обсъжда към
момента на настъпване на застрахователния
риск.
Съдът намира, че е настъпило
застрахователно събитие, а именно лизингополучателката В.И. е спряла да изплаща
лизинговите вноски през месец март
Рискът, който е покрил застрахователят
е съгласно специалните условия клауза 1, покрити рискове т.1.1 предвижда
настъпването на две условия като първото е задължително, а изброените в т. 1.1.
до 1.5 са алтернативни , в кумулативно проявление с първото, т.е. при неплащане
на лизингова вноска, трябва да се докаже още някое от условията. В случая се
доказват условията и на т.1.1, т.е. установява, че лизингополучателят не е
платил вноската за м. 03.2009 г, а освен това неоснователно отказва да продължи
изплащането на останалите вноски като това се доказва от връчените покани с
известия за доставяне. Съгласно клаузи
т. ІХ 1. и 2., 2.1 и 2.2.
застрахователно събитие може да се както неплащане на една лизингова вноска,
така и на две лизингови вноски, което съвпада с общите условия клауза 1, покрити
рискове 1.1. до 1.5. В този случай, когато има неплащане на 1 вноска, както в
случая тази от 20.3.2009 г. ищецът лизизнгодател е изпратил покана за
изпълнение и едновременно с това да уведоми застрахователя. Доколкото
застрахователно събитие е неплащането на една или повече застрахователни
вноски, то трябва да се приеме, че след като е уведомил лизингополучателя и е
спазил срока на изчакване, определен в т. ІХ , 2.2. не повече от 1 месец на
19.5.2009 г. застрахователят (ответникът) е бил уведомен от лизингодателя
(ищеца).
Не е налице специално изключение
на покрития риск. Възражението на ответника , че автомобилът е задържан от
съдебните власти и това е довело до неплащане на лизингови вноски е неоснователно.
Обратно, автомобилът е задържан поради подаден сигнал, че лизинговото имущество
не се връща от лизингополучателя, въпреки неплащането на лизингови вноски. Ето
защо не е налице изключение на отговорността на застрахователя.
По отношение възражението на
ответника, че не е обезпечено задължението за плащане на лизинговите вноски,
съдът намира ,че то е неоснователно. Ищецът е положил дължимата грижа и е
изискал задължаването на лизингополучателя В.И., по записи на заповед, както и
е изискал от нея да декларира цялото си имущество, с оглед приложението на чл. 133
от ЗЗД, в случай на неизпълнение от страна на длъжника, кредиторът има право да
се удовлетвори от цялото имущество на длъжника. Установи се, че записите на
заповед са издадени от В.И. и това също е основание да се отхвърли възражението
на ответника. Установи се, че ищецът е положил и дължимата грижа като се е снабдил с издаден изпълнителен лист в
негова полза за дължимите от И. суми. В този смисъл възражението на ответника е
неосноавтелно.
Въпросът е какъв е размерът на застрахователното
обезщетение и какво обхваща. Съдът
намира, че възражението на ответника, че не следва да отговаря за всички
уговорени и неплатени лизингови вноски е основателно. Договорът за лизинг е
действал до 20.4.2009 г, както бе посочено по-горе поради настъпване на
предвиденото в поканата заплащане от 10.4.2009 г. до В.И. условие, а
именнонеизпълнение на паричното й задължение , договорът е прекратен. Договорът
е с периодично изпълнение и изявлението, за разваляне има последиците на
прекратяване на договора. Следователно на обезщетение подлежат само неплатените
лизингови вноски. Останалите суми, които В.И. дължи на лизингодателя, ищецът по
делото, ще са обезщетение за неизпъленние на задължението за плащане на
лизингови вноски. Обектът на застраховката като е посочен в клауза 1 от
специалните условия е "Неплащане на дължимите периодични лизингови вноски
от страна на лизингополучателя по валиден договор за лизинг" . Тази норма,
задължителна между страните, ще се прилага като специална и изключваща другите
определения на общите условия. В този
смисъл на обезщетение ще подлежат неизпълнените задължения за плащане на
лизинговите вноски с падеж 20.03.2009 г. в размер на 1535,87 лви 20.04.2009 г.
в размер на 1 574,91 лв и неустойка 4 в размер на 39,93 лв и неустойка 5 в
размер на 16,54 лв, т.е. общият размер на застрахователното обезщетение ще е 3
176,25 лв. За разликата над тази сума
искът ще следва да се отхвърли.
Изключен ли е риска на ответника поради
това, че не е платена първоначална вноска в
размер, указан от застрахователя. Вместо първоначална вноска 30 % от
лизингополучателката В.И. е поискана и така е сключен договор за първоначална
лизингова вноска 20 %. Съдът намира, че
това възражение следва да се тълкува във връзка с чл. 211, т. 2 от КЗ. Съгласно
тази норма, следва да се има предвид дали е уговорено в договора и дали е
значително с оглед интереса на застрахователя. Съдът намира, че не са изпълнени
и двете условия, няма в договора между страните по застраховката риск, условие
за непокриване на риск при първоначална вноска по-малка от 30 % и второ с оглед
застрахователния риск, размерът на първочаналаната вноска е този, който е
обичаен в търговската практика, следователно не е поет необичаен риск и застрахователят следва да
отговаря за загубите на лизингодателя.
Изискуемостта на задължението за
заплащане на обезщетение настъпва от момента, в който ищецът е уведомил
ответникът за настъпилото застрахователно събитие, а това е станало на 19.5.2009
г.
При доказване дължимостта на
сумата 3 176,25 лв ответникът дължи и обезщетение за забава, на основание чл.
86 от ЗЗД за периода на забава от 12.08.2010 г. предявяване на иска 21.5.2012
г. в размер на 581,48 лв.
По отношение възражението за настъпила
погасителна давност. На основание чл. 197 от КЗ
правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, като има
и такива с петгодишна давност, но процесната застраховка не попада в
изключенията. Следователно, ответникът може да бъде принуден да заплати
обезщетение само за непогасените по давност вземания. Посочено беше, че
застрахователното събитие е настъпило на 20.3.2009 г. и на 20.4.2009 г. Тригодишният
срок започва да тече от тези дати и изтича съответно на 20.3.2009 г. и на
20.4.2009 г. Искът е предявен на 21.5.2009 г. Следователно след тригодишния
срок и следва да се приеме, че искът на ищеца спрямо ответника е погасен по
давност. Само предявяването на иск в срок е в състояние да даде защита на
субективните права. Въпросът е дали длъжникът е
признал иска, за да се приеме, че е прекъсната давността. С писмо изх. №
2386 от 10.8.2010 г. на ЗК "Л.И." АД застрахователят е поискал
актуални счетоводни документи за плащания и да се уточни дали са извършени
плащания по него от момента на приемане на владението на лекия автомобил от
лизингодателя. Ако няма такива да представи суброгационно писмо за 16 729,84
лв. Впоследствие са издадени две суброгационни писма. на 26.8.2010 г. за 25 259,52 лви за 70 152,45
лв.
Съдът намира, че давността е
прекъсната с признанието на ответника за дължимостта на 16 729,84 лв главница,
на основание чл. 116, б. а от ЗЗД като писмото е от 10.8.2010 г. На основание
чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, т.е.
от 10.8.2010 г. до 21.5.2012 г. - предявяване на иска нова тригодишна давност не
е изтекла.
По изложените съображения искът
за заплащане на обезщетение по сключената имуществена застраховка, на основание
чл. 208 от КЗ следва да се уважи в посочения размер, както и искът за
обезщетение за забава, както е посочено по-горе.
На ответника следва, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да се присъдят съразмерно направените по делото разноски.
Общият размер на направените разноски е 300 лв за възнаграждение за вещо лице,
5 лв за удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1370,35 лв.
Общо 1675,35 лв. С оглед изхода на спора, на ответника се дължи съразмерно на
уважената част , част от направените разноски в размер на 211,40 лв.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.”
№ ** да заплати на „Ф.Л.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.”
№ *, ет. * на осн. чл. 208 от Кодекса за застраховането сумата 3
176,25 лв (Три хиляди стоседемдесет и шест лева и 25 ст), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 000-8-054/U1/08-00713 от 28.11.2008 г.,
ведно със законната лихва от 21.05.2012 год. до окончателното изплащане на
сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на " Ф.л." ЕАД срещу ЗК "Л.И." АД
до напълно предявения размер над 3 176,25 до 25 159,52 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.”
№ *** да заплати на „Ф.Л.” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.”
№ *, ет. * на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата 581,48
лв, обезщетение за забава представляваща лихви за забавено плащане за периода
от 12.08.2010 год. до 20.05.2012 год. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
581,41 лв до напълно предявения размер от
4 619,39 лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.”
№ ** да заплати на „Ф.Л.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.”
№ *, ет. * на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 211,40 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на В.Н.И., ЕГН **********,***, в качеството ú на трето
лице помагач.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните.
СЪДИЯ :