Р Е Ш Е Н И Е
№ 260207
гр. Пловдив, 21.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието секретаря Марина
Малинова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4734/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 20-0435-000094 от 27.05.2020 г., издадено от началник на
02 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д.Д.Я. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(нататък ЗДвП) ѝ е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 1831 ал.1
т.1 от ЗДвП ѝ е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна като в съдебно
заседание и писмено становище се излагат съображения за незаконосъобразност на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) предвид липса на дата
на АУАН, както и наличие на маловажност на нарушението. Прави се искане за
присъждане на разноски.
Ведно с административно-наказателната
преписка е постъпило писмено становище от въззиваемата страна, в която се
излагат становища за липса на основания за отмяна на наказателното
постановление. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до
предвидения в закона минимум. В съдебно заседание въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателката Д.Д.Я., на 15.05.2020
г. около 10 и 30 ч., в гр. Пловдив, на бул Копривщица – срещу № 82 е
управлявала МПС марка Ситроен, модел Берлинго с рег. ***, собственост на Н.Н. П.,
без да е поставен обезопасителният колан, с който МПСто безспорно е било
оборудвано, както и не е носила в себе си СУМПС и Контролен талон. Нарушението било установено от свид. Р.Д.П. и
И.Б.Б., които били полицейски служители при 02 РУ при ОД на МВР Пловдив. Свид. Д.
съставил АУАН № 899531, като пропуснал да посочи дата на съставяне на акта.
Актът бил връчен на нарушителката отново на неизвестна дата.
На 27.05.2020 г. от началника на 02 РУП
при ОД на МВР Пловдив било издадено процесното наказателно постановление и
същото на 23.07.2020 г. било връчено на жалбоподателката.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.П. и И.Б..
Съдът оцени показанията на актосъставителя и очевидеца на нарушението като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Актосъставителя заявява, че каквото е отразил в акта го е
установил, но не си спомня конкретния случай, както и че е съставил акта и го е
връчил в деня на извършеното нарушение. Показанията на свидетелите не
разколебават по никакъв начин установеното в процесния АУАН и съдът се позовава
на неговата презумптивна сила чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото –
АУАН, разпечатка от информационна система с данни за автомобил, заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2017 г. на МВР.
Не се въведоха или доказаха
обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното
му извършване.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства включително и товарни
такива от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От
обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила всички
съставомерни признаци на нарушението.
Съгласно
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Чл. 6, ал.1, т.10 предвижда отнемане на 6 контролни
точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за неизпълнение на
задължението за използване на предпазен колан“, за което е конкретното производство.
Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което
липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на
контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху
действителността на наказателното постановление. След извършената проверка,
съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера
контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП.
Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а
отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
След
преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е
ангажирана и отговорността на жалбоподателката за нарушаването на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
От обективна и субективна страна жалбоподателката е
осъществила съставомерните признаци на вменените нарушения в обсъжданата част
от НП. Безспорно се установява, че тя като водач на МПС на установената дата и
място е управлявала МПС, като не е носила в себе си свидетелство за управление
на МПС и контролен талон към него и е нарушила именно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не се опровергават фактическите констатации на актосъставителя от АУАН.
Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателката, които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част.
Безспорно се установява, че Д.Д.Я. като
водач на МПС на 15.05.2020 г. около 10:30 часа в гр. Пловдив на бул. „Копривщица“
срещу № 82 е управлявала товарен автомобил марка „Строен“ модел „Берлинго“ с ДК
№ ***, като при движението с него не е поставила обезопасителния колан, с който
същото МПС е оборудвано.
Нарушителката е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението ѝ може
да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на
самата нея. Затова съдът намира, че деянието ѝ е извършено при пряк
умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.
За
размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7
от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят
да се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил наказанието. Размерите на наложената
глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от
съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателката наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Нормата има
за цел да бъдат предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето
всички участници в движението и тъй като не са налични основания за по-ниска
степен на обществена опасност от обиновените случай то не би могъл да се
приложи институтът визиран в чл. 28 на ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха
могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират
случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2017 г. на МВР.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са
необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като
част от строго формалното административно наказателно производство са
необходими за законосъобразното му протичане.
В настоящото производство се установи,
че актосъставителят е пропуснал да отбележи в акта датата на съставяне на
иницииращия административно наказателното производство документ.
В същия е посочен месецът, но не и
датата на съставянето, нито на връчването на акта. Едва в наказателното
постановление е посочено, че след проверка е установено актът да е съставен и
връчен на 15.05.2020 г. Неспазването на императивната норма на закона при
съставянето на АУАН води до отмяна на незаконосъобразното наказателно
постановление, издадено на базата на този акт. И това е така защото от датата
на съставяне на АУАН текат редица правнорелевантни срокове и следват
обстоятелства, които нарушителят е възпрепятстван да следи, а съдът да провери,
без посочване в самия акт на датата на съставянето му. Това изискване е от
значение за преценка на материалната и териториалната компетентност на
актосъставителя към датата на съставяне на акта; спазването на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН; спазването на
преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН; спазване на изискванията
по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и създаване на
гаранции за ефективното и пълноценно упражняване на правото на защита на
нарушителя в производството (Решение № 1055 от 18.2.2013 г. по адм.д. № 8100/2012 г. на
Административен съд – София).
Не следва фактически положения известни към
момента на съставяне на АУАН да се
въвеждат за пръв път с издаването на наказателно постановление.
Според чл. 42, т. 2 и 4 от ЗАНН,
АУАН, трябва да съдържа датата на съставянето му и описание на нарушението, и
обстоятелствата, при които е извършено. Това посочване трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрала коя е действителната дата на съставяне на АУАН и за какво нарушение
е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност. Правоприлагането
по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. (Решение № 1957 от 18.11.2011 г. по н. д. № 2082/2011
г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив)
Посоченото нарушение на
административно-производствените правила е съществено и обуславя
незаконосъобразността на наказателното постановление и неговата отмяна, само на
това процесуално основание.
При този изход от въззивната фаза на
административно-наказателното производство следва да се ангажира отговорността
за разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл.
143 ал. 1 от АПК. Жалбоподателката доказва да е сторила такива по договор за
правна защита и съдействие от 24.08.2020 г.
в размер на 300 лв. Въззиваемата страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което следва да се разгледа. Съгласно чл.
18, ал. 2 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 10 от НМРАВ минималното възнаграждение за административно-наказателни
дела, чиято санкция е до 1000 лв. е 300 лв., т.е. определеното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер и следва да остане така.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 20-0435-000094 от 27.05.2020
г., издадено от началник на 02 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д.Д.Я. с
ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (нататък ЗДвП) ѝ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
а на основание чл. 1831 ал.1 т.1 от ЗДвП
ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д.Д.Я.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 лв., представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ