Протокол по дело №265/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 336
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20223000600265
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 336
гр. Варна, 24.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600265 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим К. С. К., редовно призован, воден от органите
на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв.А. А. А. от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощен.
Частният обвинител и граждански ищец И. М. Г., редовно призована, не
се явява.
Частният обвинител и граждански ищец Г. М. Д., редовно призован,
явява се лично.
Гражданските ищци М. Д. Г. и Н. И. М., редовно призовани, не се
явяват.
За четиримата се явява повереник адв.М. И. П. от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.П.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод. Представям договор за частично заплащане на
адвокатски хонорар. Частните обвинители и граждански ищци, които не се
явяват, знаят, че делото е днес.
АДВ.А.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
1
искания за отвод.
ПОДС.К.: – Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
както и, че следва да бъде приобщен изисканият отговор по чл.129, ал.3 от
ЗИНЗС, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство писмо с входящ №
5409 от 08.09.2022 година от ГДИН СБАЛЛС – Ловеч - Психиатрично
отделение.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.А.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба срещу атакуваната присъда на Окръжен съд – Шумен, като считам, че
постановения съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и не на
последно място при явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдържанието на депозираните допълнителни писмени изложения към
въззивната жалба подробно сме изложили всички наши доводи, възражения и
съображения спрямо атакуваната присъда, като няма да ги преповтарям.
Обръщам вниманието Ви на следните факти и обстоятелства:
Считаме, че присъдата е немотивирана, т.к. видно от съдържанието на
мотивите към атакувания съдебен акт е, че същите представляват буквално, за
голямо съжаление го казвам копи-пейст на обвинителния акт, ведно с
правописните грешки на прокурора, така са пренесени анблок. От 8 страници
мотиви, ако може това да се нарекат мотиви, 7 страници буквално пренесено
по този начин копи-пейст от съдържанието на обвинителния акт. И на
последната страница в мотивите 7 реда направен бегъл опит за мотивировка
на тази присъда, която сме атакували. Считам, че мотивите нямат
необходимото и достатъчно съдържание, което да обективира така
постановената присъда с така наложеното наказание.
На следващо място остана категорично неизследван въпроса, относно
2
авторството на деянието.
Производството пред първата инстанция, видно и от постановения
съдебен акт е развито при условията на чл.371, т.1 от НПК подсъдимия К. е
признал, е дал, съобразно тази разпоредба е дал съгласие да не се разпитват
свидетели и вещи лица, но не е признал факти и обстоятелства, които са били
изложени в обвинителния акт. Това обстоятелство, случайно или не, явно е
убягнало от вниманието на първоинстанционния съд.
На следващо място, недоумение буди и обстоятелството, че в мотивите
Шуменски окръжен съд е посочил, че подсъдимия К. е бил направил
самопризнания. Никъде в материалите по делото, нито в хода на воденото
ДП, нито в съдебното такова същия по какъвто и да е начин или под каквато и
да е форма е правил самопризнания. Просто такива факти и обстоятелства
няма. Това или пак е останало от някои други мотиви или не мога да кажа
защо така се е случило.
Считаме, че са налице и нарушения на чл.14 и на чл.107, ал.5 от НПК
касателно, това съм го засегна и допълнителни писмени изложения, касателно
проведената т.н. полицейска беседа с обвиняемото лице. Тази беседа е била
проведена в момент, в който същия не е притежавал каквото и да е
процесуално качество по това дело. Полицейските служители постфактум са
били разпитани, но те не могат да пресъздават в това им качество факти и
обстоятелства, които са им станали известни във връзка и по време
провеждането на тази беседа.
За Шуменски окръжен съд това явно е нямало никакво значение, т.к. той
е кредитирал техните свидетелски показания, на тези двама свидетели - М. Д.
и К. и въз основа само на техните „свидетелски показания“ е постановил своя
съдебен акт. Да не говорим, че тези двама свидетели, разпитани по време на
ДП единия свидетел М. Д., разпитан на 13.03.2021 година е заявил, че сам е
провеждал беседата с подсъдимия К., докато другия свидетел – К., разпитан
шест дни по-късно, на 19.03. изнася показания, че двамата с колегата си са
провеждали тази беседа. Но видно от протокола за разпит на свидетеля М. Д.,
проведен на 13.03. разпита му започва в 13:20 часа и завършва в 13:20 часа,
обстоятелство, което се намира на лист 73 от ДП.
Считам, че в мотивите липсват каквито и да било значими доводи от
правна страна, касателно най-вече изпълнителното деяние.
3
Налице е само схематично и откъслечно, по-скоро откъслечен прочит,
направен от страна на Шуменски окръжен съд, на действията на осъденото
лице, които се базират единствено и само на сведенията, които е дал пред
полицейските служители.
В мотивите липсват каквито и да било отговори на поставените от
защитата пред първата инстанция въпроси, касателно приложението на чл.55
от НК.
На всеки един въпрос поставен, ноторно известно, на всеки един въпрос
се дължи отговор, такова нещо няма, съвсем бегло е посочено, че наказанието
се налага при условията на чл.54 НК и до там.
Считам, че и в тази част по отношение на наложеното наказание липсват
мотиви от атакувания съдебен акт.
Считам, че с тези мотиви, да ги наречем, Шуменски окръжен съд не е
изпълнил изискванията на закона да постанови и обоснове атакуваната
присъда така по такъв начин, че да стане ясно за всички участници в процеса
каква точно е била волята на съответния съдебния състав.
В тази връзка считам, че е налице достатъчно и изобилна практика на
ВКС, касателно както липсата на мотиви към съответния съдебен акт, а така
също и базирането на присъдата, в случая осъдителна, въз основа на
проведената полицейска беседа. Множество решения съм посочил в
съдържанието на допълнителните писмени изложения, голяма част, за
съжаление касаеща и дела и на Варненския съдебен район.
Считам, че тези допуснати процесуални нарушения са съществени и не
могат да бъдат отстранени във въззивното производство въз основа на което,
аз ще Ви помоля, при извършване на цялостна проверка на обжалваната
присъда, да я отмените и върнете делото за ново разглеждане на Шуменски
окръжен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Или в
условията на алтернативност да отмените и постановите нова такава, с която
да оправдаете подзащитния ми по така вмененото му като деяние или да
измените присъдата и да намалите наложеното наказание лишаване от
свобода.
В този смисъл моля за Вашето произнасяне.
4
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Съгласен съм с адвоката си. Нямам какво да
допълня.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, жалбата е неоснователна. Ще се
спра на приведените аргументи от адвокат А..
Най-напред по отношение липсата на мотиви, наистина мотивите на съда
не са особено изобилни, това е така, но не смятаме, че тяхната лаконичност
може да бъде приравнена на пълна липса на мотиви.
Действително съдът е процедирал по начин, по който обичайно съдиите
процедират за да си спестят усИ. когато се касае за съкратено съдебно
следствие по чл.371,т.2 от НПК. Колегата правилно е забелязал, че дословно
са възпроизведени фактическите положения изложени в обвинителния акт.
Само по себе си това би било укоримо ако в хода на съдебното
производство беше оспорен дори един от този факти, които прокуратурата е
изложила в обвинителния акт и е очертала по този начин и рамката на
доказване по делото. Такова нещо обаче няма. Нито в един момент
обвиняемия, неговия защитник и подзащитен са оспорили тези фактически
положения. Напротив адв.Т. и адв.С. на първа инстанция са заявили
недвусмислено, че всъщност тяхната позиция отговаря на разглеждане по
делото по точка 2 на чл.371 от НПК, но няма такава възможност, предвид
приетата норма на чл.349а от НПК. Самия подсъдим, макар, че не е давал
подробни обяснения, относно своето деяние, относно обвинението, в
последната си защитна реч, фактически е признал, че е извършил това
престъпление и е готов да понесе най-сериозно наказание. При тази ситуация,
макар, че съда не се движи по точка 2 на чл.371 ПК по същество не е имал
функцията и задължението да прави някакъв особено съществен анализ на
доказателствата, които са еднопосочни. Той не е бил длъжен да излага защо
приема едни факти за установени, а не приема други, т.к. всъщност няма
факти, които да оспорва от това, което е описано в обвинителния акт.
Именно поради тази причина и съдът по същество е действал по тази
процедура, макар, че тя на практика не е възможна.
Обаче все пак в последната част от мотивите съдът е направил
необходимия анализ на установената по делото фактология, включително е
въвел кратка практика на ВС, приел е защо приема квалификацията на
5
деянието, изложил е кратки мотиви, относно индивидуализирането на
наказанието, т.е. изпълнил е основните си задължение и поради това не
смятаме, че сме изправени пред липса на мотиви.
Отново казвам единствено поведението на подсъдимите и неговите
защитници са причината за това, че съдът не е изложил някакви контра
доводи на доводите, които прокуратурата е изложила в обвинителния си акт.
Даже и сега всъщност макар, че господин А. поставя сега въпроса кой е
автор на деянието всъщност някакви конкретни съображения защо трябва да
има съмнения в това аз не чух.
При установени от първата инстанция фактически положения, приети за
установени, според нас няма как да бъде оправдан подсъдимия, т.к. макар и
да има предимно косвени доказателства, те са многобройни и в своята
съвкупност водят до единствен непротиворечив извод. Разбира се Вие сте
инстанция по същество, може да приемете нови фактически положения, но
това едва ли би могло да стане да се проведе допълнително съдебно
следствие, а такова всъщност до колкото разбрах почти не е необходимо и аз
съм на същото мнение.
Няма съмнение във вменяемостта на подсъдимия, но ако прецените може
да бъде назначена нова експертиза, но така или иначе без ново съдебно
следствие оправдаването на подсъдимия, според мен би било
незаконосъобразно.
Относно наказанието следва да се има предвид, че НК предвижда все пак
наказание доживотен затвор и такъв без право на замяна, така, че тези 20
години лишаване от свобода съвсем не са най-суровото наказание, което
подсъдимият е получил. Деянието е с много висока степен на обществена
опасност, като даже някои отегчаващи отговорността факти на са взети
предвид от съда, примерно дългогодишното познанство на подсъдимия с
жертвата, тя го е познавала от малък, приемала го е в дома си, хранила го е,
неговото поведение морално е изключително укоримо.
Така, че аз не мисля, че това наказание от 20 години е несправедливо.
По тази причина предлагам да оставите жалбата без уважение и да
потвърдите акта на първата инстанция.
АДВ.П.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам казаното от
6
представителя на прокуратурата. Считам жалбата и допълнението към същата
за неоснователна и моля да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Аз също ще изложа доводи, т.к. се твърди за недоказаност на деянието,
това не е така.
На първо място Окръжен съд – Шумен е изложил необходимите доводи в
своите мотиви, с които да се обоснове защо именно е признал подсъдимия за
виновен и защо му е наложил наказанието. Едно от доказателствата, които
защитата не посочва, а именно личното изявление на пострадалата докато е
била жива в болницата пред сина й, на нея и бил зададен въпрос кой е
извършил това и тя е съобщила „К., на Н.“, т.е. познато на нея лице, което тя е
посочила приживе макар и в това тежко състояние.
Също така наложеното наказание от 20 години лишаване от свобода аз не
считам за прекомерно, т.к. както каза и представителя на прокуратурата то е
минималното от трите предвидени.
Също така и с оглед предходната съдимост на подсъдимия, той не е с
чисто съдебно минало, считам, че тези 20 години биха допринесли за
неговото поправяне и евентуално навлизането му в обществото.
В първата инстанция подсъдимия призна пред двама защитници за
извършеното и съжали за стореното. Считам това за напълно достатъчно
доказателство и с оглед посоченото от пострадалата приживе.
С оглед изложеното, аз моля да оставите жалбата без уважение, която е
депозирана и да потвърдите първоинстанционната присъда, ведно с
присъдените обезщетения, които е приел Окръжен съд - Шумен.
Ч.ОБВ.-ГР.ИЩ.Г.Д.: - Това, което съм видял, не пожелавам на никой да
го види. Всеки от Вас има родители, по такъв груб и брутален начин да я
видиш, не го пожелавам на никой. Няма как да я забравя.
АДВ.А.: /реплика/ – Слушайки внимателно становището на
представителя на държавното обвинение, а и на частното такова, касателно
изложеното, че подзащитния ми пред първата инстанция бил направил
самопризнания. Или аз чета друго дело или други протоколи от съдебно
заседание. Никъде при проведеното първоинстанционно следствие той не е
правил самопризнания.
7
В последната си дума единствено е изразил съжаление, за какво, защо,
няма отговор на този въпрос.
На следващо място правейки анализ на действията на съда от прокурора,
че как производството се развило по т.2, а пък всъщност било по т.1, а пък
видите и едва ли не били признали факти и обстоятелства по т.2 от
разпитаните 22-ма на брой свидетели в хода на ДП 20 от свидетелите са
давали свидетелски показания, относно факти и обстоятелства преди или след
инкриминираната дата. Нито един от тези 22 свидетели не говори, не е бил
разпитан за факти и обстоятелства, касателно изпълнителното деяние.
Единствените двама свидетели, които под някаква форма са свързали това
деяние с моят подзащитен са именно тези двама полицейски свидетели,
водили беседата с него, но които не са станали очевидци на деянието, а са
пресъздали факти и обстоятелства, които той им е разказа на тях. Ако се
приеме както казахте Вие, че първоинстанционния съд е едва ли не е копирал
и е взаимствал в пълна степен съдържанието на внесения обвинителен акт
недоумение буди едно друго обстоятелството. В проведената полицейска
беседа, тогава свидетел всее още Костадин К. е посочил на полицейските
служители, че бил отнел сумата от 330 лева, находяща се някакъв шкаф, а има
внесено обвинение и поддържано и осъден за сумата от 200 лева. Значи
приема се от една страна, че той е извършил деянието, най-образно казано, че
е извършил деянието, до тук кредитираме сведенията, които е дал, но в частта
касателно отнетата сума, която той пак дава сведение, там не се коментира
изобщо.
ПРОКУРОРЪТ: /дуплика/ – Аз не мога да разбера защо се оплаква
адв.А., че обвинението е за 200 лева, а не за 330 лева, това е в полза на
неговия подзащитен. Тази беседа, която са провели полицейските служители
с подсъдимия веднага след деянието и фактите, които са съобщили те са били
проверени внимателно от органа на ДП, от къде в обвинителния акт ще
фигурират такива подробности, че подсъдимия е вечерял, след това са
пушили тютюн, намерени са веществени доказателства, които са изследвани
и е установено, че подсъдимия е пребивавал на местопрестъплението. Всичко
това е проверено и е доказано, косвени доказателства са наистина, но те в
своята съвкупност водят до един единствен извод, че той е извършителя на
престъплението.
8
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Аз К. С. К., гражданин на Република България, се
считам за невинен пред всички в цяла Европа. Благодаря!
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9