Решение по дело №204/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 август 2022 г. (в сила от 4 август 2022 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20227140700204
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 326

гр. Монтана, 4 август 2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.07.2022 г., в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                             РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря Антоанета Лазарова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 204 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

               

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

            Образувано е по постъпила касационна жалба от М.П.К.,***, против Решение № 169 от 31.12.2021 г. по АНД 978/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0996-001321/ 09.06.2021 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Монтана. С последното на М.П.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. З от Кодекса за застраховането, затова че управлява МПС, за което няма сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Касационният жалбоподател твърди, че на 03.03.2021 г. при проверка от органите на пътна полиция, същите установяват, че МПС което управлява е с изтекла гражданската отговорност. Автомобилът не е нейна собственост. Счита, че това не я оневинява, но тъй като работи на минимална работна заплата, моли съда да отмени въззивното решение и вместо него определи по-малка глоба, позволена от закона.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР – Монтана, Сектор „Пътна полиция” – Монтана, Началник сектор, представляван от гл. юрисконсулт Димитрова, в с.з. моли касационната инстанция да остави касационната жалба без уважение като приеме същата за изцяло неоснователна и да потвърди решението на въззивния съд като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че районният съд е събрал всички относими по делото писмени и гласни доказателства и е стигнал до правилния извод, че е налице административно нарушение, което виновно е извършено именно от административнонаказаното лице. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Правилно е приложена материалната норма и правилно е определен размерът на наложената глоба. Санкционната разпоредба определя точно размера, така че АНО не може да прави преценка и всичко това е обсъдено от въззивния съд.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в диспозитива на издаденото НП. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

            Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: 

            Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. 

           С обжалваното решение Районен съд – Монтана е потвърдил обжалваното HП като законосъобразно, обосновано и правилно, без да констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд приема, че НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган, подписано от него и в изискуемата от закона форма, като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН. Описаното в наказателното постановление нарушение правилно е квалифицирано по чл. 638, ал. З от КЗ. Посочената административнонаказателната разпоредба гласи, че с предвидената в нея санкция се наказва лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно установен е фактът, че към момента на установяване на нарушението за процесния автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", който факт не се отрича от жалбоподателя. Наложената санкция – глоба, в размер на 400 лв., е определена от закона в абсолютен размер, който размер не подлежи на преценка от страна на административнонаказващия орган. Като е наложил глоба именно в този размер, този орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е приложил закона. Съставът на въззивния съд счита, че фактическите обстоятелства свързани със случая не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предмет на касационнен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения не се твърдят и не се установяват от този състав на съда.

Възраженията, изложени от касатора касаят административнонаказателното производство и в частност определеният размер на наложената, с Наказателно постановление № 21-0996-001321/ 09.06.2021 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Монтана, глоба. Настоящият касационен състав счита, че това искане е обсъдено от въззивния съд и споделя изцяло мотивите в обжалваното решение като счита същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените във въззивната жалба възражения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

При така установените факти настоящата инстанция намира, че правилно е ангажирана отговорността на административнонаказаното лице за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно тази норма лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В случая не се спори, че автомобилът е чужда собственост. Задължение на водача, бил той и несобственик на МПС, е преди да пристъпи към управлението на дадено МПС, да се увери, че същото разполага с нужните документи. Като не е сторила това жалбоподателката е извършила вмененото ѝ нарушение.

Деянието не разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. Деянието е на просто извършване, поради което извън приложното поле е преценката за липса или незначителност на вредните последици. Случаят е типичен подобно на други от същия вид, поради което правилно наказващият орган и въззивният съд не са приложили института на чл. 28 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ законодателят е определил точен размер на административното наказание, а именно: 400 лева, каквато е и наложената санкция, а този размер е недопустимо да бъде променян, нито от административния орган, нито от съда, предвид забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, касационната инстанция намира решението на въззивния съд за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 169 от 31.12.2021 г. по АНД 978/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                     ЧЛЕНОВЕ:    1.                    

 

                                               2.