Решение по дело №289/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Пенка Михайлова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 289/2023г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк.Р. Б., против Решение № 1548/21.11.2022г. на ВРС, 13-ти състав, постановено по НАХД № 1956/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 03-2100081/06.10.2021г., с което за нарушение на чл.165а, т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.416, ал.5 и чл.413, ал.2 КТ, на „Д.К.В. “ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 3000лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Конкретно сочи, че в АУАН и НП нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.165а, т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ВРС неправилно е интерпретирал разпоредбите на КТ, ЗБУТ и НК, като от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на трудово правоотношение между работник и работодател по силата на сключен трудов договор. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Н., който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени обжалваното решение на изложените в жалбата основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че обжалваното решение бъде оставено в сила, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатското възнаграждение.

Ответната страна – „Д.К.В. “ ООД, чрез адв.Я., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 86418/13.12.2022г. Намира за правилен и обоснован от закона и доказателствата извод на ВРС, че в случая в наказателното постановление не са посочени конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на деянието. Счита, че позоваването на настъпилата трудова злополука с работника при рязане на банциг за рязане на месо, не е достатъчно за обосноваване нарушение на чл.165а, т.1 от НМИЗБУТ.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Я., който моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 21.08.2021г. представители на ДИТ-Варна извършили проверка по постъпил сигнал за пострадал работник в обект – месария, находящ се в гр.**, стопанисван от „Д.К.В. “ ЕООД. Повод за проверката, документирана с Протокол № ПР2127958, бил сигнал от Спешна помощ за пострадал работник – Р.Д. , която при работа с банциг за месо е отразяла част от средния си пръст и е наранила безименния си пръст. При проверката на място служителите на ДИТ-Варна установили, че в месарията имало поставен банциг за нарязване на месо с кокал. Било констатирано, че работодателят не е изпълнил задължението си за осигури ефективен контрол при извършване на работа в магазин за продажба на месо, като при падането лицето претърпяло телесни увреждания и е хоспитализирано. От показанията на св.И. е прието за установено, че до инцидента се е стигнало при демонтажа на платната, върху които вече бил излят бетон. Било прието, че дружеството като работодател, в нарушение на чл.165а, т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, не е предприело необходимите мерки за да ограничи използването на създаващо специфичен риск оборудване – банциг за рязане на месо, само от тези лица, на които изрично е възложено да го използват. За нарушението срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-2100081/29.09.2021г., а въз основа на него НП № 03-2100081/06.10.2022г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

От правна страна ВРС е приел, че в административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, спазени са нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички реквизити. По същество е прието, че АНО правилно е приел, че е осъществено административно нарушение и това е безспорно поради настъпилата трудова злополука. Посочената разпоредба на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е бланкетна и описанието на изпълнителното деяние само маркира нарушението. [От друга страна] разпоредбата на чл.165а от Наредба № 7 сочи, в случай че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работниците, работодателят предприема необходимите мерки, за да ограничи използването на работното оборудване само до тези лица, на които е възложено да го използват. Прието е, че това задължение се реализира както чрез конкретни действия на работодателя, така и посредством извършване на контрол от негова страна. По делото съществуват доказателства, че управителят е издал заповед, с която е определено конкретно лице, което да работи с банцига, като от страна на дружеството не е осигурена възможност за спазването ѝ. На практика за магазина било определено само едно лице, което да работи с машината, а ползването ѝ се е налагало през цялото работно време на магазина. Така и предвид работата на смени в обекта е прието, че за да изпълни преките си служебни задължения – обслужване на клиентите, всеки един работник, в случая св.Д. , се е налагало да използва банцига. По тези съображения е прието, че макар формално да е издадена заповед за работа с банцига, дружеството не е сторило нищо за да осигури нейното изпълнение. Работата на смени препятства определеното със заповедта лице да присъства непрекъснато в обекта, поради което ВРС е извел извод, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето им и по безопасен начин. Дружеството, в качеството му на работодател, е следвало да организира така дейността на обекта, че да осигури мерки за да ограничи използването на работното оборудване, което създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите с това оборудване.

Независимо от така изложените мотиви за извършено административно нарушение, ВРС е отменил наказателното постановление. Приел е, че от анализа на разпоредбите на чл.175, ал.1 КТ и чл.165а, т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, следва извод, че субект на вмененото административно нарушение може да бъде единствено работодателят, като от доказателствата по делото не се установява, че пострадалият работник е бил служител на дружеството. Отделно е прието, че правната квалификация на нарушението е относима към деяние, свързано с неизпълнение на задължение за ограничаване използването на работното оборудване до тези лица, на които е възложено да го използват, поради което при описание на нарушението е следвало да бъдат посочени конкретни факти и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на деянието. Позоваването на настъпилата трудова злополука не е достатъчно за обосноваване наличието на допуснато нарушение на чл.165а, т.1 от НМИЗБУТ.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС не е установил коректно фактическата обстановка по случая, не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, като в т.ч. е приел за установени факти, които са изцяло неотносими към описанието на нарушението, вменено с обжалваното наказателно постановление (падане, демонтаж на платна). Изложените мотиви по същество са вътрешнопротиворечиви и взаимно изключващи се, и това препятства извършването на касационен контрол, т.к. не става ясно какво конкретно е приел съдът от фактическа и правна страна.

От една страна са изложени мотиви за това, че административнонаказателното производство е проведено без допуснати нарушения, установено е извършването на нарушение по чл.165а, т.1 от Наредба № 7, и това е безспорно поради настъпилата трудова злополука. От друга страна е прието, че не са посочени съставомерните признаци на деянието, като позоваването на трудовата злополука не е достатъчно за обосноваване на нарушение, както и че не е доказано пострадалият работник да е бил служител на дружеството. Изводът на ВРС, че не е доказано качеството на дружеството на работодател на пострадалото лице е в противоречие със събраните доказателства, т.к. при разпита си в с.з. на 05.10.2022г. св.Д.  е посочила, че работи в дружеството повече от 6 години, вкл. и към [момента].

Липсата на мотиви по същество на спора, в контекста на събраните доказателства и конкретните доводи на страните, е съществено процесуално нарушение, което препятства касационния контрол, налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

По арг. от разпоредбата на чл.226, ал. АПК, по разноските за водене на делото пред касационната инстанция следва да се произнесе ВРС.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1548/21.11.2022г. на ВРС, 13-ти състав, постановено по НАХД
№ 1956/2022г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно!

 

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.