№ 785
гр. Б., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201703 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Р.
Е.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул...., представлявано от
управителя Т. Л. П. и съдебен адрес в гр.Б., ул.... адвокатско дружеството „Т. и Х.“ против
наказателно постановление №612394-F630807/06.04.2022г, издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на основание вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата се релевират доводи, за съществени процесуални нарушения на
материалния закон. Моли се за отмяна на НП. Претендират разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание управителят на дружеството не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат.
Процесуалният представител ЦУ на НАП оспорва жалбата, като моли съда да
потвърди наказателното постановление. Моли за присъждане на ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и
е процесуално допустима. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е депозирана пред
материално и териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд-Б. е
редовно образувано.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.10.2021г, в 11,45 часа, свидетелят М.С. на длъжност главен инспектор към
Изпълнителната агенция по лекарствата посетила търговски обект аптека „Л. 3“, находяща
се в гр.Б., кв...., партер стопанисвана от „Р. Е.“ ЕООД с ЕИК .... Направила контролна
покупка 1 брой антибиотик „Клацид“ от 500 mg и 1 брой капки за нос на обща стойност от
22,30 лева. Сумата от 22,30 лева била приета от свидетеля К.-магистър фармацевт , работещ
по треудово провотношение в обекта, който подал лекарствата на свидетеля С., тя ги взела в
1
ръце и й било върнато ресто. Свидетелят С. изчакала свидетеля К. да й даде касова бележка,
тъй като дадените от нея пари били служебни. В този момент, обаче свидетелят К. се сетил,
че лекарството „Клацид“ е антибиотик, който се изписва само по лекарско предписание и за
целта е необходимо купувачът да му представи актуална рецепта. Поради тази причина
попитал клиентката за рецепта и когато разбрал, че такава няма отказал да осъществи
докрай продажбата и поискал да му бъдат върнати медикаментите. Върнал парите на
купувача. Свидетелката С. още веднъж го помолила да й бъде издадена касова бележка, но
свидетелят К. отново й отказал. С. напуснала обекта и отвън вече влязла отново, но с
колегата си, легитимирала се и започнала извършване на проверка. Поискала да види дали
покупката е маркирана в касовия апарат като сделка, но такава покупка липсвала в дневния
отчет. В обекта имало работещо ФУ. Неизвършването на продажба се потвърждавало от
отпечатания междинен финансов отчет (лист 27 и 28 от делото), от който било видно, че не е
била регистрирана такава продажба на 07.10.2021г в 11,45 часа. Като доказателство за
констатациите от проверката бил съставен Протокол №0006852 от 07.10.2021г (лист 24 и 25
от делото).
Свидетелят К.И. съставила АУАН с №F630807/11.10.2021г, в който изложил горните
констатации и отчела нарушение, което било квалифицирано като такова по чл. 25 ал.1 т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. АУАН бил съставен в
отсъствието на управителя Т. П.. Последният подписал акта без възражения. Получила
екземпляр. Писмени възражения не постъпили впоследствие и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Сезиран с преписката административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което при същата фактическа обстановка и същата правна
квалификация на нарушението санкционирал жалбоподателя на основание чл.185 ал.1 от
ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактология се установи по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за
безпристрастни, логични и последователни. Същите кореспондират със събраните писмени
доказателства.
От правна страна съдът приема следното:
На първо място и двата акта са издадени от компетентни органи по аргумент на
Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г (лист 32-35 от делото). И двата акта са издадени в
сроковете на чл.34 от ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. И в двата акта правната квалификация на нарушението е по чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006г).
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
2
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3,
ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3,
ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане. Следва да се отбележи, че терминът „плащане“ не
съвпада по смисъл с термина „продажба“, доколкото вторият касае търговска сделка в
съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство Под „плащане“
следва да се приеме фактическото действие по предаване от купувача на продавача на
определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на
касовия бон не е дължим само при преминаване на сумата от купувача във владение на
продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай
в този момент. Касовият бон се издава при довършена сделка по продажба съгласно чл.118
ал.1 от ЗДДС. Налице е отказ от извършване на исканата продажба в аптеката, осъществена
непосредствено след подаването на лекарствата от страна на фармацевта в търговския обект,
при положение, че същият не е приел плащането с въвеждане на паричните средства в
касовата наличност.
В случая настоящият състав приема, че констатациите на контролното длъжностно
лице, че не е издадена касова бележка, която да обективира реално извършена продажба и то
точно на датата 07.10.2021г в 11,45 часа са недоказани, като и поддържа жалбоподателят.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на ФЛ и ЮЛ в по-голяма степен, като е
недопустимо административнонаказателната отговорност на правните субекти да се
ангажира на базата на предположения. Това произтича от директното препращане на ЗАНН
към НПК, като съгласно последният осъдителната присъда (в случая НП) не може да почива
на предположения. Доколкото АНО е този, който носи доказателствената тежест в процеса,
то той следва да ангажира доказателства, които по категоричен начин следва да доказват
твърденията му, че на 07.10.2021г, 11,45 часа търговецът е реализирал продажба за сумата
от 22,30 лева, без за това да издаде фискален документ. В конкретния случай, по мнение на
настоящия състав, АНО не успя да изпълни това си задължение, което води до извод, че
липсва една от предпоставките на чл.6 от ЗАНН за ангажиране отговорността на
жалбоподателя, а именно липсва деяние под формата на бездействие, поради което и
наказателното постановление се явява материално незаконосъобразно и следва да се
отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза
3
на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото
се налични доказателства за реално платен адвокатски хонорар в размер на 200 лева с ДДС,
като не е направено възражение за прекомерност, поради което и НАП следва да бъде
осъдена да ги заплати на жалбоподателя. С оглед чл.205 АПК разноските направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП отговаря Агенцията, а не териториалното поделение. С оглед горното съдът намира, че
следва да осъди НАП-София да заплати на жалбоподателя сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.5 и чл.63д ал.1 от ЗАНН, Б.кият районен съд,
V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №612394-F630807/06.04.2022г, издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на НАП, с което на „Р. Е.“ ООД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул...., представлявано от управителя Т. Л. П. за
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на основание
вр.чл.118 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „Р. Е.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул...., представлявано от управителя Т. Л. П. сумата от 200 (двеста)
лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4