Решение по дело №616/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

                                                  гр. Кюстендил, 29.06.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                                                        ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр. д. № 616 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Оборище”, бул.”Княз Александър Дондуков”№19 ет.2 с правно  основание чл.247 ГПК с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №66/08.04.2020г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д.№616/2019 г., като се иска в диспозитива на постановеното решение да бъде отразена точната дата, от която се дължи законната лихва върху главницата, съгласно осъдителният диспозитив на решението, а именно – 24.10.2018 г. 

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка се обосновава с довода, че доколкото изпълнителният лист буквално възпроизвежда текста на осъдителният диспозитив на решението, то съществува риск съдебният изпълнител да откаже да събира законната лихва, тъй като не е посочена точна дата, от която същата се дължи, а е записано само „считано от датата на подаване на исковата молба в съда“.

Препис от молбата е изпратена на насрещната страна, чрез назначеният особен представител адв. К.Д., който в срока по чл.247, ал.2 ГПК не е депозирал писмен отговор.

След преценка доводите на молителят в производството и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него съдебно решение, макар в молбата да е заявено искане за допълване на решението в горния смисъл.  Производството по чл.250 ГПК се провежда в случай, когато съдът въобще не е формирал воля по отношение искането на страната. Доколкото с постановеното по делото решение, съдът се е произнесъл, уважавайки искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, но при външното изразяване на формираната воля, е пропуснал да отбележи точната дата, от която следва да се счита дължима присъдената законна лихва, е налице допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на решението.

Съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо и основателно. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на  чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по искане на страните може да поправи допуснатите в решението, очевидни фактически грешки, а съгласно ал. 3 от същия член съдът призовава страните в о.с.з., когато прецени това за необходимо.

В случая се касае до провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка по искане на страна. Предвид естеството на очевидната фактическа грешка, съдът не намира за необходимо да призовава страните за разглеждане на делото в о.с.з.

С  Решение №66/08.04.2020г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д.№616/2019 г., въззивният съд е осъдил Б.Ц.А.,ЕГН **********  , настоящ адрес *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Оборище”, бул.”Княз Александър Дондуков”№19 ет.2 сумата  ** лева,   представляваща дължима невърната част от главница по  договор за стоков кредит от 07.06.2014г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от  ** лева – неизплатена възнаградителна лихва по същия договор за кредит, дължима  за периода от 07.01.2015г. до датата обявяване на предсрочна изискуемост – 20.11.2015г. Въззивният съд обаче е пропуснал да отбележи точната дата, от която следва да се дължи присъдената законна лихва върху главницата, а именно 24.10.2018 г.

С оглед изложеното, следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в  диспозитива на  Решение №66/08.04.2020г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д.№616/2019 г. на стр. 10 от същото, абзац втори, ред шести и седми, като вместо постановеното: „ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане“ да се чете: „ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане“.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

                                                                 Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на  Решение №66/08.04.2020г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д.№616/2019 г. на стр. 10 от същото, абзац втори, ред шести и седми, като вместо постановеното: „ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане“ да се чете: „ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане“.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                ЧЛЕНОВЕ: