ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1379 дата 19 август
2022г. Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,
ІХ-ти състав,
в закрито заседание на 19 август 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
разгледа адм. дело № 662
по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила
молба от юрисконсулт В.М., пълномощник на ответната страна директор на Дирекция
ОДОП Бургас, с искане да бъде изменен
постановения по делото съдебен акт – Решение № 895/06.07.2022г. в частта
относно разноските, които пълномощникът счита, че са били неправилно
определени. Посочва, че на основание чл.161, ал.1, изр. 2-ро и 3-то от ДОПК
разноските за ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от
жалбата, която в случая е в размер на 11,45лв. и съгласно чл.8, ал.1, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е следвало да
бъдат присъдени разноски в размер на 300лв., като предвид обстоятелството, че
съдът е присъдил 3,11лв., иска се изменение на съдебния акт като се присъдят
допълнително 296,89лв.
В дадения срок по
делото постъпи становище от жалбоподателя, който счита молбата за
неоснователна..
Молбата е процесуално допустима за
разглеждане като подадена в законовия срок и е частично основателна.
Обжалваните по делото публични
задължения са в общ размер от 1146,06лв.
От тях съдът е отменил такива в размер
на 1093,08лв.
Отхвърлил е жалбата за задължения в
размер на 52,98лв.
Неправилно обаче при изчисляване на
разноските в отхвърлената част е включил само размера на главницата на
потвърденото задължение за здравни осигуровки в размер на 11,45лв., като поради
пропуск не е включил начислените лихви от 41,53лв. В този случай разноските
възлизат на 14,34лв. (52,98 х 310,22 / 1146,06 или 52,98/1146,06 = 4,62% х
310,22). Решението следва да бъде изменено в този смисъл.
Основанието, обаче, с което се иска
изменението на решението, не е горният пропуск, а е в резултат на даденото от
страната тълкуване на разпоредбите на чл.161, ал.1, изр.2-ро и 3-то от ДОПК,
което тълкуване не се споделя от съда.
Съгласно нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК На жалбоподателя се присъждат
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция
съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски
съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Анализирайки
тази разпоредба, пълномощникът на ответника посочва, че следва да се прави
разграничение при присъждането на разноските, като на жалбоподателя те се
присъждат съразмерно на уважената
част, което изисква изчисляване на
процент от общия обжалваем интерес, а
на ответника се присъждат съобразно отхвърлената
част, което изисква съобразяване с размерите по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл страната посочва, че след
като отхвърлената част от жалбата е в размер на 11,45лв., то разноските за
ответника следва да се присъдят в размера по чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата –
300лв. (сега установеният от съда пропуск, който поправя отхвърлената част –
52,98лв. не променя това правно основание, т.к. и в двата случая е до 1000лв.).
Преди всичко следва да се отбележи, че
смисълът на изречение 3-то е единствено само да ограничи юрисконсултското
възнаграждение като горна граница (аналогично чл.78, ал.8 от ГПК), за разлика
от адвокатското възнаграждение, което може да се договоря свободно над
размерите по Наредбата. Следователно, с това изречение се определя само
възможния/допустимия/максималния размер на юрисконсултското възнаграждение на
база материалния интерес на делото, който в случая е размера на определените с
РА публични задължения. Съответно – това изречение няма отношение към
отхвърлената част от жалбата. Казано по друг начин – възнаграждението за
юрисконсулт се определя (изначално) спрямо целия материален интерес, а не се
определя впоследствие частично - само спрямо отхвърлената част. Юрисконсултът
защитава административния орган за цялото задължение и в този смисъл
материалният интерес и за двете страни е еднакъв и той е определен и известен
още при започване на делото. Отнесено към настоящия случай, във формулата за
изчисляване на разноските съдът е заложил възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 310,22лв. определено на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата при
материален интерес на делото от 1146,06лв. (11,45/1146,06 = 0,01х100 = 1% х
310,22 или 11,45 х 310,22 / 1146,06). След като материалният интерес по делото
е един и същ от гледна точка на двете страни, няма основание възнагражденията
да се изчисляват на различна база или на различни етапи от процеса, в противен
случай възнаграждението за юрисконсулт би било резултативно възнаграждение.
След като определянето на размера на
юрисконсултското възнаграждение се определя не въз основа на отхвърлената част,
а въз основа на целия материален интерес, то неправилно е даденото от страната
тълкуване на думата съобразно в
изречение 2-ро на чл.161, ал.1 от ДОПК. От гледна точка на
разноските думата съобразно има същия
смисъл както думата съразмерно, употребена
в изречение 1-во на чл.161, ал.1 от с.к., регламентиращо начина на изчисляване
на разноските за жалбоподателя. Аналогичен е и подхода в гражданския процес –
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Когато жалбата се уважава/отхвърля частично
разноските винаги се изчисляват посредством формула, в която участват три
величини – материален интерес, направени разноски и уважена/отхвърлена част от
жалбата. При даденото от страната тълкуване присъждането става само чрез подвеждане
на една цифра в скàлата на адвокатските възнаграждения, което е
приложимо само в хипотезата на изцяло уважена/отхвърлена жалба.
Хипотетично, ако ответната страна беше направила разноски по делото напр. за
извършване на експертиза, при даденото от нея тълкуване на нормите по
присъждане на разноски неясно остава как при този изход на делото би следвало
да се присъдят разноските за експертиза. Отново следва да се присъдят въз
основа на принципа за съразмерност, макар че никъде в изр.2-ро и 3-то на алинея
1 на чл.161 от ДОПК, уреждащо разноските за ответната страна, не е употребена
думата „съразмерност“. В този смисъл, принципът на изчисление на разноските е
един и същ независимо дали става въпрос за разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение или процесуални разноски и няма нормативно
основание да се счита, че ако при частично отхвърляне на жалбата по делото са
направени само разноски за юрисконсултско възнаграждение те ще се изчисляват по
един начин (несъразмерно, фиксирано), а ако са направени в комбинация с
процесуални разноски – те ще се изчисляват по друг начин (съразмерно), или
трети вариант – разноските по производството се изчисляват съразмерно, а
юрисконсултското възнаграждение - фиксирано.
Фактът, че принципът на изчисление на
разноските е един и същ и за двете страни (съразмерно) произтича вкл. от
принципа на равнопоставеност на страните в процеса и той не може да варира в
зависимост от това дали процесуалното представителство се осъществява от
юрисконсулт или от адвокат. Хипотетично, ако резултатът по делото беше
противоположен – ако жалбата беше уважена само в размер на 11,45лв. и
жалбоподателят беше ангажирал адвокат с минимално възнаграждение по Наредбата
от 310,22лв., то съдът щеше да му присъди същия размер разноски от 3,11лв. Ако
се следва тълкуването на ответната страна за присъждане на разноски в размер на
300лв. за същия правен резултат за тази страна като размер – 11,45лв., това
очевидно напълно компрометира принципа на равнопоставеност, като поставя
страната защитавана от юрисконсулт в по-благоприятно положение по отношение
размера на разноските, при идентична на адвоката процесуална дейност.
Този принцип е добре развит в
изложението на мотивите на Решение № 10/29.09.2016г. по конст.дело № 3/2016г.
на Конституционния съд, което беше постановено именно по отношение контролът за
конституционосъобразност на изр.3-то на чл.161, ал.1 от ДОПК и която норма
съдът разглежда като гарантираща принципа на равенство пред закона, съотнесено
към правото на защита и равенство на страните в съдебния процес, в частност –
правото на администрацията за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт,
независимо че такова ефективно не е платено по делото, предвид факта, че
юрисконсултите получават трудово възнаграждение, а не хонорар по делото. По този
начин, с нормата се постига частично приравняване на юрисконсулта на адвоката
досежно присъжданото възнаграждение и се обезпечава процесуалното право на този
вид разноски. В тази насока съдът е
посочил - ГПК и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и
юрисконсултите, в качеството им на представители по пълномощие на
страните в производството. ……… Правораздаването е публична услуга и след като
юрисконсултът и адвокатът са равнопоставени в съдебното
производство, осъществяват идентични процесуални действия, предвид качеството
им на защитници на интересите на страните, които са ги ангажирали,
законодателната преценка за използване на същият подход и при разпределение на
разноските за правна защита в производството е конституционосъобразна. ………. При
тези данни, макар и да са налице различия в организацията и осъществяването на
юрисконсултската и адвокатска дейност, по своята същност, юрисконсултското
процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и
осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела.
Този извод не изключва, напротив, обуславя използването на сходен критерий при
разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно
юрисконсултско процесуално представителство. Конституционният съд намира, че е
допустимо и конституционно оправдано законодателно отклоняване от възприемането
на количествено точно определени и изчисляеми подходи, в полза на решения,
основани на сходна регламентация, за постигане на приемлив обществено оправдан
интерес. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално
представителство, то установеното законодателно разрешение за присъждане на
минималния размер на адвокатското възнаграждение в полза на страната,
представлявана от юрисконсулт, съставлява приемлив подход в посоченото по-горе
направление и израз на осъществена законодателна симетрия (постигане на
баланс), за еднаква по своята същност процесуална дейност.
Освен
да обоснове принципа на равнопоставеност на страните вкл. при присъждане на
разноските, настоящият съд се позовава и на друга част от мотивите на
посоченото решение на Конституционния съд, който при цитирането на обсъжданите
пред него норми на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК е
посочил: Разпоредбите
на чл.
78, ал. 8 ГПК
и чл.
161, ал. 1, изр. 3 ДОПК уреждат присъждане на възнаграждение за адвокат в полза на
юридически лица, еднолични търговци и администрации, ако те са били защитавани
в съдебен процес от юрисконсулт. Същите вменяват на страната по развил се
неблагоприятно за нея съдебен процес задължение да заплати разходите по водене
на делото, включително и адвокатско възнаграждение, ако спечелилата страна е
защитавана от юрисконсулт. Според цитираните процесуални закони присъжданото
възнаграждение на страната за юрисконсултско процесуално представителство е в
размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
отхвърлената или уважената част от иска, и се определя по Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет..
В този смисъл, Конституционният съд е приравнил юрисконсултът, защитаващ
администрацията, на адвокат, но само относно правото на възнаграждение,
адекватно на това на адвокат, но без да се дерогира принципа на съразмерност при
присъждането.
Присъждането
на разноските е материалният израз на изхода на делото и целù да
възмезди страната за извършените разноски, съответстващи на този изход. В
случая, изходът на делото сочи отхвърляне на жалбата за част равняваща се на 1%
от материалния интерес на установените задължения (4,62% след поправяне на
пропуска за лихвите), което, ако се присъдят разноските за ответника, така
както се претендират понастоящем, това би се равнявало на отхвърлена част в
размер на 99% (95,38% след поправката),
което не отговаря на изхода на делото и правния резултат.
На
основание изложените мотиви постановеното по делото Решение № 895/06.07.2022г.
следва да измени в частта относно разноските, като вместо присъдените в размер
на 3,11лв. следва да се присъдят в размер на 14,34лв., поради което и на
основание чл.248, ал.3 от ГПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ
Решение № 895/06.07.2022г. по адм.дело № 662/2022г. по описа на Административен
съд – Бургас В ЧАСТТА относно разноските, като вместо присъдените в полза на
ответната страна разноски по делото в размер на 3,11лв., ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.А.К.
***, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, сумата
от 14,34лв. разноски по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: