№ 803
гр. Перник, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от З. М. М., ЕГН **********
от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С.Р.Я
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № *** от *** г. по силата, на който ответникът му е
предоставил сумата от 6000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 24
месеца, при годишен лихвен процент – 19.16%, годишен процент на
разходите – 20.94% и общ размер на плащанията – 7304.14 лв. Сочи, че на
основание чл. 4, ал. 1 от договора е сключил договор за предоставяне на
поръчителство от *** г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дължи
заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 6032.45 лв.
Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит. Сочи, че договорът е изписан с шрифт по-малък от
12, че не е посочен срок на същия, а съдържа само погасителен план, че
липсва методика за изчисляване на референтния лихвен процент на
разходите, както и информация за размера на включените в месечната
погасителна вноска сума и за обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 12 касаещи
погасителния план. Твърди, че при подписване на договор аз потребителски
кредит не са представени общите условия, приложими към него.
Изложено е, че с чл. 4 от договора, кредитополучателят е задължен да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора
1
дружество. Въз основа на договора за предоставяне на поръчителство ищецът
се е задължил да заплати възнаграждение, надхвърлящо главницата по
договора за потребителски кредит, а именно 6032.45 лв., което представлява
част от ГПР. По този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което според ищеца също води до недействителност на
договора за потребителски кредит.
Искането към съда да обяви за недействителен договор за
потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между З. М. М. и
„Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът
признава, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит
№ ***/*** г.
Ответникът оспорва наличието на сключен договор за предоставяне на
поръчителство, като твърди, че липсват електронни изявления на страните за
сключването на представения такъв. Сочи, че спорният договор за
потребителски кредит не предвижда задължително предоставяне на
обезпечение. Твърди, че потребителят избира дали да обезпечи задължението
си или не.
Ответникът оспорва твърденията за несъответствие на процесния
договор на императивните разпоредби на ЗПК. Сочи, че те са спазени, поради
което договорът надлежно обвързва страните. Твърди, че общите условия са
представени на ищеца по електронен път в деня на сключване на договора за
потребителски кредит и са достъпни на официалната електронна страница на
дружеството.
Оспорва, че ищцата е материално затруднено лице и че има право на
безплатна правна защита.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу ищеца
З. М. М. насрещен иск с правна квалификация чл. 23, във вр. с чл.9, ал. 1 от
ЗПК, който да бъде разгледан при условие, че главният иск бъде уважен.
Ищецът по насрещният иск твърди, че по силата на договора, сключен
на *** г., той е предоставил на З. М. в заем сумата от 6000 лв., която тя се е
задължила да върне, ведно с договорна лихва на месечни вноски с падеж на
последната – 10.05.2022 г. Сочи, че до настоящия момент кредитополучателят
е погасил сумата от 1267.82 лв. Твърди, че по силата на чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит бъде признат за нищожен,
кредитополучателят дължи връщане на заетата сума. Сочи, че от заетата сума
от 6000 лв. не е върната част в размер на 4732.18 лв.
Искането към съда е в случай, че уважи главния иск, да осъди ответника
по насрещния иск да му заплати сумата от 4732.18 лв., представляваща
непогасена главница, дадена в заем по договор за кредит № ***/*** г., който е
обявен за нищожен. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Насрещният иск е връчен на първоначалния ищец. В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска като
неоснователен. Твърди, че ищецът не му е предоставил сумата от 6000 лв.
Искането към съда е да отхвърли насрещния иск. Заявена е претенция за
2
разноски.
В съдебно заседание ищцата – редовно призована, не се явява и не се
представлява. Докладвана е подадена от пълномощника и – адв. И. писмена
молба, с която поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен, а
насрещният иск – да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.
Докладвана е писмена молба от същия, с която оспорва предявения иск и
поддържа насрещния иск. Моли претенцията на ищцата да бъде отхвърлена.
Евентуално – да бъде уважен насрещния иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:
Първоначалният и насрещният иск са предявени от надлежно
легитимирани страни при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Страните са представили електронна кореспонденция, възпроизведена
на хартиен носител – електронно писмо изпратено на *** г. в 16.48 часа от
„Кредисимо“ ЕАД на електронен адрес *******************@***.**, от което е
видно, че на електронния адрес на ищцата са изпратени подписания от нея
договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр,
декларация с информация за обработването и съхраняването на личните
данни за целите на учредяване на обезпечение под формата на поръчителство,
, декларация за обработване и съхранение на личните данни за целите на
директния маркетинг, общи условия на лоялна програма, декларация за
обработване на лични данни за целите на усвояване на кредит по
дебитна/кредитна карта, информация за присъединяването към групов
застрахователен договор.
Не е спорно между страните, че на *** г. са сключили договор за
потребителски кредит № ***. Договорът е представен по делото, ведно с
погасителен план и съответните общи условия. От тях е видно, че ответникът
е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 6000 лв. Ищецът се
е задължил да върна заетата сума на 24 месечни вноски, всяка, от които
посочена по размер и съдържаща уточнение за включените в нея главница и
лихва, както и за датата на падежа и – всяко 10-то число от месеца, считано от
10.06.2022 г. и с краен срок 10.05.2024 г. Лихвения процент по кредита е
19.16%, годишния процент на разходите – 20.94%, общия размер на
плащанията – 7304.41 лв.
Съгласно чл. 3 от договора, след подписването му, кредиторът
извършва проверка на кредитоспособността и идентификация на
кредитополучателя и едва тогава одобрява подаденото от последния
заявление. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезщетение
на Кредитора следва да изпълни едно от следните условия: в 10-дневен срок
да предостави банкова гаранция или в срок от 48 часа да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. В случай, че не
представи едно от посочените обезпечения, заявлението се счита за
неодобрено. Предвидено е също, че ако кредитополучателят в заявлението не
е посочил, че ще предостави обезпечение, то се разглежда в 14-дневен срок и
3
ако не бъде одобрено, подписаният договор не поражда действие.
Съгласно чл. 9 от договора всички вземания по него стават предсрочно
изискуеми, в случай и при условията на раздел Х от общите
условия/непогасяване на 6 погасителни вноски; неплащане на каквото и да
било парично задължение, произтичащо от договора или общите условия;
прекратяване на договора съгласно т. IV.3 и т. ХII.1.3 от общите условия;
прекратяване на договора за поръчителство/.
От представения договор за предоставяне на поръчителство от *** г. се
установява, че за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски
кредит ищецът на същата дата е сключил договор за поръчителство с „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК *********. Ищецът се е задължил да заплати на
потребителя възнаграждение в общ размер на 6032.45 лв., платимо на 24 броя
месечни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен точния размер
на всяка от тях, платими на всяко 10-то число от месеца, считано от
10.06.2022 г. и с краен срок – 10.05.2024 г.
От представени от ответника писмени доказателства – платежно
нареждане от 16.05.2022 г., договор за потребителски кредит № 2440598 от
08.09.2021 г. и възпроизведено на хартиен носител електронно писмо,
изпратено от него до ищцата на 16.05.2022 г. се установява, че в изпълнение
на процесния договор за потребителски кредит, ответникът е превел по
банкова сметка, разкрита на името на ищцата в Банка ДСК сумата от 1566.01
лв., а останалата сума от 4433.99 лв. е превел за погасяване/рефинансиране/
на сключен от нея друг договор за потребителски кредит - № 2440598 от
08.09.2021 г.
От представената от ищеца справка в Централния регистър на БНБ №
БНБ-39219/15.03.2023 г. е видно, че към посочената дата ищецът има
просрочено повече от 101 дни задължение по процесния договор за
потребителски кредит. Невърнатата главница е в размер на 4144.00 лв. А
извършените плащания са в размер на общо 1474.00 лв.
При така установеното факти, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за
потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална
дейност. Ответникът – „Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на
потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря освен на общите разпоредби на ЗЗД и на
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че не са спазени изискванията на чл. 21, ал. 1, във вр. с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т.
10, т. 11, т. 12 от ЗПК.
Настоящият състав намира, че договорът е сключен при спазване
нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди
4
отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от
разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР е посочен като 20.94%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и не надвишава максималния по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай
Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК и е в общ размер на 6032.45 лв.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
От служебно извършена на основание чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ справка в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?
uic=*********/ се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик
на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
5
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит,
се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че
се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят
разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две
седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването
на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на
юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитора. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят доводите на ответника за доброволност при избора на обезпечение,
а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода,
че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение и с оглед размера на възнаграждението на
поръчителя – 6032.45 лв. реалният ГПР надхвърля максимално допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид изложеното договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно -
при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
6
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прогласи, че
процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Доколкото уважава главният иск съдът намира, че следва да се
произнесе по насрещния иск на ответника.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Невърната част от главницата по кредита е в размер на 4144.00 лв.
Затова ищцата следва да бъде осъдена да я заплати на ответника. До този
размер предявеният насрещен иск е основателен. За разликата до пълния
предявен размер от 4732.18 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – 240 лв. – заплатена държавна такса.
Ищецът е представляван от адвокат Н. И. и Н. К. Б., въз основа на
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 31.08.2022 г. при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. Затова в полза на адвокат Н. И. И. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 900 лв.
Съгласно Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на
ВКС,
при уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради
нейния неравноправен характер отговорността за разноски не следва да се
разпределя по реда на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като това противоречи на решение
от 16.07.2020г. по съединени дела C- 224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз. Поради това и в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски за настоящето производство.
По изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22
от ПЗП, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен на *** г. между З. М.
М., ЕГН ********** от *** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Р.Я
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК З. М. М., ЕГН ********** от *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
7
управление: гр. ***, представлявано от С.Р.Ясумата от 4144.00 лв./четири
хиляди сто четиридесет и четири хиляди/, представляваща невърната
главница по нищожен договор за потребителски кредит № ***/*** г.,
сключен на *** г. между З. М. М. и „Кредисимо“ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска
над тази сума до пълния предявен размер от 4732.18 лв., като неоснователен.
ПРИСЪДЕНАТА в полза на „Кредисимо“ ЕАД сума да се заплати по
банкова сметка с IBAN: BG86STSA93000021867774, BIC: STSABGSF.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Р.ЯДА
ЗАПЛАТИ на З. М. М., ЕГН ********** от *** сумата от 240.00 лв. /двеста и
четиридесет лева/, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от С.Р.ЯДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И.
И., ЕГН **********, със служебен адрес: *** сумата от 900 лв. /деветстотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8