№ 20877
гр. С, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110157650 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 110 от 03.01.2024г. по гр.д. № 57650/2022г. на
СРС, 69 състав, съдът е допуснал да се извърши съдебна между Е. Л. П., ЕГН:
**********, Р. Л. С., ЕГН: **********, П. И. К., ЕГН: ********** на следния
съсобствен между тях недвижим имот: АПАРТАМЕНТ .., находящ се в ж.к.
адрес, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 65,20 кв.м., при съседи: стълбище, двор, ул. .., Х и Д Д, заедно с
избено помещение №6, при съседи: коридор, Й и П В, М и Р Д, заедно с
0,753% ид.ч. от сградата, както и толкова ид.ч. от правото на строеж
върху мястото- държавна земя, представляващ имот с идентификатор
...... в сграда с идентификатор ....., предназначение на сградата- жилищна,
многофамилна, която е разположена в имот с идентификатор ...., при съседи:
......4, ......1, ......6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД18- 14/06.03.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо самостоятелния обект- от 13.10.2022 г., находящ се в гр. АДРЕС,
целият с площ по документ за собственост от 65,20 кв. м., а съгласно Схема на
1
самостоятелен обект в сграда № 15-1192362 от 13.10.2022г. - с площ от 65,.20
кв. м.,предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент- в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение и при
съседи по кадастъра: ......4, ......1 и 1......6, както и разположените в този имот
прилежащи части: избено помещение №6 и 0,753% ид.ч. на сгр. , при квоти:
1/2 ид.ч. общо за ищците Е. Л. П., с ЕГН: ...... и Р. Л. С., с ЕГН: **********, и
1/2 ид.ч. за ответника П. И. К. с ЕГН: ********** на основание чл. 34 ЗС, чл.
69 ЗН , вр. чл. 341 и сл. ГПК.
По извършването на делбата на недвижимите имоти:
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по
един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне
на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и
ал.2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий
за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Поради това от значение е дали е
налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатия до
делба имот, както и становището на съделителите относно начина на
извършване на делбата, в т. ч. дали те са предявили претенции за възлагане на
жилищен имот.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява
следното: самостоятелен обект с идентификатор ......, ведно с прележащите
към него части е със средна пазарна цена в размер на 226 228.06 лв.
Процесният недвижим имот е неподеляем според заключението на вещото
лице, като средната пазарна цена на имота е изчислена от вещото лице на
226 228 лева.
Във откритото съдебно заседание след влизане в сила на решението,
с което е допусната делбата, са приети за съвместно разглеждане
направените от съделителите Е. Л. П. и Р. Л. С. претенции по сметки, а
именно претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС, за сумата в размер на по 2 024 лв.
за всяка една от тях за периода от 20.07.21г./ датата на извънсъдебната
покана/ до 25.10.22г. / датата на завеждане на исковата молба в съда/ ,
по чл. 31, ал.2 от ЗС – претенция по сметки за лишаване от ползване на
процесния имот за периода от 26.10.22г. до 17.09.2024г. / датата на
2
съдебното заседание/ в размер от по 3795,75лева , както и претенция по
чл. 344, ал. 2 ГПК считано от датата на ИМ до окончателно извършване
на делбата, като привременна мярка, доколкото ищците твърдят, че са
лишени от ползването на тяхната 1/2 ид.ч. от делбения имот.
Уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се
прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, като
това се установява с решението, с което делбата е допусната. В случая
предмет на влязлото в сила решение за допускане е жилищна сграда с
прилежащото избено помещение и идеални части.
Ищците Е. Л. П. и Р. Л. С. сочат, че имотът е закупен от тяхната майка Г С
П.-К.а/починала на 16.12.2020г./ и ответника П. И. К. при равни квоти. Г С П.-
К.а и П. И. К. сключили граждански брак на 08.06.1995г., който с решение,
постановено на 14.08.2019г. по гр. д. №17044/2018., СРС, 117 състав, влязло в
сила на 06.11.2020г. е прекратен. След прекратяване на брака и настъпването
на смъртта на Г С П.-К.а съсобствеността за ищците е с квоти 1/2 ид. ч., и 1/2
ид. ч. за ответника.
Свидетелят Г Г П, син на Е. Л. П., заявява, че ответникът е негов доведен
дядо и че той живее в гр. С, ж.к. адрес към настоящия момент. Твърди, че
редовно са посещавали имота преди Г С П.-К.а да се разболее и че след като се
е разболяла тя се е преместила да живее с тях в кв. „Д“. Въпреки това редовно
са посещавали апартамента след това. При скорошно посещение са видели
ответникът през терасата, но опитите да влязат в апартамента са били
неуспешни. Твърди, че ищцата Е. П. заплаща консумативите.
Както бе вече посочено, според заключението по изготвената СТЕ,
допуснатото до делба жилище, ведно с прележащите към него части са
неподеляеми. Делбата задължително се извършва чрез разпределение по чл.
353 ГПК или чрез теглене на жребий, когато допуснатият до делба имот може
да бъде разделен на толкова дяла, колкото е броят на съделителите, респ.
колената. В случая това е невъзможно, доколкото не може да се обособят
отделни дялове. Единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е
този по чл. 348 ГПК – публична продан
По претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС:
От страна на ответниците общо е отправена претенция спрямо ищеца с
3
правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на по
2024лева за лишаване от ползване на делбения имот за периода от датата
20.07.2021г.- датата на получаване на нотариалната покана от страна на
ответника, до датата на завеждане на ИМ за делба до 25.10.2022г., по чл. 31,
ал.2 от ЗС от датата на исковата молба 26.10.22г. до датата на съдебното
заседание -17.09.24г., както и претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК считано от
датата на ИМ до окончателно извършване на делбата. Съгласно чл. 31, ал. 1 от
ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само
от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от
възможност да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта
съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които
ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ, като
се съобрази обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник
надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Доказателствената тежест
за установяване на всички кумулативно необходими елементи от фактическия
състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено
поискване до ползващия съсобственик) и на размера на обезщетението се носи
от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС -
в случая от ищците.
Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за
заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото
поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване
желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Няма пречка исковата молба,
респ. отговорът на исковата молба за делба да се приеме като покана за
плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, след като в нея се съдържа покана
за заплащане на обезщетение. Писменото поискване действа само за в бъдеще
- за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. След
деня на писменото поискване изключителното ползване от един от
съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи обезщетение.
Волеизявлението следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване
от ползване за периода от деня на писменото поискване до датата на
4
предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда
на чл. 346 ГПК - приемане на претенцията по сметки във втората фаза на
делбата (в този смисъл - решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014
г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г.
к., І г. о. на ВКС и т. н.).
Тъй като вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне
неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия,
поради което за възникването му не е необходимо да има противоправно
действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта
в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с
действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.
От значение е само обстоятелството, че с действията си ответникът пречи на
другите съсобственици да реализират правата си върху имота.
В конкретния случай, съдът намира за установено, че по отношение на
съделителите е възпрепятстван достъпа до имота. От показанията на
свидетеля Г Г П се установява, че ответникът не отваря вратата на
наследниците.
Независимо от горното, след като съделителят П. И. К. живее в имота, с
оглед вида на имота, неговият обем и състояние, обективно е невъзможно
ползването на същия от всички съделители. Жилището е с обем 65,20 кв.м. и
включва стая, дневна, кухня и сервизни помещения, както и избено
помещение и идеални части от общите части на сградата.
Предвид това, реално имотът в жилищната му част не може да се ползва
от всички наследници и след като П. К. живее в него то следва да заплати
обезщетение за лишаването от ползване останалите наследници /в този
смисъл Решение № 104 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 5821/2013 г., І г. о. на ВКС;
Решение № 241 от 10.10.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г., І г. о. на ВКС/.
Видно от приетото по делото заключение по СТЕ, средният пазарен
наем в размер на 633.06 лв. за 2021г., 681.56 лв. за 2022г., 658.63 лв. за 2023г,
675.20 лв. за 2024г., или исковия период 20.07.2021г. - 25.10.2022г.: 10 094 лв.,
както и за периода 26.10.2022г.-17.09.2024г.: 15 183 лв. От страна на ищците
общо е отправена претенция спрямо ищеца за заплащане на обезщетение ,
като съразмерно на дяловете им в съсобствеността , такова им се следва за
периода 20.07.21г. – 25.10.22г. съразмерно на притежаваната от тях по ¼ от
5
имота , от ползватнето на който са лишени, в размер на по 2024лева, и за
периода 26.10.22г.- 17.09.24г. в размер на по 3795,75лева, съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата от съда експертиза , или общо за
целия процесен период от 20.07.21г. до 17.09.24г. на всеки един от ищците се
следва обезщетение в размер от по 5819,75лева, заедно със законна лихва от
датата на заявяване на претенциите / първото съдебно заседание след
допускане на делбата/ -18.06.2024г. до окончателно изплащане на сумите.
По отношение на искането по чл. 344 , ал. 2 ГПК , същото представлява
привременна мярка - претенция за периодични плащания, считано от
влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство.
Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по
смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва
съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК
цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от
тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава
съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може
да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в
решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по
него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае
постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация на граждански правоотношения.
Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните. Действието на определението е за
определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както
и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай искането изхожда от легитимирани лица, доколкото не се
твърди и не се оспорва по делото, че ищците са съделители, които не
ползват съсобствения имот. Ответникът не оспорва , че ползва целия
процесен имот, като предвид липсата на спор досежно обстоятелството, че
имотът се ползва от ответника, доказана се явява първата предпоставка на чл.
6
344 ал. 2 ГПК, че ищците са възпрепятствани да ползват имота съобразно
квотата си в съсобствеността.
По отношение размера на претенцията.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички
съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът
постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват, или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно
разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на
съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че
претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение
на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение,
поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В
конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно
константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение №
7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не
се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията
между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /
в случая договорено от страна на ищците наемно възнаграждение с трети
лица /. От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и пълно, се
установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би
възлизал на 658,63 лева / по данни от експертизата за наема през 2023г. и
2024г./ , лева или съобразно правата си върху имота ищците биха могли да
претендират по 164,66лева , като сума, която им се дължи, за това че не
го ползват. Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което
неползващите съделители, следва да получат от ползващия имота съделител
, е равняващо се на по ¼ идеални части от актуалния пазарен наем или
сумата от по 164,66 лв. Доколкото искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а
привременна мярка, то по него не се дължи отхвърлителен диспозитив.
По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението.
7
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе
справедливост до завършване на делбеното производство. Съдебната
практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС,
приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, то
исковата молба има ролята на покана, а при заявена от ответника с отговора
на исковата молба – от неговото получаване от ищеца, но доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на определението на съда до
окончателното извършване на делбата.
Поради изложеното искането по чл. 344 ал. 2 ГПК се явява основателно
за сумата от по 164,66 лв. и за периода от влизане в сила на определението
до окончателното извършване на делбата.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 %
съобразно стойността на дела му, a именно П. И. К. – 4524,56 лв., Р. Л. С.
-2262, 28 лв. и Е. Л. П. - 2262, 28 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е.
при приключване на делбеното производство. Според практиката на ВКС
/определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС, II г. о. /
това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване
на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на
оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат.
На основание чл. 78, ал.1, ГПК в полза на ищците следва да се присъди
адвокатско възнаграждение , с оглед на уважените искови претенции, и
разноски за заплатени депозити за експертизи в размер от по 1275лева за всяка
една от ищците .
8
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса върху уважените претенции по чл. 31, ал.2,ЗС в размер общо
на 465,58лева .
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК,
допуснатия до съдебна делба недвижим имот –апартамент .., находящ се в
ж.к.АДРЕС , състоящ се от стая , дневна , кухня и сервизни помещения , със
застроена площ от 65,20кв.м. , при съседи: стълбище, двор, ул. .., Х и Д Д,
заедно с избено помещение №6, при съседи: коридор, Й и П В , М и Р Д ,
заедно с 0,753% ид.ч. от сградата , както и толкова ид.ч. от правото на строеж
върху мястото – държавна земя, представляващ имот с идентификатор ...... в
сграда с идентификатор ....., предназначение на сградата – жилищна,
многофамилна , която е разположена в имот с идентификатор ...., при съседи:
......4, ......1, ......6. , като получената продажна цена да се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им , а именно:
1/2 идеална част за П. И. К., ЕГН: **********
1/4 идеална част за Е. Л. П., ЕГН:**********
1/4 идеална част за Р. Л. С., ЕГН: **********
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати на Е. Л. П.,
ЕГН:********** сумата от 5 819,75лева , представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ¼ идеална част от АПАРТАМЕНТ с идентификатор
......, със застроена площ от 65,20 кв. м., предназначение: жилище, апартамент-
в жилищна или вилна сграда, или със смесено предназначение в жилищна
сграда с идентификатор ..... за периода 20.07.2021г. - 17.09.2024г, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.06.2024г. до окончателното плащане
на вземането.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати на Р. Л. С., ЕГН:
********** сумата от 5 819,75лева , представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ¼ идеална част от АПАРТАМЕНТ с идентификатор
9
......, със застроена площ от 65,20 кв. м., предназначение: жилище, апартамент-
в жилищна или вилна сграда, или със смесено предназначение в жилищна
сграда с идентификатор ..... за периода 20.07.2021г. - 17.09.2024г, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.06.2024г. до окончателното плащане
на вземането.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл.
8 от Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 4524,56 лв. върху стойността на дела
му .
ОСЪЖДА Е. Л. П., ЕГН:**********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8
от Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен
съд държавна такса в размер на 2262, 28 лв. върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Р. Л. С., ЕГН: **********, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8
от Тарифата за държавни такси, да заплати по сметката на Софийски районен
съд държавна такса в размер на 2262, 28 лв. върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати на Р. Л. С., ЕГН:
**********, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на 1275лева , за
адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати на Е. Л. П.,
ЕГН:**********, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на 1275лева , за
адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в ръзмер на 465,58лева .
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: ********** да заплаща на Е. Л. П.,
ЕГН:********** и на Р. Л. С., ЕГН: **********, сумата от по 164,66
лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
делбения имот от ответника, съответно на притежаваните от ищците идеални
части от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано
от влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване
на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имаща
10
характер на определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в 1-седмичен
срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в
2-седмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на
страните пред Софийски градски съд .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11