МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1965 от
09.11.2010 г.,
постановена
по НОХД № 3623/ 2010 г. по описа
на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимата М.Щ.А. ЕГН ********** ***, е повдигнато
обвинение за това, че на 10.02.2010г., в гр.Бургас, от камион, паркиран пред
фурна, намираща се на кръстовището на ул.”Въстаническа” и ул.”Тракиец”, в
условията на повторност в немаловажен случай, отнела чужди движими вещи – 1 бр.
мъжка чантичка на стойност 7.50 лева, 1 бр. мобилен телефон – марка „Samsung” модел Е 420, на стойност 175.00 лева, и сумата от 225.00 лева, всичко на обща стойност 407.50 лева, от
владението на П.П.Т., без съгласието му с намерението противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.28, ал.1 НК.
Производството е служебно
насрочено от съда и разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, по инициатива на служебния защитник, назначен на подсъдимата в досъдебното
производство.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 НПК, пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимата
в затвор при първоначален строг режим.
Подсъдимата и защитникът й не оспорват
фактическата обстановка по обвинението, подсъдимата е признала посочените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съгласила се е да не се
събират доказателства за тях, и се е признала за виновна по повдигнатото й обвинение. Защитникът пледира за определяне
на ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимата
самопризнание, а именно:
Подсъдимата М.Щ.А. ЕГН **********
е родена на *** ***, живуща ***, ***, понастоящем в Затвора Сливен, и е с ромска
етническа принадлежност, българска гражданка, неграмотна, безработна,
неомъжена, осъждана. Към инкриминираната дата - 10.02.2010г., подс. А. е била
осъждана с присъда по НОХД № 2601/ 2008 г. по описа на БРС, в сила от 04.02.2009
г. за престъпление по чл. 195 НК, като й е било наложено наказание „Пробация”.
През м. февруари 2010 г. свид. П.Т.
работел като водач на товарен автомобил
в „Елмира 95” ЕООД, гр.София. На 10.02.2010 г. свид. Т. извършил с товарен
автомобил „Волво” рег. № ** превоз на брашно от гр.София до гр.Бургас. Около
18.20 часа на същата дата спрял камиона пред фурна, находяща се в гр.Бургас,
ж.к.”Меден рудник”, на кръстовището между улиците „Въстанническа” и „Тракиец”,
оставил го незаключен и се заел да разтоварва стоката в помещението. В същото
време, покрай камиона минала подс. М.Щ.А.. Тя забелязала, че превозното
средство не се наблюдава нсепрекъснато, влязла в кабината на водача, където
открила черна кожена чанта, собственост на свид. П.Т., съдържаща личните му
документи, банкови дебитни и кредитни карти, парична сума в размер на 225 лева
и мобилен телефон „Самсунг” Е 420. Взела чантата и тичешком напуснала района,
където бил спрян камиона.
Като приключил ратоварването,
около 18.45 часа същата вечер свид. Т. установил липсата на чантата и вещите и
парите в нея.
Междувременно, подс. А. ***. Там
клекнала под стълб на уличното осветление, и на неговата светлина отворила
отнетата чанта и започнала да преглежда съдържанието й. Взела мобилния телефон
„Самсунг” Е 420, и в същия момент забелязала да се приближава свид. Б.Й.–
полицейски служител от ІV РУП-гр.Бургас. Двамата се познавали отпреди, по повод
многобройните задържания на подсъдимата за извършени кражби. А. разпознала
свид. Й., захвърлила чантата с останалото й съдържание и побягнала ксъм ул.
„Люлин” в същия комплекс. Свид. Й.взел чантата, събрал документите и ги отнесъл
в управлението. Впоследствие чантата, документите и сумата от 225 лева била
върната на свид. Т. срещу разписка (л.11 от досъдебното производство).
Подс. А. продала отнетия мобилен телефон „Самсунг” Е 420 на
неустановено по делото лице за сумата от 10.00 лева, преди да бъде задържана на
извършената кражба.
В досъдебното производство е
бшила назначена и извършена оценъчна експертиза (л.32,33 от досъдебното
производство), съгласно чието заключение към процесната дата стойността на
употребяван мобилен телефон „Самсунг” Е 420 е възлизала на 175 лева, а тази на
черната кожена чанта – на 7.50 лева
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимата А. е направил
самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Т. и Й.,
обясненията на подсъдимата в качеството на обвиняема в досъдебното
производство, справка за съдимост на подсъдимата, разписка и други.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата М.А. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал.1, т.7,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал. НК – в условията на повторност в немаловажен
случай, отнела чужди вещи и пари на обща стойност 407.50 лева, от владението на
П.П.Т. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено от подсъдимата
виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, А. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване –
целяла е да се облагодетелства, като отнеме и свои чужди вещи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 195 ал. т.7
вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК се предвижда наказание ЛОС от 1 до 10
години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка и с чл. 58А /ред. от ДВ бр.
27/2009г./, и чл. 2 ал.1 и ал. 2 НК, задължава съда да определи на подсъдимата
наказание при условията на чл. 55 НК в случаите, когато тя е направила
самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК,
които съдът е одобрил с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е
именно такъв, поради което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът
съобрази, че за извършеното престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.28, ал.1, НК, предвид наличието на специален минимум на наказанието
„Лишаване от свобода”, приложима се явява разпоредбата по чл. 55 ал.1 т.1 НК, и
надлежното наказание по вид следва да е „Лишаване от свобода”.
При определяне конкретния вид и размер
на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която
съответства на обичайната степен за подобен род посегателства, както и по-високата
степен на обществена опасност на личността на подсъдимата, предвид събраните
данни за множество осъждания за престъпления срещу собствеността от същия вид, влезли
в сила преди извършването на настоящото престъпление. От друга страна, съдът
отчете възстановянето на част от отнетите вещи и пари, самопризнанието на
подсъдимата на досъдебното производство, и решението й да направи признание на
фактите по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение.
Установеното наличие на горните обстоятелства досежно деянията и дееца,
обуславя мнението на съда, че за извършеното престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3
т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК, на подсъдимата А. следва да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим в затвор. По убеждението на съда, с оглед
доказателствата и събраните данни за личността на подсъдимата, така отмереното
и наложено наказание съотвества на естеството и обществената опасност на
извършеното, и притежава потенциал да способства за постигане целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 НК – най-вече за превъзпитанието и подготовката на
подсъдимата за общественополезен труд.
РАЗНОСКИ
Предвид решението на съда по въпросите за вината и отговорността, на
основание чл.189, ал.3 вр. ал,1 от НПК подсъдимата М.А. бе
осъдена да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд гр. Бургас,
направените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 40
/четиридесет/ лева
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Председател: С.И.
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева