№ 4963
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100506469 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6469/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. П. Д. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №4012 от 16.03.2023 г постановено по гр.д.
№51718/22 г на СРС , 85 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.439 ГПК срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за
установено , че Д. не дължи сумата от 1685,85 лв главница , ведно със законната лихва от
16.01.2012 г до окончателното заплащане на сумата , сумата от 443,57 лева договорна лихва
за забава за периода 20.10.2009 г – 20.12.2010 г , сумата от 375,21 лева мораторна лихва за
периода 20.11.2009 г – 21.12.2011 г ; и сумата от 150,09 лева съдебни разноски по
изпълнителен лист от 18.06.2012 г издаден по ч.гр.д.№2198/12 г на СРС , 30 състав и е
образувано изп.дело №20128410410087 на ЧСИ №841 Н.М. ; като погасени по давност ;
както и Д. е осъден да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД сумата от 100 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . По изпълнителното дело
не са извършени изпълнителни действия , които „реално засягат“ имуществената сфера на
длъжника . Постъпвали са „бланкетни молби“ на взискателя за извършване от ЧСИ на
изпълнителни действия , с които само е поддържана висящност на делото . По наложените
запори не са постъпили парични средства , поради което запорите не прекъсват давността .
Запорното съобщение от 2020 е върнато в цялост и не е връчено т.е. запорът не е наложен .
Последното валидно изпълнително действие е от 10.05.2017 г , след което е изтекла
1
погасителна давност за процесните задължения .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . До
постановяване на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК
на ВКС т.е. до 25.06.2015 г давността по изпълнителното дело е била спряна . Перемцията е
без правно значение за давността . Искането за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да изпълни действието . Не е необходимо да са
събрани суми от изпълнителното действие , за да бъде прекъсната давността . В случая
давността е била прекъсвана многократно .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.03.2023 г
и е обжалвано в срок на 10.04.2023 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че в случая погасителната давност не е изтекла ,
тъй като до 26.06.2015 г давността е била спряна , а впоследствие е прекъсвана многократно
с налагане на запори върху трудово възнаграждение , върху банкови сметки , искания за
изпълнение върху движими вещи и пр. Без значение е дали по запорите са постъприли
парични средства по изпълнителното дело . И в течение на делото давността /5 годишна за
главницата и 3 годишна за лихвите / не е изтекла , защото е имало спиране на давността със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Следва да се отбележи , че давността за процесните вземания /главница , лихви и разноски/ е
5-годишна . До този извод се стига след прилагане по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД - след
влизане в сила на заповедта за изпълнение давността вече е 5-годишна , независимо
каква е била преди това . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията
установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за
вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред
, освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено
възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи
2
вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има
изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и
основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според
чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД
предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата
трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК . В този смисъл са решение №3 от
04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО , решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.
№4063/21 г на ВКС , III ГО и др.
Законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил преобладаващата практика на ВКС
/установена по-късно като задължителна с Тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023 г
на ОСГТК на ВКС /, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС. В случая
давността по изпълнителното дело е била спряна до 25.06.2015 г съгласно ПП на ВС
№3/1980 г. Отделно за този период е имало и прекъсване на давността .
От 26.06.2015 г давността е започнала да тече , но е била многократно прекъсвана с
искания за изпълнителни действия от взискателя с молби от 2017 г , 2018 г , 2019 г ,
2020 г , 2021 г , 2022 г и 2023 г . Следователно в случая давността би могла хипотетично да
изтече едва през 2028 г , но не е изтекла към настоящия момент .
Принципно е без значение дали са извършени реално изпълнителните действия от ЧСИ .
Самото искане прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да приложи искания от
взискателя изпълнителен способ . В този смисъл са мотивите на т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и решение №37 от
24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.
№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.№2884/21 г на ВКС , III
ГО и др. Отделно , налице е и възлагане на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ и по делото са налагани
запори от ЧСИ считано от 2012 г до 2023 . Поначало е без значение дали по запорите са
постъпили суми , но всъщност по делото има събрани суми през 2013 г , за което има
отбелязване върху гърба на изпълнителния лист
Налага се изводът , че процесните задължения не са погасени по давност . Решението на
СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100
лева юрисконсултско възнаграждение .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4012 от 16.03.2023 г постановено по гр.д.№51718/22 г на СРС
, 85 състав .
ОСЪЖДА И. П. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД ЕИК
******* гр.София 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4