Присъда по дело №82/2014 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ

по НОХД № 82 по описа на Карловски районен съд за 2014 година

 

 

  Районна Прокуратура - К. е повдигнала обвинение против подсъдимия  П.Р.  Р., за това че през месец март 2011 г. в гр. К., обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 30 броя кофражни платна с размери 2500/500/50; 20 броя кофражни платна с размери  2500/250/50; 10 броя кофражни платна с размери 1000/250/50, 300бр. щифтове и 350бр. клинове,  на обща стойност 1500.60лв., собственост на „К и С С.” ООД ***,  които владеел - престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

В хода на съдебното следствие, на основание чл. 287 от НПК прокурорът е поискал да бъде допуснато изменение на обвинението по отношение на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, вменено  на подсъдимия, а именно за това, че през месец март 2011 г. в гр. К., обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 30 броя кофражни платна с размери 2500/500/50; 20 броя кофражни платна с размери  2500/250/50; 10 броя кофражни платна с размери 1000/250/50, 300бр. щифтове и 350бр. клинове, на обща стойност 1869.00лв., собственост на „К и С С.” ООД ***,  които владеел.

При констатиране наличието на предпоставките, визирани в закона, съдът е допуснал изменение на обвинението в посочения смисъл.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителя на РП – К. поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да бъдат признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК – една година и три месеца лишаване от свобода без да взема отношение по въпроса за изтърпяването на наказанието.

Подсъдимият Р. отрича  вината си  в извършването на престъплението. Моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия адв. З. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че не са налице доказателства, Р. да е извършил престъплението, в което е обвинен, а се касае за граждански правоотношения.

В наказателния процес не е  предявен граждански иск.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – показанията на свидетеля Й.С., депозирани пред съдебния състав, частта от показанията му, дадени пред разследващ орган, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност на основание 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и  т. 2 от НПК,  показанията на свидетеля Х.Л., депозирани пред съдебния състав, показанията му,  дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, показанията на свидетеля С.И., дадени пред съдебния състав, частта от показанията му, дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК, показанията на свидетеля Ф.Г., депозирани пред съдебния състав, частта от показанията му, дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК, показанията на свидетеля В.А.Л. пред съдебния състав, частта от показанията й пред разследващ орган от досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК и показанията на свидетеля Л.К.,  депозирани пред съдебния състав, приетите на основание чл. 282 от НПК съдебно-стокова експертиза и допълнителна съдебно-стокова експертиза, изготвени от вещото лице Д.Д., прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – удостоверение от Агенцията по вписванията от 28.08.2008г., фактура № 153/23.10.2009г. с касов бон, данъчна фактура № 17503/17.05.206г. с касов бон, извлечение от Търговския регистър, четири броя справки от АИС БДС, справка от ДСИ при КРС, обезпечителна заповед по ЧГД № 607/2012г., протокол за опис на движимо имущество от 06.06.2012г., разпореждане  за насрочване на продажба чрез търг с устно наддаване, обявление по изпълнително  дело № 161/2012г., протокол за търг с устно наддаване, протокол за опис на движими имущество от 31.01.2012г., молба от П.Р. от 02.04.2012г.,  фактура от 23.12.2008г., гаранционна карта от 12.11.2011г., разпореждане по изп. дело № 250/2011г., протокол за оглед на описани движими вещи за съответствие с посочени документи, разпореждане по изп. дело № 250/2011г., молба от П.Р. от 07.05.2012г., постановление за прекратяване на изпълнително производство, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини,  намери за установено следното:

          Подсъдимият П.Р.Р., ЕГН ********** е  роден на   ***г***. ***. С присъда по НОХД № 673/2012г. по описа на КРС, влязла в законна сила на 20.06.2013г. за престъпление по чл. 216 ал. 1 предл. 1-во и 2-ро вр. чл. 26 ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Преди това е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 251 от НК по НОХД № 56/1976г. по описа на КРС, за което е амнистиран със Закона за амнистия от 30.05.1984 г. и последиците от осъждането са заличени.

През месец септември 2010 г. „К и С С.” ООД *** извършвало строително-монтажни работи на обект „***” в землището на с. Г. И., обл. Пловдив. За нуждите на дейността, която осъществявало на обекта, дружеството закупило от „***”ООД гр. Пловдив  80 бр. кофражни платна, от които 30 броя  с размери 2500/500/50; 20 броя с размери  2500/250/50; 20 броя с размери 1000/250/50 и 10 броя 1000/250/50 мм., в комплект с  300бр. щифтове и 350бр. клинове,  на обща стойност 3 327.60лв.  За сделката била издадена фактура № 153/23.10.2009г. Кофражните платна и елементите към тях били използвани при строителството на метан станцията в с. Г.И. и след като отпаднала необходимостта от тях на този обект, подсъдимият П.Р.Р. ги поискал от свидетеля Й.С., който бил един от двамата съдружници и управители на дружеството, за да ги ползва за строителен обект, къща в гр. К.. Другият управител Е. К. също се съгласил с  временното предоставяне за ползване на платната на подсъдимия. Свидетелят С. и подсъдимият Р. се уговорили, Р. да ползва платната и елементите към тях за срок от един месец, след което да ги върне на дружеството. През месец септември 2010г., подсъдимият пристигнал на обекта в с. Г.И. с микробус - самосвал марка „Мерцедес”. Оттам взел съгласно уговорката със свидетеля С. платната и елементите към тях. Същите били натоварени на автомобила, с който пристигнал подсъдимият и извозени от него на два курса. При товаренето участвали свидетелите Х.Х.Л., Ф.П.Г. и С.С.И., работещи към онзи момент в „К и С С.” ООД ***. Л. и И. чули и част от  уговорките между управляващите на дружеството-собственик  и П.Р. за временно предоставяне за ползване на платната за един обект от последния и връщането им след това на  „К и С С.” ООД ***.

От всички закупени с фактура № 153/23.10.2009г. платна и крепежни елементи към тях, на Р. не били дадени само 20-те броя платна с размери 1000/500/50, които останали на изграждащия се обект в с. Г.И.. След като изминал месеца, за който му били предоставени платната заедно с щифтовете и клиновете към тях, подсъдимият П.Р. не ги върнал. След този момент свидетелят С. търсил подсъдимия по повод дадените вещи, на което Р. уклончиво отговарял, че ще днес- утре ще му ги върне, не са у него и ги е дал за ползване на други обекти. През месец март 2011г. свидетелят Й.С. поискал категорично от подсъдимия Р. да върне дадените му вещи, тъй като те били необходими за дейността, осъществявана от „К и С С.” ООД ***. Р. не ги върнал и му заявил, че ги ползва на обект. Свидетелят С. продължил да търси с подсъдимия  с искане да  върне дадените му за временно ползване вещи,  но Р. винаги се оправдавал, че не са при него и ги е дал на друг. В края на месец ноември 2011г. подсъдимият Р. дал платна и крепежни елементи- щифтове и клинове за ползване на дружеството „Съни ДД 2000“ООД, с. Черноземен, което било избрано за изпълнител на обществена поръчка, чийто пълномощник била свидетелката В.Л. ***. Същите послужили за ограждане на общинския обект по поръчката в гр. С.- паметник на братя Вазови. Подсъдимият Р. и съпругът на Л. били познати от по-рано и дори месеци преди предоставянето на платната, мислили за обща дейност, свързана с пакетиране на инертни материали. Отношенията между тях били добри и тъй като виждали, че Р. има нужда от парични средства и е силно затруднен финансово, по негова молба, Л. му давала пари на заем на обща стойност 1400лв., които му дала на части. По негова молба, тъй като му било отказвана продажба на стоки на изплащате, му закупили със съпруга й лаптоп с такъв, като дължимите месечни вноски Р. поел ангажимента да изплаща. Р. не върнал на Л. нито дадените му в заем суми, нито изпълнил даденото обещание да изплаща месечните вноски за изплащането на преносимия компютър. През месец март 2012г. си поискал платната от Л., като й казал, че е намерил пазар за тях по 20-25лв. на платно, но Л. не му ги дала, тъй като общинският обект не трябвало да бъде разграждан. През месец май същата година Р. почти всеки ден минавал покрай обекта, ограден с платната му. При едно от посещенията му Л. настояла да си оправят финансовите взаимоотношения, на което подсъдимият я успокоил, като и казал да не се притеснява за задълженията му, тъй като платната му са при нея. Няколко дни по-късно пристигнал на обекта с двама мъже и настоял да вземе платната и крепежните елементи, на което Л. отново отказала, тъй като наред със задълженията които имал към нея, вече имала съмнения, че вещите не са негови. Те били породени от проведен по-рано същата пролет разговор със свидетеля К., към когото Р. имал финансови задължения и който отрекъл пред Л. собствеността на подсъдимия. По сигнал на Р. на обекта пристигнал полицейски служител, от когото Л. разбрала, че може да задържи платната, докато се установи чии са. От един от мъжете, доведени от Р., разбрала, че платната са му били обещани от подсъдимия за обект газстанция извън гр. К.. През месец юни 2012г. платната били свалени от общинския обект в гр. С. и използвани на два обекта на Л. След като във връзка с платната Л. била потърсена от полицията, подсъдимият я посетил в дома й, с настояване да му предаде платната, тъй като трябва да ги върне на свидетеля С., но тя отказала да го стори до установяване на собствеността им. И до момента вещите, предмет на обвинението не са върнати на „К и С С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. К..

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно- стокова  експертиза се установява, че  стойността на 60-те броя кофражни платна, заедно с щифтовете и клиновете към тях към месец май 2012г. е  1500.60лв.

Според заключението на допълнителната съдебно- стокова експертиза, стойността на 60-те броя кофражни платна, предмет на обвинението заедно с щифтовете и клиновете към тях към месец март 2011г. е 1869.00лв.

 Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена  на базата на събраните по делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

Същата се установява от показанията на свидетеля Й.С., депозирани пред съдебния състав, частта от показанията му, дадени пред разследващ орган, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност на основание 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и  т. 2 от НПК,  от показанията на свидетеля Х.Л., депозирани пред съдебния състав, показанията му,  дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, от показанията на свидетеля С.И., дадени пред съдебния състав, частта от показанията му, дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК, от показанията на свидетеля Ф.Г., депозирани пред съдебния състав, частта от показанията му, дадени пред съдия в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК, от показанията на свидетеля В.А.Л. пред съдебния състав, частта от показанията й пред разследващ орган от досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК и показанията на свидетеля Л.К.,  депозирани пред съдебния състав, от приетите на основание чл. 282 от НПК съдебно-стокова експертиза и допълнителна съдебно-стокова експертиза, изготвени от вещото лице Д.Д., и от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – удостоверение от Агенцията по вписванията от 28.08.2008г., фактура № 153/23.10.2009г. с касов бон, данъчна фактура № 17503/17.05.206г. с касов бон, извлечение от Търговския регистър, четири броя справки от АИС БДС, справка от ДСИ при КРС, обезпечителна заповед по ЧГД № 607/2012г., протокол за опис на движимо имущество от 06.06.2012г., разпореждане  за насрочване на продажба чрез търг с устно наддаване, обявление по изпълнително  дело № 161/2012г., протокол за търг с устно наддаване, протокол за опис на движими имущество от 31.01.2012г., молба от П.Р. от 02.04.2012г.,  фактура от 23.12.2008г., гаранционна карта от 12.11.2011г., разпореждане по изп. Дело № 250/2011г., протокол за оглед на описани движими вещи за съответствие с посочени документи, разпореждане по изп. Дело № 250/2011г., молба от П.Р. от 07.05.2012г., постановление за прекратяване на изпълнително производство, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 206  ал.1 от НК - През месец март 2011 г. в гр. К., обл. Пловдивска,   противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 30 броя кофражни платна с размери 2500/500/50; 20 броя кофражни платна с размери  2500/250/50; 10 броя кофражни платна с размери 1000/250/50, 300бр. щифтове и 350бр. клинове,  на обща стойност 1869 лева, собственост на „К и С С.” ООД ***,  които владеел.

Подсъдимият не се признава пред съда за виновен и не дава при второто разглеждане на делото обяснения по обвинението. Доколкото по реда на чл. 287 ал. 1 от НПК прокурорът е повдигнал ново обвинение поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, на основание чл. 287 ал. 4 от НПК съдът не е приобщил по реда на чл. 279 от НПК даваните при предходното разглеждане на делото обяснения на подсъдимия.

Фактът на извършване на престъплението от подсъдимия се установява от показанията на свидетеля Й.С.. Предвид обстоятелството, че свидетелят С. е заинтересован от изхода на делото като представляващ ощетеното юридическо лице, показанията му следва да бъдат подложени на внимателен анализ. Същият безпротиворечиво съобщава фактите, основани на преките му възприятия. От показанията му се установява както предоставянето на вещите, предмет на обвинението на подсъдимия по молба на последния за послужване за срок около месец, така и отказа му да ги върне съгласно уговорката, независимо многократните настоявания от страна на С., с оправданието, че не са у него, тъй като ги е предоставил на други обекти. Показанията му са в съответствие с тези на свидетелите Х.Х.Л., Ф.П.Г. и С.С.И., бивши работници в ощетеното дружество, участвали при предаването на инкриминираните платна и крепежни елементи на подсъдимия, пряко натоварили ги на автомобила на последния, които съобщават и договорките за това, а именно да си свърши работа и да ги върне. Същите Л. и И. чули лично, а свидетелят Г. узнал от управителите на дружеството. Макар и показанията на последните да не са така детайлни като на С., разбираемо, предвид че същият пряко е участвал в постигнатата договореност, то пряко кореспондират със заявеното от него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С., Л., И. и Г. относно фактите, за които са дадени. Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се. В същите не съществуват съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК. В съответствие с посочените гласни доказателства е и установения факт на закупуването на нови платна с крепежни елементи към тях за нуждите на дружеството, съгласно приетата по делото фактура № 153/23.10.2009г. и касов бон към нея. Свидетелят Л. излага правдиви показания за обстоятелствата, за които са дадени, същите са пълни, детайлни, съответстват и на приложената документация по изпълнителните дела с длъжник подсъдимия и съдът ги приема за добросъвестно депозирани. Липсата на точен спомен за някои обстоятелства съдът отдава на изминалия период от време. Свидетелят К. излага сведения за последващ деянието разговор относно запорирания лаптоп, който обаче твърди, че е провел с мъж. Това обстоятелство не дискредитира показанията на Л., доколкото видно от показанията й на срещите със съдия-изпълнителя и с К. е присъствал и съпругът й, и спомените на К. явно са свързани с него, а и самият К. заявява, че спомените му не са точни, обяснимо както предвид изминалия период от време, така и от обстоятелството, че води с подсъдимия повече дела- граждански, наказателни и изпълнителни.

Съдът ползва изготвените и приети по делото  съдебно-стокова  и допълнителна съдебно-стокова  експертиза, изготвени от вещото лице Д., които кредитира като обосновани, изготвени с необходимите професионални знания и опит.

Съдът ползва и писмените доказателства по делото.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението е присвояване, което представлява акт на противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с чуждо имуществото в свой или чужд интерес, различен от този на собственика му. В случая вещите, предмет на обвинението, собственост на „К и С С.” ООД ***, чужди за подсъдимия Р. са му предоставени от представляващите дружеството безвъзмездно за послужване за срок около един месец, след което е следвало да ги върне на ощетеното юридическо лице. От момента на предоставянето им, подсъдимият Р. е започнал да осъществява фактическа власт върху тях, като ги е владеел на правно основание- устен договор за заем за послужване. През месец март 2011г. след настоятелното поискване на вещите от страна на свидетеля С., тъй като били необходими за дейността на дружеството, подсъдимият отказал да ги върне, като заявил, че не са у него и ги ползва на свой обект.  С фактическия отказ да  се върнат инкриминираните вещи, независимо под какви предлози  и без да са налице основания за упражняване право на задържане, подсъдимият е започнал да свои вещите, да ги владее като собственик, задължал ги е за себе се без съгласието на техния собственик. Не е и имал намерение да ги връща, тъй като и след този момент е продължил да си служи с тях като със свои и ги е предоставил на дружеството, чийто пълномощник е била свидетелката Л., успокоявал я е с местонахождението им при нея при настояванията от нейна страна да й върне заети суми, впоследствие пак пред нея манифестирал намерение да ги продаде, а по-късно поискал да си ги вземе, за да ги предостави на друг строеж, чийто представител водел със себе си. Деянието подсъдимият е извършил по местоседалището на дружеството в гр. К., където следва да бъдат върнати заетите вещи. В резултат на съзнателното поведение на подсъдимия е настъпил съставомерният резултат- дружеството е било лишено от възможността да се разпорежда с вещите, предмет на престъплението. Намерение да върне вещите на ощетеното юридическо лице е изразил пред Л. едва в хода на извършваната проверка по жалбата на дружеството, явно с цел да избегне наказателна отговорност. Според правната теория и практиката на ВКС невръщането на чуждата вещ без основание за това е една от формите на изпълнение на деянието обсебване. (В този смисъл Решение № 33 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 2838/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията В.И., Решение № 472 от 19.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1541/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията К.К., Решение № 191 от 25.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 415/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е.А., Решение № 493 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 480/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията И.А., Решение № 543 от 5.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 541/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Р.Н., Решение № 72 от 27.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 109/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Е.В., Решение № 66 от 4.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2262/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.П. ).

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при форма на вината  пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че свои вещите и ги задържа без правно основание, без съгласието на собственика, съзнавал е признаците от обективна страна на престъпния състав, съзнавал е обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено- опасни последици и е искал настъпването им. 

          При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, като престъплението  е тежко по смисъла на закона престъпление. При индивидуализация на наказанието, като смекчаващо вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието. С оглед  установените данни за личността на подсъдимия съдът намери, че същият не е деец с висока степен на обществена опасност, макар и да отчете осъждането, за което е амнистиран като недобра характеристична данна. При оразмеряване на наказанието съдът съобрази и степента на обществена опасност на деянието, която  с оглед конкретните обстоятелства  по  извършването му не е висока, но и съобрази, че вещите, предмет на престъплението  са на сравнително висока стойност.

Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът  наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК в минималния предвиден размер за престъплението, а именно една година лишаване от свобода. Подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на чл. 36 ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание една година лишаване от свобода, поради това отложи изтърпяването му на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от  три години.

Така определеното наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.

          С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на ВСС сумата от120.00 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебното производство, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на изпълнителната власт, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 44.00 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебното производство, съгласно указанията в Тълкувателно решение № 4 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСНК относно присъждането на разноски на досъдебната и на съдебната фаза на наказателното производство.   

          По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:    

АГ.